На днешния Ден на Европа някъде ще организират банкети, другаде – паради. Ние обаче днес ще видим, какво прави днешна Германия – 67 години по-късно. И ако се чудите защо имат успехи, ето защо:

 „Среди всех отменно трудолюбивы были немцы. Всех бесповоротнее они отрубили свою прошлую жизнь… Они стали устраиваться не до первой амнистии, не до первой царской милости, а — навсегда. Сосланные в 41-м году наголй, но рачительные и неутомимые, они не упали духом, а принялись и здесь так же методично, разумно трудиться. Где на земле такая пустыня, которую немцы не могли бы превратить в цветущий край? Не зря говорили в прежней России: немец что верба, куда ни ткни, тут и принялся. На шахтах ли, в МТС, в совхозах не могли начальники нахвалиться немцами — лучших работников у них не было. К 50-м годам у немцев были — среди остальных ссыльных, а часто и местных — самые прочные, просторные и чистые дома; самые крупные свиньи; самые молочные коровы. А дочери их росли завидными невестами не только по достатку родителей, но — среди распущенности прилагерного мира — по чистоте и строгости нравов.“ (Солженицин, Архипелаг Гулаг) 

А сега, приятно четене:

Германия: Кьолн и Бон.

67 години по-късно.

Когато за първи път кацнах на летище  Кьолн/Бон, започнах мисля за двата града като за един. Вярно е, че те са много близо един до друг, но все пак са си различни. И не, както ми казаха, че Кьолн бил много красив, а в Бон нямало какво толкова да е види. Може би настина да липсват много забележителности, но и той си има своето очарование и то не по-малко от Кьолн. Преди месец имах възможността да се разходя из двата града  и да ги усетя, макар и малко.

Парк в Бон

Първият ден от краткия ми престой моята приятелка ме заведе в

Кьолн

на разходка и разбира се да видя

катедралата Св. Св. Петър и Мария

Преди 4 години беше затворена, но сега успях да я разгледам и от вътре – огромна и просторна, тя е втората по височина в света и най- високата в Европа. Иначе – катедрала като катедрала, има 2 много големи органа, място където се палят свещи (от тези чаенитие, по които си падат католиците), олтар и всичко, както си му е реда. Обаче най- много се изкефих на катеренето в една от кулите. Стигнахме почти върха след 533 стъпала! Вътре тясно, стъпалата също, слизащите едвам се разминават с качващитесе. И така завой след завой, след завой, да ти се завие свят, а и аз каквато съм клаустрофобична…. Добре че имаше малки тераски за почивка от време на време. Както каза Ина: „ Всеки път, когато идвам тук, то е предимно заради адреналина в кулата и чак после заради гледката”. А гледката си заслужава – целият град, Рейн, мостовете, все едно гледам Пловдив от Небет тепе! (стига бе! В Пловдив няма железопътен мост 😉 – бел.Ст.)

Кьолнската катедралата и мостът Хоенцолерн

Кьолн – гледката от върха на катедралата

Преди да стигнем до катедралата минахме по

моста на любовта

Всъщност това е железопътният мост, но по решетките отстрани са закачени любовни катинари – малки, големи, цветни. Влюбените са си изписали имената, както и датата на тяхната сватба, запознанство или пък деня, в който са „заключили любовта си”. Дори имаше младоженци, които се снимаха пред множеството катинари.

Катинарите

Усмихнати младоженци

Та след любовните и височинни емоции се разходихме по централните търговски улички на Кьолн. Имаше тълпа навсякъде – и в магазините и по улиците. Не пропуснахме да си хапнем от традиционните картофки с горчица, както и да се подсладим в една френска сладкарница. Сладкарница, ама сладкарница – то не бяха торти, пайове, кремове, да се чудиш какво да избереш! И като за финал на чудесния ден срещнахме

група момичета, които очевидно празнуваха моминско парти

Едната, булката, имаше воал на главата и кошница в ръка. В Германия имат интересна традиция – приятелките на булката купуват разни джунджурии – дъвки, бонбони, близалки, дрънкулки, презервативи и още куп други дреболии и ги дават на младоженката да ги продава, после отиват и изпиват парите в някой бар. И така, докато се опитвах да снимам момичетата, едната ме забеляза и се насочи срещу мен, крещейки нещо на немски. Аз чак се стресирах, викам си сега сигурно мрънка, че ги снимам и взех да хълцам, а тя искала да си купя нещо. И така след малко пазарлък се сдобих с кондом за едно евро. И те доволни и аз.

Schildergasse или търговската улица

Не може без улични музиканти

Девойките вече са ме фокусирали

Следващия ден прекарахме в

Бон,

столицата на „Федерална Република Германия”. Почти нищо не е останало в града след като столицата се връща в Берлин, освен централата на ООН и Дойче пост. Но въпреки всичко градът е красив и една от причините е, разбира се, Рейн, нещо което не може да бъде променено. Сутринта се разходихме из центъра,старите сгради, Общината, църквата Мюнстер и едноименният площад, в чиито център се намира статуята на Бетовен. Всички местни са много горди, защото въпреки, че е живял във Виена,

Бетовен е роден в Бон

Минахме покрай ботаническата градина и чудния парк около нея, както и дворецът Попелсдорф, където се организрат множество концерти. Това което ми направи много силно впчеатление беше една стъклена кабина на една от централните алеи, която беше пълна с книги. Не е заключена и спокойно можеш да си вземеш книга, да я прочетеш и след това да я върнеш. И си стоеше така, непокътната – няма счупени стъкла, няма ограбени книги, нещо което не виждам как би оцеляло у нас.

Малката библиотека в парка

Из центъра на Бон

Паметникът на Бетовен

Целия следобед изкарахме на колелото, не ми се беше случвало от години. И въпреки, че задните части ме боляха от седемчасовия престой на седалката, това беше един прекрасен слънчев ден в приятна компания, свобода и релакс. Ина ме прекара през огромния парк на Рейн, където ядохме сладолед и разгледахме японската градина. И така покрай реката, покрай реката стигнахме до градчето Кьонингсвинтер. Само за две минути пресякохме реката с един ферибот и после пеша се изкачихме до близкия замък.

Замъкът Драхенбург

е построен в края на 19 –ти век от богат барон, който обаче никога не е живял в него. Мястото е много красиво с гледка към Бон, има и ресторант и могат да се организират сватбени тържества. На слизане видяхме, че има фуникуляр, който води надолу към града и решихме да се повозим. Добре, обаче, момчето вика 7 евро на калпак. Ха, не си познал, бе момко – 15 минути пеш надолу срещу седем евро. И аха да си ходим и той вика: „Хайде, качвайте се без пари!” и ни намига. Е как да откаже човек на такава оферта!

И така, след този екстремен за мен ден завършихме с навиване на суши – много приятно занимание.

Японската градина

Замъкът Драхенбург

гледка от замъка към Бон

Радвам се, че спонтанно реших да направя този двудневен трип и благодаря на Ина за това! За първи път не бях подготвена за забележителности и се чувстрвах като истински пътешественик с един чудесен гид. Ето и още малко снимки от скромното пътуване.

Един от прозорците на катедралата

Още една група момичета на моминско парти

Бон, дворецът Попелсдорф

Интересно изкуство в центъра на Бон

Ето тук се возихме безплатно!

Уличка в градчето Koenigswinter

Край реката

И все пак - суши-творението!

 Автор: Мира Зрънчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Please follow and like us:

Related posts:

Северен Рейн–Вестфалия за седмица (Мюнстер, Кьолн и Аахен) Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн Коледа замъка Драхенбург, Германияя Коледа в Кьолн (Германия) Германия: Във вихъра на пътешествията (1): На фествал в Браунфелс Германия (1) Старата любов ръжда не хваща В Черната гора /Шварцвалд/ Германия(1): Хановер и зоологическата му градина Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон Германия (8): Шварцвалд (Wieden) Германия(4): Шварцвалд (Titisee und Hinterzarten) Австралия (0-2): Кьолн, Германия – първа спирка

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Schildergasse, Германия, дворец Попелсдорф, железопътен мост, Замък Драхенбург, катинари, Кьолн, Кьолнска катедрала, моминско парти, мост, Рейн, търговска улица