Понеделник – ден за … много далечни места 😉 Така че, нека разгледаме Буенос Айрес през очите на Мария.

Приятно четене:

Буенос Айрес

 

 

Буенос Айрес се оказа апотеоз на географското ми невежество

Защото не се намира на море, а на река, и защото представлява ултрамодерен град, в който кипи световна търговия, а не е няколко къщурки с дървени веранди от времето на Карл Май.

Рио де ла Плата

за мен е звучала като река с тропическа растителност, колиби на туземци по бреговете й и някой и друг гаучо. Истината е, че това е огромен естуар, формиран от река Парана и река Уругвай.  Дължината му е 290 km, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 km. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 km ширина, с което е най-широкият естуар в света. Водата е жълтокафеникава, с цвят на тиня.

 

Предварително знаех, че в Буенос Айрес има танго. Танго – школи, танго на улицата, танго – представления, дълги червени рокли, разгърдени сака с белоснежни ризи с жабо, червена роза между зъбите? Да, всичко това е тук и може да се види на почти всеки ъгъл в полуподземни театрални салон – ресторанти, в които хапвате и гледате демонстрация на танго. Може да се види и по улицата, най- вече в Квартала на тангото – La Boca и Caminito, с разноцветни стари къщи, пешеходна алея, италиански таверни и много танго.
Другото, което знаех беше историята на перонизма и култът към Ева Перон.

Всичко това , изброено дотук, са приказки от 1001 -та нощ на Гугъл. Ако сте в организирана екскурзия, ще видите това, точно тези неща и абсолютно нищо друго.

Реших да постъпя по трудния начин и да открия сама за себе си какво е всъщност Буенос Айрес с цената на много километри, изходени пеша, снимки на сгради и паметници, за които прочетох впоследствие какво символизират.

Понеже почти винаги тези далечни градове достигам с кораб, а на всеки кораб по света има поне двама работещи българи, ги попитах как да постъпя и накъде да тръгна, за да видя повече неща за краткия престой. Упътването беше – с такси от пристанището до ул. “Флорида”. “Оттам ще се ориентираш много лесно, в самото сърце на града си.” Таксито струвало около 6 долара, без да се пазаря.

Важна подробност е, че пристанището, жп гарата и летището са почти прилепени едно до друго, намират се в един район и дали пътувате по море или суша, излизате на един и същ 10 – лентов булевард, който пресича Ситито –

Avenida Antartida Argentina.

 

Нареждаме се чинно на лека опашка на стоянката за таксита. “Докъде сте?” – ” До Флорида” – “Качвайте се?” – “Колко?” – “10 долара”  Тук ще спестя какво изрекох на чист български, с бърз отскок и мигновено пресягане взех една карта на града от сгъваемата масичка на отговорника по такситата и се юрнах с безумен устрем да намеря Атлантида, пардон Флорида.

Пътят минава между Централната железопътна гара и градските градинки, незнайно защо обозначени като площади –

Plaza Canada и Plaza Fuerza Aera Argentina

с една доста венециански изглеждаща часовникова кула.

 

В края на тези градски паркчета е издигнат достолепния Мариот, който може да ви послужи за пътепоказател – от задната страна на хотела започва лелеяната

Флорида

 

 

Тази улица се оказва пешеходна, само магазини, тук- там – бирарии и кафенета, повечето заведения може да бъдат открити по пресечките вляво и дясно, докато вървите в посока основния булевард на аржентинската столица, който слага и финал на “Флорида” .

 

 

Булевардът е Avenida 9 de Julio

и е съизмерим по мащаби със Садовое кольцо в Москва.

Тръгвайки по лявата му страна откриваме

Plaza de la República - Avenida Corrientes 1066, Буенос Айрес, Autonomous City of Buenos Aires, Аржентина

 

 

Plaza de la Republica

 

Понеже в непозната среда се оставям на инстинктите си и автономната ми навигация, спонтанно решавам да отбия вляво по изпречилия ми се булевард и в дъното виждам нещо червено, импозантно и обещаващо интересно.

Така откривам

Plaza de Mayo

и тази сграда, която мислех за парламент. Но се оказва , че в нея се помещава вътрешното министерство и още нещо, което не разбрах, но достъпът на туристи беше насочван от две мобилни каси и разпоредители. Казва се

Casa de Gobiemo

и обещавам следващият път да вляза и да разгледам.

 

 

Зад тази сграда започва паркът Колон, но и той остана за следващия път. Жегата си е жега- 35 градуса на сянка не  е за аматьори.
Връщаме се по други улички пак до “Флорида” на интервали от около 30 минути обилно се поливаме кой с вода, кой с бира, и посядаме на всеки 10, където ни видят очите.
Последното такова местенце се оказва плътносенчестата тераса на един Старбъкс. Преплитайки крака и езици , поръчваме кафе, питат ни за името, за да го напишат на чашата, и го изписват “Perrof” , вместо Berov, но другарчето ми реши , че това е пореден знак на перонизма* и го изпи с наслада, чувствайки се като латиноамерикански президент.

 

 

Танцуващи танго

видях в залата на пристанищния терминал – шоу за изсипващите се пасажери.

Като в youtube е. Ако решите да посетите такъв тип представление, може да си купите билет от улични продавачи по същата тази улица Флорида – предлагат билет и транспорт.

До пристанището, по крайбрежието точно на границата, отделяща Ситито от реката , е отделена обширна територия – национален резерват и там никога нищо няма да бъде построено. А тези дребни факти лично мен ме респектират. Там са обособени вело- и пешеходни алеи, места за риболов, детски площадки. Достъпът на автомобили е забранен. Та , хем резерват, хем парк за столичани.

След връщането си в България разбрах, че съм видяла един друг Буенос Айрес, а не този от рекламите и туристическите сайтове. Но, като за първи път, бива! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*Перонизъм – основната политическа идеология в Аржентина. Идва от името на Хуан Перон, аржентински президент и невинен предвестник на песента „Don’t cry for me Argentina“ на Мадона 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Аржентина – на картата:

Аржентина