ное. 11 2008

Островите Росарио, Колумбия

Във връзка с пускането на парното и по повод на това, че мен ме пратиха командировка на още по-студено място, днес ще четем за слънце, море, острови, салса, меренге, бадженато и други топли преживявания. Приятно четене и да не забравите да видите на последната снимка от настоящия пътепис защо хората харесват топлите страни:

Островите Росарио, Колумбия

За една седмица отпуска имах възможността да посетя два тропически острова. Първият се намира на 10 минути с моторница, взета от един плаж близо до нашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5 минутно договаряне на цената като се споразумяхме за 20 000 песо на човек отиване и връщане… Barato, както се казва на испански;)

Островът всъжност е сравнително голям.

На него обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост и на нас всички търговци ни обръщаха особено внимание.
Поради някакви течения и близостта до Картагена, водата не е кристално чиста, но пък е прохладна, спасявайки ни от обедната горещина и влага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред с нас и няколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба и морски деликатеси, но за съжаление далеч не е толкова евтино, колкото бих желал.
Гледката много ми напомни за мегаполисите в САЩ. По филмите изглеждат точно по същия начин.
Местните на острова живеят от риболов и туристически услуги. Повечето са бедни, но за сметка на това живеят спокойно, без стрес и по мои наблюдения това ги удовлетворява.
След края на конференцията, организационния комитет беше уредил разходка до островите Росарио — 2 часово пътуване с корабче, частен плаж, full inclusive, каяк и още няколко забавления.
По пътя се видяха крепостите, защитавали

залива на Картагена

Представям си колко яко е било да бъдеш войник и да се печеш на слънцето по цял ден и от време на време да пуцаш с оръдия.
Самият

остров Бару е екзотика…

шезлонги, небесносиньо море и коктейли (в пластмасови чашки де).
От другата страна на плажа се намира лагуна, която се достига, минавайки през гора от корени, клони и лиани.
Отделно имахме възможността да караме каяк. Имаше и един супер бърз гребец негър, който само гледаше някой да излезе от района пред плажа и го настигаше да му се кара. Някак си успяхме да му се изплъзнем и да достигнем до друг плаж. Може би защото другите гребци повече се въртяха в кръг отколкото напред и го бяха залисали. На другия плаж имаше една малка схлупена къщурка и един хамак, леко полюшвайки се с някой върху него.
По време на престоя ми на Карибите не успях да намеря място с туристи, на което да не се продават накити. Този плаж не беше изключение. Продавачите и барманите живеят в селце на другия край на острова — на около 2 часа пеша. Единствения по-бърз транспорт през джунглата са моторите.


В корабчето на връщане на палубата звучаха салса, меренге, бадженато и още известни и неизвестни типове тропически ритми.

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply