Решението да отидем до Атина с Надя взехме като на шега — решихме, че тези 3 почивни дни искаме да се поразходим някъде. Първоначално идеята беше да отидем до Виена, обаче по не знам какви вече причини този вариант отпадна. Самолетните билети до Словения се оказаха на някакви безбожни цени и ето ни на — докато се усетим и вече бяхме платили билети до Атина.
Резервацията за хотела се оказа не чак-толкова-голям проблем и след като всичко беше уредено остана само да чакаме въпросната дата.
Първа грешка (и последна, всъщност) — „избрахме“ да
летим с Olympic Airways — гръцкият национален превозвач
Както се оказа — и те в момента са в положението на БГА Балкан преди да фалират/се продадат/ги източат и т. н. Не че имахме особен избор — просто удобните полети до и от Атина бяха с Olympic. Дали все още са — не знам. Защото:
Избрахме да пътуваме в петък вечерта — с полета в 18:15 и да се върнем в понеделник вечерта — с полета в 16:20. Поне това си избрахме. Както си обядвах в четвъртък с колегите ми звъни непознат номер. Вдигам — от агенцията, издала ни билетите. Olympic си били сменили ненадейно разписанието и сме щели да тръгнем час по-късно. И сме щели да летим през Букурещ и се очаква да пристигнем в Атина около 22:30. Е какво да направя аз… Отидохме, чекирахме се. На бордните карти вместо номер на място беше написано XXX. Питам една наземна стюардеса какво значи това, а тя:
Ами то няма места… Седнете където намерите.
Качваме се в самолета — той полупълен. Явно пътува по маршрута Атина — София — Букурещ — Атина.
Е, намерихме места, седнахме. Надя много държеше да е до прозореца — детска радост, шарени бонбонки. Попътувахме 40 минутки до Букурещ, постояхме там още толкова, едни хора слязоха, други хора се качиха… В 10:05 благополучно стигнахме до Атина. От там докато стигнем до хотела стана почти полунощ. Настанихме се доста експедитивно, душ и в леглото.
На сутринта — греда. Вали. Е, не като из ведро, ама все пак не се връзва много-много с идеала ми за време, подходящо за туристически обиколки. Уплътнихме деня с гостуване на майката на Надя, ядене, пиене, прибиране в хотела в 19:00 и спане до другата сутрин.
В неделя вече всичко беше наред — разкъсана облачност и температури между 21 и 24 градуса — идеалното време за разходка. За атиняни явно беше идеалното време за разходка на новите ботуши, палта и шалове, та всички ни гледаха малко странно с нашите тениски и къси панталонки.
Последва един типично туристически ден — цял ден обикаляне из разните му там
старини и руини на Атина
А те не е като да нямат. Няма да ви отегчавам с описания и снимки, щото който не знае какво има в Атина и как изглежда, то е добре да си скъса дипломата за основно образование. Помежду различните забележителности пак имаше ядене и пиене, ама то това се подразбира. Вечерта се качихме и на Локавито — е не разбрах на Тошко какво толкоз му е харесало, ама явно разни хора — разни идеали.
Tova beshe nai-glupaviq, netochen i prost putepis, koito nqkoa sum chela.
Prostete, no tova sa pulni gluposti. Tolkova mnogo vi e nevejestvoto che nqma smisal da konkretiziram.
Стилно и обосновано мнение. Благодарим, че го споделихте с нас – отдавна не бяхме чели толкова интелигентно мнение в сайта
Ignoramus lady… Mnogo si umna niama shto. Tipichna Bulgarska komplexarshtina. Nevejata v sluchaia si ti… adski tupo parche si!
Май продължаваме да четем интелигентни и самоуважаващи написалите ги коментари