юли 13 2012

София от трамвая

„Никога не е късно да станеш за резил“ каза Светла, когато ми разреши публикуването на тази софийска импресия. Да видим 🙂

Приятно четене:

 

София от трамвая

Импресия

 

Софийска импресия

Още към края на 2010 година с Ели Иванова планирахме да направим заедно с Борислав Борисов едно импровизирано пътешествие с градския транспорт някой път, когато Ели е в България – да хванем първия ни попаднал трамвай, да пътуваме до последната му спирка, да видим какво има там, после да хванем друг, след това друг… В събота най-сетне го осъществихме. Боби не можа да дойде по обективни причини, но духом беше с нас и го споменавахме.

Трамвай в гората, София

Срещата ни беше на кръстовището на „Опълченска“ и „Стамболийски“ в 10,30 сутринта. Първо дойде трамвай 10. Качихме се с Ели и Крис (и общо четири фотоапарата – два огледално-рефлексни, един лентов и една полусапунерка) и слязохме на последната спирка – улица „Кораб планина“. Оказа се много приятна и тиха улица.

Кораб планина 6, София

 

Вървяхме си, снимахме си, докато ни настигна млад мъж да пита защо снимаме колата му и дали сме от общината (какво да правя, обичам да снимам отражения в лъскави коли).

Покрив, София

 

Трябва да е вървял доста дълго след нас, защото коли снимах само в началото на разходката. Изглеждаше добронамерен и като му обяснихме, че не му правим проверка, се успокои. После към нас се приближи една жена и също ни попита защо снимаме – дали сме студенти. Оказа се, че била фотографка. Обясни ни, че онзи младеж работел нещо към общината (в такъв случай, дали се притесняваше, че колегите му може да го следят?).

Семинарията, София

 

 

Улицата свърши, завихме по друга, по-оживена, и стигнахме до Семинарията. Там се качихме на трамвай 18, който ни отведе право пред Централните софийски гробища.

Дърво, София

Не бяхме планирали обиколка на такова място, но щом така и така се озовахме там, влязохме. В събота на гробището нямаше почти никого, беше много тихо и някои от алеите бяха съвсем празни.

Бира, София

Снимахме си на спокойствие. Или поне така си въобразявахме, защото по пътя обратно ни настигнаха едни жени да питат защо снимаме. Обясниха ни, че трябва да имаме специално разрешение, за да правим снимки там. Поуспокоиха се, че не сме журналисти – преди време някакви журналисти били направили един вид компрометиращ репортаж за гробището. Излязохме от това негостоприемно за фотоапарати място и докато чакахме поредния трамвай, пак снимахме.

Ваза, София

 

Момчето, което работеше на близката будка (не помня дали тази за цветя, или за надгробни камъни) дойде да ни пита защо снимаме. Но вече бяхме на територия, на която не ни беше нужно разрешение, та не намери друго какво да ни каже.

Захарна фабрика, София

Дойде трамвай 3, който ни отведе до Захарна фабрика. Пощракахме наоколо – аз снимах остатъците от фабриката, ограда и някакви ръждиви ламарини.

Ограда, София

 

С нас си поговори една руска баба, но май по-скоро ѝ се говореше, отколкото я интересуваше защо снимаме. Иззад ръждивите ламарини (които се оказаха автокъща) обаче излезе един чичка, който не пропусна да ни зададе дежурния въпрос. Явно изразът „абстрактна фотография“ му се видя странен, защото ни посъветва да направим снимки на един много абстрактен (тоест дебел) негов познат, който се моткал в района.

Качихме се пак на трамвай 3 – следобедът беше напреднал, Ели имаше работа в центъра, а ние отидохме до Централна автогара, за да си купим билети за морето.

Поуките от днешната среща:

  1. За подобни лежерни пътешествия е нужно доста време. Човек трябва да избере дали повече да пътува, или повече да се разхожда на местата, където попада. И двете идеи ме привличат – по различен начин. Ако някой път реша целенасочено да пътувам по маршрутите на градския транспорт (а имам такава мечта), ще трябва да се лиша от разходките.
  2. Където и да отиде човек в България (случвало ми се е не само в София, но в София си е обичайно, в чужбина досега не ми се е случвало), голяма е вероятността да попадне на някого, който подозира, че правите снимки, за да го изобличите. Дали става дума за липса на базисно социално доверие или много хора правят нередни неща и се страхуват да не бъдат разкрити, или и двете, не се ангажирам да съдя.

Надпис, София

Ако имате желание да разгледате всички снимки от трамвайното пътешествие –заповядайте.

 

Автор: Светла Енчева

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с София – на картата:


София

   Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “София от трамвая”

  1. Lalka Slavcheva via Facebook каза:

    ей,софиянци,и за пловдив може да се напише не по-лоша импресия…най-важното е,че и двете импресии(и софийската,и пловдивската) ще са много хубави,всяка по своему…защото това е българия! 🙂

  2. Ей, пловдивачани, само се дуете и не пишете 🙂

  3. Lalka Slavcheva via Facebook каза:

    🙂 …май е така,да…

  4. Дончо каза:

    Не съм изненадан от това,което сте написала.След многото експерименти в последните 20 г. съвсем изперкваме вече.Избуяват най-лошите ни народностни черти – невъзпитание ,завист и злоба.Специално София за мен е най-мръсната и грозна столица от тези в които съм бил.Само Кишенеу(Молдова) според мен е по-смотана.

  5. Светла каза:

    А аз писала ли съм, че София е мръсна и грозна столица?

  6. Rossie A. каза:

    Отнсоно това колко е мръсна София може да се поспори. София не е мръсна, просто не се чисти така, както се чисти в другите европейски столици. Ако цапахме толкова колкото цапат руснаците (например), а се чисти както до сега, щяхме да си проправяме проходи сред двуметрово сметище. А че не е грозна е сигурно. Просто човек трябва да има време и желание за да види очарованието на София и да обикаля, и да избира забутани улици и да си вдига погледа нагоре, а не само в краката си да гледа. А и една нощна разходка разкрива съвсем различна София.

  7. Писал съм но не е импресия, а носталгия по-скоро, обещавам скоро да седна и да отсрамя ПловдивчаниЯ

  8. http://mediacafe.bg/the-rubrics/the-rubrics-reel/322-nostalgia-plovdiv

    Ето я! Aко админът прецени, че е подходяща за пътепис.ком, ще я публикувам и тук. Но при всички положения ще напиша и друг, истински пътепис, отивам в Пловдив на 07.08 😉

  9. Това вече е приказка 🙂 🙂

Leave a Reply