Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, а за последно влязохме в Досън (Доусън)

Днес ще продължим на правим щуротии в столицата на златотърсачите – Доусън (Досън)*. Приятелско предупреждение – прочетете първо Джек Лондон, потопете се в атмосферата и чак после съдете автора или изобщо мъжете 😀

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

осми ден

На кабаре в Доусън (Досън)

Ден 8 – 22 май

 

 

Изпълнени със спомени от предишния ден, ние бяхме готови да се подвизаваме

още един ден в Доусън (Досън)

Всъщност, нямахме изход – границата отваряше на следяващия ден, в неделя.

След сутрешните занимания – кафе, душ (къмпинга беше оборудван), и какво там още, ние се заехме да погледнем моторите.
Смазах веригата, напомпих гуми, и тн. Като дойде време да палим, на колегата мотора не пали…
Проблема с акумулатора от предната нощ. Мъчим се да го бутаме пак по равното – не ще… Едно момче от геолозите, които се обучаваха тук, Андрю, се зае ентусиазирано да “помага”. И той бута с нас – пак не ще да пали… Доста се бяхме задъхали. Андрю предложи да си докара колата и да закачим кабели. Добре, ама в желанието си да помогне, той ги е закачил обратно… Съответно нещо пукна здраво. Колегата сега наистина се пищиса, мислейки че нещо след бушона е изгоряло. Добре че имаше автомагазин точно срещу къмпинга. Още по-добре че имаха и такива кръгли бушончета от стария тип.

Както и да е, сменихме го, този път закачихме кабелите правилно, май вече към акумулатора от моя мотор, не помня точно, и двигателя изрева. Най-сетне…

Това ни струваше поне 2-3 часа.

Запътихме се към Midnight Hotel, може а видим Сара там… Тя все още не беше на смяна, но пък имахме късмета

да послушаме Barnacle Bob:

 

 

Bob беше правил саунда на видеото, което Рик ни показа предната вечер. Преди да дойде в Доусън, той е бил бракониер на стриди около Сиатъл. Изкефихме се здраво на тази случайна изненада, и след като го слушахме как свири на пианото, излязохме навън. Той също беше навън, на почивка с цигара. Ние се представихме, казахме че Рик ни разказа за него, а той отвърна:

“Преди 20 години дойдох тук с 20 долара в джоба си… В момента, в който си ги върна се махам.”

За ваше удоволствие намерих негово клипче

(Редакцията искрено препоръчва да чуете клипчето – жестоко е! – бел.Ст.)

 

 

След това спряхме до реката да разгледаме парахода S.S Keno още веднъж:

Колегата се прави на капитан:

Да не пропусна и аз:

 

 

За вечерта си купихме билети за

шоуто на канкан–танцьорките The Diamond tooth Gerthies

(http://www.dawsoncity.ca/klondikeattractions/diamondtoothgerties/)

Историята е, че Gertie Lovejoy навремето се е подвизавала тук, знаменита с диамант между предните си зъби. Вместо да копае злато тя го е вадила от джобовете на миньорите. Това казино е най-старото в Канада.

Някои снимки от шоуто, беше забавно, а и билетите важат за цял сезон:

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая издърпаха кавалери от аудиторията и ги накараха да обуят тия гащи. Аз минах между капките.

След шоуто се запътихме към бара на хотел Downton. Помните ли първата снимка, където казах че това е бара където се сервира уиски с ампутиран палец от крак?

Minto Hotel and Visitor Reception Centre, Lot 12-14, Dawson, Юкон Y0B, Канада

 

Искахме да видим дали имаме достатъчно смелост, за да надигнем чаша уиски с ампутиран придатък 🙂
Легендата е че навремето бракониери нелегално са пренасяли алкохол от Аляска. Единият от тях е стъпал в реката през леда, и решили сами да ампутират палеца… Повече за легендата тук:
http://www.sourtoecocktailclub.com/members.html

Събрахме смелост, нали чак дотук сме били път…

Трябва да се приберем и да разказваме за простотиите си 😀

 

 

Капитана ни чете условията, палеца трябва поне да докосне устните:

Хем ни е шубе и гадно, хем се заливаме от смях:

Накрая дори получихме дипломи за простотията ни 🙂

 

 

След като станахме, един от зяпачите ми вика: “На теб като че ли ти хареса.”

После останахме да се почерпим още, с нормално уиски де… Двойката с колата от първия ден също беше там, ние се заговорихме пак и те ни казаха къде какво да посетим. Оказа се че те познават остров Ванкувър доста добре. Накрая един здравеняк, също от остров Ванкувър, нахълта да коктейл с палец, ама капитана беше приключил. Здравеняка доста се ядосваше, мислех си да му кажа “Абе ако толкоз искаш палец ей сега ше намърдам моя в чаша уиски…” Като че ли не бях още чак толкова пиян, подтиснах тая мисъл и си разминах боя 🙂

След това се запътихме към палатките. Пак имаше проверка за алкохол, но този път не ме спряха. Отново извадих късмет.

 

Продължението:

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

Канада