юни 07 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)

Published by at 9:00 under Емилия Попова,Истанбул

Днешният пътепис отново ще ни върне в популярния на нашия сайт – Истанбул. Този път Ема ще ни води до един от азиатските квартали – Кадъкьой.

Приятно четене:

Кадъкьой

Истанбул

първа част

От много време  се каня да седна и да напиша текст  за едно от най-прелестните от моя гледна точка,  месенца, в азиатската част на Истанбул,  които винаги, когато имам възможност да пътувам дотам, не пропускам да видя отново и отново.  Няма умора или омръзване. Имам си толкова любими обекти там.
Все не можех да се стегна и да събера накуп думи и фотоси.  Баба ми обичаше да казва : „Деца, да знаете, че за  всека работа си дойде ‘ден’“.  Ей го на,  сам си дойде „денят”, в който да разкажа, защо този азиатско- истанбулски квартал „Кадъкьой” ми е толкова любим? Пък и приятелите  ми ме насърчиха да започна. Каво ти „насърчиха“? Направо не спряха да ме питат, кога…?
Ако сте турист, настанен в бъканите от хотели и хотелчета квартали „Лалели“ и  „Аксарай“, в европейската част на Истанбул,  лесно ще стигнете с трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/ .

 Новата джамия – Еминьоню, Истанбул     Спирка „Еминьоню“. Белият покрив, е на гарата, от която тръгват корабчетата за Кадъкьой

Срещу 2 турски лири, от автомата встрани от входовете на морската гара, си купувате жетон и се качвате на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива  до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Корабчета на Еминьоню, ИстанбулПристанището  Еминьоню и корабчето до Кадъкьой.

Нищо че пътят по море е кратък,  пак е изпълнен с  много приятни емоции. Минава се покрай изключително красивата сграда на гарата „Хайдар паша”, която, за голямо съжаление,  преди две години изгуби в пожар част от покрива си. Пожарът беше причинен от късо съединение в  електрическата инсталация на подпокривното пространство.  Все още не е възстановен в оригиналния си вид, но съм сигурна, че някой ден и това ще стане.

Kadıköy/Истанбул, Турция

Масивната сграда е изключително красива и е  ситуирана на  брега на Мраморно море. Проектирана и построена от германски архитекти  и строителни инженери, през 1908 г.,  тя е забележителна историческа ценност и е  много обичана от хората.  Използува се ежедневно и много интензивно, защото оттук се вземат всички влакове, с които се достига  към вътрешността  и далечните провинции на страната, в азиатската й част.  Много натоварена  е и крайградската железница, с която се отива до цяла верига от квартали в азиатската част на Истанбул. Миналото лято, водена от обикновено любопистство, заедно с всички хора, които слезнаха от корабчето, се отправих към фоайето на гарата,  купих си жетон и се качих  на един влак  с бели вагони. Пропътувах две дълги спирки. Беше нещо като пътуване с метрото, само дето влакчето върви по релси отгоре по земята, а не в тунел. А пък нямам представа защо, заради жегата ли или такава си им е практиката, вратите на вагона изобщо не се затвориха. Хората, които не бяха седнали като мен, се държаха здраво за вертикалните тръбни ръкохватки,  за да не изхвърчат навън от лашкането при завоите. Слязох, разходих из квартала с много чисти и красиви улици, със  скъпарски кооперации, с дворове –  свежи градини с идеално подстригана и „вчесана“ трева, с декоративни дървета  и храсти  и с  много  цветя, поддържани, разбира се, от градинари.

Гара Хайдар паша, Истанбул

Така изглежда сега гарата „Хайдар паша”

Пристанище Кадъкьой, Истанбул

 Пристанището „Кадъкьой”

 Сферата е атракция. Срещу съответно заплащане с нея се вдигат смели хора, които искат да погледат отвисоко  и да поснимат . Веднаж пристигнали  с корабчето, пресичате големия площад пред морската гара и се „забивате“  по малките улички на квартала, който е изцяло търговски.

Кадъкьой, Истанбул

 Площадът до който стигате , след като сте излезли  от пристанището  на  Кадъкьой.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                            Такива са уличките в началото на квартала

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                             Характерна архитектура  на улиците в квартала.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                        Търговците се подготвят за работния ден.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                             Сутрин е и ето така започва работният им ден .

Обичам да вървя бавно, да зяпам по витрините, да влизам в магазините, и  да си пълня торбето с  избраните   подаръчета за близките от семейството  и за приятелите ми.

Котка – Кадъкьой, ИстанбулМагазинче за дребни сувенири, в което никога не съм влизала

Както си минавах покрай магазинчето, мернах котката в ръцете на момичето. На мига спрях.  Видя ми се много красива,  спокойна, охранена и  с големината на бебе. „Щракнах”,  без да искам позволение и побързах да отмина, а не е трябвало, можех да се поспра, до поговоря с младежите и да поискам позволение за още кадри. А после, видях че се е получила възхитителна картина, да повтарям „картина“с неповторимо настроение. Признавам си, че изпитвам истинско удоволствие да се заглеждам в нея. Ако да визуализирам  в предствите си щастието, изписано върху едно човешко лице, отсега тататък ще си представям само лицето на това момиче. Уловила съм  момента на самото щастие и жизнерадост. Загледайте се и в момчето с рижата коса и луничаво лице . И то е красиво и щастливо. Даже си мисля, че мога да дам да се направи  фотокопие и когато отида в Истанбул,  да мина покрай това магазинче и този път да вляза, за да подаря снимката на щастливото момиче.

Пак в този квартал си имам едно много любимо малко магазинче за музикални записи, с надпис „Носталгична музика”, на сенника над витрината. Продавачът вече ме разпознава. Смях ме напушва като се сетя, как  аз му говоря на английски език, как той ме слуша и се прави, че ме разбира и, как ми отговаря на френски, от който аз пък бъкел не отбирам. От приказките му схващам, че той е турски гражданин, с  арменски корен, живял във Франция. И така, всеки от нас говори, както си може, кима с глава, ръкомаха, повтаря веднаж казаното, за втори път, вече по-отчетливо и на по-висок глас, така докато сближим позиците си. Казвам каква музика търся, опитвам се да употребявам „международни” термини. Човекът рови по рафтовете, слага ветрилообразно на горното стъкло на щанда няколко диска и ми сочи да чета какво пише на гърба на обложките. Ако одобря нещо, го пуска да го чуя през музикалната уредба. Казвам „не” или ”да”. И се започва изклюючително комичен „диалог” на хора, от които никой не знае езика на другия. Той кима с глава  и ръкомаха, аз на свой ред кимам  с глава, ръкомахам  и накрая си купувам поне два диска. Той не спира да ми се усмихва приятелски и когато си тръгвам, излиза на тротоара да ме изпрати. Казва ми нещо, което аз си превеждам като: „Беше ми приятно, пак заповядайте” Ще „заповядам” пак, разбира се.

Улица – Кадъкьой, Истанбул

 На този фотос при вглеждане ще го видите, човекът с белите ръкави и пуловерчето без ръкави, пред витрината на магазинчето за музикални записи.


Имам и едно друго любимо магазинче, на две преки по-нагоре по централната търговска улица, от което също обичам да си купувам музикални дискове.  Магазинчето, дълго, тясно като тъмен коридор и е в сутерена на една сграда. В него работят две дългокоси момчета, с отлични познания за стилове и автори на музикални произведения от цял свят и доста добре си служат с английски език. Много са сладкодумни и успяват да ти предложат и да те убедят да си тръгнеш със закупен  от тяхното магазинче диск със запис на  музика, която ти допада. Това става  дори и да не си търсил точно такава музика. Не е лошо, защото същите тези дискове можеш да ги намериш  в много от магазинчета в европейската част, но на цена с поне  10 лири вповече.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

 Магазинчето на двете момчета. Отвън се виждат  сувенирите, които те продават, а дисковете са разположени на дълги рафтове вътре в магазина.

Също така, много обичам да се разхождам по уличките с характерната за квартала  архитектура, с многото антикварни магазинчета, в които са изложени или струпани много едни до други или едни върху други , толкова красиви вещи, използувани  в интериорите  на отминали години. Там е трудно е да се правят снимки , защото търговците почват да размахват ръце и да викат нещо, от което аз се досещам, че трябва да си отмина, без да снимам.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

                                                           Едно от любимите ми магазинче за антикварни предмети

Магазин – Кадъкьой, ИстанбулОще магазинчета за антикварни предмети.

Тук се намира и една много красива книжарница в къщата на ъгъла, Не пропускам да мина покрай нея и да се полюбувам на интелигентния интериор и оригиналния дизайн на външните рекламни пана.

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулЛюбимата ми книжарница

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулНе може да минеш  оттук и да не се загледаш в тази красота и духовно богатство

Пак в този квартал има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12-15 лири, ще опитате  прясно рибно меню, с препечено хлебче и с чаша бира, а накрая  и с грис халва могат да ви почерпят.

Ресторант – Кадъкьой, Истанбул

В очакване да ви  сервират поръчаните рибни блюда.

И понеже е хладно, и понеже масите са отвън, чевръстите келнери грижовно ви намятат през рамете  с големи и топли  вълнени шалове, за допълнителен комфорт.

Улица в Кадъкьой, ИстанбулУличката, на която никога няма да останете гладни

край на първа част

 Продължението:

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2)

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул


www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


21 коментара

21 коментара to “Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)”

  1. iaia каза:

    Ехеее, Ема!
    Сега докато те чакаме да си изпиете бирата… да си изядете рибата… да се натаманите…
    Чок ташекюр за написаното до тук, ама айде, давай по-бърже – то, скоро бях там, но нали знаеш, че Истанбул ми е от фейвъритите и никога не ми омръзва 😉

  2. Didi каза:

    Била съм два пъти в Истанбул и за третото ходене е запланувана азиатската част. Този прекрасен разказ ме убеди, че сме на прав път! Благодаря зя разходката!

  3. Ema каза:

    @ iaia, благодаря. Няма да спирам. Нещо повече, само на теб, на уше ще ти кажа, че след седмица, пак ще съм там и този път няма да си губя времето за срещи с приятели, ами ще седна някъде, и ще си порисувам. Такава подготовка съм направила, че ще си речеш, че насреща си имаш една ми ти истинска художничка. А пък аз само ще се правя на такава. Имам си и специално сгъваемо столче с платнена седалка с щампа като на защитните окраски на ловджийските якета. Купих си го от магазин за рибарски принадлежности. Дано не ми мине котка път, дано не ме хване срам, ама все ще намеря някое местенце встрани от калабалъка и ще осъществя една отдавнашна мечта.
    @ Диди, не пропускай азиатската част. Много по-спокойна и много интересна половина от града е, въпреки че там няма такива исторически обекти, които да си заслужават на всяка цена разглеждането им. Това обаче, ти освобождава времето да се наслаждаваш на проявите на съвременното ежедневие на комшиите. А пътуването дотам е много романтично.

  4. Teodora каза:

    Ема, поздравления!!!
    Чакаме картини значил Радваш ме много, нали знаеш!

  5. Ema каза:

    @ Теди, по-добре на чакайте. Нали си чела пиесата на Радичков „Опит за летене“? Е , и аз ще правя опит за скициране на пейзажни гледки. Я се получи нещо свястно, я не. Ще си остане в „кухнята“. Важното е, че пак ще се прошетам по места, които обичам.

  6. Янита каза:

    Дали се сещаш, кой първи ще се понамести в сферата на Пристанище „Кадъкьой” при следващото си скитосване из Истанбул? 🙂 🙂 Впечатлена съм също от антикварните магазини, които си представила. Доста фенове на Истанбул сме се събрали май тук, как ще ни отива една такава обща снимка с бири и риби… Поздрави, Ема!

  7. Ema каза:

    @ Янита, сещам се. И както се сещаш, аз съм пуснала снимките на антикварните магазини доста пестеливо. Кадъкьой е квартал-царство на хубави антикварни магазинчета. А има едно, в което надникнах и там „стоката“ беше куп от струпани едно върху друго, от пода нагоре, разни стари метални съдове малки и големи. Стана ми смешно, защото и на бит пазара не съм виждала така струпани вещи. Снимах, но фотосът не е на фокус, Затова не го публикувах. На пак се виждат красиви съдове от метал, които ако се излъскат, идеално ще паснат на много интериори.
    А какви риби! А какви бири! И каква грис халва с масло и канела поднасят там, на онези маса, в голяма плоска чиния с три вилици околовръст! Мани, мани!

  8. Ели каза:

    „Е , и аз ще правя опит за скициране на пейзажни гледки. Я се получи нещо свястно, я не. Ще си остане в „кухнята“.“

    Хаде, хайде, без скромности, Еми!
    Два портрета от „кухнята“ ти стоят на бюрото ми. Много са ми скъпи и с удоволствие им се наслаждавам всеки ден!!!
    Като си казала А, ще кажеш и Б…
    И аз ще чакам снимки от пейзажите ти. Друго си е, да „попътуваме“ с тебе с личното ти творчество, а не само с разказите 🙂
    Иначе си шетай, колкото душата ти иска!
    Поздрави!

  9. Ema каза:

    @Еличка, нали си ми приятелка, виждаш повече качества, отколкото ги има в действителност. Радва ме, такова отношение, ама аз си знам колко съм се отдалечила от подобни занимания. Като имаш предвид, че повече от 20 години, не съм подхващала моливи и боички, страхувам се, че ще съм си изгубила сръчностите и остротата на сетивата. Ама пък с какъв кеф се подготвям за този „опит за рисуване“!
    Вчера ходих и до сградата на СБХ, във фоайето на която има няколко магазинчета за художнически материали. Купих си това-онова и много се радвах на някои материали, които са се появили на нашия пазар в последните години. А иначе ми стана много тъжно. В сградата има изложби на всеки етаж, обаче в тях не влизат хора. Докато аз ги разглеждах, никой друг не влезна. Стълбищата са огромни и тъмни и дори опасни, защото осветлението е изключено. Всичко което се вижда като мебел или реквизит е овехтяло и продукт на отминала епоха. Кафенето на партера е подновено и уютно, но в него влизат само хора от университета, чиято сграда е на 10 метра от сградата на СБХ. Художниците го избягват. И магазинчетата са много добре заредени, но няма купувачи. Всъщност, отдалечавайки се от СБХ-то имах чувството, че напускам едно мрачно бедно село, със замиращи функции, в което никой не инвестира. Съвремието и заниманията на талантливите рисувачи, не предполагат организация от типа СБХ, във вида, който той съществува сега /това е мое лична мнение/.

  10. Стойчо каза:

    Обща снимка с риби на брега на Босфора е добра идея 🙂 (Бирите са скъпи много там, но с рибите ще се справим 😉

  11. ani каза:

    Ема, мила, удоволствие е за мен да се разходя с теб из Истанбул! Благодаря ти, че ми показваш неговата красота! Един творец като теб вижда и оценява даже и това което за обикновените хора е незначително. Успех в издирването на нови обекти, достойни за възхищение! Ще чакам с нетърпение продължението на този разказ, също ще чакам и разказа ти за новото пътуване както и снимки на скиците който ще направиш. Вярвам, че ще станат много хубави, защото ще бъдат нарисувани с много любов. И не се притеснявай рисуването е като карането – не се забравя, само ще си го припомниш. На добър път! Успех!

  12. Ema каза:

    @ Аничка, благодаря. Много качества ми приписваш, ама аз си знам колко струвам. Аз днес взех копирана снимката на щастливото момиче с котката и я мантирах в хубава рамка. Изпитвам истинско удоволствие да приготвя такъв малък подарък на непознатото момиче. В края на тази седмица, ще оскоча до Кадъкьой и ще потърся момичето, което работи в магазинчето, за да му подаря рамкираната „щастлива снимка“.
    @ Стойчо, я не се излагай. Колко пък да е скъпа бирата на брега на Босфора? Ти пил ли си бира във фоайето на бившето кино „Одеон“ в София, на „Попа“, което сега е превърнато в бирария? Ако си имал това щастие, бирата в Истанбул ще ти се стори евтина.

  13. Стойчо каза:

    @Ема, 7-8 лева е на нормално място бирата в Истанбул. На летището е към 15 лв. Не знам колко е в Одеон, но поне лесно можеш да се преместиш на по-нормални цени, а в Истанбул най-много да идеш до магазина (а там е „само“ 3,50-4 лв…)

  14. Ema каза:

    @Стойчо, ама кой ходи в Истанбул, за да пести? Колкото струва, толкова. Ама пък една голяма тънкостенна чаша, напълнена с бира „Ефес“ с конденз по външната повърхност, на маса на теферич, в приятна приятелска компания, близо до плацикащата се вода на Босфора, изобщо няма място за сравнение с купената от гастронома бутилка биричка, па макар и бутилчицата да е на двойно по-ниска цена.

  15. Стойчо каза:

    бира за 14 кинта ми е нанагорно… 😉 Иначе си права, де, но там мога да мина и с чай

  16. Нина каза:

    Ако може да напишеш какво е станало след това.Имам предвид със снимката.

  17. Ema каза:

    Нина, ще ти разкажа. Взех аз снимката и „леви, леви“ , в Кадъкьой. Ама този път, по заобиколния път. Първо отидох да пристанище Юскюдар и пеша се разходих по циментирания бряг до гледката към Девичата кула /Къз Кулеси/.
    Искаше ми се вече на спокойствие да видя откъде дойде и как така се случи, че през декември миналата година ме връхлетя коварната студена и солена морска вълна? Стовари ми се като солен водопад, та ме направи „хептен бербат“. През фотоапарата ми мина поне една кофа солена вода и оттогава нямам вече фотоапарат „Практика“. Спасих си снимките, но ми се наложи да си купя нов фотоапарат.
    Та отидох аз до Къз Кулеси. Погледах, поцъках с език, поснимах, върнах се към пристанището, от което дойдох и оттам взех една маршрутка, с която стигнах до квартал Кадъкьой.
    Лесно стигнах до онази книжарница на ъгъла е се огледах във всички посоки. Видях витрината на магазинчето за сувенири, пред която седеше момичето с котката. Влязох колебливо, а вътре един младеж и един мъж на около 60-те. Попитах познават ли момичето, познавали го. При тях ли работи, не работело при тях. Момчето излезе нанякъде, а по-възрастния мъж каза, че не харесва снимката, защото не се виждали целите крака на момичето.
    Излязох си от магазина и докато се чудех накъде „да хвана“, видях, че от другия тратоар, 4-5 магазина по-надолу по уличката, момчето от сувенирния магазин, ръкомаха и ме подканя да вървя натам. Стигнах до него и го попитах намерило ли е момичето, той отговори утвърдително. Влязохме в един приземен и доста тъмен магазин, пак за някакви сувенири В най-тъмния ъгъл имаше едно вехто бюро, и около него едно момиче и две-три момчета. Момчето-водач и каза две-три думи и момичето дойде при мен. Показах й рамкираната снимка, тя се загледа и се разпозна, се усмихна по нейния си щастлив начин. Подарих й я. Момчетата , които бяха с нея в магазина гледаха нахилени до уши и ни следваха. Личеше си, че не само за мен и за нея тази случка беше радостна и необичайна. Тръгвайки си й дадох моя визитка, в случай че ми пише, да й отговоря, като й пратя електронния файл на тази снимка. Момичето, с прекрасното име Елиф, ме изпрати до тротоара, прегърна ме и ме разцелува, а едно от момчетата се шмугна до вътрешността на магазина и се върна с една малка сувенирна фигурка на бухал и ми я подари.

  18. […] с обиколката на Кадъкьой в Истанбул. Ема вече ни показа началото, а днес продължаваме […]

  19. nina каза:

    mnogo mi haresa vsichko publikvano ot vas Ema,shte patuvate li skoro pak?Bih jelala da ste moi gid.pozdravi

  20. Ema каза:

    Нина, наистина се pадвам на оценки непознати хоpа, които са видели „нещо“ , което отличава моите разкази от сухото разписание на влаковете. Нали се усеща, че нямам общо с литературата и си го казвам точно като на приятелите ми от махалата? Имам още много материал, имам и интересни разходки по други квартали, но вече спирам да пиша на тема „Истанбул“, защото първо вече много стана и после

  21. Ema каза:

    После хората имат повече възможности, мечтите им вървят по-нависоко и по-надалеко, до по-интересни места, а аз си оставам „близо до дома“, имаше един прекрасен роман с това име.
    Нина, винаги можеш да ми пишеш на лична поща ema_star@abv.bg и ако има нещо, с което мога да ти бъда полезна, ще го направя. Не знам кога пак ще отида, но вече не ме свърта в София. Имам още много „работа“ в Истанбул. Може би към средата на октомври.

Leave a Reply