Днес ще посетим комшиите оттатък Дунава – Ралица ще ни води из Румъния за един дълъг уикенд. 

Приятно четене:

Нашият уикенд в Румъния 2012

начало

Бран и Дракула

Решаваме и ние да посетим Румъния. Участници в приключението – аз – Ралица, съпругът ми- Валентин и двамати ми сина –Ивайло на 11г и Момчил на 17г и разбира се постоянните участници в щурите ни идеи – нашите кръстници – Лидка и Янчо. Тръгваме от България на 12.05 2012г рано сутринта в 4,30 от Шумен. Към 6,30ч

минаваме Дунав мост без проблем

Преглеждат бегло документите – най- вече питат за Ивайло тъй като той няма още лична карта и след като плащаме таксата за моста 4 лв ни пожелават „Приятна Разходка!“. Вълнението при преминаване на моста е предимно за децата и съпругът ми, които за първи път напускат страната. Първи впечатления на румънска страна – поглед на документите, купуваме винетка на първата бензиностанция в дясно след моста – 13,12 леи. Даваме 14 леи – не ни връщат ресто. Продължаваме по пътя си – цел Синая.

Първи впечатления:

чудесни пътища – по две платна в едната посока, високо разположени, дълбоки канавки, няма нито една кръпка или дупка по пътя. Много чисто и спретнато навсякъде – сигурно, защото и при тях върви кампанията “Да изчистим Румъния за един ден”. Чистят затворцици около Букурещ, жандармеристи около Синая и всякакви други хора. Всичко е събрано в черни чували и е подредено около пътя – явно за да го съберат камионите за отпадъци, когато минат. Гледките на които се наслаждават очите ни са невероятни – красиви Южни Карпати, островърхи къщи, много църкви, тотеми около пътя, хотели – безброй и какво ли още не.

Навсякъде около главния път има железни мостове за пешеходци над платното за движение на автомобили.

Преминаваме през Букурещ безпроблемно, водени успешно от GPS-а и

продължаваме към Синая.

Пътя постепенно се превръща от приспивно-прав до безкрайност в лъкатушещ. Гледката прерасна от безгранично-равна в планинско-хълмиста и това ни подсказа, че навризаме в територията на южните Карпати. Оприличавам ги с Родопите. Гледките на невероятни – хълмове с иглолистни дървета и над тях почти оголени заснежени върхове. Много зеленина, хотели навсякъде – и в населените места през които минаваме и извън тях. Очите ми се напълниха с гледки на цветя – продават ги почти навсякъде. Селата им са чисти и спретнати.

Почти не видях неугледен или непъддържан имот – може би, защото все пак се движим в курортна местност. Стигаме в

Синая

към 10,30ч. Относително лесно намираме манастира – дори с нашият английски. Прави ми впечатление, общо взето хората знаят английски поне на разговорно ниво и могат да ти помогнат ако и ти го владееш поне на такова. На паркинга – такса 5 леи. Научаваме първата си румънска дума – най-често използваната “чинчи” – означава 5. Разглеждаме манастира след като заплащаме такса 4 леи на човек. В самият манастир не се палят свещи – за да не се опушват стенописите най-вероятно. В кабинката със свещите няма човек, който да ги продава. Чинийката с парите стои и всеки си оставя пари за свещите и си взима свещи. Никой не краде! Правим си снимки за спомен на всички възможни места в манастира. Снимаме и всичко, което може да се снима.

 

След кратко чудене и разхождане дали да отидем на прословутия лифт в Синая или първо да посетим

двореца в Пелеш

избираме двореца. Сладващ въпрос – пеша или с кола да стигнем до там. Питаме и ни казват, че по пътечката зад манастира е 10 минути. Не им вярваме много, но все пак тръгваме. Пътят се оказва обаче много приятен – сенчеста гора и много сергийки с всевъзможни сувенири. Ние обаче – бедните българи сме дошли на културен туризъм – може да е за един уикенд, но няма да си харчим леите още на първото място. Продължаваме смело към Пелеш. Наистина след около 15-20 мин със зяпането по сергийките сме там. Гледката е невероятно зашеметяваща – архитектура, размери и общ изглед на замъка. Нищо, което сме виждали до момента.

Такси: и на входа – 10 леи, които не зная как ние отъврахме, и за самия замък – 25 леи за възрастни и 15 леи за деца. Отделяме на разглеждането на двореца 2 часа. Не може да се опише с думи – трябва да се види. За мен това беше най-впечатляващият обект в цялата екскурзия. След като се наглеждаме на красота – пак обратно по прохладната пътека, покрай сергийките и по колите – следваща цел Бран – дворецън на Дракула. По пътя спираме на

крепостта Ръшнов

И тук паркингът е платен, но по български ние спираме отстрани – тарикати, сиреч безплатно. Оставяме колите, хапваме по един сладолед за по 3,50 леи, плащаме по 3 леи на човек за да се качим на влакче -трактор, което да ни изкачи на върха. Докато го чакаме пак хвърляма око на малките магазинчена на паркинга със сувенирите. Забелязваме,че в близост да крепостта Ръшнов има и

друга забележителност – Пещерата Валея.

Не зная защо, но не беше спомената като забележителност никъде, където четох материали за посещения на туристи по тези места. За съжаление не ни остана време да я посетим, но си запазвам правото за следващия път.

Крепостта Ръшнов е от 13 в и е строена от рицарите тамплиери.

Вход за крепостта – 10 леи за възрастен и 5 леи за ученици и деца. В крепоста е доста интересно – поглед отвътре,разходка из коридорите на крепостта, пак магазинчета с различни сувенири, рицарски доспехи. Снимаме се отново навсякъде където е възможно. Снимаме и обяснениата за да ги проченем на спокойствие по-късно. Вече е към 16,30 ч следобед. Тръгваме към Бран, не трябва да изпускаме

Двореца на Дракула

– нали всички за него говорят.

Бран, Румъния

По данни от това, което бяхме прочели – работи до 19 ч. Стигаме към 17,30ч. И тук всички места за паркиране освен забранените са платени – 4 леи на час. Лесно намираме двореца като се има предвид, че

Бран е с големината на Мелник.

Има три улички – едната с двореца, едната с къщи за гости и другата с входа към града – пък с хотели и къщи за гости. Бързаме за двореца. Такси – 25 леи за възрастни,10 леи за учащи и студенти и 5 леи за деца до 8 г – нашето едното, макар да е на 10 г навършени в случая минава естествено за 8 годишно – няма да сме българи ако не го направим! Разглеждането на двореца ни коства 2ч. То не бяха снимки, то не бе катерене от стълби на стълби и зяпане от стая на стая. Излизахме на различни тераси и пак снимки. Най-разочароващото за този дворещ е, че носи името на Дракула и е известен най-вече с него, а на самият Дракула е отделена само една стая с написно за него е един ризарски плащ в стъклена витрина. Целият дворец и представен като дворец на Румънският крал, за каквото всъщност са е ползвал. Иначе сам по себе си и този дворец е красив – отвън е изсечен в скалата и е сякаш найно продължение, а отвътре естествено най-голяма атракция както за мен така и за децата бяха тесните и извити стълби и красивите мебели в стаите.

 

Разгледали всако кътче от Дракуловската обител както отвътре така и отвън към 19 ч вече бяхме пред дилемата

А сега къде ще спим?

Въпреки, че бяхме наизвадили от нета всякакви адреси на вили, хотели и къщи за гости, не успяхме да открием нито един адрес. Решихме да пробваме да си помогнем сами като не идва тази “Неволя”. За наш голям късмет в една от трите улички на града попаднахме съвсем случайно на

вила РИЕТ- къща за гости ***

След като за един апартимент с 2 стаи, трапезария с хладилник, баня и тераса с изглед към Замъка платихме 200 леи останахме повече от доволни. Ако някога замръкнете в Бран – вила РИЕТ е вашето място – тел. 0742/952300. Собствениците са невероятно мили хора, знаят английски и чудесно се комуникира с тях.

Хапнахме, пийнахме след като се успокоихме, че няма да се наложи да спим по колите и решихме да направим нощни снимки на Двореца на Дракула. Доста се потрудихме, но най- накрая успяхме. Следваше разходка из нощен Бран и един здрав сън в хубавине стаи и легла.

Продължението:

Нашият уикенд в Румъния 2012 (2): Брашов

Автор: Ралица Илиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния