ное. 11 2008

Островите Росарио, Колумбия

Във връзка спускането напарното ипоповод натова, чемен мепратиха командировка наоще по-студено място, днес щечетем заслънце, море, острови, салса, меренге, бадженато идруги топли преживявания. Приятно четене иданезабравите давидите напоследната снимка отнастоящия пътепис защо хората харесват топлите страни:

Островите Росарио, Колумбия

Заедна седмица отпуска имах възможността дапосетя два тропически острова. Първият сенамира на10минути смоторница, взета отедин плаж близо донашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5минутно договаряне нацената като сеспоразумяхме за20000 песо начовек отиване ивръщане… Barato, както секазва наиспански;)

Островът всъжност есравнително голям.

Нанего обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост инанас всички търговци ниобръщаха особено внимание.
Поради някакви течения иблизостта доКартагена, водата неекристално чиста, нопък епрохладна, спасявайки ниотобедната горещина ивлага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред снас иняколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба иморски деликатеси, нозасъжаление далеч неетолкова евтино, колкото бих желал.
Гледката много минапомни замегаполисите вСАЩ. Пофилмите изглеждат точно посъщия начин.
Местните наострова живеят отриболов итуристически услуги. Повечето сабедни, нозасметка натова живеят спокойно, без стрес ипомои наблюдения това гиудовлетворява.
След края наконференцията, организационния комитет беше уредил разходка доостровите Росарио— 2часово пътуване скорабче, частен плаж, full inclusive, каяк иоще няколко забавления.
Попътя севидяха крепостите, защитавали

залива наКартагена

Представям сиколко яко ебило дабъдеш войник идасепечеш наслънцето поцял ден иотвреме навреме дапуцаш соръдия.
Самият

остров Бару еекзотика…

шезлонги, небесносиньо море икоктейли (впластмасови чашкиде).
Отдругата страна наплажа сенамира лагуна, която седостига, минавайки през гора откорени, клони илиани.
Отделно имахме възможността дакараме каяк. Имаше иедин супер бърз гребец негър, който само гледаше някой даизлезе отрайона пред плажа игонастигаше дамусекара. Някак сиуспяхме дамусеизплъзнем идадостигнем додруг плаж. Можеби защото другите гребци повече севъртяха вкръг отколкото напред игобяха залисали. Надругия плаж имаше една малка схлупена къщурка иедин хамак, леко полюшвайки сеснякой върху него.
Повреме напрестоя минаКарибите неуспях данамеря място стуристи, накоето данесепродават накити. Този плаж небеше изключение. Продавачите ибарманите живеят вселце надругия край наострова— наоколо 2часа пеша. Единствения по-бърз транспорт през джунглата самоторите.


Вкорабчето навръщане напалубата звучаха салса, меренге, бадженато иоще известни инеизвестни типове тропически ритми.

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply