окт. 07 2012

Лион – град на гастрономията, киното и светлината

Днес Калоян ще ни представи френския град Лион.

Приятно четене:

Лион – град на гастрономията, киното и светлината


Notre Dame de Fourvière и Cathedrale Saint Jean

Отново на летище Сент-Екзюпери

Колко пъти съм тръгвал оттук, за къде ли не: София, Ница, Париж, Тунис, Барселона, Брюксел… Но винаги с двупосочен билет, знаейки, че скоро ще се върна. Този път е различно. Този път тръгвам с еднопосочен билет, за много по-далеч и за много по-дълго. Човек трудно оценява града в който живее, работи, учи, тъй като ежедневието и проблемите му често надделяват над красотата и магията на един град. Така беше и с мен, Лион ме беше уморил, и омръзнал след четири години прекарани там. Познавам всяка улица, всеки квартал, всяко кафене, там беше кръвожадната ми банка, всички сметки и фактури, данъчните, шефовете…

И въпреки това, на лионското летище, тръгвайки си окончателно от този град, сърцето ми се сви. Започнах да си спомням за всички хубави моменти прекарани в прекрасната „Столица на Галите“, както е известен града, за малките тесни улички, за прекрасния център, за небостъргачите и за църквите, запазени от средновековието. Но за това по-късно.

[geo_mashup_location-info]

Лион е известен с три неща:

  • Братя Люмиер, основоположници на киното,
  • Пол Бокюз, основоположник на френската кухня и
  • Празника на Светлината.

Първият филм, направен от Братя Люмиер

се нарича Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време, трае 46 секунди и се прожектира за първи път през 1895 г. Сниман е в Лион. Направен е с апарат наречен кинематограф, патентован една година по-рано. През 1907 година братята заснемат първия си цветен филм. Организират и първата платена публична прожекция на 18 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“.

Бащата на френската гастрономия Пол Бокюз

е все още собственик на един от най-известните ресторанти в света, Аuberge de Collonges, намиращ се в богаташкото предградие Collonges au Mont d’Or, където е и роден легендарният шеф. На човек вечеря там излиза около 250 евро, но затова пък е незабравимо преживяване за всеки ценител на добрата кухня. Там може да срещнете целия френски елит, начело със звезди от световен ранг, спортисти, културни, политически личности, както и шефове на големи предприятия. Ако пък не ви се дават толкова пари, можете да хапнете в една от четирите „бирарии“ на Бокюз, наречени Изток, Запад, Север, Юг, предлагащи ястия от съответните региони на Франция на много по-достъпни цени.

На 8 декември е и

най-големият празник на Лион – Празника на Светлината,

за който споменах по-горе. В продължение на 4 дни, целият град е окъпан в различни светлини, а ефектно светлинно звуково шоу привлича милиони туристи от целия свят. Лиончани палят малки свещи и ги оставят да горят нощем на прозорците си, в знак на благодарност към девата.

Вечер по бреговете на двете реки които пресичат града, Рона и Сона, биват осветявани от огромни прожектори, както и базиликата Нотр Дам де Фурвиер, символ на града в неовизантийски стил, построена през 1884 година в знак на благодарност към Богородица, че е опазила града от френско-пруската война. Според друга легенда, след дългогодишна епидемия от чума, вярващите помолили Девата да спаси града, двадесет дни по-късно епидемията спира и оттогава в Лион никога повече не е имало чума. Прекрасните фрески в базиликата, огромният орган и красивият олтар я правят уникален символ на Лион и задължителна спирка за туристи и посетители. От нея се открива гледка към целия град, а на празници (14 юли, 8 декември) оттам се стрля заря.

Малко по-долу от Фурвиерата на съшия хълм е античния театър, останал от римско време, (прилича малко на този в Пловдив, но лично според мен пловдивският е по-хубав), където всяка година се провеждат различни концерти, фестивали и други културни прояви, а точно до него се намира Гало-Римският музей.

В подножието на хълма е

Старият Лион – тесни, пешеходни, калдъръмени улички,

пълни с типични ресторантчета с лионска кухня (Bouchon Lyonnais), ирландски пъбове, барове и кафенета. Там може да се опита лионска кухня: andouillette (свински черва и дреболии обвити в черво и поднесени в сос от горчица, само за любители), bavette (телешка пържола, яде се кървяща с лучен сос), quenelle, salade lyonnaise (салата, бекон, яйце, крутони), и менюто от предястие, основно и десерт рядко надвишава 15 евро. В тази средновековна и ренесансова част на града се намират много театри, музеи, катедрали, и главната улица, Сен Жан е основна туристическа атракция. Така наречените „трабул“, пътечки през сградите и вътрешните дворове позволяват да се мине от една улица на друга.
От Стария Лион се пресича Сона и се стига до т.нар.

Presqu’île (Полуостров)

Нарича се така, защото е между двете реки, а те се сливат в една в южната му част, т.нар. Confluence, където отскоро има търговски център. Богата на архитектурни забележителности тази част е една от най-посещаваните от туристите. Оттам се минава през гара Пераш, място където наши и румънски роми спят на палатки и откъдето биват гонени от полицията, за да се стигне до площад Карно, осеян с приятни градини, фонтани, красиви къщи, банки, кафенета (и отскоро с роми и палатки). В близост се намира ресторант Брасри Жорж, символ на лионската гастрономия от 1836г. Продължава се по пешеходната улица Виктор Юго, като се преминава през квартал Ене (Ainay), една от най-буржуазните части на града, заедно с шести район. Апартаментите тук започват от 600 000 евро и според квадратурата могат да стигнат 2-3 милиона. Улица Виктор Юго излиза на площад Белкур, трети най-голям площад във Франция, интересен с прекрасната си гледка към Фурвиерата на запад, към огромен пластмасов букет цветя на изток, и със статуята на Луи 14 на кон. Тук се слага зимата огромното виенско колело.

Продължаваме по пешеходната улица „République“,

която по нищо не отстъпва на парижката архитектура на барон Осман с прекрасни фрески и цели статуи по сградите. Това е главната улица на Лион, място за срещи, култура, шопинг, бизнес в едно. Отляво и отдясно по тази улица има стотици малки улички, изпълнени с луксозни бутици, (Louis Vuitton, Cartier, Hermès, Dior, Max Mara, Kenzo, Swarowski, Printemps), по-скъпи ресторанти и бизнес сгради. Тук е ул. Mercière изпълнена по цялата си дължина с ресторанти, от традиционни, до рибни, гастрономически, суши, сладоледени къщи и др. Лятно време няма по-хубаво място за вечеря, атмосферата на малките тераски на ресторантите, заедно с играта на вкусове, аромати и цветни картини от чиниите превръщат в празник и най-обикновената вечеря.

Малко по надолу е Търговско-Индустриалната Камара, намираща се в огромен замък, т.нар. Борсов палат, а точно отсреща е централата на банка Le Crédit Lyonnais. Продължаваме още направо и стигаме до площад Comédie, където се помещава сградата на  Лионската Опера, в чието подножие младежи от всякакъв произход се събират да играят брейк. Отсреща е страдата на кметството, културно исторически паметник построен през 1651 година. От другата му страна е площад Terreaux известен с кафенетата си и фонтана, който замръзва всяка зима. По-нагора е квартал Croix Rousse, квартала на артистите, откъдето се открива прекрасна гледка към целия град. Ако оттам пресечете Рона, ще излезете в Парка Tête d’Or, или Златната Глава, огромен парк и любимо място за отдих на Лиончани. Тук има зоопарк, ботаническа градина, езеро с лодки, патици и водни колелета, захарен памук. Името му идва от легенда, според която в парка е било заровено съкровище със Златна маска, но то никога не е открито. От двете страни на парка са частни къщи на стойност над 10 000 000 евро, където се помещава аристокрацията на Лион и днес.

По-надолу е

бизнес-кварталът Part Dieu,

в който се помещава гарата, търговски център и много бизнес и административни сгради (съд, данъчно и т.н.). Тук са и трите засега небостъргача, най-известният от които Tour du Crédit Lyonnais,  или просто молив, както го наричат Лиончани. Днес тук се помещава 5 звездният Радисън, както и офиси и бюра.

Оттук хващам и влакчето за летището. За последен път. Тръгвам си от Лион с тъга и се подготвям за 11 часов полет над Африка и Индийския Океан, за да кацна на френския остров Реюнион, където ще прекарам 9 месеца. Очаквайте и пътепис в най-скоро време 🙂

П.С. Снимките са от личен архив и свалени от Уикипедия, т.е. свободни от права.

 Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът и Уикипедия


Други разкази свързани със Другата Франция – на картата:

Другата Франция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Лион – град на гастрономията, киното и светлината”

  1. […] така, както обещах в предния пътепис за Лион, днес ще ви отведа […]

Leave a Reply


Switch to mobile version