Ное. 21 2008

Голямата рилска … навалица

„Какво, Швейцария ли?“ би възкликнал един наш велик предшественик. Не че там е лошо (пази, Боже!), но днес ще обърнем внимание на планината, наречена от друг наш велик предшественик Великата рилска пустиня. И така, по стъпките на класиците, приятно четене:

Голямата рилска … навалица

До седемте рилски езера

Великата Рилска пустиня се отлага за следващия път, когато ще се опитаме да посетим някое по-ненаселено място. Засега – Голямата Рилска навалица.

Планираното ходене до 7те Рилски Езера се точеше като планове от март насам. Организация – нула, ентусиазъм – само от моя страна. Малко преди рождения ми ден заявих, че на 9-10ти август сме там, пък каквото ще да става. Събрахме се четири човека, с колата на Бурканчето и наистина тръгнахме. Аз оправих преди това разни административни подробности като застраховки и резервации за хижата (старата хижа Седемте езера) и на 9ти в 8 сутринта (приблизително) ме забраха от квартала. В колата – шоферката Боряна, мойта една втора и неговото другарче Христо.

Пътят до Сапарева баня бе белязан единствено от мъничко затриване около Дупница по моя вина и подскоците на моя възлюбен при всяко леко разсейване на Борянка. След Сапарева баня спряхме за малко в Паничище и отпрашихме към Пионерска. Пътят до Пионерска е наистина като булевард. Само на едно място още не е оправен, но са към стотина метра. На Пионерска беше абсолютно задръстено – като Околовръстното в неделя вечер. Един чичко раздаваше заповеди и ни отпрати да издрапаме некъде нагоре и да спрем там. Издрапахме с горкото Поло до строежа на лифта.

Блях! Строи си се с пълна пара. Дано като се построи поне се спрат джиповете нагоре.

От там поехме по стръмничка пътечка в посока нагоре. По пътечката пъплеше всякакъв народ, а ние малко пуфтяхме докато влезем в час. Движехме се с абсолютно безумно темпо – ходиш, спираш. Един се изморил, друг (аз) се засилил да снима всяко ъгълче и всяко борче. Пълен разплох направо. Въпреки разплоха в един момент се оказа че доста бързо сме се придвижили и вече сме в клека, а малко след това бяхме на новата хижа. Там беше вече абсолютно пълно с народ и кервани катъри.

Седемте рилски езера, 2650, България

Поседнахме малко повечко, починахме, хапнахме, наляхме си вода и

тръгнахме към х. Седемте езера.

Въздухът беше кофти – една мараня, замъглено такова. Почти нищо не се откриваше по-надалече. Едно стотина снимки за нищо не стават – силуети само разни.

По пътя към старата хижа минахме покрай Долното езеро, но не слезнахме съвсем до него.

Предполагах, че ще нацелим голяма лудница около хижата и бях права, въпреки че палатковия лагер на Дъновистите не беше впечатляващо голям още:

И така стигнахме до хижата, керваните с катъри (коне, мулета, магарета – каквато и стока да са, на нас на катъри ни приличаха) си мъкнеха багаж към палатките, а ние се плеснахме на по бира докато ни извика хижаря, че са ни готови и оправени наровете 🙂 Бяхме на последните 4 нара отляво. То, хубаво, че и това бях запазила, места в хижата за 9ти август нямаше.

След една биричка време (има Леденика и Болярка в пластмасови бутилки, Загорка и Ариана в кенчета) се настанихме, оставихме тежкия багаж и тръгнахме да се разходим из езерата. В русата ми главица се въртяха еретични мисли, включващи Харамията, Отовица, Раздела и даже Вазов връх.


Рибното и хижата


На Трилистника продават сладолед… ШОК и УЖАС!


Трилистника (и една тръба бонус)


Близнака


Бъбрека

Докато не тръгнахме, по

пътеката към Окото

навалицата беше голяма, после се изви силен и досаде нвятър, насъбраха се облаци, аз се простих с всякакви Отовици и Харамии, а народа се поразреди. След Окото обаче пак онякъде се взе навалица.


Окото

Почти цялата Сълза

Качихме се на онова над Сълзата – не съм сигурна, че е точно връх – нещото с многото пирамидки. Мдам, гледката си струва, макар че от Отовица щеше да е по-хубава пък!

После слезнахме и отново попаднахме на задръстване по пътечката между езерата. Ние обаче бързахме, за да избегнем дъжда. Аз бързах само условно – коляното ми още в началото на слизането се зае да боли и така до хижата.

Там пийнахме по още една бира, ракийка, боб, аз се омотах в ластичен бинт и то взе че заваля. Прибрахме се в бърлогата по светло, а мен все не ме свърташе. Излизах поне 6-7 пъти пред хижата в дъжда. До тоалетна ходих (за който не знае – кенефът е външен, и смърди зловещо). В един момент се предадох и се наврях да спя. И съм заспала. Будих се няколко пъти през нощта но като цяло добре спах, навън гърмеше и трещеше яко. Оказа се, че съм от малкото, които са спали – някой яко е хъркал, но не съм го чула въобще.

На следващата сутрин се ококорих в 5.30, повъртях се и в 6 станах. В кухнята вече имаше готов чай, облаците ги нямаше, носеше се и аромат на палачинки. Прелест. Ударих два чая пред езерото докато чаках някакъв изгрев.

Докато се канех да скоча за гети, щеки и дъждобран и наистина да ида до Харамията докато народа спи, изведнъж атмосферните условия рязко се смениха. Отдолу дойде една мъгла и явно ѝ хареса, понеже не си тръгна.

Оставих върховете за следващия път и се върнах да подремна още малко. След някой и друг час станахме всички, закусихме и поехме в мъглата да се прибираме. По план трябваше да минем по пътеката по Сухия чал след Бъбрека и да слезем на Скакавица. Точно това направихме, само че нищо не видяхме. Мъгла, мъгла, мъгла… гадна досадна мъгла.

Като започнахме

спускането към Скакавица

започнахме да срещаме и хора, които отиваха нагоре, казаха че мъглата си е същата и долу. Аз вече куцах здраво и едва кретах на опашката, Боряна пък успя да стъпи няколко пъти накриво на един и същи глезен. Моята половинка и той мрънкаше нещо от разни болежки.

Гората изглеждаше призрачно:

Скоро бяхме на

хижа Скакавица,

където мушнахме по една топла чорба и по един чай. Когато решихме да си тръгваме мъглата най-накрая се отказа и се вдигна. Преценихме че по-добре да не ходим до водопада, достатъчно мокри бяхме (аз идиотина с идиотин си свалих някъде по-нагоре гетите с мисълта че няма вече да ми трябват… да бе) и направо да ловим към Пионерска и колата. Там се донамокрихме, пътеката след Зелени Преслап беше по едни поляни и въобще всякаква мокра ниска растителност. На Пионерска бяхме вече вир вода.

От там до вкъщи нищо интересно. Прибрахме се скапани, но доволни, поне аз. Добро отбелязване на рождения ми ден беше, пък и сега си имаме причина да идем скоро пак до х. Скакавица и да видим водопада. Само да мина един дофтор да ми види коленцето и пак хуквам по чукарите.

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рила – на картата:

Рила

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Голямата рилска … навалица”

  1. пламен каза:

    Хубава разходка.

    Явно хората са тръгнали натам като за последно…

  2. voxy каза:

    има нужда от застрояване, че много пусто, поне да имаше красива природа ми то само голи поляни и камънаци, най-вероятно инвеститора ще се постарае да поразкраси малко гледката с повече и по-екзотични растения

  3. symbola каза:

    Рилските езера са магическа област.
    Искрено се надявам предният коментар да е само леко недодялана проява на ирония. В противен случай гротеската е пълна.

  4. Lucy каза:

    И аз се надявам коментара на voxy да е шега…

  5. DigitalRebel каза:

    хижа Рилски Езера е станала на хотел!!! почти няма туристи, всичко е за едното напиване и наплюскване, ако останат сили и за кексов секс!

Leave a Reply


Switch to mobile version