Разходка из Ню Йорк

Хайде, хайде, кой от нас не е искал да види Америка? Ще започнем с Голямата ябълка, представена от Даниела. Приятно четене:

Разходка из Ню Йорк

Обичам Ню Йорк!


За мемориал дей бях в Ню Йорк — отново съм влюбена, този път в този град:) Ето какво видях за трите дни в този уникален град:


Такааа… да започнем със

символа на Америката — Статуята на свободата.

Намира се на едно малко островче, Liberty Island и от него се отваря страхотна гледка към Манхатън, New Jersey и Staten Island.


Това, което не знаех е, че статуята е подарена от френският народ на Америка и Айфел е един от хората, които са работили върху конструкцията ѝ. По-късно той е направил Айфеловата кула. Статуята е висока 46.5 метра, ръката и е 5 метра, носа и е метър и половина, устата и е един метър широка, общо тежи 225 тона. Седемте стърчащи нещица от короната и симолизират седемте континента или както там казаха — Америка е важна за целият свят, скъсаните окови в краката на статуята символизират свободата в Америка. За модел създателят и е използвал своята майка. Успях да се кача в основата на статуята и така да се каже да погледна под полата и:)


Гледката към Манхатън е страхотна, но имаше нещо като сутрешна мъгла и снимката не стана много добре.

Оттам ходих в музея на емигрантите — ужасно интересно място. намира се на съседният остров — Ellis Island — острова на който са пристигали емигрантите и на който се е решавало дали ще ги пуснат в Америка или ще ги върнат обратно.

Така приблизително е изглеждал градът тогава:

Пристигащите с кораби „трета класа“ емигранти са минавали през два теста — медицински и нещо като психологичен тест. Проверявали са ги за различни болести, за най-заразната от която е трябвало да ти обърнат клепача на окото с една кука — там се виждали симптомите. Другият тест е нещо подобно на сегашните въпроси в консулството — имаш ли пари за билет за влака, имаш ли познати тук, сам ли си или със семейството си, колко време мислиш да останеш и какво мислиш да правиш. Разликата само е, че тогава 98% са били пускани в страната, за разлика от консулствата днес:) АКо бъдеш допуснат в страната изхода от сградата, в която се провежда „интервюто“ води до железницата, от където можеш да си хванеш влакчето за където си искаш. Ето как бих изглеждала аз като имиграционен служител преди 100 години:

Една от експозициите в музея беше с „крилати фрази“ на хора, дошли в Америка. Ето една от тях — няма да я превеждам за да има малко автентичност:

„Well, I came to America, because I heard that the streets were paved with gold. When I got here, I found out three things: First, the streets weren’t paved with gold; Second, they were not paved at all; and third, I was expected to pave them“

Ето как е минавала клетвата за гражданство:

Ето и една карикатура отнасяща се до Америка през това време:


След този музей ходих до мястото, където бяха близнаците — изглежда изненадващо подтискащо все още. Съседните сгради като че ли изобщо не са пипнати от тогава — нямат прозорци и висят някакви найлони от тях. Така изглежда дупката сега, но започва строежа на нова сграда, която ще бъде най-високата в света. Това поне са слуховете, макар че има и слухове, че нищо няма да строят.

После беше най-веселата част — срещата с форумците от Ню Йорк. Уговорката беше да се видим в едно кафе във Бруклин, но кафето се оказа доста мъничко и ние се оказахме на тротоара пред него:) Запознах се с много симпатични хора — Знайко, Вива, Тричко (който много ме впечатли) Изморен, Дракон и Амазонка:) Все отбрани сладурчета. Имаше и няколко анонимни потребителя:) Посмехме се, позапознахме се, и отидохме на концерта на Щурците, Васко Найденов и Валя Балканска. Беше хубав концерт, играхме хорца, пяхме с Васко и Щурците… накрая едвам си усещах краката:(Некфих се здраво, особено на Васко, който според мен е доста по-голям пич от всиките щурци взети заедно. На другият ден пак се видяхме с форумците — срещата продължи близо 5—6 часа, заседнахме в едно паркче зад библиотеката и едвам се разделихме.

На следващият ден се разходих по Wall Street, разбира се не усетих лудницата, защото беше почивен ден. Снимах се с бика:)



Минах по пето авеню, с най-скъпите магазини и бутици

Ходих и до Рокфелер Център, там където става голямото пазаруване по коледа, където слагат елхата и правят зимна пързалка.

След това ходих до любимото ми място — Time Square. Обожавам да се блъскам в хора, а там според мен си беше сърцето на лудницата. Улицата беше затворена за коли и имаше нещо като панаир — с хиляди сергийки и милиони хора. Това е опашката за билети за Бродуей:

Това е кълбото на Тайм Скуеър:

А това е един naked cowboy с който се снимах:) какво прави този човек през зимата не знам…


А това пък е същото място през нощта — за съжаление правих снимките от кола и само една стана добре. А иначе Times Square през нощта е едно от най-впечатляващите неща които съм виждала — просто е адски шаренко, динамично и интересно.


На следващият ден — Empire State Building — най-високата за сега сграда в Ню Йорк. Гледка от високо:



За накрая оставих Central Park — едното от двете любими места в Ню Йорк. Разходката там беше ужасно приятна. Ако ми бяха завързали очите и ме бяха пуснали там никога нямаше да се сетя, че съм в средата на Ню Йорк. Паркът е огромен и макар, че е изкуствено създаден е просто страхотен:)

Някой се женят:

Bum-овете си спят на слънчице:


Някой се возят на колелца:

Други на кончета с каручки:)

Трети си изкарвах хляба с някакви странни инструменти:

Четвърти си карат платноходки с дистанционно в езерцето:)

Най — веселото ми преживяване беше в метрото — е там е свърталище на абсолютно всякакви луди:) Един се развика че всички ще ни обере и да не се дърпаме щото щял да ни свети маслото:) Както и предполагах половината метро се изнесе на следващата спирка:) Аз бях от смелите дето останаха, ама не посмях да го снимам. Друг някакъв пък се разхождаше с тротинетка в метрото — абе, скици. Трети си поспиваха:)

Ходих и на концерт, срещнах се с другите форумци, разходих се из Бруклин, на концерта срещнах дори познати от Варна. Ходих и по кея, видях и корабчетата но хайде стига вече снимки, че тази тема стана много дълга.

Хубава разходка беше:) Тази година това е втората ми любов — този път се влюбих в Ню Йорк. Кефи ме забързаният и пъстър живот там — макар че на тези, които са там сигурно им е омръзнал. Всякакви хора, всякакви обичаи, различни местенца — изобщо това за мен е мястото, което най-точно отговаря на думите „пъстър свят“. А хората там са просто страхотни — благодаря ви че направихте престоя ми поне три пъти по-приятен отколкото бях запланувала:):)

Пак ще отида!



Автор: Диди (Diddy)


Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.