Съевата дупка

 През зимата ходихме до Съевата дупка. Днес наред е да я посетим по време на жегите. Този път водач ще бъде Теодора.

Приятно четене:

Съевата дупка

в жегите

Пътувахме по задача из страната. И както бяхме потънали в мълчание и жега, изведнъж съпругът ми отби колата вляво и подкара през село Брестница.

–          Къде отиваме? Какво ти стана? – успях да изкарам в тон възможно най-заспалото учудване.

–          Нали искаш спонтанност. На пещерата отиваме.

–          Каква пещера, виж ми чехлите – с токчета! Ти пък си по джапанки.

–          Няма значение.

Пещера Съева дупка, Ябланица, България

И след 10тина минутки стигнахме до едно малко, паркингче. В дъното имаше една алея, чийто вход беше осеян с табели: Към пещерата, забранено за автомобили и тн. Тъкмо да поемем нататък, иззад завоя се зададе автомобил. Паркира и един чичко слезе. Беше със светлоотразителна жилетка и излъчваше униформеност.

–          Към пещерата ли? Вземете си връхна дреха – студеничко е.

–          Ми нямаме.

–          Е…

Взе ни 2 лв такса паркиране и ни остави на съдбата. Аз се реших – няма да влизам.

Пред касата (билет за възрастни – 4 лв) един младеж облечен топло, с масивни обувки ни огледа и се обърна към мен:

–          Да ви дам връхна дреха, госпожо?

–          Не, благодаря, аз няма да влизам.

–          Ама защо? Кажете ми какви притеснения имате, за да преценя имате ли основание.

И всичкото това, казано с толкова жизнерадостност, че никаква пещера не се връзваше в картинката.

–          Ами, вижте ме с какви фърфалетки съм се обула, плюс това пещерите ме притесняват – затворени тесни пространства…

–          Госпожо, това е единствената пещера в България, която е подходяща за токчета. А залите са толкова просторни, че никакви притеснения няма да Ви създадат.

Водачът-екскурзовод, както се оказа, беше така гостоприемен, така ентусиазиран, толкова жизнерадостен, че не можех да си го представя като пещерняк. Но светът е шарен.

Съпругът ми ме погледна с очакване и аз взех, че се съгласих.  И всичко си беше вярно:

Купена, Съева дупка

Купена – сталагмит, оприличен на купа сено, дал името на първата зала на Съева дупка.

Сталактити, Съева дупка

уникални бебе-сталактитчета

Срутището, Съева дупка

по широките калдъръми, през втора зала – Срутището

Органът, Съева дупка

Орган, вероятно – може би. При почукване, звуците, които се чуват са като подземна музика – съвсем логично

Съева дупка

като пясъчен замък

Съева дупка

към 4та и 5та зала – невероятно творение на Природата

Концертната зала, Съева дупка

Концертната зала. Тук, по думите на жизнерадостния водач, е имало сватби, кръщенета и все весели неща.

Съева дупка

красиво

Съева дупка на токчета

моите токчета и планинските обувки на водача. Кажете ми сега, кое стои по-добре на тези красиви стълби?

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.