сеп. 26 2007

The Great North Walk(9): Апокалипсис сега!

Published by at 14:43 under Веско Петров

Девета част отпешеходното приключение наВеско изАвстралия (предишната част етук>>>, аначалото— ето тук>>>)
Апокалипсис сега! (Въртолети ипиявици)

Зарадвах сенатова растение, мислейки сиченай-после намерих оригинално австралийско цвете… Като севгледах внимателно вснимката обаче, осъзнах, четова салиста, които насвой ред щепозеленеят.

Първата мимисъл след шока отпадането еченесенамирам вдъното наскалите. Това едобре! Няма даима нужда отхеликоптер, дамедърпат със счупен врат или нещо (което често сеслучва вBlue Mountains). Второто еостра болка вдясното коляно. Осъзнавам, чевпоследния момент съм семетнал настрани исъм сепльоснал полице върху издатина наскалата само надва, три метра надолу. Тогава започвам даусещам одраните длани илакти. Върху левия хълбок откривам голямо мораво петно, което еудивително болезнено при пипане. Разглеждам пораженията ирешавам чесъм голям късметлия.

Успял съм даспра паданетотук. Благодарен съм намалката изпъкналост, върху която седя вмомента.

Аможеше дабъде много по-различно. Това евдъното настръмнината. Оттук могат дамеизмъкнат само схеликоптер.

Тръгвам дасеизправя, нонемога, сякаш раницата евързана заскалата. Тогава разбирам, чесдясното коляно става нещо смешно. Болката еясна— нали гохалосах вкамъка, носечудя защо неиска дасеопъне (нито дасесгъне). Сякаш някой гоезаковал спирон. Дълго гоусуквам вразлични посоки, докато нещо вътре кликва иотново мога дагомърдам. През цялото време болката енетърпима.

Внимание! Снимката по-долу съдържа елементи, които могат дабъдат обидни занякои читатели. Неягледайте, ако нетърпите брутални рани или оголени телесни части.

Мазухизъм или оправдание— все още симисля, четравмата неенещо особено идори събирам визуални сувенири. Все още незнам какво мечака (щеспестя по-късните снимки).

Стягам госластичните бинтове (потрябваха мивсепак) идокуцуквам доMooney Mooney Creek Camping Ground. Добре чеесъвсем наблизо. Това еширока равна поляна свисока буйна трева отедната страна иприятен плаж отдругата.

Mooney Mooney Creek— удобно езакъпане иразбирасе, непропускам тази възможност.

Първата миработа едасмъкна всичко идасеизкъпя. Побрега има високи места, удобни заскачане във водата, ностози крак несмея дасебухна ивлизам бавно като пенсионер наОфицерския във Варна. Традиционното вече топване вкрая надневния преход мидейства добре— свалил съм бинтовете иболките вколяното санамаляли. Плувам сищастливо втоплата вода, без даподозирам каква кръвожадна опасност мегрози!

Бивакът при Mooney Mooney Creek— все още съм бос ипогол задник. Много скоро щесеоблека бързо,бързо! Дупчицата вмрежата напалатката еотцигара, която моята гостенка вCrossland запали докато сипочиваше*.

Докато опъвам палатката, забелязвам чеполяната изглежда странна. Имам чувството чеземята еподгизнала, въпреки ченапипане есуха идори прашна. Озадачен съм отбезбройните малки дупчици впочвата. Обръщам раницата давидя дали няма мравки под нея ивърху колана застягане около кръста откривам гъвкава пиявица, злобно усукваща севопитите сидадокопа сочна плът. Чудя сеоткъде сепояви това нещо.

Този дзвер отчаяно семъчи дадокопа жива плът. Ха-ха-ха — там може данамери само пот.

Дълго изучавам механиката инадвижение, как сезакача сопашка исемести наново място, където отново започва датърси, смучейки подгизналaтапот. Върху местата откъдето еминала остават малки точици.

Тогава виждам друга пиявица, подала селеко през една отдупчиците наземята давиди какво става. А-ха! Ето откъде идват. Докато сенадвеся над нея тяизчезва. Обхваща мепаника— очаквам всеки момент дабъда атакуван отвсички страни. Тези слизести същества меужасяват! Веднага намъквам дрехи, чорапи излополучните обувки— оттук нататък гледам къде стъпвам исядам само върху камъни или дънери. Често, често проверявам оголените части поръцете икраката.

Залеза есмного цветове, нонеуспява дамеразведри.

Mooney Mooney Creek Camping Ground неещастливо място. Залеза екрасив, във водата ведро скачат големи парчета риба, нонамен миетъжно. Дори огъня, който сипаля иполовинката ябълка, която съм сизапазил заслед вечеря неуспяват даразсеят тягостните мисли…

Моят огън. Зад него севиждат множеството странни ифантастични същества, дебнещи мевтъмното!

Опитвам седабъда оптимист исилягам снадеждата, чеутре всичко щебъде наред. Повтарямси, чедосутринта коляното щесеоправи ипак щеподскачам като дива коза изчукарите.

Това епърватанощ, вкоято имам сънища. Не, несънувам медицинските сестри или дори красивите места, покоито вече съм минал. Сънят миенапрегнат ипълен със сцени от„Апокалипсис сега“. Сънувам чесъм американски войник, седящ върху метална каска, заданебъде пронизан откуршуми идващи отдолу, докато хеликоптерите сеспускат под звуците наВагнер. Сънувам също чесъм виетнамец, бягащ снещо тежко нагърба (дете или раница) иколяното мигори, залято отнапалм. Сънувам много други страшни неща, които непомня, нохеликоптерите пикират непрекъснато надмен…

Стряскамсе, плувнал впот. Пипам коляното (дасеубедя ченееизгоряло) иосъзнавам чесееподуло сразмера набедрото. Почти няма разлика междутях. Тогава чувам хеликоптерите отново. Замиг съм объркан. Зверя севтъмното ибавно осъзнавам, четова сатежки камиони, превключващи наниска предавка, заданамалят скороста понякакво надолнище. Оказва сечеSydney-Newcastle Freeway секрие сред дърветата само надвадесетина метра над палатката. Безсмислено едасеопитвам даспя— камионите нямат край, тръгнали даснабдяват Sydney инеспират даръмжат като атакуващи хеликоптери…

Липсва само музиката наВагнер.

Следва част последна>>>

* Just kidding.

Автор: Веско Петров
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “The Great North Walk(9): Апокалипсис сега!”

  1. Веско Петров каза:

    Всички снимки в The Great North Walk са направени (и изстрадани) от автора!

  2. komitata каза:

    Страхотен разказ и супер снимки. Надявам се след инцидента разказа да не спре.

Leave a Reply


Switch to mobile version