ное. 19 2008

В Русия съм! В Русия съм!…

Published by at 12:21 under Русия,Цвети

Очевидно днес ще се разходим из Русия. Страната ще бъде представена от вероятно най-младия автор в нашия сайт. Приятно четене и изчакайте да се заредят снимките, че са доста:

В Русия съм! В Русия съм!

Уважаеми пасажери, добре дошли на борда! Нашият полет България-Москва-Петербург ще продължи в зависимост от интереса ви към него. Облегнете се назад, настанете се удобно, свалете щорите на прозореца, за да не ви пече в монитора и затегнете коланите.

* * *

В петък 3.10 пристигаме в 1 часа на обяд на приветливото софийско летище, носещо името „Враждебна“. Опаковаме багажа, като си получим на другото летище е почти разопакован от хвърляне.

Родителите ни вече са ни звъннали по 3—4 пъти:)

Пътуваме с Bulgaria Air. Униформите на нашите стюардеси, пък и самите те са най-хубавите, особено в сравнение с рускини и разни дръпнати.

В Боинг 737 няма 13-ти ред. Симеон ме подсети да погледна:)

Кацаме в Москва около 7 часа по тяхно време. С един час напред са. Учудващо топло е, цели 17 градуса. Времето беше същото в София, а ни бяха наплашили, че е сибирски студ. През цeлия ни престой в Москва якето си ми седеше в стаята. Само един ден валя, е то вярно, че не спря да вали цял ден де…жълтото ми дъждобранче ми беше много полезно тогава. Чадърите се обръщаха от вятъра, пък и ти пазят само главата и раменете и надолу пак си мокър.

На летището попълваме емигрантски карти(май така се казваха). При полет до САЩ те се попълват в самолета, за да не се губи време на летището. Политиката на руското летище била пътниците от един самолет да минават през едно гише на паспортен контрол. Там руска лелка с лупа в ръка се взира в паспорта ти. Отвисяхме сигурно час.

Отвън ни чакаше(по-скоро ние него) автобус, който да ти закара до Государственный институт русского языка имени А. С. Пушкина, Академика Волгина Дом 6.

От Шереметьево 2 до института пътуваме май около час и половина.
В автобуса трескаво се коментира Москва. Общо взето ни прилича на София, само дето всичко е по-голямо. Булевардите(на руски „проспект“, че тяхното „бульвар“ е друго) са с по 4 платна в посока.
Така докато пътуваме правим сравнения с нашата си „дорогая столица“ София. Цариградско е двойно по-широко, а Младост и Дружба са с по 30 тина-етажни блокове.
Виждаме табела, че сме в Московская область.
-Като в Софийска! Все едно сме в Перник:D
Около 10 часа пускаме телевизорчето в автобуса, но не можахме на намерим БТВ, за да гледаме късната емисия новини. Надявахме се да стигнем в общежитията поне за вица на Слави.
Вече поизгладнели започват да се вадят бисквити и сладки.
-Някой иска ли кифла?
Г-жата:-Кажи го сега на руски!
-Somebody хочет кифла?

Лаврушинский переулок, 10, Москва, Русия, 119017

На всички ни прави впечатление цената на горивата. А98 — 28,40 рубли. После видяхме и по-евтин. Най-скъпият беше на Лукойл А98 — 29 рубли (делите на 18 и се получава в лева).
Масово колите бяха с най-мощния двигател, предлагащ се за модела. Най-много забелязах да се карат Toyota Land Cruiser V8 и изобщо Toyota, Range Rover Sport, Land Rover Discovery. КаЯните не ги броим:P Бентли също не бяха рядкост.
За жалост не можах да снимам Rollce-Royce Phantom-а, които мина покрай нас.
Eто магазина на Ролс-Ройс в Москва:

Пристигаме в Института и следва голямото чакане, за да ни настанят в общежитията. Така че се настаняваме удобно, доколкото е възможно, във фоайето…

Дочути разговори между съученици и сънародници:
– Тука има толкова много ученици, че със сигурност има и дилър…;)

Института носи името Пушкин и съответно навсякъде има негов портрет:
– Скивай го то’я Пушкин! Как може да имаш такива баки?!
– Да, сигурно си ги е сушал със сешоар и си ги е навивал на маша!

Докато висим там оглеждаме другите ученици. 80% са дръпнати. Те живеят там по няколко месеца. По едно време двама жълтурковци внасят трети, видимо доста злоупотребил с евтината водка. Положението си беше „Де че ми бегаш, я сам съдбата“, а от нашата група се почва свиркане, викане „-Аааа! Ууу! Наздраве!“.
– Ей това е съпричастност!

След повече от 2 часа и половина ми връчиха ключа за стая 1018 на десетия етаж, в един от много коридори. Поне се случихме на етажа с компютърната зала 😉
И четирите асансьора на общежитията се влачеха едвам едвам, спираха на всеки етаж, защото постоянно някой ги викаше. Минимум 10 минути бяха нужни, за да отидеш на който и да било етаж (стълбите така и не открих).
На всеки етаж има кухня. Тези, които живеят по-дълго там си готвят. На 7-мия етаж явно бяха само китайци, защото постоянно миришеше на готвено и най-вече на чесън. Та си стана като един вид заплаха да ти кажат „Ще натисна асансьора да отвори на седмия етаж!“. Също беше много тегаво, когато ти се случи в асансьора група „готвачи“, всеки момент се надяваш да се спусне кислородна маска отгоре…
Между асансьорите има табла с разни обяви, като „Продавам пижама, защото ми е малка. Бяла на сини точки. 400 рубли. Стая 316.“ Или „Размених си жълтата тениска с едно момиче вчера. Стая 1218.“ Ние пък сложихме нашето съобщение

„Моля обезпаразитявайте се преди да влезете в асансьора“

Общежитията са стая двойка и стая тройка с обща баня и хладилник. Стаите бяха ремонтирани, с нови шкафове и гардероби, чисти, дори пердетата бяха изпрани. А се носеха слухове, че било ужасно мизерно и т. н…
Сега обаче гледам, че снимки от стаята нямам… Под прозореца ни се намираше това:

На целият паркинг имаше само една различна кола от Мерцедес — Бентли:D

Разопаковахме багажа, пооправихме се, облякохме пижамите и се събрахме в нашата стая компанията. Една съученичка носеше ракия за подарък на роднини там.
– Как може да имаш две шишета ракия за подарък?!
– Не! Въпроса е как може да имаш две шишета ракия и да не искаш да дадеш нито едно?!

* * *

Събуждането беше в 8 с „Елмаз и стъкло“ на БТР. Ставаме и не вярваме: октомври в Москва и спим на отворен прозорец и пак е жега“. Парното е страшно силно.

Втория парадокс беше „Сутрин в Русия без махмурлук!“ 😀

До към 11 имахме свободно време, защото учителките бяха да ни запишат в районното.
Излязохме да търсим магазин.

Близо(по български близо, защото при тях близо е на 30—40 минути пеша) намерихме някакъв стар комунистически, на външен вид, магазин.

Чудихме се, чудихме се, в крайна сметка се престрашихме на влезем. Отвътре — нормален магазин.
А между другото 1 лев е 18.62 рубли според БНБ. (Днешният курс е много различен – бел.Ст.) Доста места прозвъних, докато намеря change бюро, в което има рубли в София.

От някаква будка си купихме чай за 10 рубли, кафето май беше около 15. Бучките им захар са двойно по-големи от нашите. Подпряхме се на нещо на улицата и си изпихме чая, всички правят така. Явно вечер на тези местенца се слага пиенето, защото още седяха бутилките от предната вечер.

Пред института има полянка. Там се събират японците да се снимат. Ние също не пропуснахме да се щракнем.

Програмата ни беше в 3 часа да посетим

Третьяковската галерия

Тръгваме към най-близката (на 30? минути пеш) станция.

Ориентирите ни за стигане до Института

по пътя от Института към Метрото:

Институт Биоорганической Химии (ляво)

Кино(дясно): Представям си как им изглеждат екшън филмите в Москва — един от най-престъпните градове, в който пребиват до смърт, убиват и разфасоват по кофите. Само че не от скука. Не защото страдат от безсъние. Не за да се измъкнат от убийствения ритъм на консумацията. А за да влязат в него…

Около строежите дърветата са „облечени“ така, за да се запазят (ляво):

Терлици. Много са полезни в студа! (дясно)

Блок. Всичките им сгради са на по n-етажа. Жилищните сгради са като кутиики, почти нямат тераси като, толкова са затворени… Много е потискащо! Изобщо не си представям на живея в такъв блок.

Стигаме до метрото. Най-близката до нас е станция Беляево на Калужско-Рижская линия(оранжевата). Купуваме си карти за 10 пътувания за 155 рубли. Почти при всяко пътуване имаме по 1-2-3 прикачвания. Те не се отчитат като ново пътуване, стига да не излезеш от метрото. Долу навсякъде има табели. Всичко е направено много ясно и точно, че почти невъзможно да се объркаш. Има описана цялата линия, на която се намираш с всичките й спирки. С различен цвят е отбелязана станцията, на която си точно и са написани от коя станция какви прикачвания може да направиш. В самото влакче също има карти на метрото. При всяко спиране се съобщава коя е станцията и коя е следващата.

Някоя от много станции, които обиколихме:

Московското метро има 11 линии, 177 станции и е дълго около 300 км. Спуска се на дълбочина до 75 метра. Ecкалаторите се движат доста бързичко, не са като в мол. Застава се в дясно, от ляво тичат бързащите. Силно впечатление ни направи как чистят парапетите на ескалаторите. Две жени с гъби и препарат почистват сантиметър по сантиметър — става дума за тези пространствата между лампите.

Влакчетата са доста точни. В натовареното време са през 40 секунди, а иначе през 2 минути. „Гласа от влакчето“ всеки път приканва да сме „взаймно любезни, да отстъпваме места на възрастни хора, инвалиди и пасажери с деца“. Също така и ни напомнят да си вземем всички вещи на слизане.

Слизаме сигурно на „Третьяковская“.

Дават ни малко свободно време да огледаме наоколо. Без да се отдалечаваме прекалено. Повечето музей, галерии и изобщо забележителности в Русия се разглеждат като групата си запише предварително точен час, в който ще влезе. Изпусне ли се този час се изпуска съответното посещение изобщо на това място.
До метро станцията има различни будки, магазинчета и други джунджурийки.


Известно заведение за хапване е Елки Палки. „Трактир“ означава хан, кръчма.

Тези Шоколадници ги има много и през цялото време ме изкушават. Един ден най-сетне имаме достатъчно време и влязаме в една от тях. Обстановката е приятна, само дето всички други посетители ни гледат странно. Поръчваме си някакви торти за по около 200 рубли парчето. Направо са гадни! Щом аз като върла фенка на всичко сладко, я оставих…

Макдоналдс. Тези, които ядоха в руския казаха, че били по-различни и гадни от нашите…чак не мога да си представя колко отвратителни трябва да са тогава. ПрИмоцията там е Чизбургер+Хамбургер за 60 рубли.

Има табели и указания навсякъде. Тръгваме вече групата към галерията. „Хайде да се снимаме, за да остане за спомен на предците ни!“

В тази сграда в приказно руски стил на Лаврушинский переулок се помещава Третьяковская галерея. Раниците и връхните си дрехи оставяме на гардероб. Задължително е.

Имаме екскурзоводка на руски. Разказва много интересно. Говори ни за най-известните картини. Може и да си вземете (хм, как се казваше?) запис с разказ за галерията. До картините са написани номера, реда по който трябва да вървите и по който върви записа. Сетихте се за какво говоря, нали? Само че на мен това ми се вижда скучно, да ходиш със слушалки в ушите из галерията и да слушаш монотонно обяснение за това какво виждаш.

Лаврушинский переулок, 10, Москва, Русия, 119017

Времето, което прекарахме там ни се стори цяла вечност.

Страшно е изморително. В зала има по 1-2-3 столчета, в по-големите диванче. Постоянно са заети. Хем ни се иска да видим повече, хем нямаме повече сили.

Аз в къщи имам от дядо албум със всички картини от Третьяковскаята галерия и бях виждала картините, но на живо са доста по-внушителни.
Роклите на жените като ги гледаш имаш чувството, че са от истински плат и просто висят от рамката. Усеща се материята. Невероятно е! Други картини пък са същински снимки. За съжаление не помня добре имена и не мога да ви кажа кой беше авторът, но има цяла малка зала с негови произведения. Едно от които представлява нощ. Луната и отражението светят, буквално. Чувството е че отзад има лампа, която ги прави да изглеждат така. Но, такава няма… Преди, когато са показвали тази картина са я слагали по средата на залата, за да могат хората да се уверят, че този ефект е постигнат единствено чрез бои.

Голяма част от групата се отказват и пропускат да влязат в залите с икони. Аз като мъжко момиче успях и там да разгледам. Има много вълнуващи истории около създаването на някои икони, дори самото им тълкуване ни беше пресъздадено изключително интересно.

Разбира се, в цялата галерия е забранено да се снима.

Авторът обещава да има продължение

Автор: Цвети

Снимки: Авторът

Всички снимки>>>

Други разкази свързани с Русия– на картата:

Русия

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “В Русия съм! В Русия съм!…”

  1. Мишо каза:

    Браво момичета. Много хубав разказ. Късметлии сте- аз преди години като бях ученик не ни водеха никъде.

  2. Бисер каза:

    Отделили сте време да го напишете, за което – браво!
    Но това е всичко което сте направили. Нищо не сте видели и не сте разбрали за този космополитен град. Изключително тъпи и неуместни коментари на места. Вкусовите ви възприятия едва ли са мерило за кулинарните умения и традиции в тази страна, а и акцента върху това някак си е не на място. Бих могъл още да напиша, но явно няма смисъл. Следващ път ако посещавате Москва си вземете екскурзовод – може и да научите нещичко.

  3. Стойчо каза:

    @Бисер, концентрирай се върху разказа, моля. Вкусовете са лични, и с този коментар нарушаваш правилото да не се коментира автора, другите коментатори и редакцията. Единствено предупреждение.

Leave a Reply