Диди ще�ни�разкаже за�пътуването си�из�вътрешността на�Америка. Приятно четене:

Grand Sand Dunes�— На�път за�Ню�Мексико

Коледа на 2006-та година наближава, трябва да�се�ходи някъде. Къде, къде�— ами пак при Влади и�ще�ходим някъде по�планините. И�понеже се�сетихме в�последния момент�— ще�трябва да�се�кара, щото самолетните билети са�вече ужасно скъпи. Трябваха ни�само няколко часа да�измислим маршрута�— ще�отидем до�Ню�Мексико, като на�отиване ще�минем през Големите пясъчни дюни в�Колорадо, а�на�връщане ще�минем през Колорадо Спрингс и�ще�видим Градината на�Боговете. И�после ако още не�съм си�изпуснала самолета�— ще�си�ходя обратно към Чикаго.

Речено�— сторено.

Където и�да�отидем в�Колорадо�— все ще�е�хубаво.

Дори и�само колата да�си�караш�— пак е�хубаво, наоколо се�виждат само планини. Бях малко скептично настроена към „Големите Пясъчни Дюни“ Колко големи могат да�бъдат, щом са�в�средата на�планината? И�до�последно си�мислех че�са�някакви три купчини с�пясък. Караме, караме, само планини�— никакви дюни. Докато в�един момент те�просто се�появиха. Огромни пясъци като пустиня, заобиколени от�всички страни от�планини. Ако не�знаеш, че�са�там никога няма и�да�предположиш, че�ги�има.

Макар да�прилича на�пустиня, си�беше доста студено. И�ветровете постоянно си�духат и�променят формата и�местоположението на�дюните.

Има си�върхове, те�си�имат имена, но�се�съмнявам че�тези върхове всеки ден имат едно и�също местоположение.

Образуват се�перфектни ръбчета. И�много точни браздички като по�морско дъно

Както може да�се�предположи няма никаква растителност освен някоя-друга трънка.

А от�другата страна на�пътя си�е�планина и�си�има растителност колкото искаш.

Мислех�си, че�като нищо ще�качим „най-високият връх“, но�се�оказа, че�по�пясък се�ходи много трудно и�е�адски уморително. Ти�катериш нагоре, той се�свлича (заедно с�теб) надолу.

А това са�единствените 2�човечета, които са�решили на�Коледа да�се�катерят по�дюните, намахат�ви:)

Преди да�тръгнем направих страхотна снимка, една от�любимите�ми.

И продължихме към Ню�Мексико, щата, за�който мислех, че�е�краят на�света, а�ме�изненада много приятно.

По-голямата част от�снимките направи: Дидка Dune Бандитка

Автор: Диди (Diddy)

Снимки: авторът

Related posts:

До Бостън и назад(7): Маями, Лондон и безсъние Разходка из Ню Йорк Ниагарски водопад (Niagara Falls) Спригфийлд, Илинойс (САЩ) Пътешествие из американския Запад Аспен от зеления щат Колорадо До Бостън и назад(5): Промени в плановете и снеговалеж С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012 Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка Абу Даби

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: екскурзия, Колорадо Спрингс, Ню Мексико, пустиня, САЩ