Разходка из Епир в Гърция

Днес ще се разходим отново из Гърция, но вече в малко по-далечната област Епир. Освен, че е гранична с Албания, областта има и други забелецителности, за които ще прочетем в днешния колаж от впечатления. Приятно четене:

Епир в Гърция

От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.

В Епир има има много археологически обекти

византийски църкви, венециански, византийски и турски крепости, традиционни селца запазили старинния си облик, стари каменни мостове с красиви арки и много, много други неща, които може да видите.

Сега само ще дам обща идея за облика на археологическите обекти, които за разлика от снимката, която виждате по долу, не са прашни, претъпкани места, без дори една пейка където да поседнеш:

Въздушна снимка на атинския акропол с партенона:

Ходил съм два пъти на хълма на акропола, от които веднъж със сандали и се прибрах целия посипан с бял прах до колената чак и черни като на негър ходила…

В Епир, поради благоприятния климат

и по-северното си разположение археологическите места са обсипани със зеленина. Природа и камъни от векове се съревновават за надмощие, а разходката в старото светилище на Зевс в Додона е като разходка в градски парк:

Природата всячески се опитва да вземе надмощие над камъните:

А тук над

античния театър в Додона

побирал над 16 000 зрители и в последствие превърнал се в арена за гладиаторски битки, днес гордо се извисява едно самотно дърво – единствен зрител на тълпите туристи, които се надпреварват за обща снимка на сцената на театъра:
Разбира се всичко това се нуждае от поддръжка:

Епир е примамлива и непозната за повечето българи дестинация, ако имате възможност – посетете я 🙂

В областта има много исторически забележителности, които са разположени в подножията или по върховете на планините, едно от най-впечатляващите места които посетих беше

античния град на Касиопейците

– изключително добре планиран, с водопровод, малки жилищни квартали и 2 амфитеатъра, над единия от тях се извисява монументът на Залого – или паметникът на саможертвата и свободата на жените от Сули, едно от малкото планински гръцки села, което никога не е паднало под турска власт. Жените от това село се изкачили на скалите над Касиопи и скочили оттам хванати за коланите си в ритъма на традиционния им танц, тъй като не пожелали да приемат исляма и да живеят като робини, днес там се издига бетонен момумент:

Когато върхът на Залого е обвит в мъгла видът му от античния театър на Касиопи е завладяващ.

Когато човек изкачи двестате стръмни стъпала към върха може да докосне ниските купести облаци, които се образуват при сблъсъка на изпаренията от морето с ниската планина.

Силният вятър на върха нанася постоянно щети по паметника и затова почти винаги изглежда като строителна площадка.

Една от жените, която скочила от скалите имала и малко дете със себе си, единствено то се спасило след като вързопчето му се оплело в клоните на едно дърво.

Като пораснало основало манастир в подножението на планината:

В България най-известната легенда за подобна саможертва е тази на 40-те девици, които завързали плитките си една за друга и скочили от скалите на нос Калиакра. В тяхна чест се издига обелиск малко преди входа към останките от античната крепост на Калиакра:
Подходящ момент за разходка из планините на Епир е ранната пролет или есен, когато всички е потънало в зеленина и е окъпано в цветове и разбира се няма много немски туристи.

В събота имах щастието да се разходя до историческия гръцки

град Парга

(името е славянско и означава пристанище)
Скоро ще пиша по-обстойно за впечатленията ми от него и античната му крепост, засега искам само да Ви покажа как местните са решили да разкрасят града си:
Почти всяка кофа е изрисувана в ярки цветове и флорални мотиви:
Това разбира се определено влияе на настроението на туристите посещаващи селцето:
Намерихме и мотора на човека изрисувал кофите, определено взима първа награда за най-шарен мотор:)

За боядисването на кофите, местните не са чакали на градската управа, а собствениците на заведения и хотели са се усетили, че с минимални разходи ще допринесат за разкрасяването на градчето и за приятния престой на посетителите му. Дано и нашите хотелиери се усетят, че кофите за боклук не са единствено безплатен билборд и грозна рекламна площадка за чалга концерти.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

6 Отговори

  1. Марти каза:

    Много хубаво си го подредил, Благодаря ! 🙂

  2. Plama каза:

    Blagodaria!

  3. geri каза:

    И на мен от доста отдавна ми се ходи в Гърция. И сега след като прочетох тази статия мисля да се замисля по сериозно над това мое намерение.

  4. Благодаря за интересната информация. Бях в Гърция на няколко места и съм очарована. Ще посетя и това място 🙂

  5. Иван каза:

    Уникално е …

  6. Палатки каза:

    Работих в гърция и останах доволен от работодателя и заплащането както и от плажовете 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.