Ное. 05 2008

Приднестровие (Transnistria), Молдова

Днес ще продължим с пътуването из Молдова. Ивайло вече ни представи пътуването до Молдова, а днес ще ни разходи из отцепническата проруска част – Приднестровието. Приятно четене:

Приднестровие

Ден 3

На север, реката, Приднестровие

Първоначално планирахме да пътуваме до северния молдовски град Сорока, за да разгледаме добре запазена средновековна крепост (естествено, свързана с управлението на Штефан чел Маре).

Вижте по-голяма карта

Още от пътуването до Кишинев обаче, разбрахме, че в Молдова разстояние от 160 км (толкова е разстоянието от Кишинев до Сорока) се изминава за страшно много време. Оказа се, че няма да имаме достатъчно време да пътуваме до Сорока и след това да продължим пътя си според предвиденото в рамките на оставащото ни време. Затова решихме да се насочим направо към гр. Резина, който се намира на брега на река Днестър на около 80 км. североизточно от Кишинев. Първокласният път от Кишинев до Сорока е в сравнително добро състояние, но едва след около 35 км. при гр. Орхей трябваше да се отклоним по второстепен път към гр. Резина. Преодоляването му беше трудно и отне доста време. От гр. Резина лесно намерихме отклонението към

село Сахарна и манастира.

Манастирът „Света Троица”

е основан през 15 в. и без да представлява нещо особено впечатляващо, е популярно място за много местни хора. В почивния ден имаше много групи с ученици, доведени на екскурзия.

Никога не съм разбирал забраните да се снима в манастири…

Върнахме се обратно до Резина, но без да влизаме в центъра на града. Насочихме се направо към моста.

На КПП-то на западния бряг на Днестър

паспортната проверка отне няколко минути. Молдовският полицай ни обясни, че „нещата висят във въздуха” от гледна точка на митнически и граничен контрол при преминаване на територията отвъд реката, поради това няма да можем да преминем транзит към Украйна и след това да се върнем обратно в Молдова. Нямахме такива планове, така че това не би следвало да ни създаде проблем с молдовските гранични власти. След малко вече бяхме от другата страна на моста – на източния бряг на Днестър.

Приднестровие (Приднестровская Молдавская Республика – ПМР, на румънски Transnistria)

е самопровъзгласила се, непризната от никого държава, разположена на източния бряг на река Днестър, представляваща тънка ивица земя, заключена между Днестър и Украйна. Юридически се води като част от Молдова, на практика обаче е независима държава със собствени държавни институции.

Информацията за Приднестровие

освен че е твърде оскъдна, в повечето случаи е предубедена и необективна, тъй като произхожда или от официалните молдовски и румънски или от приднестровските власти и контролирани от тях медии. Малкото външни посетители и наблюдатели описват мястото, като бяло петно на картата на Европа, резерват от времето на Съветската ера, гнездо на трафиканти и търговци на оръжие за ембаргови зони, и т. н.

Пропускателният режим за тази страна се описва като силно бюрократичен, неясен, с множество формалности, променящи се изисквания и открито искане на подкупи, за да се влезе в страната.

Страната се отцепва от Молдова в началото на 90-те години, като отговор от страна на преимуществено славянското руско и украиноезично население на езиковите реформи в Молдова от 1989 г, провъзгласяващи румънския език за официален и опасенията от надигащия се молдовски национализъм и вероятността за присъединяване на Молдова към Румъния. Приднестровие намира естествена опора в тогава все още съществуващия Съветски съюз, чиито неразформировани войски и въоръжение изиграват решаваща роля във военния конфликт с Молдова през пролетта и лятото на 1992 г. Войска, командвана от генерал Лебед практически решава изхода от конфликта за овладяването на важната твърдина – град Бендеры през юли 1992 г. Макар и на западния бряг на реката, градът се контролира от Приднестровските власти и се намира само на няколко десетки километра от Кишинев.

Първото, което прави впечатление на КПП-то са граничарите с униформи – съветски стил и множеството хора, чакащи пред един от фургоните за обработка на документите. Всички те бяха с молдовски паспорти, така че нашият чуждестранен регистрационен номер на колата, определено представляваше екзотика.

Многократно бях възпроизвеждал в главата си възможни сценарии и начини на поведение при първата среща с приднестровските гранични власти, така че това което в действителност се случи не ме изненада. Спряхме пред смъкнатата бариера, подадох на граничаря нашите български паспорти. Той ги разгледа с нескрит интерес, и с иронична усмивка се обърна към мен:

– Братский болгарский народ!

– Да, да – мы из Болгарии – отговарям с почти липсващия ми руски.

– Техпаспорт машину, отворете багажника за проверка – продължава той.

Спокойно отворих багажника, извадих голямата туристическа раница с багажа ни, а другарят граничар при вида й, даде знак, че няма нужда да я отварям и посочвайки към нея попита:

– А ето что, запасной парашут?

След тази „братска” шегичка, и двамата се разсмяхме – той самодоволно от проявената си находчивост, а аз – нервно от все още предстоящото ми преминаване на границата. Обясниха ни подробно и любезно в каква последователност трябва да обиколим фургоните, и какви процедури следва да извършим на всеки един от тях.

На единия се наложи да чакаме заедно с опашката преминаващи молдовци, за да подадем регистрационни формуляри, в които се описва времето на пребиваване, неговата цел и адреса, на който ще се настаним. След това заплатихме такса от 5 долара (съвсем официална – срещу документ) и влязохме в Приднестровие.

Преминаването на КПП-то отне около 45 минути, а отношението на служителите беше определено приятелско. По-нататък обаче не винаги беше така…

В Приднестровие сме.

Един от мостовете, които вместо да свързват, разделят двата бряга на Днестър:

Градът, в който влязохме е Рибница

Както тук, така и на много места в Приднестровие, източноправославните и съветските символи съжителстват безпроблемно, така както съжителстват в съзнанието на местните хора.

След Рибница продължихме по главния път на юг

към столицата Тираспол

Движим се отново успоредно на реката, този път от другата й страна. Изненадващо, първите ни впечатления са за една сравнително добре устроена и съвременна страна с пътища, значително по-добри и поддържани от тези от другата страна на Днестър.

Както в Рибница, така и в другите по-големи градове първото нещо, което посетителят забелязва са новите и лъскави бензиностанции и супермаркети с марката Sheriff, отличаващи се от останалите стари и сиви обекти. Тази фирма, както някои твърдят, владее голяма част от икономиката на Приднестровие, като притежава и мобилен оператор, кабелна телевизия, интернет доставчик, заводи, местния футболен клуб Sheriff – Тираспол (който, тъкмо беше станал шампион на Молдова за 8-ми пореден път), новопостроения градски стадион в Тираспол (който се използва и за национален стадион на Молдова!), фирма – дилър на Мерцедес, и т. н.

Твърди се, че зад тази групировка стои синът на Приднестровския президент Смирнов (несменяем президент от 1990 г., в момента в своя четвърти мандат), заедно с други приближени до властта бивши военни от съветската армия.

Гордостта на Приднестровската алкохолна индустрия – заводът за производство на коняк Kvint:

Последователно преминаваме през градовете Дубошари, който е бил сцена на първите въоръжени сблъсъци между молдовската полиция и приднестровските отцепници, Григориопол и множество села, населявани от предимно румъноезично население, най-вече в областта Дубошари.

В късния следобед стигаме Тираспол:

Пристигнахме в Тираспол

без предварителна хотелска резервация, но знаех за съществуването на два хотела в центъра – Дружба и Аист (Щъркел). И двата хотела се оказаха неработещи – затворени за ремонт. След известно лутане из улиците и булевардите на града попаднахме на частен хотел Timoty, който се състои от реновирани първи два етажа от нещо като старо общежитие. Настанихме се в него и излязохме за вечерна разходка из града.

Православните храмове…

…и резиденцията на Руската патриаршия…

…съжителстват със символите на Приднестровската държавност…

Пълководецът Суворов е тачен като национален герой в Приднестровие

Централният булевард (25 Октября), паркът и крайбрежната алея:

Пиво, квас – някога са се продавали така…

Вечерният живот в Тираспол тече бавно и монотонно като водите на Днестър. В центъра на града заведенията се броят на пръсти, а младежките компании се събират в парка край реката и пият бира.

Затвореният хотел „Щъркел”

Милиционерското присъствие е трудно забележимо, като дори сградите на държавните институции не изглежда да са охранявани отвън. Сигурността в Тираспол, и може би в цяло Приднестровие, 16 години след споразумението за прекратяване на огъня, изглежда на ниво. Не забелязваме прояви на военщина или полицейска държава…

с изключение на задължението да се регистрираме в управлението на милицията след настаняването си в хотела. Принципно това е задължение на персонала на хотела, но рецепционистът се опита да се измъкне от досадната отговорност, като първо каза, че регистрацията не била задължителна, а след като му обяснихме, че държим да спазим тази процедура, просто ни отпрати да отидем сами до милицията. Там всичко отне 5 минути. Дадоха ни поредните картончета с подписи и печати.

До тук вече бяхме събрали три отделни документа за влизане и пребиваване в Приднестровие. На излизане представители на отделните служби последователно си прибраха обратно всеки един от тези документи…

Вечерята беше в чудесната традиционна украинска кръчма Куманек, която ни предложи топло обслужване и вкусни украински ястия.

На следващата сутрин трябваше да отпътуваме обратно за Молдова през КПП-то в гр. Бендеры. В този град щеше да ни се случи и единственият инцидент по време на пребиваването ни в Молдова и Приднестровие.

Продължението:

Молдова, Приднестровие и Румъния (3)

Автор: Ивайло Ганчев

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Приднестровие (Transnistria), Молдова”

  1. kokki каза:

    Общо взето си минал по нашият маршрут,и всичко което казваш го изпитах и аз.Ние също спахме в хотел Тимоти,с/у 72 долара стаята,вкл. закуска,но поне на нас ни предложиха тая екстра да ни регистрират в полицията.Като се има на предвид какво видяхме в Молдова,Приднестровие си е доста по цивилизовано.Аз да си призная не знаех нищо за тая република,и по принцип бяхме тръгнали от Молдова за Украйна,и когато стигнахме тая измислена граница разбрахме за какво иде реч,но не съжалявам,бях забравил как е в комунизма,и си припомних.Там по принцип не се срещат много туристи,и сигурно затова ме заговаряха по светофарите,като видяха BG автомобил.Иначе поздравления за статията и снимките към нея,човек наистина може да придобие някаква представа от тая република като я прочете!

  2. vasko каза:

    След като сте били в Тираспол, струваше си да минете и през Парканы – това е българско 15-хилядно селище и се намира на има няма 3-4 км. от столицата на Приднестровието. Много приятни хора са там, и само да разберат, че си от България и че си дошъл да поразгледаш …………….. нямате си на представа колко топло ще се отнесат към вас и колко много неща ще има да се види в едно селце 🙂

  3. Evgeni каза:

    Здравей те ,скоро ми се налага да патувам до Преднестровието и искам да Ви помоля за малкоинформация като например какви докоменти трабва за патуване освен задграничния паспорт трабва ли ми виза за Молдова и за Преднестровието.
    Благодаря предварително на всички !!

  4. Стойчо каза:

    Погледни във Визов режим: http://patepis.com/?page_id=484
    Ако си с кола ти трябва и валидна зелена карта

Leave a Reply


Switch to mobile version