окт. 01 2007

Рим, Италия (1)

Рим, Италия

Ден първи

До последно вярвах, че ще успея да си легна към 10 вечерта и да поспя 5 часа преди полета, но уви. В 12 и половина все още циркулирах из къщата, сещах се за разни дреболии за свършване, занимавах се с маловажности… и реши, че за 1—2 часа сън просто няма смисъл да се мъча да заспивам — и без това като съм развълнувана ми е трудно да се отпусна. Пък и по едно време почна такава страховита гръмотевична буря, тракаха стъкла и врати, дъждът тропаше безмилостно по ламарината на климатика… Всичко се опитваше да ми попречи да си отпочина преди пътя!

София — Ciampino, Rome

Малко след 4 се натоварихме на таксито и пристигнахме съвсем навреме за чекирането, което мина безпроблемно — въпреки опасението ми, че могат да се заядат за размера и на двете раници, доста над допустимите 50×40×20 см се оказаха. За сметка на това мизерниците на скенера ми конфискуваха facial wash-a и течността за лещите! Чисто нов флакон! Много била, нямало значение, че не е отваряна опаковката, не, не се правели изключения за никакви препарати. Майната им.

Натовариха ни много експедитивно на самолета, инструктаж, предложение да си купиш кроасан и кафе за 5 евро, без излишно суетене на стюардесите — допада ми бизнес моделът на low cost компаниите! Все едно някой е примрял за безвкусна храна, че и на редовите полети те чарджват сигурно 50 евро за сервирането й. Малко след излитане се унасям за около 45 минути на рамото на Тото, така или иначе съм на средната седалка и не мога да наблюдавам ни небето и земята, ни другите пътници. Добре уплътнено време.

Ciampino — Agnalina — Termini — Via Carlo Cattanneo

Приземяването е леко, разтоварват ни експедитивно, намираме автобуса за метрото (билетът е 1 евро) и докато тръгнем — нашето самолетче е натоварено отново и полита! Браво! Никакво киснене на пистата, никакво харчене на грешни пари. Така се постига цена 6.99 евро на билет.

Roma

След около 15 минутки сме на първата станция на метролиния А, Agnalina. Минаваме през цял куп предградия, тесни улички, надвиснали тераси, много зеленина; напомня ни на Нафплио и Корфу Таун, много средиземноморски изглед. Подготвяме се, че и Рим ще е така (както се оказа — напълно погрешно). След кратка и неравна битка с автомат за продажба на билети за градския транспорт аз се поядосвам и в крайна сметка взимам заветните картончета от някакво кафе. Чели сме, че метрото било мръсно, надраскано, фрашкано с крадци… и затова сме толкова учудени, че всъщност вагончетата са чисти, много по-просторни от софийските, с удобни за хващане дръжки. Е, италианците имат навика да хвърлят вестниците си навсякъде, ама това вече сме го гледали в Лондон, та не ни впечатлява много. Макар че все още ни дразни.

Пътуваме около 30 минутки, май 15 спирки бяха. Слизаме на гара Термини, оглеждаме се и след 5 минутки сме пред Maian guest house, където имаме резервация за 5 нощувки. Подранили сме, настаняването почва след 11 сутринта, а ние сме там едва ли не по тъмно. И затова решаваме да направим една кратичка обиколка на района, да се поогледаме, да открием някое приятно кафе за лека закусчица. Петя ме беше предупредила, че кварталът около гарата е фрашкан с китайци — абсолютно вярно си е. Всички магазини без изключение продават лъскави джинджифлюшки, витрините изглеждат бетер сергиите по Илиенци. Но улиците са чисти, спокойни (като за Рим) и определено ни допадат. Разбира се, че има много по-добре изглеждащи райони на града, но за сметка на това са превзети от туристите до степен непоносимост чак. Пък и от логистична гледна точка мястото ни се оказва удачен избор, на гарата спират де що има автобуси, пресичат се двете метролинии, човек лесно може да се придвижи до другия край на града.

Gardens

Via Carlo Cattanneo — Piazza Vittorio Emanuele II — Colle Oppio — Domus Aurea — Parco Traiano — San Pietro in Vincoli — Via Carlo Cattaneo

И както се разхождахме лека-полека — стигнахме до градините на площад Vittorio Emanuele II. Много симпатични, с фонтанче, гигантическа постройка, стометрови палми… И твърде много боклук по земята, няколко изпаднали типа дремят на мраморните пейки. Не се застояхме в компанията им, а отпрашихме на югозапад и не след дълго се озовахме в Domus Aurea, Parco Traiano и Colle Oppio. Хора, не знам как да разказвам за подобни гледки, хич не разбирам от археология. С две думи: впечатлих се колко са древни пустите руини и същевременно колко са запазени, как масивно са строели някогашните римляни и какви грандомански конструкции са създавали. Много лаишки и съвсем непоетично, ама толкова мога. За сметка на това съм склонна да лея тиради за мраморните пейки в парка, дебелата сянка на пиниите и кедрите, приятните звуци на ромоляща вода… ама няма, защото дори за мен е отегчително.

Тук някъде настана време за настаняване, направихме пълно кръгче и цъфнахме на вратата на Maian. Оказа се, че е много симпатично местенце — един голям апартамент с 4 стаи, всяка със собствена баня и тоалетна, всичко декорирано с много вкус и внимание към дребните детайли. Ще отскоча малко напред с разказа, за да отбележа, че единствените недостатъци на мястото са липсата на климатик (само дето ние денем не стояхме вътре, така че не ни пречеше много) и шума (който май е характерен за цял Рим, навсякъде и по всяко време нещо пърпори по улиците, гадост).

Santa Maria Maggiore

… е огромна катедрала, съвсем близо до Maian. И съответно когато тръгнахме да търсим място за обяд — право на нея се набухахме. Ентрито на Wikipedia е горе-долу изчерпателно, снимката също става. До края на престоя ни в Рим поне по веднъж на ден минавахме през площадчето ни и някак много делнична, обикновена една такава ни стана. А не е такава, определено. Все пак една от четирите най-важни катедрали на града е.

Santa Maria Maggiore

След обяда с бодра крачка отпрашихме към другия край на града. Придържахме се към Via Panisperna (която, разбира се, тръгва от Santa Maria Maggiore) и пътем разгледахме Mercati Trainei, Colonna Traiana, Foro Traiano, Monumento a Vittorio Emanuele II, Palazzo Venezia, Chiesa del Gesu.

На Area Sacra завихме по Via Arenula към Тибър, а малко преди реката направихме заветната чупка към Campo dei Fiori, Palazzo Farnese, Palazzo Spada и многобройните фонтанчета, статуи и прочие красоти. Вечеряхме в ресторант, в който нямаше ни един турист, само местни се веселяха. И ни изненадаха с размера на пиците — преливаха от най-огромните чинии, които съм виждала.

Food

По нощите се прибрахме лека-полека до Maian и припаднахме. Е, поне аз заспах непробудно. Тото цяла нощ се въртя заради шума от улицата.

Ден втори

Спахме до 10 сутринта, след съмване беше малко на пресекулки заради безподобния шум от улицата. Направо да не повярваш каква джабала се вдига по една супер тясна еднопосочна пресечка с бая рехав трафик. Изключително бяхме подразнени от прекъсвания сън и затова се набухахме директно в аптеката, където инвестирахме в една опаковка тапи за уши. По принцип идеята да поставя нещо в ухото си ме изпълва с ужас — сума ти време се колебах преди да се реша. Оказа се, че не е толкова страшно. И е много ефикасно, тапите направо нулират острите шумове.

Решихме да не закусваме в Maian, а да споходим препоръчания ни Dolomiti Bar. Бтв в Рим под бар се има предвид не питейно заведение, а нещо като снекбар: кафе, безалкохолни, прясноизпечени кроасани, сандвичи, плодове, сладолед, ей такива неща. Местното еспресо е убийствено добро, думи нямам да изразя възхищението си. И съжалението, разбира се, че нямам добра машина у дома. За сметка на това кроасаните са някакви никакви, дребни, мазнички и като цяло доста безвкусни.

San Giovani di Laterano

Стигнахме до консенсус да тръгнем на юг и да обиколим района около Колизеума, като истински туристи. Маршрутът ни: по Via Emanuele Filiberto до Porta San Giovanni, разгледахме San Giovanni Laterano (втора по големина и значимост катедрала в Рим, но лично нас най-много ни впечатли, адски бляскава е) и отпрашихме по Via Santo Stefano Rotondo към Villa Celimontana. Пътем се впечатлихме как изглежда местната кардиология, някакъв замък с огромна градина, палми, тревичка, фонтанче, всичко. И се отбихме в Santo Stefano Rotondo.

San Stefano Rotondo

В момента Villa Celimontana е седалище на местното географско дружество. Нуждае се от малко боя май, но пък градината й е много разкошна. Група деца се цамбуркаха във фонтанчето, млади хора с книги в ръка лежаха на тревичката, майки с колички се разхождаха по алеите. Много лежерно, спокойно и хубаво.

Villa Celimontana Garden

По Viale Spellman покрай Arco di Dolabella, Santi Giovanni e Paolo и San Gregorio Magno та до Circo Massimo. Хайде бързо до Santa Maria in Cosmedin и Arco di Giano. И след това се набухахме във фурната. Т.е. решихме да разгледаме Palatino и целия куп руини наоколо в 2 часа следобяд — камъни, слънце и никаква сянка, дали пък не изгоряхме по най-текезесарския начин, а? Накрая почнах да мрънкам леко, Тото също се начумери, ама наистина не си е работа да се мотаеш наоколо в средата на деня. Освен всичко останало бяхме забравили батерията на камерата на зарядното и ни беше малко сърдито.

Coloseum

Колизеумът е впечатляващ. И натъжаващ един такъв, даже жал да ти стане за порутеността му. За сметка на това Arco di Constantino и Arco di Tito са доста добре запазени и красиви. Разните полегнали камъни, дето са ги нарекли, че са терми, форуми или храмове няма да ги коментирам — нито съм компетентна, нито им отделих кой знае колко време. Не че и да ги бях съзерцавала с дни щях да си представя как точно са изглеждали преди 20 века, все пак става дума за едни безформени очуканяци. Необходимо е специално образование, за да приемеш, че са нещо различно

Arca di Tito

Та в тоя ред на мисли да спомена, че многократно минавахме през разните fori-та: Foro di Cesare, Foro di Nerva, Foro di Augusto, Foro Traiano. Сега да ме питате каква точно беше разликата между тях… не мисля, че мога да обясня. Просто не съм от типа хора, които могат да градят красиви картинки около невероятни руини. Не ми се получава. Ако ги видя на снимка — ще позная кое какво е, защото имам добра визуална памет. И дотолкова.

В края на деня се добрахме до Isola Tiberina, островчето в центъра на Тибър. Намерихме приятно ресторантче, седнахме на маса, която се надвисваше над водата и за пореден път бяхме изненадани от огромността на порциите по онези места. Бтв ако някъде ви сервират майонезен микс под името италианска салата — лъжат ви. Местната салата е много зелена (марули, айсберг, рукола и т.н.) и се сервира с различни добавки: чери доматчета, моцарела, нарендан морков, варено яйце, маслини, ей такива неща. Домати капрезе пък ги водят предястие. И го ценообразуват подобаващо, под 7 евро за порция няма да ги намерите.

Italian Salad

Та като почнах за храната… Вкусничка е. Ние смятаме, че когато си в Рим трябва да ядеш като римляните и все по местни специалитети залитахме. Пиците са много добри, но съвсем различни от българските. Обикновено са само с домати и максимум 2 други продукта, например капричоза е с един голям резен прошуто и яйце, понякога добавят маслинки за украса. Не като в нашенските пицарии, дето кичат триста добавки (кисели краставички и царевица, моля ви се!). Доста често не им слагат месо въобще, набляга се на тестото — което е тънко и изключително вкусно.

Пробвахме много видове сладоледи, тирамису (крем е, не го сервират като торта), капучино (точно толкова добро като еспресото), както и всякакъв вид паста. Любима ми стана една лазаня неаполитана с домашно-приготвени кори, просто невероятна. Равиолите обаче продължавам да не ги харесвам в нито един вариант. Бтв и пастата обикновено е безмесна и я третират като предястие.

Най-вкусното ястие, което опитах, беше едно пилешко филе със салвия (ама не халюциногенна). И като казвам едно… по-скоро става дума за четири парчета. Естествено, прехвърлих половината на Тото, не знам коя жена може да изяде половин кило месо на едно ядене.

Food

Тото си взе грапа и вика, че била като хубава и силна домашна ракия със силен гроздов вкус. Наливното бяло винце го пих с огромно удоволствие: лекичко е, сухо и много пивко. Водата обаче за нищо не става. И чешмяната, и бутилираната са твърди, невкусни и някак се отлагат по устата направо.

Отплеснах се с това ядене. Е, то и Isola Tiberina беше последната ни спирка за деня, след това се дислоцирахме по леглата и спахме кажи-речи непробудно благодарение на тапите за уши

Следва продължението>>>

Автор: Антония

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Рим, Италия (1)”

  1. […] част от пътуването на Антония до Рим (началото е тук>>>, а втората част — ето […]

  2. […] Втора част на пътуването на Антония до Рим (началото е ето тук>>>) […]

Leave a Reply


Switch to mobile version