Ное. 17 2008

До Тасос в края на лятото (Скала Рахони)

Published by at 10:33 under о.Тасос,Стойчо,Тасос

Дойде време и наша милост да прояви упоритост и старание в писането на пътепис:-) Приятно четене:

До остров Тасос през септември

Скала рахони

Защо на Тасос?

Признавам си без бой, че отдавна ми беше мечта да ида на остров Тасос. В последно време това стана изключително лесно, ама това — онова, насам — натам, джи—джи—би—джи, тинтири—минтири и все не оставаше време, поради някои причини моите жени тази година гласуваха за ходене на море на Албена (което не беше никак зле, но на мен все пак ми се ходеше на Гърция).

Помните, че тази година жегата остана почти до началото на учебната година, а когато мина 15-и септември такъв студ удари, че в къщи пуснахме електрическия радиатор. Та точно в тази ситуация семейният съвет роди идеята да отбележим (така де — да прекараме) Деня на независимостта (22 септ.) на о. Тасос — още повече, че беше понеделник и се събраха 3 последователни дена за почивка.

Тасос? — Тасос!… хем отдавнашна цел, хем не е безкрайно далече, хем не е безкрайно скъпо

Та спешно се наложи да търся нощувки там. Едната ми любима туристическа агенция беше разпродала всичко за тези дни и тогава реших да се обърна за помощ към собствения си сайт (http://patepis.com — аха, точно този, дето го четете в момента;-) В началото на септември бях пуснал един пътепис за Тасос от Георги Кодинов, пуснах му едно мейлче и той ми препоръча хотела, в който той беше прекарал почивката си там. Трябва да призная, че вече имам някаква полза от сайта си;-)

Малко по-късно ще ви разкажа за хотелчето на Тасос — засега се свързах със собственика, направихме резервацията и събота 20 септември — всички качени на Опела, и… газ към остров Тасос

Пътят до Тасос

Знаете, че разказите ми обикновено са Софио-центрични и се отличават с пълна липса на стремеж към „обективност“. Ами така де — как да ви разказвам за неща, които друг е преживял или премислил? Затова сега ще четете как се стига от София до Тасос, а не например как се стига от Долно Нанагорнище до Тасос. Който чете редовно — ще може да си представи нужната корекция в курса:-)

Та от София до Тасос има два реалистични маршрута:

  1. София-Сандански-Кулата (Промахон)-Сер(ес) -Драма-Кавала-Керамоти-ферибот-Тасос, като от Кавала също има директен ферибот до острова.

    Другият вариант е;

  2. София-Предела-Гоце Делчев-Илинден (Екзохи)-Драма и оттам като горния

Кратка спявка със сайта на Мишлен препоръча първия вариант. Антония пък ми препоръча втория. По този повод реших да направя компромис — на отиване по първия, на връщане — по другия маршрут. Затова мога да направя следното

сравнение между двата маршрута:

  1. Разстоянието практически е еднакво (367 и 360 км мерени от къщи до Скала Рахони на Тасос и съответно обратно). Времето за минаване също не се различава особено — към 6 часа заедно с ферибота и пиенето на кафе край пътя. Недостатъците на всеки от маршрутите се компенсират от предимствата му.

  2. Границата на Кулата-Промахон е натоварена, но се минава бързо — граничарите само поглеждаха паспортите. Двете проверки се минават общо за около 10—12 мин, заедно с чакането на опашката. На Илинден пък нямаше жива душа на опашка и също само погледнаха паспортите — общо за минута-две. Във всеки случай мисля, че отдавна е време да се премахне двойната проверка на вътрешно-европейските ни граници — безсмислени са, а промяната изисква само малко организационно желание от страна на двете администрации – българската и гръцката. А най-добре е направо да влезем в Шенгенската зона

  3. Вторият маршрут обезателно минава през центъра на Драма, а там улиците са малко объркани, докато се излезе от града. При първия маршрут между Сер и Драма има едно отклонение, което пропуска минаването през самата Драма.

  4. Пътят Симитли — Кулата е в доста по-добро състояние от пътя Банско — Илинден, където на много места по мостовете липсва асфалт — надявам се да е заради предстоящи ремонти, въпреки, че не се виждаха никакви признаци на строителна дейност. Т. е. пътят не е лош, но се срещат неприятни изненади, които свалят средната скорост.

  5. От Драма до Екзохи (Илинден) почти няма коли по пътя — изобщо пътят през Илинден е доста по-ненатоварен (и от двете страни на границата) в сравнение с пътя през Кулата.

  6. Гледката край Банско е ужасна — добре е, че гърците нямат забележими зимни курорти, че иначе и българските скиорите ще избягат натам.

  7. Оттатък двете гръцки граници пътят е чисто нов

И така, колата беше заредена, взехме си бутилка с вода (винаги си носим, когато сме на път — храна може и да се купи, но никъде няма свястна питейна вода) и

потеглихме в посока Тасос

Измъкнахме се лесно от София, че знам едно шорткътче в Княжево, което икономисва при излизане между 15 и 115 минути, в зависимост от трафика. Пътят до Сандански беше сравнително натоварен, като след Благоевград стана практически невъзможно да се изпреварва. Въпреки това колоните не се движат много бавно.

На Сандански дозаредих на OMV-то и за пореден път се убедих, че кафето им е превъзходно, но не могат да поемат големи опашки от хора. Може да се дължи на това, че повечето хора спират по-скоро на OMV, отколкото на Лукойли, Петроли, Шелове… Във всеки случай, когато в OMV има опашка, то тя е бавна и изнервяща. Ама пък има хубаво гориво и правят супер кафе.

След като се заредихме, отпрашихме

към Кулата,

където леките коли бяха наредени на ТРИ!!! опашки за пропускане през българската част. Баси навалицата отива в Гърция, когато се случи дълга събота/неделя!!! (мразя думата „уикенд“)

Във всеки случай граничарите бачкаха бързо и за има-няма 10 минути минахме и през гръцката контрола.

Изненадааааа!Гърците са построили магистралата! Кеф:-)

За да стигнете Тасос, на първия светофар, който видите в Гърция (на 30—40 км след границата) трябва да завиете наляво: за Солун е надясно, за Сер(ес) е наляво, а вие веднага след като свиете вляво правите веднага още един десен завой, за да минете по околовръстното, а не през центъра на Сер. След което пътят минава по доста досадното околовръстно на града. Досадно — защото има доста светофари.

Там вече имах усещането, че половината коли са български — имаше и доста български автобуси, а мутреещите се карат кротко;-)

На околовръстното на Сер(ес) вече се виждат табелите за Кавала (КАВАЛА — на гръцки:-) и Kavala на латиница).

Изобщо ситуацията с пътните табели в Гърция е повече от похвална.

Първо: има ги навсякъде и

Второ: всичките имена са дублирани и на латиница (даже и на село Долно Нанагорнище)

А второто строго погледнато даже не е нужно за хора, които са посещавали часовете по математика и физика в училище — лесно се чете (поне географските названия:-)

Та, край Сер следвате

табелите ДРАМА и КАВАЛА

и карате смело напред — пътят е хубав и позволява висока средна скорост.

По принцип маршрутът ми беше планиран така, че да мина през Драма, но на трийсетина може би километра преди Драма изведнъж се появи табела Кавала, сочеща надясно — реших да я последвам, въпреки, че началото на отклонението не беше много убедително (тесен път през някакво село). Километър по-късно табелата за Кавала се повтори и пътят стана нормално широк за Гърция (с лента и половина във всяка посока). Май бях уцелил шорткътчето, което икономисва минаването през Драма.:-)

Табелата не лъжеше и пътят минаваше през малки и големи села, сравнително бедни (не в сравнение с България, но все пак си личеше, че преди влизането на България и Румъния в ЕС това е бил най-бедният район на общността). Само да не си помислите нещо — пътят си е перфектен, с много малко коли — изобщо много приятно съкращаване на пътя се получи. На гръцката карта пътят е отбелязан с жълто, а според мен беше подобен на шосето между Ябланица и Севлиево като качество

И така по някое време се стига

Кавала,

като точно преди града има стръмен пътен възел, чрез който да се качите на магистралата Солун-Ксанти — вие тръгвате в посока Ксанти (горе вече се появяват и табели за Тасос/Керамоти). Там има и табели Кавала/ферибот — не се лъжете да следвате точно там табелите за ферибота — това са табелите за ферибота, тръгващ от Кавала, а както вече казахме вашата цел е по-бързия и евтин ферибот от Керамоти. Е, ако сте решили да минете през Кавала и от там да се качите на ферибота — тогава на възела не се качвате на магистралата, а следвате табелите Кавала/Ферибот.

Аз бях решил да се качим на Керамоти и засега да не минаваме през Кавала поради елементарната причина, че фериботът от Керамоти е по-кратък и съответно е по-евтино. Знам, че сега ще кажете, а защо не разгледа Кавала? Ами реших да я оставя за друг път:-)

И така, вече сме се качили

на магистралата за Ксанти

— тогава искрено препоръчвам на пътниците в колата да гледат на дясно към Бяло море и Кавала (велика гледка!) — докато шофьорът — жив или умрял — трябва да си гледа пътя, защото магистралата като стръмнина и завои е идеален пример за увеселително влакче — рязко и дълго пропадане с поредица от завои. Супер преживяване, но шофьорът изпуска гледката.

След 10—15 км ще видите табелите за

Керамоти/Ферибот/Тасос

и вече слизате от магистралата.

Бях впечатлен от растителното разнообразие край пътя. А това, което ви прилича на асма насред полето и вместо грозде висят кафяви топки, се нарича киви:-) Друго, което ми направи впечатления бяха много бройните реклами на български на агенции за недвижими имоти. Кеф, а?

И така по табелите, по табелите стигнахме до ферибота. Бях намерил някакво разписание на

фериботите Керамоти — Тасос,

в което пишеше нещо от типа на всеки четен (или нечетен) час), но работата се оказа много по-лесна: Фериботът Керамоти — Тасос си е чиста проба градски транспорт. Идваш, купуваш си билет и се качваш. Корабите се товарят бързо и заминават, следващият идва веднага след него.

Трябва да призная, че бях впечатлен от организацията по товаренето. Корабите са от типа Ро-ро, както са и повечето автомобилни фериботи — но моряците (ходят по дънки и фанелки😉 го играят диспечери по време на товаренето — ти наляво, ти надясно, като са научили всички необходими термини и на български „волана малко наляво“ и т. н. Супер бързо и супер организирано. Да, и да не забравите, че трябва да влезете на кораба на заден ход, освен ако не е останало малко място за маневра на самия кораб, ама не леж’те на тая кълка точно:-)

Цените на билетите на ферибота Керамоти — Тасос:

възрастни — 3 евро

деца — 1,50 евро

лека кола — 20 евро

Не ми се случва да се качвам всеки ден на кораб и да ви кажа — голям кеф. Може би защото пътуването трае само половин час и то в абсолютно спокойното Бяло море — абе, гот си е!

Щерка ми беше на седмото небе „това какво е?“, „а това какво е?“, и като зададе фундаменталния въпрос „Тате, а къде е това дето се вее?“ бях хвърлен в музиката:-) (понеже съм сигурен, че не разбрахте, за какво става дума — тя имаше предвид платната на кораба — корабът знаме си имаше, но да ви кажа откъде знае за платната: нали си спомняте оригиналните картинки на Пипи Дългото чорапче? Главата, в която децата отиват на остров Корекоредут? Та детето се беше настроило, че отиваме при негрите с платноходен кораб — нали отивахме на остров? Другия път и така ще пътуваме до някой остров, населен с негри:-)

Малката беше много доволна от пътуването с ферибота — големите също. Гледката към острова напомняше острова от „Юрски парк“ (така де — „Джурасик парк“): Насред морето — висока, зелена планина, с връх забоден в облаците

Мисля, че две трети от пътниците бяха българи и водехме интелектуални разговори за това колко е добре, че Тасос не е българска територия. Ако беше в рамките на родната ни държава, нали се сещате, че точно под върха на планината щеше да се намира 43-ата линия хотели😉

Фериботът ни стовари на пристанището на главния град на Тасос, едноименния Тасос или още известен с името Лименас (на повечето карти е отбелязан като Лименас, но табелите за начало и край на града са с името Тасос).

Имах бегла представа, че Скала Рахони, за където се бяхме запътили, се намира по северозападния път на острова, свихме по десния път и след има — няма 10 км влязохме в

селцето Скала Рахони

Докато търсехме хотела врътнах колата през пристанището на селото, но после се върнах на главния път, където видях табелката, сочеща към хотел Golden Sunset (Златен залез). Паркирах колата, около рецепцията се въртеше една жена „Добър ден!“ — „Добър ден!“ „Имаме резервация“ — „Сега ще ви покажа стаята“ и след още 5 минути се настанихме. Тройна стая с балкон с изглед към морето и Кавала насреща. Сууупер:-)

Няколко думи за хотел Golden Sunset и за самото селце Скала Рахони

Както вече казах, хотелът си го намерих предварително с помощта на собствения ми сайт http://patepis.com — през септември Георги Кодинов ми прати за публикуване разказ за почивката му на Тасос и беше споменал хотела. Огледах сайта, писах едно мейлче на Жоро — той се изказа положително и реших да се свържа с Golden Sunset през сайта им. Написах едно запитване и след няколко часа ми звънна мъжки глас, представи се като мистър Костас. Уговорихме условията по телефона. В ниския сезон цената на нашата стая (2 големи + 1 дете + закуска) беше 75 евро/вечер. Платих с кредитната карта. (Забелязах на сайта, че междувременно е престанал да приема кредитни карти – ето и други хотели в Скала Рахони през booking.com – бележка от 2015г – Ст.)

Хотелчето е двуетажно с 20-ина може би стаи непосредствено на брега на морето. Има си плаж и басейн — като собствен плаж означава само, че има непосредствен достъп до плажа. (плажът е не повече от 2 −3 метрова пясъчна ивица — нашите критерии за плаж, широк 120м са трудно приложими в Гърция). Имаше и собствен басейн, а наоколо бяха разпръснати маси и столове.

Хотелът се държи от двама братя на висока средна възраст с жените им — като основна роля играеха Костас и съпругата на брат му. Мнооого симпатични хора — признавам си без бой, че след като се запознах с Костас и екипа му, всичките ми предразсъдъци по отношение на гърците заминаха в небитието: разбрани, учтиви, услужливи и симпатични хора.

През зимата Костас и компания живят в Щатите, и се връщат само лятно време, по време на туристическия сезон. Разбира се, езикът за контакт беше английски (то мойто не е точно английски, ама ме разбират;-)

Основен помощник на Костас беше снаха му — общо взето двамата въртят хотела, а брат му и жената на Костас — помагат.

Първата вечер решихме да вечеряме в хотела, и понеже щерка ми си поръча айрян — готов айран нямаше, та на другия ден специално ходиха да вземат и айряна:-) Не че първата вечер не ни го направиха с кисело мляко и вода, но бях впечатлен, че за другия ден специално доставиха.

Костас играеше ролята на главен разпоредител в хотела и на келнер и, снаха му — готвеше и също въртеше хотела.

Лелята готви много добре — ако ходите там, поне една вечер яжте в хотела.

След като се настанихме — излязохме на разходка из селото.

Скала Рахони е пристанището на Рахони,

което пък е село, което се намира по-високо в планината.

Skala Rachoniou, Гърция

Изобщо в Гърция е пълно с такива села във вътрешността, които си имат пристанище, наречено Скáла Еди-какво-си. Например Варна трябва да се казва Скáла Шумен, а Бургас — Скáла Ямбол;-). Ако София си имаше пристанище (напр. Солун;-), то точното му име щеше да е Скáла София.

Скáла означава стълба, но още не мога да разбера каква е етимологията да се наричат пристанищата по този начин.

Та Скала Рахони си прилича на село, само дето си има и море — дворове, къщи, хотели с по 10—15 стаи — много спокойното и кротко място. Дворове с маслинови градини в тях, с по-големи или по-малки огради, смокини, провесили клони над улицата и орехи, много орехи.

И нещо специално — не опитвайте маслина, откъсната от дървото — отвратително е!

За пореден път се впечатлих от растителното разнообразие — орехи, маслини, смокини, зокуми и много други непознати за мен, но познати на жителите на Сандански и Мелник растения. Между другото имаше и къпини по оградите. Намираха се и разградени дворове с къщи, които очевидно не се обитаваха — момчета и момичета, ако ще купувате имот, действайте, мястото е добро:-), съседите са кротки, има няколко магазина, като поне в единия продавачката е българка, а освен всичко друго има тенис корт и футболно игрище в селото. В Уикипедия има един списък на населените места на Тасос с повече от 100 жители — Скала Рахони не е между тях.

На другия ден решихме да направим обиколка на острова с колата

Малко география и история на остров Тасос:

Остров Тасос представлява планина с височина към 1200 м, цопната в морето и обиколка малко над 95 км. Практически това е най-южният дял на Родопите, чиято континентална част се издига над Кавала и се вижда прекрасно от острова.

Иначе островът е бил населен с хора от неолита насам. В елинистични времена е бил както противник, така и съюзник на Атина (те май всички гръцки градове и колонии са били по едно или друго време нейни съюзници или противници). Имал е много добри отношения с Римската империя, преди да бъде включен в нея. Както пишеше в туристическата карта — от 6 век сл. Хр. e постоянно подложен на атаки от страна на близките славяни. Друго забележително в тази история е описанието на острова — „намира се срещу брега на Македония, тогава наричана Тракия“ (мързи ме да споря с когото и да било — просто ви преразказвам политически коректната версия в Гърция).

Та постоянно подложен на натиск от страна на славяните от север, става част от Византия, а по-късно — част от Османската империя. Освободен е през 1912г. (освободен, в смисъл, че гърците са го превзели, иначе както знаете освобождаване значи, че тогава на съответното място са дошли войските на текущия владетел или държава:-) Иначе през Втората световна война островът е под българско управление. След 1945 г отново е освободен:-) Абе, изобщо — да не си територия на Балканския полуостров — ще те скъсат от освобождения;-)

Както и да е, във всеки случай днес, след влизането на България в Европейския съюз и отварянето на границите, на Тасос човек спокойно може да се оправи с български, може да си купи съвсем легално български вестници и книги и изобщо да не се налага да се мисли за „освобождения“. Представям си как се чувстват днешните македонисти😉

Островът е богат на мрамор, някакъв вид цветни метали (цинк и олово май) и освен основното занятие — туризъм, жителите на острова добиват пчелен мед. А мраморът е толкова много, че вълноломът в Скала Рахони беше направен именно от мраморни парчета (бая големи парчета мраморна скала плюс мраморен чакъл като настилка)

Вече отбелязах направилото ми голямо впечатление растително разнообразие, което обаче в южната и западаната част на острова става „по-южно“ — по-ниски и по-келяви гори от маслини и от онези средиземноморски борове, ако се сещате. Във всеки случай — северната и източната части на острова повече напомнят България, то южната и западната са си типични гръцки (прилича на растителността на Халкидики)

Обиколката на остров Тасос

направихме по посока на часовниковата стрелка — първо минахме през град Тасос, наричан още Лименас. Градчето е като средно голямо село, само дето си има пристанище, хубави къщи и тесни улички. После тръгнахме през планината в посока Панагия. Пътят стръмно се качва в планината — много обичам да карам по такива пътища, мисля, че и мотористите биха били доволни от многото завои и хубавия асфалт.

Някъде там се усетих, че съм почнал да броя българските автобуси, които ми попадат по пътя — когато стигнах до 25, се отказах. Освен това, като че ли и половината коли, които видях на острова бяха с български номера. Най-забавно ми беше в Панагия, по чийто тесни улички два български автобуса, 7—8 български коли и още няколко гръцки се опитвахме да се измъкнем от мини-задръстването, предизвикано от бургаски джип с ремарке, на което беше качена моторница „Созопол“, със съответната созополска регистрация.

Абе, щом созополчани и бургазлии си карат почивката в Гърция — работите с българския туризъм наистина са зле. Как при това положение още имат очи да правят туристическа реклама на България и да строят още хотели по скалите и дюните?

След като се измъкнахме от градчето продължихме към Потамия и съответната Скала Потамия. Спирахме по пътя за снимки — крайбрежието е много живописно — с малки и големи заливи и островчета.

Спряхме в Скала Потамия и се поразходихме до градския плаж — впечатлението е за типично курортно градче, но без този нюанс на припряност:-) Приятно градче с приятна крайбрежна улица, хубав плаж и супер гледка към стръмната планина.

Отново тръгнахме — пътят е приятен и човек може да спира на много места за снимки.

В южната част на острова (преди Алики) открихме един миниатюрен залив със собствен плаж — и до него се разходихме.

Някъде около Алики минахме край някакъв манастир, на чиито паркинг бяха спрели амнайсе хиляди автобуса (туристи! пък!). Ние не спряхме, но поне видяхме манастира после отдалеч — надвесил се е над морето, кацнал на скалата.

В юго-западната част на острова се намира

най-големият град на острова — Лименария.

Напомня Приморско от преди години. Има изглежда един от най-големите плажове на остров Тасос. В Лименария спряхме, напазарувахме си нещо за хапване и се помотахме и там малко.

Беше вече късен следобед, когато продължихме към Скала Рахони.

Обиколката на острова е нещо, което обезателно трябва да направите, даже и да сте стигнали до там без собствена кола — цените на колите под наем са около 25 евро/ден и ги има под път и над път

Като цяло, местните автомобили са по-дребни от средно — българските. После се сетих за една аналогия между историята на автомобилостроенето и еволюцията. Та обикновено видове, които живеят на изолиран остров, обикновено с течение на времето стават по-дребни (и в човешката еволюция е така, и на слоновте и на динозаврите) — причината е, че изолираният остров има по-ограничени ресурси, от което животните са принудени да намалят размерите си. Та същото и с автомобилите — на малък остров е абсолютно безсмислено да си голям — най-голямото разстояние на острова е под 100 км, така че и малките коли вършат добра работа на собствениците си, а са и по-икономични.

Вечерта отново се разходихме из Скала Рахони, влязохме в едно крайбрежно ресторантче, за да разберем, че октоподите са мнооого вкусни (по думите на малката), да видим как ги ловят на лампа (мина една лодка край ресторанта с включен прожектор към водата) и за пореден път да потвърдят, че обслужването в Гърция е мнооого добро (думи на мама).

Пътят от Тасос към София

На другия ден стана време да си ходим. Сбогувахме с Костас и екипа му (идете при него, когато сте на Тасос — няма да сбъркате!), качихме се на ферибота (пак ми скриха шапката с организацията по качването на колите) и си тръгнахме към София, този път по пътя през Драма — Екзохи — Илинден — Банско.

Точно преди Драма влязохме в някакъв Carrefour край пътя, за да си вземем хляб и нещо за хапване… и похарчихме 45 евро за какво ли още не (дрешки за детето, още някакви други неща) — защото НИТО ЕДНА стока, която си купихме, не беше по-скъпа от средно-софийските цени.

Абе, хора! Докъде го докарахме?!? В гръцкия супермаркет да е по-евтино, отколкото в кварталния ми супер??? (Btw — приемаха кредитни карти:-)

В самата Драма се оправих само благодарение на вградения в главата ми мозъчен GPS — минава се през центъра, а улиците са малко объркани, обаче ако следвате посока север — ще се измъкнете:-) (абе, и истински GPS ще свърши работа)

След Драма пейзажът край пътя вече си е типично български, даже църквите по селата придобиха познатия ни вид, а когато видях как край пътя се продават картофи, съвсем запирлича на българско (само дето вместо Самоковски, пишеше Драмски компир 😉

Границата само дето не я минахме транзит — минах през прословутия тунел за мечките (мечките тропат отгоре, като минавате с колата отдолу;-)

Бях неприятно изненадан от гледката край Банско — превърнал се е в Младост 18, квартал на София. Ама тя финансовата криза ще свърши работата и на градоустройството и на еколозите.

Прибрахме в София, а на другия ден пак исках да тръгна нанякъде:-)

Други разкази свързани с о.Тасос – на картата:

о.Тасос


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


31 коментара

31 коментара to “До Тасос в края на лятото (Скала Рахони)”

  1. fen каза:

    Ей на това му викам аз пътепис.Браво.

  2. Стойчо каза:

    Хехехе, радвам се:-)

  3. dani каза:

    bravo vse edno i az sum bila na Tasos tolkova dobre razkazano.
    SUPER

  4. Pakita каза:

    Започвам да кроя планове за пътуване. Само ще изчакам малко да се запролети. Наистина ме запали.

  5. Ели каза:

    Учудвам се, че казвате че в Драма сте се оправили трудно. В Гърция е страшно лесно по пътищата, защото има предостатъчно табели. Навсякъде, особено в Драма има табели преди всяка пресечка поне 3 – по 3 табели преди всяка отбивка показват посоката. Изобщо не е трудно да се премине през Драма.

  6. Ели каза:

    А, и между другото Драма е много красив град! Невероятен е! Насред нищото, но

  7. Clifton каза:

    Много приятно написано. И много точно – аз изпитах абсолютно същото, и си мислех абсолютно същото, когато пътувах до Тасос през 2007 г. Още повече че бяхме в същия хотел и при същия Костас.

  8. Emilia каза:

    Бях с Clifton, беше чудесно!! И домашната ракия на Коста /както ние го наричаме/ беше чудесна!

  9. Sapfira каза:

    Пътувала съм до Тасос и три пъти до Драма и мисля,че пътеписа е много подробно и интересно написан!

  10. Lucy каза:

    Браво 🙂 Много хубаво. Приходи ми се в Тасос 🙂
    Стойчо, да те попитам – с лентов апарат ли снимаш?

  11. Неделчо каза:

    Здравей Стойчо , почивката ми през 2007 на Тасос беше първото ми пътуване до Гърция , след което цялото ни семейство по повод или без повод гледаме да отскочим до Гърция. Едва ли мога да добавя много повече от тава , което си написал. Почивахме на Пефкари, намира се между Лименария и Потос, състои се от пет хотелчета и пет ресторантчета. Такава почивка не бях карал, пълен релакс. Манастирът покрай , който си минал се казва “ Свети Архангел Михаил“ и в него има пиронче от кръста на Исус , а иначе гледката от него е великолепна. Айде , че пак ми се тръгва…

  12. Стойчо каза:

    Да, с лентов апарат съм и откак бройката лентови апарати в София намаля, намаляха и фотостудията, които проявяват, което от своя страна доведе до намаляване на конкуренцията, а оттам и сваляне на качеството на проявяване.
    Иначе съм консерватор по отношение на някои неща:-)

  13. Lucy каза:

    Отдавна не бях виждала такива цветове на снимки и ми стана интересно 🙂

  14. Стойчо каза:

    Хехехе, да живее GIMP-а:-)

  15. batVasco каза:

    Еех,Стойчо!Размечтах се,никога не съм ходил по тези места,но ако някога се случи,поне GPS няма да ми трябва.

  16. cris каза:

    Много хубав и подробен пътепис. Завиждам ти с бяла завист, тъй като не мога да пиша така. Иначе и ние вкъщи много обичаме да скиторим. Жалко, че вече не по нашето море.

  17. Lilia Ivanova каза:

    Здравей,

    Следващия път си отделете време за цветната Кавала, и за посещение на пещерата Алистрати /на 10-на км от Драма, има табели/, аз благодаря на Антония за инфото за Алистрати. Това е най-голямата пещера в Европа-за посещения на туристи, до нея има каньон, екопътеки, красоти, дотогава си мислех, че имаме най-красивите пещери:( вече не мисля така…
    След като хотелиерката-гъркиня ме изпрати с целувки /Вурвуру,Ситония/ и корабния капитан ни догони и ни подари огромен рапан, щото сме му симпатични /круиз до Острова на костенурката, Неа Мармара, Ситония/ и аз вече имам променено отношение към гърците.
    Черноморския туризъм за българи е със затихващи функции, жалко…
    Поглеждам редовно какво ново има тук:) Отдавна имам намерения и аз да изпратя нещо писмено и снимково :))

  18. Стойчо каза:

    Хехехе, надявам се знаеш на кой мейл да ги пращаш разказите, нали?

  19. gkodinov каза:

    Ще трябва Коста да ми дава отстъпка вече : ти си третия човек когото моето разказче е завело там. 🙂 Но лошо няма : големи симпатяги са и хотелчето е супер. Само да ги нямаше тези таралежи по плажа че децата се изнервиха от тях …

  20. Стойчо каза:

    И ти, и той заслужавате 🙂

  21. краси каза:

    Благодаря за споделеното преживяване.
    Напомни за ведрите априлски дни на острова. Тасос е прекрасен и през м. април

  22. Стойчо каза:

    Мен Тасос особено ме впечатли с климатичната си граница – на Север и Изток наподобява Родопите, на Юг и Запад е „като в Гърция“ – и това на много малка територия (100 км обиколка)

  23. Поздрави за добрия пътепис на преживяното, Стойчо! И ние отскочихме семейно за 5 дни до Керомоти това лято. Много добре си изкарахме, много октоподи и калмари, узо и бира изядохме и изпихме за тези 5 вечери! Програмата беше натоварена, защото ни предстои сватба на Петьо и дъщеря ми Биляна на 20 септември. Поради това, уви успяхме само за половин ден да отидем до Лименас и направим следобеден плаж. Беше ужасно горещ ден – 4 август. Смятам да направя твойта обиколка на Тасос през пролетта догодина, живот и здраве!

  24. Стойчо каза:

    Благодаря, Данчо и успех на децата 🙂

  25. svetlozar каза:

    Добър и точен разказ.Ние се върнахме от Тасос на на 28.08.2009г.Прекарахме невероятна почивка в местността трипити на 2,5 км от Лименария.Едва ли ще се сетя за Българското ЧЕРНОМОРИЕ .Ходихме и до Потос той беше на 5 км от нашето хотелче.Хубаво градче но пълно с туристи ие малко трудно за почивка.Живот и здраве догодина сме пак там,а тук по празниците можем да отскочим до Александрополи,минахме през него ,не е никак малък и има какво да се види.

  26. пипи каза:

    Много ми беше интересно , защото планираме същото пътуване.Имам обаче въпрос-като какви евра излиза това за 4-членно семейство??? А и още нещо-вярно ли е че газстанции не се срещат често?

  27. Стойчо каза:

    @пипи, слгах някакви цени в разказа, но предполагам, че във вашия случай трябва да вземете две стаи. (т.е.2х75 на вечер)
    Иначе в Гърция има някакви газстанции, но наистина не са подпът и над път

  28. Misho каза:

    Здравей Стойчо,

    Когато си ходил на Тасос, аз правих един сайт на едно бълтарско хотелче в Керамоти.

    Ако ходиш ная година в края на септември, там ще вземеш апартамент с две спални за 75 евро – при пълен комфорт, интернет, „Булсатком“, две големи тераси и мн. др. екстри.
    Домакините са истински професионалисти и могат да дават уроци на гърците по посрещане и гостоприемство. Всички обичаме за ходим в Гърция, но защо да пълним гушите на гърците. Четирима души ще прекарат с пари, колкото на Тасос би излязла нощувка за двама, при несравнимо по-голям комфорт. Със спестените пари можеш , ако искаш всеки ден да ходиш с кората до Тасос и пак по-евтино ще ти излезе. Но едва ли ще ти се ходи всеки ден, защото плажа на Керамоти няма нищо общо с тия на Тасос – дълъг е цели 10 километра и широк между 60 и 100 метра. Само пясък, плитко дъно без едно камъче, а ако кажеш на някой, че те е страх от морски таралежи, ще си умре от смях. Таралежите се въдят около камънаците и скалите, с каквито гъмжи на Тасос. Но в Керамоти такива няма дори и за цяр.
    Виж горе сайта, който правих. Снимките говорят сами за себе си…

  29. Ива каза:

    Чудесен пътепис. Искам да направя само едно леко уточнение. Думата скала на гръцки не значи стълба, а, доколкото си спомням, бряг. Селищата им са разделени така, защото преди време местните жители са били нападани от много пирати. Постепенно те са се изнесли в планината, а долу са останали само рибарските колиби, затова селото е разделено напр. на с. Рахони и Скала Рахони. Сега селата, които са в планината са много живописни, а долу в „Скалите“ са направили хубавите хотели, защото са до плажа.

  30. Vasileia Samiotou каза:

    Thassos island and Skala Rachoni is the ideal place to have relaxed holidays
    and even more to discover a new home to settle. Olion villas
    settlement looks really nice there with all the amenities nearby

Leave a Reply


Switch to mobile version