Диди ще ни разкаже за пътуването си из вътрешността на Америка. Приятно четене:

Grand Sand Dunes — На път за Ню Мексико

Коледа на 2006-та година наближава, трябва да се ходи някъде. Къде, къде — ами пак при Влади и ще ходим някъде по планините. И понеже се сетихме в последния момент — ще трябва да се кара, щото самолетните билети са вече ужасно скъпи. Трябваха ни само няколко часа да измислим маршрута — ще отидем до Ню Мексико, като на отиване ще минем през Големите пясъчни дюни в Колорадо, а на връщане ще минем през Колорадо Спрингс и ще видим Градината на Боговете. И после ако още не съм си изпуснала самолета — ще си ходя обратно към Чикаго.

Речено — сторено.

Където и да отидем в Колорадо — все ще е хубаво.

Дори и само колата да си караш — пак е хубаво, наоколо се виждат само планини. Бях малко скептично настроена към „Големите Пясъчни Дюни“ Колко големи могат да бъдат, щом са в средата на планината? И до последно си мислех че са някакви три купчини с пясък. Караме, караме, само планини — никакви дюни. Докато в един момент те просто се появиха. Огромни пясъци като пустиня, заобиколени от всички страни от планини. Ако не знаеш, че са там никога няма и да предположиш, че ги има.

Макар да прилича на пустиня, си беше доста студено. И ветровете постоянно си духат и променят формата и местоположението на дюните.

Има си върхове, те си имат имена, но се съмнявам че тези върхове всеки ден имат едно и също местоположение.

Образуват се перфектни ръбчета. И много точни браздички като по морско дъно

Както може да се предположи няма никаква растителност освен някоя-друга трънка.

А от другата страна на пътя си е планина и си има растителност колкото искаш.

Мислех си, че като нищо ще качим „най-високият връх“, но се оказа, че по пясък се ходи много трудно и е адски уморително. Ти катериш нагоре, той се свлича (заедно с теб) надолу.

А това са единствените 2 човечета, които са решили на Коледа да се катерят по дюните, намахат ви:)

Преди да тръгнем направих страхотна снимка, една от любимите ми.

И продължихме към Ню Мексико, щата, за който мислех, че е краят на света, а ме изненада много приятно.

По-голямата част от снимките направи: Дидка Dune Бандитка

Автор: Диди (Diddy)

Снимки: авторът

Please follow and like us:

Related posts:

Аспен от зеления щат Колорадо С влак и автомобил през Южно Колорадо, септември 2012 Пътуване до Куба и Мексико (2): Мексико Да те гмурнат в Мексико Мексикански работи (Мексико) Мексико – между хаоса и реда Пътуване до Куба и Мексико (1): Куба Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини Из Мароко с велосипед (6): Към Мерзуга в Сахара Гранд Каньон – много високо, много широко и много дълбоко Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта Спригфийлд, Илинойс (САЩ)

   Изпрати пътеписа като PDF