юли 16 2012
Буенос Айрес
Понеделник – ден за … много далечни места 😉 Така че, нека разгледаме Буенос Айрес през очите на Мария.
Приятно четене:
Буенос Айрес
Буенос Айрес се оказа апотеоз на географското ми невежество
Защото не се намира на море, а на река, и защото представлява ултрамодерен град, в който кипи световна търговия, а не е няколко къщурки с дървени веранди от времето на Карл Май.
Рио де ла Плата
за мен е звучала като река с тропическа растителност, колиби на туземци по бреговете й и някой и друг гаучо. Истината е, че това е огромен естуар, формиран от река Парана и река Уругвай. Дължината му е 290 km, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 km. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 km ширина, с което е най-широкият естуар в света. Водата е жълтокафеникава, с цвят на тиня.
Предварително знаех, че в Буенос Айрес има танго. Танго – школи, танго на улицата, танго – представления, дълги червени рокли, разгърдени сака с белоснежни ризи с жабо, червена роза между зъбите? Да, всичко това е тук и може да се види на почти всеки ъгъл в полуподземни театрални салон – ресторанти, в които хапвате и гледате демонстрация на танго. Може да се види и по улицата, най- вече в Квартала на тангото – La Boca и Caminito, с разноцветни стари къщи, пешеходна алея, италиански таверни и много танго.
Другото, което знаех беше историята на перонизма и култът към Ева Перон.
Всичко това , изброено дотук, са приказки от 1001 -та нощ на Гугъл. Ако сте в организирана екскурзия, ще видите това, точно тези неща и абсолютно нищо друго.
Реших да постъпя по трудния начин и да открия сама за себе си какво е всъщност Буенос Айрес с цената на много километри, изходени пеша, снимки на сгради и паметници, за които прочетох впоследствие какво символизират.
Понеже почти винаги тези далечни градове достигам с кораб, а на всеки кораб по света има поне двама работещи българи, ги попитах как да постъпя и накъде да тръгна, за да видя повече неща за краткия престой. Упътването беше – с такси от пристанището до ул. „Флорида“. „Оттам ще се ориентираш много лесно, в самото сърце на града си.“ Таксито струвало около 6 долара, без да се пазаря.
Важна подробност е, че пристанището, жп гарата и летището са почти прилепени едно до друго, намират се в един район и дали пътувате по море или суша, излизате на един и същ 10 – лентов булевард, който пресича Ситито –
Avenida Antartida Argentina.
Нареждаме се чинно на лека опашка на стоянката за таксита. „Докъде сте?“ – “ До Флорида“ – „Качвайте се?“ – „Колко?“ – „10 долара“ Тук ще спестя какво изрекох на чист български, с бърз отскок и мигновено пресягане взех една карта на града от сгъваемата масичка на отговорника по такситата и се юрнах с безумен устрем да намеря Атлантида, пардон Флорида.
Пътят минава между Централната железопътна гара и градските градинки, незнайно защо обозначени като площади –
Plaza Canada и Plaza Fuerza Aera Argentina
с една доста венециански изглеждаща часовникова кула.
Централната гара
Централната гара отдалеч
Часовниковата кула
В края на тези градски паркчета е издигнат достолепния Мариот, който може да ви послужи за пътепоказател – от задната страна на хотела започва лелеяната
Флорида
Тази улица се оказва пешеходна, само магазини, тук- там – бирарии и кафенета, повечето заведения може да бъдат открити по пресечките вляво и дясно, докато вървите в посока основния булевард на аржентинската столица, който слага и финал на „Флорида“ .
Улица Флорида
Булевардът е Avenida 9 de Julio
и е съизмерим по мащаби със Садовое кольцо в Москва.
Тръгвайки по лявата му страна откриваме
Plaza de la República - Avenida Corrientes 1066, Буенос Айрес, Autonomous City of Buenos Aires, Аржентина
Plaza de la Republica
Понеже в непозната среда се оставям на инстинктите си и автономната ми навигация, спонтанно решавам да отбия вляво по изпречилия ми се булевард и в дъното виждам нещо червено, импозантно и обещаващо интересно.
Така откривам
Plaza de Mayo
и тази сграда, която мислех за парламент. Но се оказва , че в нея се помещава вътрешното министерство и още нещо, което не разбрах, но достъпът на туристи беше насочван от две мобилни каси и разпоредители. Казва се
Casa de Gobiemo
и обещавам следващият път да вляза и да разгледам.
Casa de Gobiemo
Зад тази сграда започва паркът Колон, но и той остана за следващия път. Жегата си е жега- 35 градуса на сянка не е за аматьори.
Връщаме се по други улички пак до „Флорида“ на интервали от около 30 минути обилно се поливаме кой с вода, кой с бира, и посядаме на всеки 10, където ни видят очите.
Последното такова местенце се оказва плътносенчестата тераса на един Старбъкс. Преплитайки крака и езици , поръчваме кафе, питат ни за името, за да го напишат на чашата, и го изписват „Perrof“ , вместо Berov, но другарчето ми реши , че това е пореден знак на перонизма* и го изпи с наслада, чувствайки се като латиноамерикански президент.
Танцуващи танго
видях в залата на пристанищния терминал – шоу за изсипващите се пасажери.
Като в youtube е. Ако решите да посетите такъв тип представление, може да си купите билет от улични продавачи по същата тази улица Флорида – предлагат билет и транспорт.
До пристанището, по крайбрежието точно на границата, отделяща Ситито от реката , е отделена обширна територия – национален резерват и там никога нищо няма да бъде построено. А тези дребни факти лично мен ме респектират. Там са обособени вело- и пешеходни алеи, места за риболов, детски площадки. Достъпът на автомобили е забранен. Та , хем резерват, хем парк за столичани.
Това зеленкото на преден план е резерватът
Буенос Айрес
След връщането си в България разбрах, че съм видяла един друг Буенос Айрес, а не този от рекламите и туристическите сайтове. Но, като за първи път, бива! 🙂
Автор: Мария Найденова
Снимки: авторът
*Перонизъм – основната политическа идеология в Аржентина. Идва от името на Хуан Перон, аржентински президент и невинен предвестник на песента „Don’t cry for me Argentina“ на Мадона 😉 – бел.Ст.
Други разкази свързани с Аржентина – на картата:
Аржентина
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Related posts:
4 коментара
О, брааво, брааво! 🙂
Нямам ясно обяснение защо не ме влекат „Западните Индии“, но разказът ти този път определено ми беше интересен. И… яяя, как на моменти (от снимките) ми прилича на Барселона самоо… 😉
Благодаря, Мария!
Момент, имах предвид, че прилича, а не че нещо се съмнявам – да не бъда разбрана грешно.
Благодаря Ви! 🙂 На мен на моменти ми напомняше Валенсия, май по същите причини. 🙂
Чудесен разказ за Буенос Айрес!Посетихме го преди 3г,както и град Тигре,с ферибот се добрхме до Монтевидео – столицата на Уругвай и разбира се за кратко бяхме в рая – водопадите Игуасу,видяни от Аржентинска и Бразилска страна!Понеже винаги чета пътеписите в блога преди да тръгна нанякъдe, се канех и аз да напиша нещо по въпроса,но все още не съм го сторила☺!Чудесен, модерен 14 млн.град -много зелен, чист,с усмихнати хора , звучащо танго навсякъде , страхотни телешки стекове, опияняващо вино, град, който те кани да се загубиш в него, за да го откриеш в закътанИ те улици!И най-странното и учудващо за мен бе, че не се чувствах на другия край на света , а по-скоро , че съм в Испания или Португалия!! Отворили ви се възможност, вървете