авг. 28 2007

The Great North Walk (6): Brooklyn — Приказка за дядо Торбалан

Published by at 14:41 under Веско Петров

Шеста част напътешесвтието наВеско изавстралийския буш (предишната пета част етук>>>, аначалото— ето тук>>>)

Наследващата сутрин съм гладен като вълк! Бързо кипвам отсухото мляко, заливам огромна купа corn flakes ияизяждам сохота.

Вече наситен, сеоглеждам наоколо. Jerusalem Bay продължава дабъде най-красивото място насвета. Слънцето още гоняма, ностранната светлина вече огрява хълмовете ивсичко изглежда нереално. Отяхтите взалива севиждат само мачтите. При тях евсе ощенощ. Магията трае кратко— слънцето сепоказва имъглата бързо изчезва. Дочувам тракане наканчета доло ивиждам чехората там сасеразмърдали.


Jerusalem Bay сутринта

Скачам накрака исеучудвам набодростта всебеси. Главоболието гоняма, краката сасвежи иотново имам това радостно усещане заувереност инетърпелив възторг вочакване нанещата, които мипредстоят.

Имам чувството, чевчера съм преминал някаква невидима граница, деляща изпълнените скомплекси исъмнения, парализирани отстрахове забитието сихорица оттези които… Всъщност незнам нищо завтората категория хора, носипредставям чесасилни, смели, целеустремени имисеиска дамисля чеотднес нататък съм сеприсъединил къмтях. Ведро ситананикам мелодия от„Wincing the Night Away“ на„The Shins“ (любим албум напоследък) иприбирам палатката.
Две пилета, които още вчера забелязах домоя бивак миприпяват.


Пилета

Тенепеят, по-скоро грачат, носъм втакова добро настроение, чеим прощавам този недостатък, позволявайкиим дасеприсъединят към моята песен. Всъщност темай повтарят каквото сачули отмен.

Преди датръгна, отивам при Jack дамупожелая лек път идасивзема довиждане. Искам също дамублагодаря затова чудно място. Имам чувството, четой мигоепоказал.

Моя сутришен ентусиазъм несъвпада стехния биоритъм. Jack идецата мусавсе още попижами исразчорлени коси. При тях еабсолютен хаос! Чорапи, хавлии, раници ибутилки свода саразпиляни навсякъде около палатката. Той сеусмихва извинително, момченцето започва дасесуети босо около огъня, амомичето срамежливо сеобръща задаприкрие развлачената блуза, скоято еспало. Става микофти, ченеволно съм притеснил тези готини хора сприсъствиетоси, ноникакво извинение неби помогнало! Бързо сесбогувам стях ипоемам нагоре.


Посклона над Jerusalem Bay

Още вчера видях накартата, аиJack мепредупреди, чедоBrooklyn мипредстоят няколко трудни възвишения. Вече свиквам стози ритъм наThe Great North Walk— пътеката започва отморско равнище, изкачва сена200, 300метра иотново слиза донякой залив. Вчера съм изминал четири такива малки хълма. Сами засебе синесатрудни, носъбрани вединден, това саповече от1000метра нагоре инадолу.


View from the Top: Когато сеизкатеря горе, виждам върховете наоколните хълмове

Днес мипредстои нещо подобно, нонемипука— бодро вървя, стараейки седаподдържам еднакъв ритъм испирам само дасинамокря устните (водата свършва тревожно бързо), или дащракна някоя снимка, като тези интересни камъни:

Rocks: Знака заправилната посока еиздълбана вскалата ибоядисана вжълто

След два часа вървене достигам Brooklyn Dam Camping Grounds (мястото, накоето планирах дапреспя снощи). Неби било грешка— терена еудобен запалатки, има плаж, аотвисоко дърво виси дълго въже, предназначено залюлеене искокове във водата. Замиг съм изкушен дагоизпробвам, новремето серазваля. Събират сеоблаци идори усещам единични капчици дъжд.


Brooklyn Dam

Стигайки Brooklyn, облаците серазчистват. Това сесчита заквартал наSydney, новдействителност сиемалко рибарско селце, изолирано край третия голям залив насевер, Broken Bay. Дотам сестига свлак или кола попътя към Newcastle. Може разбира сеипеш катомен. Големият град няма шанс дагопогълне, тъй като Brooklyn еобграден от Ku-Ring-Gai Chase National Park. Селцето получава името сиоткомпанията построила металния мост над реката (чиито главен офис сенамира вBrooklyn, New York).


Brooklyn Bridge: Времето над Brooklyn етревожно, нощесеоправи докато стигнатам. Вижда семоста покойто щемина свлака.

Задасепродължи помаршрута насевер трябва дасепрекоси Hawkesbury River, вливаща севBroken Bay. Вкартата посочват два варианта. Първият есвлака ($4.70) задве спирки доWondabyne, при което сепрескачат около 10км оттрасето. Неискам дапропусна нито милиметър иопитвам втория вариант— водно такси доPatonga. Обаждам сенанякой сиTom (телефонът муедаден накартата), който оперира таксито. Неби било много скъпо, само $10.00 ако има десетина пасажера, ноднес сеобаждам само азитова разбира севдига ценатана $70.00. Нямакак, щетрябва дахвана влака. Запропуснатия участък щедойда другпът.


The Hawkesbury Track 2

Трябва дахвана влака, тъй като водното такси доPatonga миетвърде скъпо

За късмет влак вмоята посока има само след десет минути (следващия еследчас). Бягам бързо дасикупя вода отмалко магазинче/кафене отсреща инавреме севръщам нагарата. Купувам три бутилки отполитър ипловина. Лакомсъм, понеже вече знам чедва литра нестигат доникъде.

В Brooklyn забелязвам, чехората мегледат постранен начин. Това сеслучва докато купувам водата. Продавачката вежливо сесъгласява, чеидавам точно пари, макар давиждам чесас20цента по-малко. Когато настоявам дадобавя още една монета, тянервно явзема икато чели боязливо седърпа назад. Отдавам гонамоята припряност дахвана влака.

После, нагарата, група арогантни младежи сазаели всичките пейки, въпреки ченаоколо стърчат множество уморени бабички. При моята поява наперона теспират даселигавят помежду сиисочевидно страхопочитание миправят място даседна.

Дори кондуктора— един оттези типични австралийски типове скоса наплитка отзад исипаничаво лице, изсмукано отдълга употреба намарихуана (които обикновено надушват, чесъм минал през университет иврезултат дори немезабелязват), сега седържи приятелски идори сизвестна доза респект. Трябва дагопредупредя, чеслизам наWondabyne. Той отсвоя страна сеобажда намашиниста даспре натази спирка.

Във вагона сеслучва същото: чистите, изгладени хора, чинно седнали поседалките, мегледат странно. Виждам как една майка кима към мен иказва нещо надиво дете, мятащо сеналяво инадясно донея. Момченцето замръзва, впервайки поглед вмен. Очите муизлъчват такъв искрен ужас, какъвто само децата могат даизразят. Усмихвам седагоуспокоя, при което тосескрива зад майка сиинесепоказва оттам докато изляза отвагона. Чудя сескакво толкова гоуплашиха…

Тогава влака влиза втунел илуминесцентните светлини севключват. Мога давидя отражението сивърху прозореца. Брадясал, сизгоряло отслънцето лице итрескав, почти безумен поглед! Оттам интензивно гледа странен тип сконцентрация ирешимост начовек, готов вследващия момент датидаде света… или датипререже гърлото!

Почти сиотдъхвам, когато слизам наWondabyne имога отново дапоема попоредния стръмен склон.


Wondabyne Station

Продължението вчаст седма>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “The Great North Walk (6): Brooklyn — Приказка за дядо Торбалан”

  1. Anonymous каза:

    Браво на този пич, много ме кефят разказите му, друга реалност.
    Рядко се среща в днешно време сърцато отношение към света и умела доза риск.
    Пожелавам ти попътен вятър във всичко.

Leave a Reply


Switch to mobile version