ное. 14 2008

Молдова, Приднестровие и Румъния (3)

Днес ще проследим последната част на пътуването на Ивайло до Молдова, Транснистрия (Приднестровие) и Румъния. Пътешествието започна с пътуването до Кишинеу (Кишинев) и продължи с пътуване до Приднестровската република.

Приятно четене:

Приднестровие – Гагаузия – Констанца

ден четвърти

След повече от скромната закуска в хотела в Тираспол, потеглихме към гр. Бендеры. Непосредствената цел беше посещение на Бендерската крепост. След това трябваше да минем обратно целия път на юг през Молдова до румънската граница при Джурджулещи и да нощуваме някъде в Румъния.

По 15 километровия път между Тираспол и Бендеры единственото интересно нещо е, че между двата града има тролейбусна линия. От моста над Днестър се открива гледка към крепостта с кулите, надвесени над реката. В края на моста, на входа на града за пръв път от влизането ни в Приднестроние видяхме патрулиращи военни с калашници. Все още можеха да се видят и бариерите и телените заграждения, разделяли града от отцепническите приднестровски сили, преди да бъде превзет от 14 приднестровска руска армия, командвана от генерал Лебед. Овладяването на Бендеры от приднестровските части през юли 1992 г. слага край на въоръжения конфликт и прави града единствената приднестровска територия, разположена от „грешната” западна страна на реката.

Веднага след моста се влиза в един сравнително сложен пътен възел, който се бях опитал да разуча в Google Earth. Не видяхме указателни табели за крепостта, а тя визуално се падаше вдясно (в северна посока) от моста, поради това реших да карам „по азимут”. Същевременно, в Приднестровие, както и в Молдова, знаците, показващи еднопосочно движение са малко по-различни от тези в другите страни, в които съм шофирал, а освен това много често при навлизане в насрещното движение на еднопосочна улица липсва познатият ни червен забранителен знак с бяла лента по средата. Поради това е лесно обяснимо, как в стремежа си да хвана посоката водеща ме визуално към крепостта, влязох в насрещното движение на едно от еднопосочните „уши” на пътния възел. Естествено виждайки насреща си премигващите с фарове автомобили, осъзнах грешката си доста бързо, като не бях навлязъл и 5 метра в насрещното. С бърза маневра на заден ход се върнах обратно и хванах правилната, разрешена посока за движение.

Облекчението ми от добрия изход от тази пътна ситуация не трая повече от 5 секунди. Пред мен – приднестровски катаджия. Не един! – поне четирима патрулиращи приднестровски катаджии! И катаджийска караулка. Нямах съмнение, че ще ме спрат. От тук нататък – стандартна ситуация: спирам, поздравяваме се, гледам виновно, подавам документи. Другарят катаджия ми обясни колко много съм сбъркал. Аз не отричах, заоправдавах се, че не съм видял, объркал съм се, и т. н. (слава Богу, след три дни престой, доста бях възстановил потъналите дълбоко в паметта ми познания по руски). „Последвайте ме!”, каза катаджията. Влязохме в караулката. А там – друг, сигурно висшестоящ, с по-официална униформа. Държи шофьорската ми книжка и талона на колата (техпаспорт). „Нарушил сте правилата!” – „Да, знам… не видях, не разбрах…” – повтарям вече познатия репертоар – „Бяха само 5 метра, веднага се върнах”, но той непоколебим: „Дори един метър да беше пак си е нарушение!” Нещата не вървяха на добре, но следващата реплика на служителя на реда накара гърлото ми да пресъхне, а сърцето ми да забие още по-силно. „Сега процедурата е следната – ние задържаме книжката и талона на колата, даваме ви един документ, с който продължавате, а ние ще ви изпратим документите в България”. Шок и ужас!!! Мисля трескаво, репликите ми идват бързо, сякаш лягам и ставам с руския език: „А не можем ли с глоба някаква да оправим нещата?” Той човекът дори не дочака да довърша: „Трябва да платите 250 рубли!” Нещата отиват към пазарлък – това е добър знак. След малък спор в каква валута да платя „глобата”, извадих телефона си за да сметна колко евро са 250 рубли. А онзи ме изгледа озадачено и със строг тон пита „На кого ще звъниш?!?” Казвам „На никого, смятам колко евро трябва да платя”. „Ти знаеш курса на рублата???” – „Да, знам го, защото в Тираспол обменях валута”. Оказа се, че са точно 20 евро. Очевидно, те си знаеха предварително евровия размер на мизата. Платих 20 евро и моментално си получих документите обратно. Дори ми пожелаха лек път към България.

Продължих нататък. След обикаляне и питане за пътя към крепостта, стигнахме до портала на военно поделение, отвъд което се виждаха крепостните стени. Останах с впечатление, че тази крепост е забранен за посетители, вероятно военен обект. Отказахме се от по-нататъшни опити и се насочихме към КПП-то. След многобройни проверки на: паспорти, багаж, документи на колата, паспорти, талони за регистрация в милицията, талон за платена входна такса, паспорти, застраховка и т. н. Приднестровие остана зад гърба ни.

Отново сме по пътищата на Молдова.

Отново вали проливен дъжд. Мъчително преминаваме през

столицата на Гагаузия – гр. Комрат

Дъждът вече е причинил съвсем истинско наводнение навсякъде в града. За излизане от колата и разглеждане на града и дума не може да става. В Гагаузия често срещаме надписи на български език. След град Вулканещи се насочваме към ГКПП-то. Молдова ни изпраща, така както ни посрещна – мрачна и кална.

На границата с Румъния си позволихме лукса да изпреварим цялата огромна колона от молдовски коли, чакащи да влязат в Румъния. Получи се, никой не възропта. Така де, ние граждани на ЕС ли сме или какво!

На обратно през Браила и Слобозия, и след малко сме вече на превъзходната

магистрала за Констанца

Към 22 ч. сме в Констанца – голям град, развиването на морски туризъм, в който очевидно не е приоритет. Настанихме се в хотел, предлагащ добър low season discount. Турският ресторант в близост до хотела работеше до късно, така че любезните домакини търпеливо да обслужат късните си гости.

Home, sweet home!

Ден 5

На сутринта – кратка опознавателна обиколка на центъра и морската градина:

По време на дългите великденско – гергьовски празници преселението на румънци в Златни пясъци по мащаби е сравнимо само с това на българи в Тасос и Халкидики. Дори започнали да наричат Златни пясъци „малкия Букурещ”. Колоната от прибиращи се обратно румънски коли по целия панорамен път наистина беше впечатляваща. На ГКПП-то на Дуранкулак, граничен контрол почти липсва – показваш личната карта и продължаваш. Това е радостен факт, надявам се дори и тази формалност скоро да отпадне по нашите граници с Румъния и Гърция.

Дуранкулашкото езеро:

Край.

Автор: Ивайло Ганчев

Автор на снимките: Диляна Гитева

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply