Ное. 03 2008

Атина

Published by at 14:44 under Атина,Даниел Панев

Забелязал съм, че повечето разкази, които пращате, и още повече — разказите, които четете най-много се отнасят за съседната чужбина. При все това днес за ПРЪВ път на нашия сайт откриваме столицата на съседна Гърция — Атина. Приятно четене:

Атина

столица на Гърция

Решението да отидем до Атина с Надя взехме като на шега — решихме, че тези 3 почивни дни искаме да се поразходим някъде. Първоначално идеята беше да отидем до Виена, обаче по не знам какви вече причини този вариант отпадна. Самолетните билети до Словения се оказаха на някакви безбожни цени и ето ни на — докато се усетим и вече бяхме платили билети до Атина.


Вижте по-голяма карта

Резервацията за хотела се оказа не чак-толкова-голям проблем и след като всичко беше уредено остана само да чакаме въпросната дата.

Първа грешка (и последна, всъщност) — „избрахме“ да

летим с Olympic Airways — гръцкият национален превозвач

Както се оказа — и те в момента са в положението на БГА Балкан преди да фалират/се продадат/ги източат и т. н. Не че имахме особен избор — просто удобните полети до и от Атина бяха с Olympic. Дали все още са — не знам. Защото:

Избрахме да пътуваме в петък вечерта — с полета в 18:15 и да се върнем в понеделник вечерта — с полета в 16:20. Поне това си избрахме. Както си обядвах в четвъртък с колегите ми звъни непознат номер. Вдигам — от агенцията, издала ни билетите. Olympic си били сменили ненадейно разписанието и сме щели да тръгнем час по-късно. И сме щели да летим през Букурещ и се очаква да пристигнем в Атина около 22:30. Е какво да направя аз… Отидохме, чекирахме се. На бордните карти вместо номер на място беше написано XXX. Питам една наземна стюардеса какво значи това, а тя:

Ами то няма места… Седнете където намерите.

Качваме се в самолета — той полупълен. Явно пътува по маршрута Атина — София — Букурещ — Атина.

Е, намерихме места, седнахме. Надя много държеше да е до прозореца — детска радост, шарени бонбонки. Попътувахме 40 минутки до Букурещ, постояхме там още толкова, едни хора слязоха, други хора се качиха… В 10:05 благополучно стигнахме до Атина. От там докато стигнем до хотела стана почти полунощ. Настанихме се доста експедитивно, душ и в леглото.

На сутринта — греда. Вали. Е, не като из ведро, ама все пак не се връзва много-много с идеала ми за време, подходящо за туристически обиколки. Уплътнихме деня с гостуване на майката на Надя, ядене, пиене, прибиране в хотела в 19:00 и спане до другата сутрин.

В неделя вече всичко беше наред — разкъсана облачност и температури между 21 и 24 градуса — идеалното време за разходка. За атиняни явно беше идеалното време за разходка на новите ботуши, палта и шалове, та всички ни гледаха малко странно с нашите тениски и къси панталонки.

Последва един типично туристически ден — цял ден обикаляне из разните му там

старини и руини на Атина

А те не е като да нямат. Няма да ви отегчавам с описания и снимки, щото който не знае какво има в Атина и как изглежда, то е добре да си скъса дипломата за основно образование. Помежду различните забележителности пак имаше ядене и пиене, ама то това се подразбира. Вечерта се качихме и на Локавито — е не разбрах на Тошко какво толкоз му е харесало, ама явно разни хора — разни идеали.

Omonoia Square, Athens 104 31, Гърция

Интересното беше сутринта — докато се

шматкахме около Омония

в търсенето на едно кафене (мисля че знам на кого трябва да благодаря за което) леко се обърках — в продължение на трийсетина минути не знаех къде се намирам. Вървим си ние (по-точно шматкаме се), разминаваме се с разни хора и около мен се чува само и единствено българска реч. Ама нищо друго. По едно време се зачудих — абе аз не отидох ли в Гърция, или нещо пак съм сънувал?

Иначе Атина прекалено много ми заприлича на Тел Авив

— същия климат, същите кафенета и кръчмета, същите смугли хора, същите странни букви, ако щете същата миризма на града.

Иначе гърците са зле — колкото нас. Даже се оказа, че и доходите им са сравними с нашите. Което и ясно се вижда по начина им на живот. И между другото — в София има много, много повече луксозни автомобили, отколкото в Атина. И също толкова боклуци, дупки, разкопани тротоари и прочие белези на съвременното общество. Там, обаче, явно са се изхитрили и доста хора бръмчат с моторетки и мотори.

Разбира се, улучих и една проява на местната „ВелоПолюция“:

И те, както и нашите… хм, активисти, бяха решили, че блокирайки някое възлово кръстовище хората ще се трогнат и ще им решат проблемите. Абе вече съм писал по темата, да не дълбая пак, че се отклоних…

Кухнята в Гърция

е почти еднаква с нашата — което не би следвало да е изненада за когото и да е. Е, разбира се, имат и някои ястия, които не са особено познати у нас. Едно такова откритие за мен беше „кукуреци“ или „кокореци“ или каквато там комбинация от „о“ и „у“ е правилна — дреболии, нарязани на късчета, увити в чревца и изпечени на грил. Изядох 2 порции на обяд — нужно ли е да обяснявам повече? Местната бира става, ама само толкова… Заложете на Mythos ако се чудите каква да изберете.

Принципно не си падам много-много по сладкото, а и хранителният ни режим го изключва, но в Атина направихме едно голямо изключение — то не беше галактобуреко, то не бяха баклавички, реванета и кадаифчета…

Тръгнахме си. Olympic пак се проявиха — вместо с обещания Boeing 737 се прибирахме с някаква витлова машина, която освен че летеше доста по-бавно от реактивните си събратя закъсня порядъчно, без това да е обявено. Ама както и да е — Надя поне можеше да гледа през прозореца. Но Olympic повече — само ако е въпрос на живот и смърт.

От написаното по-горе може и да не става ясно, но

в Атина си прекарахме чудесно

Починахме си, хапнахме, пийнахме и се наспахме (поне аз) като за Световно, обиколихме известните туристически атракции и имахме възможността да се усетим от първа ръка живота на града извън туристическия поток. Какво повече му трябва на човек? Да — не 3, а десетина почивни дни, може би…

Автор: Даниел Панев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Атина”

  1. ignoramus lady каза:

    Tova beshe nai-glupaviq, netochen i prost putepis, koito nqkoa sum chela.
    Prostete, no tova sa pulni gluposti. Tolkova mnogo vi e nevejestvoto che nqma smisal da konkretiziram.

  2. Стойчо каза:

    Стилно и обосновано мнение. Благодарим, че го споделихте с нас – отдавна не бяхме чели толкова интелигентно мнение в сайта

  3. IVO каза:

    Ignoramus lady… Mnogo si umna niama shto. Tipichna Bulgarska komplexarshtina. Nevejata v sluchaia si ti… adski tupo parche si!

  4. Стойчо каза:

    Май продължаваме да четем интелигентни и самоуважаващи написалите ги коментари

Leave a Reply


Switch to mobile version