Островите Росарио, Колумбия

Във връзка с пускането на парното и по повод на това, че мен ме пратиха командировка на още по-студено място, днес ще четем за слънце, море, острови, салса, меренге, бадженато и други топли преживявания. Приятно четене и да не забравите да видите на последната снимка от настоящия пътепис защо хората харесват топлите страни:

Островите Росарио, Колумбия

За една седмица отпуска имах възможността да посетя два тропически острова. Първият се намира на 10 минути с моторница, взета от един плаж близо до нашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5 минутно договаряне на цената като се споразумяхме за 20 000 песо на човек отиване и връщане… Barato, както се казва на испански;)

Островът всъжност е сравнително голям.

На него обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост и на нас всички търговци ни обръщаха особено внимание.
Поради някакви течения и близостта до Картагена, водата не е кристално чиста, но пък е прохладна, спасявайки ни от обедната горещина и влага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред с нас и няколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба и морски деликатеси, но за съжаление далеч не е толкова евтино, колкото бих желал.
Гледката много ми напомни за мегаполисите в САЩ. По филмите изглеждат точно по същия начин.
Местните на острова живеят от риболов и туристически услуги. Повечето са бедни, но за сметка на това живеят спокойно, без стрес и по мои наблюдения това ги удовлетворява.
След края на конференцията, организационния комитет беше уредил разходка до островите Росарио — 2 часово пътуване с корабче, частен плаж, full inclusive, каяк и още няколко забавления.
По пътя се видяха крепостите, защитавали

залива на Картагена

Представям си колко яко е било да бъдеш войник и да се печеш на слънцето по цял ден и от време на време да пуцаш с оръдия.
Самият

остров Бару е екзотика…

шезлонги, небесносиньо море и коктейли (в пластмасови чашки де).
От другата страна на плажа се намира лагуна, която се достига, минавайки през гора от корени, клони и лиани.
Отделно имахме възможността да караме каяк. Имаше и един супер бърз гребец негър, който само гледаше някой да излезе от района пред плажа и го настигаше да му се кара. Някак си успяхме да му се изплъзнем и да достигнем до друг плаж. Може би защото другите гребци повече се въртяха в кръг отколкото напред и го бяха залисали. На другия плаж имаше една малка схлупена къщурка и един хамак, леко полюшвайки се с някой върху него.
По време на престоя ми на Карибите не успях да намеря място с туристи, на което да не се продават накити. Този плаж не беше изключение. Продавачите и барманите живеят в селце на другия край на острова — на около 2 часа пеша. Единствения по-бърз транспорт през джунглата са моторите.


В корабчето на връщане на палубата звучаха салса, меренге, бадженато и още известни и неизвестни типове тропически ритми.

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.