юли 20 2012

Съевата дупка

 През зимата ходихме до Съевата дупка. Днес наред е да я посетим по време на жегите. Този път водач ще бъде Теодора.

Приятно четене:

Съевата дупка

в жегите

Пътувахме по задача из страната. И както бяхме потънали в мълчание и жега, изведнъж съпругът ми отби колата вляво и подкара през село Брестница.

–          Къде отиваме? Какво ти стана? – успях да изкарам в тон възможно най-заспалото учудване.

–          Нали искаш спонтанност. На пещерата отиваме.

–          Каква пещера, виж ми чехлите – с токчета! Ти пък си по джапанки.

–          Няма значение.

Пещера Съева дупка, Ябланица, България

И след 10тина минутки стигнахме до едно малко, паркингче. В дъното имаше една алея, чийто вход беше осеян с табели: Към пещерата, забранено за автомобили и тн. Тъкмо да поемем нататък, иззад завоя се зададе автомобил. Паркира и един чичко слезе. Беше със светлоотразителна жилетка и излъчваше униформеност.

–          Към пещерата ли? Вземете си връхна дреха – студеничко е.

–          Ми нямаме.

–          Е…

Взе ни 2 лв такса паркиране и ни остави на съдбата. Аз се реших – няма да влизам.

Пред касата (билет за възрастни – 4 лв) един младеж облечен топло, с масивни обувки ни огледа и се обърна към мен:

–          Да ви дам връхна дреха, госпожо?

–          Не, благодаря, аз няма да влизам.

–          Ама защо? Кажете ми какви притеснения имате, за да преценя имате ли основание.

И всичкото това, казано с толкова жизнерадостност, че никаква пещера не се връзваше в картинката.

–          Ами, вижте ме с какви фърфалетки съм се обула, плюс това пещерите ме притесняват – затворени тесни пространства…

–          Госпожо, това е единствената пещера в България, която е подходяща за токчета. А залите са толкова просторни, че никакви притеснения няма да Ви създадат.

Водачът-екскурзовод, както се оказа, беше така гостоприемен, така ентусиазиран, толкова жизнерадостен, че не можех да си го представя като пещерняк. Но светът е шарен.

Съпругът ми ме погледна с очакване и аз взех, че се съгласих.  И всичко си беше вярно:

Купена, Съева дупка

Купена – сталагмит, оприличен на купа сено, дал името на първата зала на Съева дупка.

Сталактити, Съева дупка

уникални бебе-сталактитчета

Срутището, Съева дупка

по широките калдъръми, през втора зала – Срутището

Органът, Съева дупка

Орган, вероятно – може би. При почукване, звуците, които се чуват са като подземна музика – съвсем логично

Съева дупка

като пясъчен замък

Съева дупка

към 4та и 5та зала – невероятно творение на Природата

Концертната зала, Съева дупка

Концертната зала. Тук, по думите на жизнерадостния водач, е имало сватби, кръщенета и все весели неща.

Съева дупка

красиво

Съева дупка на токчета

моите токчета и планинските обувки на водача. Кажете ми сега, кое стои по-добре на тези красиви стълби?

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version