Днес Мария продължава с пътешествието си из Южните морета – наред са глетчертите на Чили, както и Огнена земя и Дряно… упс, Ушуая 🙂

 

Приятно четене:

 

Огнена земя и Ушуая

и глетчери за цвят

6,15 сутринта. Всички сладко спят. По уредбата капитанът любезно ни приканва да станем, да излезем на горната палуба и да съзерцаваме красотата на глетчерите. Първоначално отказвам категорично, после размислям и се опаковам като шушулка. Навън е .5 гр., с лек бръснещ вятър на талази. Красотата, която се открива пред погледа ми, изтрива всякакво недоволство. Глетчерите са кръстени с имената Espana, Romanche, Alemania, Francia, Italia, Holanda… Опитала съм се да ги подредя по този ред. Enjoy!

Глетчери

Глетчери

Глетчери

 

Огнена земя (на испански Tierra del Fuego)

е архипелаг, разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток и протока Дрейк и между Атлантическия и Тихия океан. Той е част от природогеографската област Патагония. Намира се на координати 54° ю. ш. 70° з. д. ^(G). Името на архипелага е дадено от Фернандо Магелан, който е първият европеец, минал край него през 1520 г.
Включва над 40 хил. острова. Най-големият остров от архипелага е Огнена земя (или Големият остров на Огнена земя), с площ от 48 100 km². На архипелага е и най-южната точка на континента – Нос Хорн. На него живее племето она. Общо населението е около 250 хил. души.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина и Чили. Аржентинската част от архипелага Огнена земя е обособена в провинция Огнена земя, Антарктида и острови в Южния Атлантик. Най-големият град в нея и най-южен град на планетата е Ушуая (Ушоае, Ушоайе).

 

Бигъл

 

А пък аз знаех от татко, че хората, които не са много наясно със себе си и света наоколо, се наричат патагонци. И че има някъде някаква Огнена земя, в която бушуват огньове. Малко преди да потегля натам разбрах, че в Ушуая имало евтини дънки.
…По средата сме на канала Бигъл, не много широк, но достатъчен да се разминат два кораба. По протежението му има естествени островчета, населени с моржове и корморани. Стотици моржове и хиляди корморани. Ветровито, облачно, понякога се показва и слънчице, вали на пресекулки китен дъждец, а ние обикаляме с катамаран канала, току под носа на ушуайци.

Ушуая е един среден по големина град,

малко по- голям от Дряново със сигурност, ниски постройки, множество магазини, кафенета, ресторантчета. Абсолютната туристическа атракция да си ” краят на света”. Цените са приемливи, пъбовете -пълни с хора и бира, отегчени младежи обикалят по улицата в търсене на купона, обичайното за всеки западен град настроение. Тук също е много “топло” – целият ден, в който престояхме, температурите не паднаха под 14 гр.С.Запознати отблизо с Огнена земя споделиха, че сме извадили невероятен късмет с това хубаво време. И сигурно е така. 🙂
Над града се е разпрострял ледник, до който се стига след около 4 часа комбинирано изкачване с лифт и пеша. От него се разкрива невероятна гледка към града, залива и Канала. Спестихме си го, ние си падаме повече по бирата, гарнирана със стек.

Ушуая е възникнал като каторга за престъпници, осъдени и заточени вовеки там, в пустошта, на края на света… По някое време се съюзили с пазачите си, вдигнали бунт и си обявили автономия, за да контролират далаверата от преминаващите кораби между Тихия и Атлантическия океан по времето, когато това е бил единственият път. През 1914 година тази уникалност умира с пускането на прокопания Панамски канал. Бунтът на затворниците бързо бил потушен от централната власт, защото доходите от пристанищни такси и митническите сборове явно и досадно рязко намалели. В магазините за сувенири видяхме за продажба набор затворнически дрехи, хората просто знаят да правят бизнес.:)

Природата е величествена, залезите са оранжево-лазурни, за миг даже можеш да се отнесеш и да си представиш, че си в Алпите. Напук на насрещния и напорист вятър, правим снимки пред табелите и пътепоказателите, пред бюста на Ева Перон и поемаме обратно към кораба. На пристанището им павилион, в който слагат печати в паспортите срещу 1 долар, там можеш да си купиш пощенски картички и марки. Моите картички пристигнаха за 10 дни до Виена, за 24 – до Балчик и за 27 – до Габрово.

Изпълних се с красоти, благодаря ти, Ушуая! 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Огнена земя – на картата:

о.Огнена земя