Ное. 26 2008

До Румъния – за впечатления и… охлюви

Стига сме скиторили надалеч, да се разходим по комшийски до Румъния. Приятно четене:

До Румъния – за впечатления и… охлюви

Много яко пътуване без план се получи. Решаваш и тръгваш. Ние, родителите, не бяхме ходили там от време оно. По-точно и в соц-времената не бяхме ходили – само сме минавали на път за ГДР и СССР от там. И то с влак!
Ама сега нали не ни трябват кой знае какви документи…
Тръгнахме около 10 часа от Балчик (добре че са приятелите – поздрав за тях) и оттам до съседите – румънци е един час път.Проблеми на границата нямахме. Ама и подготовка за пътуването нямахме – ни валута, ни нищо. Само едни 5 евро, дето са ми за кадемче в портмонето 😉 Обаче с три от тях платихме седмичната румънска винетка. Че и ресто ни остана – аха!

В първото селище – Вама веке – питаме за чейндж-бюро. Няма, неделя е! Чак в Мангалия. В Мангалия банките също не работят. Трябва да имаме евро или долари, за да ни ги обменят в леи. Обаче има банкомат на моята банка! Ха-ха 😉 Теглим в брой 50 леи – щото не сме наясно колко пари ще ни трябват и за какво – ама ей тъй на (за цяр, дето се вика, трябва да ти се намира тяхна паричка). Разгледахме в темпо Мангалия, а после и Констанца( Кюстенджа). Впечатлиха ни:

  • широките и добре асфалтирани улици (няма и кръпки даже) и междуградски пътища – смея да кажа, че и от магистрала Хемус са по-добре;

  • липсата на боклуци (найлонови торбички по полетата и улиците) – имаше тук-таме хвърлени опаковки, ама тъпаци има навсякъде – важното е общото, не – частното;
  • дисциплинираността на шофьорите и пешеходците (е, имаше и изключения) и спокойствието по улиците;
  • почти нулевото присъствие на шляещи се хора по кафетата, които не са толкова много като при нас;
  • и при тях повече се оправяхме с ръце и крака (ама и руския и английския ни помогнаха) – не са чак толкова на „Ти“ с езиците;
  • на табелите над обществените им сгради пише кой е най-важният човек (служител). Например над една огромна сграда (май беше полицейско училище) си пишеше името на началника; на сградата, където се помещава Социалдемократическата партия, си пише имената на трима депутати – явно избрани с тази листа;
  • надписите са на румънски!!! само отделни бяха на английски;
  • има ясни указателни табели за основните направления (Букурещ, Черна вода = Негру вода, Варна и т.н.) и за центъра на града, както и за забележителностите. Например в Констанца си имаше табели за университета (???), библиотеката, делфинариума;
  • светофарите им минават от червено директно на зелено – жълтото нещо не го използват, а и имаше на няколко места червен сигнал за повече от 90 секунди;
  • ползвахме тоалет в някакво кафе без да ни искат пари и беше чисто и модерно;
  • красивите сгради – стари, реставрирани, обновени, модерни – всякакви;

  • голямото пристанище на Мангалия, на което имаше и кораб-сцена (да виждате боклуци във водата?);

  • един чудесен парк непосредствено до плажа в

Констанца,

  • където е издигнат специално висок насип за тренировка при екстремно каране на мотори;

  • чистотата около новите строежи и сградите в реставрация;
  • явно е по-скъпо, отколкото у нас, но то се и очакваше.

Какво направихме с 50 леи ли? Ами, обядвахме! В едно малко и много чисто заведение, което прилича на квартално кафене. Стигнаха ни за 4 пици, една бира и едно безалкохолно. И ни остана една леа ресто!

Кюстенджа, Румъния

Друго интересно – само телефонът на малкия ни син имаше обхват, въпреки че ползваме услугите на един и същ оператор. Който не вярва – предоставям снимка.

Събрахме около три килограма охлюви – що не им обръщат внимание тез хора??? Спряхме на една отбивка за пиш пауза 🙂 – от двете страни на пътя има гъст и висок храсталак. И за 3 минути мъжете напълниха една торбичка от килограм. На връщане обаче спряхме още веднъж и напълнихме двойно повече. 😛 Какви са едри – ъ, ъ, ъ!
И като за край: Горда съм от себе си, защото шофьор бях аз. И се оправих – разбира се с помощните още три чифта очи на мъжете. Ама все пак! 🙂 🙂 😉

Стана ли ви интересно?
Е, тогава е чудесно!

Автор: Нела Калова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Другата Румъния – на картата:


Другата Румъния


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “До Румъния – за впечатления и… охлюви”

  1. Stela каза:

    Ами браво 🙂 То така се ходи на такова пътуване. Заслужено сте си прекарали добре.
    Има защо да бъдеш горда, макар че всъщност тази област е сред най-добре обозначените и най-спокойна като трафик дори и в сезона. Трафик-купона, принудителния офф-роуд и театралното изхълцване на сат-нав-а са имат почва другаде в Румъния. Но сигурно и там ще се справиш. Другия път- за упражнение №1- в Букурещ, понеделник 8-16ч, петък след 17ч, събота след 7 😉

    Озадачава ме само липсата на покритие, защото Водафон Румъния обикновено още в Русе „надскача“ МТел, има си покритие дори в планините- наистина изчезва суперрядко и за максимум 5 минути; а румънския ми водафонски телефон си работи перфектно в роуминг у нас
    Друг въпрос, че ми вика „добре дошли в България“, ако примерно 20 дни след връщане от Румъния взема та сляза къмто Родопите, но то и нашите ме поздравяват с пристигането ми в Германия често седмица след като съм се върнала оттам.

    Позволявам си коментари по написаното за „моята банка“, за да не остане някой с погрешно впечатление
    Няма абсолютно никакво значение дали банкоматът е „на моята банка“ всъщност. Не те спасява от обичайния чардж при теглене на пари в чужбина. Невинаги имам възможност да търся банкомат на „моята“, така че тегля на принципа „налични“ и „който пусне“. Банковите разпечатки далеч не говорят в полза на теглене от местния аналог на моята банка.

    В допълнение, да теглиш пари от „твоята“ банка, не ти спестява евентуални проблеми с картата, нито пък би ти дал наличност или възможност да извършиш плащане през банкомат.

    Из цялата страна, банкомати точно на „моята“ банка, често отказват да ми пуснат пари- не поради липса на такива, превишени лимити, блокирана карта или подобни. Пословичен за мен е банкомата на „моята“ банка до ул. Донат в Клуж Напока, който абсолютно винаги упорито твърди, че не разполагам с нужната наличност, за разлика от разположения точно до него банкомат на BRD, който не си губи времето да комуникира с мен чрез разни нелепи съобщения, а чинно пуска парици

    Агенцията, с която работя в Букурещ, има банкова сметка в „тяхната моя“ банка. Звучи като чист късмет, ама ядец! Не мога да им плащам другояче освен в брой. Машинката просто не регистрира операцията. След 2 опита за плащане, звъних до „моята“ банка и оттам ми твърдяха, че тези опити въобще не са регистрирани. Задържах ги на телефона, докато направихме трети опит за плащане, който според служителя отсреща, също въобще не бе регистриран. Накрая просто слязох до банкомата, изтеглих и платих в брой.
    Ден след това, вече в България, се оказа, че сумата, която опитвахме да чарджим, се е регистрирала трикратно и е блокирана за 35 дни- за да се дадяло възможност „другата страна по сделката“ да предяви или пък не претенции към сумата.
    Така цъфнах с прекрасна сума налични пари, които не мога да пипна за 35 дни. По моя молба агенцията писа и до двете банки уверение, че няма претенции към сумата, тъй като съм платила дължимото в брой и приложи платежния документ. Тяхната „моя“ банка съответно пусна писъмце към „моята моя“ за освобождаване на сумите. Само дето „моята моя“ се позабави още, докато я освободи и се наложи аз да звъня и да ги натискам да търсят факсовете, получени от агенцията и тяхната посестрима банка.

    Разпищолвам се толкова в случкоописание, защото никакси не ми се ще някой да сглупява като мен на времето да рине булеварди, улички и селски къщици, за да изрови банкоматче на неговата си банка. Няма абсолютно никакъв смисъл, освен ако не сте убедени, че има партньорски споразумения между двете банки, осигуряващи ви определени преференции

  2. kenkal каза:

    Стела, благодаря за съветите и разясненията. Тя „моята“ банка нарочно не е спомената, още повече че започнах все повече кусури да й връзвам. Обаче нали сме аджамии в пътуването извън България – карахме я аджамийската. Друг път ще се подготвим, пък и нещичко предварително ще попрочетем и ще разпитаме как се правят нещата. Но са ти ценни „срлучкоописанията“! Нела Калова 🙂

  3. Стойчо каза:

    аааа, случкоописнаията на Стела заслужават поредица от постинги в този сайт – стига Стела да се стегне и да ги събере в общо писание:-)

  4. Stela каза:

    Благодаря, Нели
    (не фамилиарнича, просто с „-а“ накрая ми звучи някак грубо; не името, а обръщението)

    Писанията ми не бяха към теб, а към хора, които тепърва биха отишли за пръв път…

    Помоему вашето „аджамийство“ си е съвсем адекватно в случая- та вие сте тръгнали „аджамийската“, би се бастисала идеята, ако бяхте се улисали в подготовки.
    Душа давам да мога по-често да тръгвам така аджамийската…

    Съвсем отделна тема е, че „случки“ (като моите, а имам и по-проклятийно „интересни времена) са неизбежни дори при моето признато на високо ниво съвършено планиране
    Почвам силно да подозирам, че колкото повече се усъвършенствам в планиране и изпипване до детайл (с една такава ама почти извънземна чувствителност дори към т.нар. soft issues), толкова по-атрактивна ставам за „атаки“ от страна на „случки такиви“
    Нещо като уиндоуса на пътуващите, нЕ ли? 😉

    P.S. и аз „мойта банка също“ 😉

    Стойчо,
    Аз съм стегната, та чак за учебников модел на колетна пратка ставам… Но все ми отхвърлят номинацията за свръхсъщество, което да бъде наградено с бонус 48 часа денонощие (чувам, че доста хора така…)

    А за светлите страници, които да оставя за поколенията тук… Освен да взема да си изрина от Скайпа/мейла всичките си мрънкания, крещене, истерични хилежи, сумтене и прочие спонтанни реакции, веднъж щом докопам нет след някоя случка
    Иначе заглавието на поредицата е ясно- шаблончето „Животът- като онова, което ти се случва, докато правиш перфектни планове“ пасва идеално

  5. Stela каза:

    Нели, откак ти прочетох пътеписа, ме сърби за тази работа с охлювите
    Днес говорих с един човек от Tulcea, който обаче доста добре познава областта на Констанца, щото оттам отплава и там се връща обикновено
    Само дето хвърлих и него в недоумение
    Първо ме пита: „Имаш предвид ония дребни пичове с нещо като антенки на главите, с които изобилстваше всеки сантиметър от тревата на Калиакра?“ (имайки предвид семейното им посещение по нашето Черноморие това лято)
    Колебливо потвърдих, чудейки се дали охлюви са видели или някакви тревопристрастни извънземни, типични за Калиакра, където от хиляда години не съм ходила
    И тогава той каза, „е, ние тия работи ги експортираме, но рядко ще видиш румънец да яде такова нещо“

    Та за момента това е никаквия резултат от ограниченото ми проучване на въпорса с охлювите. Не ядат такива работи, което може да е валидно както за охлювите, така и за някакви охльовоподобни извънземни, намиращи се също така и из Калиакра. Проучвател съм какъв!!!
    Ако изровя нещо по-стабилно като информация за това що пустите охлюви се щурат необезпокоявани там, ще пиша. Аз подозирах като възможна причина някакви оловно-цинкови охлюви (като у нас), ама щом си жива-здрава да пишеш пътепис след като си ги яла, значи това отпада, временно поне 😉
    Последното звучи малко като едно изказване в духа на черния хумор на мой някогашен преподавател относно посещение на университетски люде в египетските пирамиди във връзка с проклятието на фараона, ама ти го приеми откъм свежата страна. Аз друга нямам предвид.

  6. […] него беше първо истинско изживяване извън България (пролетното пътуване до Румъния не се смята). Аз пожелавам и на него, и на брат му да са граждани на […]

Leave a Reply


Switch to mobile version