Пътуване до Борне, Райсен и Вестерхаар в Холандия
Днес Янита ще ни води малко из холандската провинция – градчетата (селата? 😉 Борне, Райсен* и Вестерхаар.
Приятно четене:
Пътуване до Борне, Райсен и Вестерхаар
Холандия
Топла и ведра се оказа холандската есен през изминалата година; какво удоволствие само да дочакаш уикенда, за да избягаш от монотонното ежедневие.
Холандия
И така: време беше да уважим една приятелска покана за малко празненство на село в събота следобед. От радиото в колата се носеше жизнерадостна глъч и приятен глас припяваше, че „човек не може да знае как ще умре или кога, но трябва да знае как да живее- сега”. А така! Какво по- хубаво от топъл есенен ден, започнал с оптимизъм и споделен с приятелска компания.
Nederland
Пристигаме в
Борне –
малко провинциално градче в източна Холандия с над стогодишна история.
Борне, Холандия
Борне
Съненият град се събуждаше бавно в прохладната прегръдка на октомврийската утрин. Търговците вече бяха отворили широко вратите на малките си магазини. Целият град ухаеше на току-що изваден от фурната топъл хляб. Преглътнах гладно и се заоглеждах за пекарната. На такива изкушения не се издържа.
Borne, Orverijssel, Nederland
Католическата църква “Св. Стефан” с около 50 метровата си кула се вижда от всяка част на градчето.
Свети Стефан
Свети Стефан
Построена е преди век и половина, модернизирана с орган в по- късни дни и обявена за паметник на културата. И още нещо любопитно: интериорът е украсен и с няколко източноправославни икони.
Свети Стефан
Свети Стефан
Интерес за любителите на архитектурата е също и Старата църква в Борне, която е построена през 14 век, а най –старата камбана е окачена в камбанарията й през 1457 година. През 15 век храмът се прославя в региона с църковния си хор.
Старата черква
Старата черква
Първоначално църквата е издигната и посветена на Св. Стефан, но по време на Реформацията всичко се обърква, заради разколът в западното християнство: изображенията в храма са заличени, олтарите са изхвърлени.
Старата черква
И така до края на 17 век, в който всичко в храма се завръща към първоначалния си вид, но твърде късно, защото католическата общност вече е взела решението за издигане на нова катедрала, отново посветена на Св. Стефан.
Старата черква
Старата черква
Хаотично се шляем из улиците на Борне в търсене на кафене. Навсякъде чистота, зеленина и геометрична прецизност във всичко- типично за холандския стил на живот. Друг е въпросът до каква степен това предпочитание не е подражание.
Борне
Борне, Холандия
Борне
Борне
Сред забележителностите в града е и
къщата–музей Bussemakerhuis
Изградена през 17 век, в тази къща се е помещавала първата тъкачница в региона.
Bussemakerhuis
И още една забележителност, която се намира в централната част на Борне – това е вила Елизабет, с вид изцяло във викториански стил. Построена е от Алберт Чарлз в края на 19 век, в момента е действащ сватбарски ресторант.
Викторианска вила Елизабет
Напускаме Борне в посока Хенгело. На кръстовището, от което се излиза на околовръстния път, още една красива архитектурна постройка привлича любопитния ми поглед.
Църква Света Тереза
Това е т.нар.
червена църква “Св. Тереза”,
богата на стъклописи и носеща името на монахиня, живяла в региона преди няколко века. Срещу църквата се намира китайско- японски ресторант с градина.
Църква Света Тереза
Борне
Продължаваме към Вестерхаар, пътят ни отвежда през други няколко населени места, едно от тях е
Райсен
Градът бил известен като рокаджийско музикално средище поради звукозаписните си студиа – това ми обясняват, докато го преминаваме транзит, защото сериозно закъснявахме за барбекюто.
Rijssen, Нидерландия
Райсен
Райсен
Рийсен е също град в източнохоландската провинция Оверайсел, малко по- голям е от Борне и по- древен, заобиколен е от мочурища и е насечен от канали. Жителите му говорят трудноразбираем местен диалект. Дори бих казала, че най- силен диалект в Холандия битува в този източен район на страната, протегнат между Зендерен, Райсен, Алмело, Енсхеде, Хенгело и Епе. Малко снимки в движение от Райсен:
Райсен
Райсен
Райсен
Райсен
Райсен
Райсен
Райсен
Райсен
В най- мързеливото следобедно време пристигаме във
Вестерхаар
малко селце също с около сто годишна история, с около 5 хил. жители, с хубави къщи, просторни и красиво озеленени градини, с песен на птици виснала в небето над всеки покрив, с поляни, ниви и ферми (от които за разлика от други села, не се носеше зловонна миризма на тор). Селото е част от екозоната на Натура 2000. (Спомних си, какви гневни протести организираха преди години в селата от варненския регион Казашко, Тополи, Езерово… когато имаше предложение част от земите им да бъдат включени към тази екомрежа. Де да можеха протестиращите да видят като мен „страшното” очи в очи.)
Вестерхаар
Вестерхаар
Вестерхаар
„Човек не може да знае как ще умре или кога, но трябва да знае как да живее- сега…”- спомних си рефренът на песента, която гърмеше от радиото в колата сутринта в Борне. О, дааа!
С удоволствие бих живяла във Вестерхаар, не че проумявах разликата между град, село или вилна зона точно тук.
Разлика съществуваше единствено в мащаба на населеното място. Къщата на нашите приятели се оказа двуетажна, просторна, слънчева, многостайна за която плащаха наем колкото в града беше наемът за скромен двустаен апартамент. Бард и Елс бяха щастливо напуснали големия град и доволно разположили се сред този малък рай, така го нарекоха- рай. И никой не оспори думите им.
Вестерхаар
Вестерхаар
Барбекюто не снимах, за да не си помисли някой, че са ни държали месеци наред гладни и че сега догонваме пропуснатото. Снимах само селски идилични пейзажи, докато владеех силата на светлината и фокуса. После (поради холандската бира) всичко изгуби значение.
Вестерхаар
Вестерхаар
Край
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
*При транскрипцията на български съм ползвал официалното за нидерландския “ай” – бел.Ст.
Други разкази свързани с Холандия – на картата:
Холандия
Related posts:
Пътуване до Девентер, Холандия
Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)
Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)
Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)
Пътуване до Ваденско море, Холандия: от Гронинген до Термюнтензeл
Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)
Пътуване до замъка Де Хаар, провинция Утрехт, Холандия
Пътуване до двореца Хет Ло в Апелдорн, Холандия
Пътуване до крепостта Буртанге, провинция Гронинген, Холандия
Пътуване до Схевенинген (Хага, Холандия)
До Епе (Холандия) на джаз-фестивал
Нарден, Холандия
И само снимки да имаше мисля,че щеше да е достатъчно да покаже как е в Холандия и как е в България.Разликите между нас са много по-големи от 2000 хиляди километра ,които ни разделят.Благодаря на авторката.
Янита, много красота, много нещо! Всъщност архитектурата е много красива и улиците са много чисти и поддържани. И кравите им изкъпани.
Сигурно е голям кеф да пропътуваш сума ти километри и да се насладиш на тази тишина и чистота. Нещо ми липсват хората, обаче. Аз не бих могла много да изкарам там. Много ми е стерилно.
А покривът на камбанарията на старата църква, е невероятно красив.
Янита, твоят разказ ни разходи много приятно в един толкова непознат край на Европа.
Дончо, имаш право. Излишно и неуместно е да се правят всякакви сравнения между двете държави. Не съм имала подобна цел и не бих изпаднала в немилост към самата себе си да се отдам на такава загуба на време- сравненията. И България обаче си има своите плюсове, които понякога са повече, отколкото мислим. Някои ще ме опровергаят, вероятно защото са гледащи, а не виждащи. И аз ти благодаря за коментара 🙂
Ема 🙂 Архитектурното разнообразие тук винаги ме е впечатлявало. Заради неповторимостта на стиловете (предвид новото строителство). И аз като теб определям околния геометричен свят за стерилен, пасторален, идиличен… дори съм го казала и в текста. Стерилен и въпреки всичко магнетичен, сприятеляващ по особено изкусителен начин. Хора не липсват, просто съм селектирала само пейзажни снимки. В следващия разказ наред с кравите ще изтипосам и хора. Благодаря, че си се разходила с мен.
Наистина западна Европа е красива и подредена, но както някой спомена по-горе всичко е много стерилно. За мен е хубаво да отида и да разгледам, но след няколко дни отново ме тегли към България. Когато завършвах училище преди десетина години, а после и университет, имах голямо желание да емигрирам на запад или в щатите. Особена слабост ми бяха скандинавските страни и в частност Швеция. По-късно обаче имах възможността да се докосна макар и за кратко до начинът на живот на запада и честно казано не ми допадна. Колкото повече ходя там, толкова повече България ми харесва. Иначе, както казах да отидеш на екскурзия и да разгледаш е супер.