сеп. 27 2007

Румъния: До Констанца и назад

Тръгнах отСофия доста пиян. Нямашекак, просто. При положение, чеавтобусът потегля вшест иполовина, трябваше даостана напартито поне допет итрийсе.

Гербът наКонстанца, Румъния

Още навлизане впревозното средство— скопринена риза, широко отворена яка иBecks връка, привлякох вниманието нанякакъв младеж смного скъп фотоапарат, накойто очевидно мусесторих интересен иреши дамеснима заспомен. Погрижих сезадискомфортното пътуване начовечеца задмен, ограничавайки жизненото мупространство допрактическия минимум изаспах буквално върху чичката, който сеопитваше дачете вестник домен.

Рядко седържа като задник, особено напублични места, нотози път имах повод. Разочарованията сивличен план, обаче, предпочитам даги„инвестирам“ всюжети закниги, така четеняма данамерят място втози пътепис. Сори.

Затворих очи икогато гиотворих след две минути, вече бях вТърново. Все едно мебяха телепортирали. Вразмътеното мисъзнание сепрокрадна неканената фраза, която бях чул преди 15години внякакъв малоумен фантастичен филм, озвучен натурски: „Дейна, Дейна, телепорт! Дзен компютър балдъ!“ Помня като слон. Повтарях сиянаглас, докато ровех под седалката навъзмутения чичка, втърсене наочилата.

Изпиках севърху хотела, тъй като опашката вътре внего мисестори прекалено досадна, успях даизпия още един Becks иблажено притворих очи вседалката. Разположих сесвободно, тъй като чичката вече пътуваше надруго място. Явно нямаше намерение още два часа датърпи бруталното михъркане. Извинявай, чичка, запритеснението, наистина несъм чак толкоз голям простак попринцип, просто мехвана вмензис.

След две минути отворих очи иавтобусът плавно маневрираше вгарата народния миград. "Ехаа„-викамси,— „хванах муцаката. Поркаш досутринта, мяташ сенатранспорта иskip-ваш целияпът. Така хем негубиш отбезценното сиweekend getaway време занаспиване, хем нетрябва даселишаваш отпарти преди заминаване, хем сипроспиваш махмурлука. Седин куршум— три заека.“ Ободрен оттази мисъл имислейки сезамного умен, грабнах ръчния багаж ибам— впървото такси.

Съвсем скоро щях даразбера колко голям кретен съм всъщност— качество, покоето очевидно сиприличаме сархитекта наавтогарите всевероизточна България, които сасъвсем, ама съвсем еднакви, човече! Тъпотое, чеима варненски курорт, който секазва като квартала мивДобрич ибакшиша мазно потъркваше ръце, доволен отхубавата кирия, когато взирайки невярващи очи през прозореца, музададох най-тъпия въпрос насвета: „Извинете, ама ние вкой град сенамираме всъщност?“ Никога през живота синебях виждал някой дасесмее толкова искрено.

„Добре дошъл във Варна, морската столица наБългария!“— поздрави меведро бакшишът— „Ей, ама знаех, чевие софиянците сте многозле, ама чак пък толкоз, данезнаете вкой град сенамирате, хахахаха“

Идваше мидамуоскубя брадата. Изобщо немисеобясняваше, чеотдесет години вСофия меебават заради мекия акцент, дори преподавателката мипобизнес инглиш вуниверситета миповтаряше непрекъснато, чеговоря „добрички английски“, което обаче непречи породните места дамевзимат засофиянец, апородните курорти даметаксуват четири евро заедна бира, защото приличам начужденец.

Казах мудаобръща обратно към автогарата, чемамата сиебало. Тонебяха едни ръчни, едно свирене нагуми, изобщо— бакшиш смисия. Заклещихме автобуса наизлизане оттерминала— сперпендикулярно паркиране. Драйверът веднага мепозна— друг глупак счервен катинар, копринена риза сширока яка идве бири под мишница, който датероризира всички пътници схъркането сииданеможе дауцели крайната дестинация напътуването сиедва лиима. Качиха меипрез оставащия един час основната тема заразговор наабсолютно всички вбуса бяхаз.

Така, криво-ляво, успях даседобера донас.

Още наследващия ден потеглихме заКонстанца. Границата семинава слична карта, митничарите изключително любезно ниинформираха, ченафона натрите хиляди автомобила, които сапреминали вобратната посока дообяд, ние сме първият български автомобил, пътуващ заРумъния. Оказасе, чебило масова практика румънците даидват всеки уикенд унас, задакупуват храна, алкохол идрехи, защото било по-евтино, акурортите гипривличали сдоброто сиобслужване. Брех. Представих сикакво обслужване ниочаква при Моканина.

Чувал съм доста митове за по-високия жизнен стандарт нарумънците изаизпреварващияим икономически растеж, ама това, което видях попътя изобщо немевпечатли— селатаим самръсни имизерни, постройките окаяни, нивите занемарени, плажовете безлюдни, хората— зле облечени, небръснати иносещи огромни бидони скаручки поради липса натечаща вода иканализация. При това вкурортна местност. Южното румънско черноморие еединственото място, където можеш дасинатопиш задника всеверната нисъседка.

Констанца енякакъв опоскан, разнебитен иумален вариант наВарна. 150000 души население, според представители насамото население, почти никой неговори английски, улиците сапълни със стари Дачии ичисто нови Рена, аяките пички ибрадясалите мутрагени стях висяха внай-гъзарското кафене нацентъра, досущ като унас.

От всички заведения сечуваше хаус, което малко повдигна имиджа награда вочитеми.

„Все пак сенамираш вчалга фрийй зона“— отдъхнах сиаз.
След като върху едни опърпани дънки-менте, намиращи сезад мръсна витрина, видях цена, равна насто български лева, разбрах защо бият път задрехи чак доБългария.

Решихме даизпробваме лошото обслужване вресторант „Тераса“— стар, комунистически, монолитен комплекс отбетон ижелязо синаче нелоша гледка към морето.
Въпреки чеработи натакова място, леличката, която сеопитваше данивземе поръчката беше няма като риба инеговореше никакви езици, нобеше видимо ентусиазирана, чесме единствените туристи заденя. Трябваше дасипоръчам нещо наезик, накойто всеки може дамеразбере, затова наредих кратко точно иясно: „фиш, чипс, бира“, като посочих морето предмен, указвайки откъде предпочитам дадойде рибата. Тя, отсвоя страна, посочи спалец през рамо имиобясни, чевсъщност щедойде отДунава.

Нямах друг избор.
Мотах седва часа изграда втърсене наотворен банков клон, вкойто даобменя пари, чаках опашка пред гишето, разглеждах магазинитеи, след като севърнах намасата нямаше още нито чипс, нитофиш, имаше само бира…в чаша отКока-Кола. При положение, чебяхме единствените посетители назаведението. Както идае, храната систруваше, цените бяха като унас, новпоследствие разбрах, чезадаползваш услуги вРумъния очевидно титрябва биволско търпение, защото чаках един час закафе иминерална вода вгъзарското кафене нацентъра, при готините пички стехните брадясали, зле облечени бабанки.

Спомних сизадумите наедин мой познат, който живее вГермания— немците обичали дасешегуват, чекогато терминалът налетището сенапълни смъже, изглеждащи като таксиметрови шофьори ижени, облечени като проститутки, значи екацнал или самолетът отРумъния, или отБългария. Такъв еживотът.

Две неща обаче минаправиха чудесно впечатление: пътищата идисциплината попътищата. Народонаселението насеверната нисъседка изпитва неописуемо страхопочитание пред мъжете вуниформа, явно отжестоките служби накомунистическия режим все ощеим държи влага, азаконите задвижение попътищата, доколкото разбрах, били много строги. Абсолютно всички шофьори спират напешеходец, независимо дали сенамираш върху зебрата или просто сипердашиш подиагонал през шосето, апобезупречните четири лентови, първокласни междуградски пътища, които слагат вмалкия сиджоб магистралата София— Пловдив, всеки кара със70. Наедно-единствено място видях пътна полиция, която вадеше душата нанякакво мотористче.

Веднага след пресичането набългарската граница, където учудени румънски журналисти извадиха камери, заданиснимат идапокажат наобществеността, че, ето на— ибългарските туристи почиват вРумъния, стрелката накилометража бодро повдигна глава инай-после чухме оборотите надвигателя. Бяхме сиобратно удома, вБългария— страната наограничените възможности, където всеки може дакара снеограничена скорост, стига дамусенамират десетина евро вджоба.

Автор: Тихомир Димитров


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Румъния: До Констанца и назад”

  1. bale каза:

    Значи ти си дошъл в София, да ни задръстваш улиците и да ни тормозиш с акцента си?!

  2. Стойчо каза:

    Ееее, Бале, дай Боже тия дето са като Тихомир да са повече!

  3. bale каза:

    Ха ха ха…..ти пък не ме оставяш да го пораздразня малко 🙂

  4. Стойчо каза:

    🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version