авг. 30 2007

България след 6 години

Не разбрах как минаха толкова години. Цели 6и половина. Дойдох ужким заедин месец, собратен билет, нез никакво намерение даоставам. Удължих сивизата, намерих сиработа, после хайде дапонатрупам малко опит, данауча това, данаправя онова, хайде давзема зелена карта ието тигигодините минали. Инай-после след толкова време сикупих билетчето, взех сикуфарчетата ихайде давидя какво сеепроменило вБългария.

Бях прилежно подготвена отприятелите ситук затова какво щемечака вродината. „Приятелите сатезабравили, имат деца иняма даискат дори датевидят“, „щевидиш колко простотияима, хората колко сагадни изавистливи“, „щеизживееш културеншок, няма дазнаеш къде сипървите няколкодни“, „всичко щетисеструва адски мръсно исиво“, „чалгата цари навсякъде“, „несиправи илюзии“— миказваха всички. Немисевярваше дасаправи, нознамли, тесиходят всяка година, ааз—не.

Първото нещо, което видях отсамолета беше Дунава, после иВитоша. Последваха гиняколко цигънски къщи, разпадащи севкраищата, спростирите смръсно пране, кофите ибоклуците вдворовете, части отколи, които вероятно санамоите години… сещатесе. Нито меизненадаха, нито мисесториха жалки или противни— такива къщи има ивюжно Чикаго, има ивграда като минаваш сметрото. Като кацна естествено мисеприиска дацелуна пистата, инали съм сиревла мипотекоха сълзите. Ичух едно приятелче дамиказва: „Плачешли, плачешли… чакай сега като минем през митницата там щетеразплачат“ . Митницата мина съвсем нормално, имаше двама митничари, които изобщо неискаха дасемръднат отместатаси. Доброволно поисках дасидекларирам лаптопа икамерата, номитничаря меизгледа очудено имиказа даминавам.

Разходих сеизСофия, още небяха махнали коледната украса. Имаше ледена пързалка пред НДК испециално замоето пристигане имаше заря. Любимото мимясто епързалката пред театър Иван Вазов. Тратърът мисестори много хубав, вероятно защото току-що бяха приключили ремонтаму. Всички сгради, както ибулевард Витоша бяха много добре осветени, иразбира сенай-голямата радост беше давиждам хора поулицата. Млади, стари, добре или зле облечени, сдеца, сгаджета, скучета— всички саизлезли наразходка. Хубави витрини, шум имного хора— нещо, което тук милипсва много.

Първите мисблъсъци собслужването минапомниха къдесъм. Отидох дасикупя билет занощният влак. Влизам вЖПбюрото, иказвам най-простото нещо— добърден. Служителката меизглежда очудено иповдига едната сивежда, все едно миказва „типък какваси“. После минавам през едно обменно бюро, ипак казвам добър ден— там пък неполучих никакъв отговор. Подадох парите иказа:" бихтели миобменили парите влевове" иотсреща получих само „Двеста?“ Това беше целият ипринос заразговора склиента.

ГРАДОВЕТЕ. Срадост установих, чеВарна сиевсе така най-хубавият град натози свят. Дори естанала още по-хубава отпреди. Морската градина е по-хубава отвсякога, има нови пейки, ресторантчетата покрай плажа изглеждат много по-добре отпреди. Натоплата вода сиима хора, лебедите вморето сиостават една отнай-приятните гледки. Неприятнотое, чеморската градина вече емного застроена. Навсякъде има бетоновози, камиони, строи седори една кооперация. Строителството едоста безразборно— пълен контраст стова отедно време, когато всички блокове еизглеждаха абсолютно еднакви. Сега всички сгради сасразличенвид, много хубави, нонямащи нищо общо скоято идаедруга сграда врайона. Като чели всяка оттях евзета отнякъде исложена напървото свободно място, което санамерили. Всички сте видяли, какъв ужас епаркирането вградовете. Няма местенце, където данеепаркирана някоя кола. Движението немисестори толкова ужасно, нопаркираните насвякъде коли, понякога ивдве редици меужасиха. Строи сеужасно нагъсто, азагаражи май никой немисли— къде щесесъбират тези коли просто немиеясно. Опитах седаотида натеатър, нозасъжаление билети имаше чак заслед един месец. Сградата натеатъра сибеше пребоядисана изаедно скатедралата нацентъра като чели сиостават най-хубавите сгради. Бях приятно изненадана отЖПгарата, което също естанала доста културно място. Сизключение наслужителките, разбирасе. Организацията сиекакто преди— има 6случителки, иопашка само пред едната оттях. Заразлика отВарна, София мисестори все така неприятен инеприветлив град. Можеби защото бях там ведин дъждовен ден ивсичко изглеждаше сиво ипротивно.

МАГАЗИНИТЕ. Ако мебяха пуснали вМетро със затворениочи, щях дасезакълна, четова еКостко. Всичко изглежда поабсолютно същият начин— хладилниците истилажите иначина, покойто еподредена стоката таикасите дори. Единственото, покоето големите магазини серазличават вече оттукашните етова, четрябва дасикупуваш или носиш торбички. Незнам защо доста меиздразни това. Магазинерките несадосадни като преди, нетиходят попетите идатепитат скакво могат датипомогнат. Нито пък някой щетикаже „ако няма дагокупуваш негопипай“. Вече действат точно като чели сивмагазин вщатите— опитват седатипомогнат, ноненатрапчиво. Като направих грубо преценка занещата, които купих ипарите, които платих, мисля, чевъв Варна поне цените нахрана, дрехи иобувки саоколо два пъти по-ниски оттезитук. ЗаСофия мисля, чецените сакато тези вЧикаго.

ХОРАТА. Стоях игледах минаващите хора. Замоя радост невидях толкова мизерни, мрачни хора като преди. Невидях итолкова много хора, които даровят покофите забоклук. Почти невидях просяци поулиците. Невидях простотия. Никъде нечух чалга, можеби просто неходих потакива места.

ПЕНСИОНЕРИТЕ. Засъжаление виждам, чезатях нещата никога няма дастанат по-добре. Хубавое, чеповечето оттях имат внуци вчужбина или сдобра работа. Мисля, чезанашите родители изабабите идядовците нидобри времена няма дадойдат вБългария. Засметка натова…

МЛАДИТЕ. Замладите мисля, чеситуацията емного добра. Повечето хора вече неискат даходят вчужбина. Приятелите миняколко пъти мепопитаха закакво още стоя вАмерика. Трудно миедаотговоря, дори насебеси, нотова едруга тема. Повечето млади хора имат добра работа, имат семейства, строят апартаменти иникой немисли даходи навън— справят седоста добре ивБългария. Работодателите несакато преди— катоим поискаш по-висока заплата датиказват:"о, отивайси, знаешли колко други чакат затвоето място". Работодателите сикътат хората, правят каквото могат задагиквалифицират, дасечувстват добре идаискат даостанат даработят затях. Мои приятели, които имат собствени бизнеси сеоплакват, ченемогат дасинамерят отговорни хора, колкото ипари даим дават.

С две суми вБългария много михареса. Като сеизключат някакви дребни подробности спокойно мога дакажа, чебях много приятно изненадана. Отдруга страна имам приятел, който сеприбра там със семейството симиналият август. Искаха много дасеприберат обратно вБългария, въпреки, чеимаха възможност даостанаттук. Сега имам чувството, чемалко съжалява, сигурно защото скоро сипрекарвагаз, вика майстори, оправя сиколата изавсичко това само повтаряше колко много търпение мутрябва.

Но като цяло мисля, чеБългария сизаслужава човек дасевърнетам. Където идаходя, каквото идаправя, по-хубаво място според мен оттам няма. Дано занапред дастава още по-добре!

Автор: Диди (Diddy)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “България след 6 години”

  1. Longanlon каза:

    Явно не си го забелязала по време на престоя си тук, но макар икономическата ситуация у нас да се подобрява видимо, в голяма част от обществото и публичното пространство битува някакъв дух на песимизъм и черногледство, които мене лично силно ме дразнят.

    Освежаващо е да прочетеш нещо за България, което не се състои от оплакване и черногледство, от убийства, корупция, катастрофи, расизъм, политика, мафия, държавна сигурност, агенти и други подобни глупости, с които са пълни повечето медии.

    Никой не се занимава с растежа на икономиката, с ниската безработица, със свалянето на данъците и с другите хубави неща, само дуднат колко били зле вместо да се хванат да бачкат.

    Още веднъж поздравления за свежия поглед върху ситуацията!

  2. Anonymous каза:

    То си е твое лично мнение и не мога да кажа „не си права“ или подобни. Само мога да кажа, че една солидна част от впечатленията ти са леко погрешни. Предполагам, обаче, че това се дължи на факта, че си отскоро тук и не си стартирала с пълна сила живота си тук. Младите хора, които са тук, не са тук защото тук им харесва особено. Познавам достатъчно такива хора, за да твърдя това. Има и такива, на които не им се ходи никъде, разбира се, но това за работодателите изобщо не е така. Няма как да не го разбереш, преди да ти се е случило. Намери си работа(като наемен работник), нека мине време, и тогава пиши пак впечатления. Или пък започни собствен бизнес – там вече ще усетиш наистина къде си. Не искам да звуча черноглед или песимист, но нещата не са точно така както си ги представяш. Разбирам също, че Longanlon се дразни от черногледството наоколо. И мен ме дразни, но го има. То ни залива отвсякъде. Пускаш си новините – гледаш падащи сгради, продажни политици, протести, мафия, расизъм… Излизаш навън – пак същото. Вероятно е извратено да си мислиш колко е прекрасен живота, докато плащаш 400 лв. за парно, което дори не си ползвал. А ако нямаш 400 лв.? А ако месечната ти заплата е 350 лв. и работиш по 10 ч. на ден? Някой няма ли да каже нещо по въпроса? Всички казват „не се оплаквай, а работи“. Ами това правя. Но това не ми пречи да имам мнение по въпроса.

  3. Longanlon каза:

    Eто типичен пример, олицетворяващ мрънкачеството и черногледството, за което говорех 🙂

    Младежо, аз като изляза на вън изобщо не виждам това, което ми показват медиите. Виждам много майки с колички, виждам мои връстници с хубави професии и печелещи добри пари, виждам приятели с нови коли и дрехи, виждам работодатели, които не гледат на персонала като на леснозаменяем добитък, а активно търсят квалифицирани кадри и като ги намерят им плащат добре – все неща, които не бяха така преди 5-6 години..

    Ако нямаш 400 лв за парно 1. не ползваш парно или 2. намираш начин да печелиш повече. Оплакването не е вариант, който ще ти помогне.

  4. Diddy каза:

    И аз съм стигнала до същият извод. Т.е. ако човек е свикнал да се оправя вместо да мрънка, ако е инициативен и не стои да чака някой да му реши проблемите – навсякъде ще се оправи. Забелязала съм, че това ни е някаква българска черта – да скръстим ръце и да се оплакваме и да чакаме я държавата я дядо Господ да ни оправи проблемите. Или пък да виним комунистите за всичко и какво ли още не.

    Аз не познавам млад човек в България с 350 лева заплата. Сигурна съм, че ако има такива (а то сигурно има) то те просто не правят нищо да си променят заплата. Ами търсете си по-добре платена работа, учете, търсете варианти. При днешната глобализация има толкова много възможности, ама трябва да се седне, да се чете, да се браузва (не по порно сайтове) и да се действа. Повечето хора казват „ще видим“ и мислят с години без дефакто да правят нищо. Изобщо оплакването не е начин да си разрешим проблемите, нито да си увеличим заплатите.

    Затова мисля, че за нашите родители по-добри времена няма да дойдат, защото им е късно да се променят на 50 години. Но за младите хора възможностите са много, стига да ги търсят, а не да чакат да им потропат на вратата.

    Може да не съм права, наистина гледам на България отдалече и много хора ще ми кажат, че така е много лесно. Еми аз съм в Америка – тук съм се доказала и съм си изградила положението от нулата. Борила съм се с американците, доказала съм, че съм по-добра, учила съм и продължавам да уча. Но и постоянно срещам българи, на които тук не им харесва, защото няма кой да им намери работа, жилище, не говорили езика и т.н. Това е великата ни черта – не сме мързеливи, ама чакаме някой да ни свърши работата.

    Това е лично мое мнение, не ангажирам никого с него 🙂

  5. a-tipova каза:

    Трудно ми е да повиярвам, че за първи път с Лонгалон сме на едно мнение, но..случва се 🙂

    Като жена живяла в чужбина повече от 5 години и от 2 години обратно в БГ мисля, че съм компетентна да се изказвам по въпросите в статията ама отвсякъде! И абсолютният, неоспоримият, непоклатимият факт е, че човек си носи багажа (умствен и емоционален, не гащи и дезодоранта против изпотяване) със себе си НАВСЯКЪДЕ. Ако мрънкаш тук и в Лондон ще мрънкаш – против бюрокрацията (която там са я измислили и в БГ е просто някакво бебе в сравнение), против студените англичани (които абсолютно не дискриминират, ако имаш какво да кажеш/допринесеш), против другите българи (които са шарени както навсякъде) и т.н. и т.н.

    В БГ наистина има много крайности, но ние сме страна на кръстопът и тук е посято многонационално семе. Няма как да сме Дания – руси, снажни и впиянчени. Няма такова нещо като типичен българин, както има типичен англичанин.

    Има един изход от ситуацията и той е: бъди реалист. Аз обичам разнообразието, слънцето, планините, обичам малките разстояния и приятелите, дори обичам това да живея в София. И това е моят избор. Няма идеални общества, има общества с различни порядки и навици и аз избрах да не съм дърво вез корен.

  6. Anonymous каза:

    I az sam na mnenie,4e ako edin 4ovek e sposoben,toi 6te uspee navsiakade.Az biah 2 godini i polovina v Italia i mi predstoi da se varna za o6te 1,za da zavar6a u4ili6te i sam na mnenie,4e ot BG naistina niama po-hubavo.Stra6no mnogo me drazni,4e horata sa pesimisti-hora,i tuk v Evropa ima po-zle ot nas,no vie sravniavate BG s darjavi kato Francia i Germania.Patuvaite,vijte i togava pak 6te govorim.Ne tvardia,4e BG e cvete,no mislia,4e moeto miasto i miastoto na mladite hora e tuk!

  7. Lora Nielsen каза:

    Хехе:) Нямаше да се включа в дискусията, но 2 неща ме подтикнаха:) Първо – сравнението на БГ с Дания – сиреч ние нали в БГ сме различни, а там, в Дания, хората видиш ли са руси снажни и пияни:) Е не са всички такива;) Нито има типичен датчанин нито типичен българин:) Колкото ние сме хора, толкова и те:) Не всички са руси, ей:) Като омъжена за един от тях мога да твърдя, че той е „повече българин“ на външен вид, отколкото датчанин. Второ като съвсем скорошен емигрант мога само да добавя – разлика има и България определено е една от най-контрастните страни в Европа. Не говоря за раси и култури. А за отношение, за нагласа, за поглед над нещата. И хората в БГ не могат да се разграничат само на черногледи, мързеливи, чалгари и други подобни прослойки. За съжаление това БГ разнообразие в обществото не се наблюдава в която и да било друга страна в Западна Европа. Просто хората биват или щастливи или недотам щастливи (явно парите спомагат да не се изпада в пълно нещастие), бедни и недотам бедни (за крайно богатите хора – в БГ само). Хората на запад просто са умерени във всичко. Ние не сме и няма да бъдем и въобще няма място за сравняване на БГ, с която и да било друга цивилизация.

  8. сашо каза:

    1990-1992 година работих и живях в Париж , нямаше все още омраза към Източният блок и арабите,Работа в строителството при сърбите бол , още бяха юговичи.Почваш с около7-8000 франка , ако разбираш и си сръчен , а и да те харесат като човек отиваш 12000 франка.С времето те допускат да си направиш пазарлък на квадрат и може да скочиш до 20000франка.
    Цените квартира от 1200-12 кв2 до 2500-3000 франка за студио наша боксониера жилището на студентите.
    Метро и RER 400 франка картата.Дрехи по евтини и от Бг.Имах 4 чифта маратонки ,Адидас торшън – 2 , бели Найк за тенис и черен Найк за баскетбол.Не съм спортувал , моделите бяха хитови сред младежта Чорапи , боксерки фанелки всеки ден смяна на края на седмицата всеки квартал има обществена пералня.20 франка – 6кг.,5франка-прах , 5франка -сушилня.Докато това се случва аз съм кафето в съседство , пия кафе , играя на флипера.Имах случай който ми е показателен.Неделя ,бях приключил със домакинството и се прибирам ,купувам си един дюнер и пуста лакомия наблъсках го с майонеза , още на първата хапка и ми пльосна едно голямо леке , а майонезата не като нашите – мазна няма изпиране.
    Дънките ми бяха Вранглер 300 франка ,обичайно си купувах масовите френски 100 франка , така си имах и работни дрехи и фасон.Изгледах тъпо лекето , позасмях се , изядох си дюнера изпих си портокаловия сок и отидох и си купих нови пак Вранглер както си бях с лекьосаните.
    Лесно е да си на 24 г. да имаш честно изкарани пари , да си правиш гъдел от време на време и пак да спестяваш и да не ти пука дали утре ще си на работа при точно този мосю.Не си IT специалист , ти си в сухото строителство което от 2-3 години завладя и България , като кажех , че съм учил за програмист 2 г.ме гледаха като изтребители , не знаят че майстор в строителството може да стигне 1500-2000 на ден.
    Лонгалон му харесвам идеите , но като на 30 вече кротнал от чужбини имаш бебе и почнат да те ебават със заплатата и то е практика , не можеш просто вечно да напускаш , в париж съм пил от елексира Фак ю дай си ми парите аз си тръгвам
    не мога да бъда либертарианец в България , не мога да забравя хората които „законно“ ми откраднаха 15000 марки хората заради които си продадох 2000 г.колата
    Лада белгийска сглобка имах я от 1993 г.
    Аз не съм тежък случай , все още съм женен след 11 г.брак ,жена ми успя за две години от лична дейност да спести за ситроен саксо двувратка имам собствен апартамент и пак треперим за утрешния ден , дали няма да има пак простотии
    Много харесвах младите хора през 1991 в Париж , не искаха да работят , наистина свободен пазар на труда работни места всякакви и много.
    P.S.
    2002 жена ми спечели Зелена карта имаше тунел , но лотарията затвори преди да дойде нейния номер,няколко семейства ни чакаха с предложения за работа при българи нямаше да има и стрес от езикова бариера.Едно от тях се върна след 10 г.престой , но годината е 2008,занимават се с преводи и обучение на чужденци на български Стандарта си определят като по добър от този в Америка ,е да ама това е лична съдба ,а не тендеция , друго най близките ни жената е учителка по музика и дава частни уроци.държавен служител както гордо и с достойнство каза.
    Тя все още си същата готин човек и добър музикант , намери си съпруг в сащ ,намери си реализация , а тук обречена да се сдуха , защото музиката не и беше хоби след като е прибрала няколко наема по витошка или друга реститутка – висшистка с цигулка и пиано ,не чалгапевица друго момиче със същата квалификация -12 г.в Испания , една фотографка в Англия две в Германия.Отидоха да учат ,докато учеха си идваха , сега Ирак , що да не отскочим да видим Норчето в Америка , на другата година“Момичета дайте да се съберем в Париж за 1седмица“
    Това е вече имаме персонални съдби.

Leave a Reply


Switch to mobile version