юни 11 2012

Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Юкон, Канада

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Индианско селище Теслин – Юкон, Канада

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

Мост – Юкон, Канада

Нещо тук е стояло доста дълго:

Череп – Юкон, Канада

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Юкон, Канада

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

Щастливата компания:

Ресторант в Клондайк – Юкон, Канада

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Еленско в Клондайк – Юкон, Канада

Сметката накрая: Дики беше „сърце“, аз бях „устни“, колегата беше двойно сърце…

Сметка в Клондайк – Юкон, Канада

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: „Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)“. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

GPS показания за 5 ден в Юкон, Канада

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

На мотор към Аляска

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Река Юкон, Канада

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

Корабът Клондайк – Юкон, Канада

 Корабът Клондайк – Юкон, Канада

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Туристически център – Юкон, Канада

Пред туристическия център – Юкон, Канада

Аз се подписах като българин 🙂

Един българин в Юкон, Канада

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

На мотор към Аляска

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока „канавката“… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

Към Аляска с мотор

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Мечка – Юкон, Канада

Мечка – Юкон, Канада

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Река Юкон, Канада

Река Юкон, Канада

Край река Юкон, Канада

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме „здравей“.

Личи си че наближаваме Доусън:

По пътя към Доусън, Канада

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Доусън – Юкон, Канада

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Доусън – Юкон, Канада

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития „Sourtoe Coctail“ 😀

Хотел в Доусън – Юкон, Канада

 Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

Пържен палтус – Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Ресторант в Доусън – Юкон, Канада

Намерихме

къмпинг „Bonanza Gold“,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

Полунощен къмпинг край в Доусън – Юкон, Канада

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

GPS показания за 6 ден в Доусън – Юкон, Канада

Продължението:

Към Аляска с мотор (седми ден): Доусън (Досън)

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:


Канада


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юкон”

  1. […] Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юк… […]

  2. Natalia H. каза:

    Благодарност за предоставеното ни удоволствие да „попътуваме“ из необятния Юкон. Снимките, природата, мечките показват автентичната действителност в този край на света. Затрогващо! Аз живея малко по-на юг в средата на Британска Колумбия и това трябваше да бъде „нашият“ маршрут през миналият Юли. За съжеление лятото на 2011 беше много дъждовно, изливаха се поройни дъждове всеки божи ден, имаше свлачиста и пропадане на магистрали…така че пътуването ни до Юкон се отложи за необозримото бъдеще. Още веднъж – поздравления за автора!

  3. Александър каза:

    Здравейте Наталия 🙂

    Искрено благодаря за интереса–трябва да призная 1е Канада ме плени изцяло по време и след пътешествието. Главна цел преди да тръгна беше Аляска, но се оказа че канадските провинции през които преминах бяха в центъра на приезивяването–не само природата, но и историята, и хората, и спонтанните преживявания. С времето наистина ни провървя–оказа се че тръгвайки толкова рано, ние избягнахме продължителните дъждове.

    В Prince George ли живееш? Там бях през Декември по време на КОледните празници, но може би събитията оттогава би трябвало да следват като епилог. Аз самият не мога да се наситя на Британска Колумбия, посетих вашата провинция 4 пъти само през миналата година.

    С поздрави,
    Александър

  4. Natalia H. каза:

    Да, града в които съм е точно назованият от теб. Западна Canada е зрелистно красива, темата за западната половина на Canada е особено актуална сега при нас, току сто се завърнахме от провинция Онатарио, оказало се едно разочарование в смисъл – на природни красоти.Равнинен терен, безлична природа, скучни природни гледки, дори и известното езеро Онтарио, едно от 5-те велики езера с прилежащият бряг и плажове ни най-малко не въздействат и не провокират желанието дори за снимки. Еее да, култовият водопад прави изключение на казаното разбира се…:):):) Проблема е в това, че ние живеещите в западна Canada сме толкова разглезени от към природни красоти и зрелищно красива природа, че лесно не се трогваме:):) ….Но май се отплеснах с пресните си още впечатления от Онтарио и може би няма да е лоша идея да седна да ги опиша в пореден пътепис.
    Поздрави и на теб Александар, продължавай да пишеш пак за този невероятен сайт!

  5. […] Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, […]

  6. […] мотор (10 и 11 ден): Към Кенай и Солдотна | Пътуване до… по Към Аляска с мотор (пети и шести ден): През Клондайк и Юк…Стойчо по Загубени из гръцките острови (1): Лефкада – […]

  7. […] Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, […]

  8. […] в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version