авг. 20 2007

Разходка из Ню Йорк

Хайде, хайде, кой от нас не е искал да види Америка? Ще започнем с Голямата ябълка, представена от Даниела. Приятно четене:

Разходка из Ню Йорк

Обичам Ню Йорк!


За мемориал дей бях в Ню Йорк — отново съм влюбена, този път в този град:) Ето какво видях за трите дни в този уникален град:


Такааа… да започнем със

символа на Америката — Статуята на свободата.

Намира се на едно малко островче, Liberty Island и от него се отваря страхотна гледка към Манхатън, New Jersey и Staten Island.


Това, което не знаех е, че статуята е подарена от френският народ на Америка и Айфел е един от хората, които са работили върху конструкцията ѝ. По-късно той е направил Айфеловата кула. Статуята е висока 46.5 метра, ръката и е 5 метра, носа и е метър и половина, устата и е един метър широка, общо тежи 225 тона. Седемте стърчащи нещица от короната и симолизират седемте континента или както там казаха — Америка е важна за целият свят, скъсаните окови в краката на статуята символизират свободата в Америка. За модел създателят и е използвал своята майка. Успях да се кача в основата на статуята и така да се каже да погледна под полата и:)


Гледката към Манхатън е страхотна, но имаше нещо като сутрешна мъгла и снимката не стана много добре.

Оттам ходих в музея на емигрантите — ужасно интересно място. намира се на съседният остров — Ellis Island — острова на който са пристигали емигрантите и на който се е решавало дали ще ги пуснат в Америка или ще ги върнат обратно.

Така приблизително е изглеждал градът тогава:

Пристигащите с кораби „трета класа“ емигранти са минавали през два теста — медицински и нещо като психологичен тест. Проверявали са ги за различни болести, за най-заразната от която е трябвало да ти обърнат клепача на окото с една кука — там се виждали симптомите. Другият тест е нещо подобно на сегашните въпроси в консулството — имаш ли пари за билет за влака, имаш ли познати тук, сам ли си или със семейството си, колко време мислиш да останеш и какво мислиш да правиш. Разликата само е, че тогава 98% са били пускани в страната, за разлика от консулствата днес:) АКо бъдеш допуснат в страната изхода от сградата, в която се провежда „интервюто“ води до железницата, от където можеш да си хванеш влакчето за където си искаш. Ето как бих изглеждала аз като имиграционен служител преди 100 години:

Една от експозициите в музея беше с „крилати фрази“ на хора, дошли в Америка. Ето една от тях — няма да я превеждам за да има малко автентичност:

„Well, I came to America, because I heard that the streets were paved with gold. When I got here, I found out three things: First, the streets weren’t paved with gold; Second, they were not paved at all; and third, I was expected to pave them“

Ето как е минавала клетвата за гражданство:

Ето и една карикатура отнасяща се до Америка през това време:


След този музей ходих до мястото, където бяха близнаците — изглежда изненадващо подтискащо все още. Съседните сгради като че ли изобщо не са пипнати от тогава — нямат прозорци и висят някакви найлони от тях. Така изглежда дупката сега, но започва строежа на нова сграда, която ще бъде най-високата в света. Това поне са слуховете, макар че има и слухове, че нищо няма да строят.

После беше най-веселата част — срещата с форумците от Ню Йорк. Уговорката беше да се видим в едно кафе във Бруклин, но кафето се оказа доста мъничко и ние се оказахме на тротоара пред него:) Запознах се с много симпатични хора — Знайко, Вива, Тричко (който много ме впечатли) Изморен, Дракон и Амазонка:) Все отбрани сладурчета. Имаше и няколко анонимни потребителя:) Посмехме се, позапознахме се, и отидохме на концерта на Щурците, Васко Найденов и Валя Балканска. Беше хубав концерт, играхме хорца, пяхме с Васко и Щурците… накрая едвам си усещах краката:(Некфих се здраво, особено на Васко, който според мен е доста по-голям пич от всиките щурци взети заедно. На другият ден пак се видяхме с форумците — срещата продължи близо 5—6 часа, заседнахме в едно паркче зад библиотеката и едвам се разделихме.

На следващият ден се разходих по Wall Street, разбира се не усетих лудницата, защото беше почивен ден. Снимах се с бика:)



Минах по пето авеню, с най-скъпите магазини и бутици

Ходих и до Рокфелер Център, там където става голямото пазаруване по коледа, където слагат елхата и правят зимна пързалка.

След това ходих до любимото ми място — Time Square. Обожавам да се блъскам в хора, а там според мен си беше сърцето на лудницата. Улицата беше затворена за коли и имаше нещо като панаир — с хиляди сергийки и милиони хора. Това е опашката за билети за Бродуей:

Това е кълбото на Тайм Скуеър:

А това е един naked cowboy с който се снимах:) какво прави този човек през зимата не знам…


А това пък е същото място през нощта — за съжаление правих снимките от кола и само една стана добре. А иначе Times Square през нощта е едно от най-впечатляващите неща които съм виждала — просто е адски шаренко, динамично и интересно.


На следващият ден — Empire State Building — най-високата за сега сграда в Ню Йорк. Гледка от високо:



За накрая оставих Central Park — едното от двете любими места в Ню Йорк. Разходката там беше ужасно приятна. Ако ми бяха завързали очите и ме бяха пуснали там никога нямаше да се сетя, че съм в средата на Ню Йорк. Паркът е огромен и макар, че е изкуствено създаден е просто страхотен:)

Някой се женят:

Bum-овете си спят на слънчице:


Някой се возят на колелца:

Други на кончета с каручки:)

Трети си изкарвах хляба с някакви странни инструменти:

Четвърти си карат платноходки с дистанционно в езерцето:)

Най — веселото ми преживяване беше в метрото — е там е свърталище на абсолютно всякакви луди:) Един се развика че всички ще ни обере и да не се дърпаме щото щял да ни свети маслото:) Както и предполагах половината метро се изнесе на следващата спирка:) Аз бях от смелите дето останаха, ама не посмях да го снимам. Друг някакъв пък се разхождаше с тротинетка в метрото — абе, скици. Трети си поспиваха:)

Ходих и на концерт, срещнах се с другите форумци, разходих се из Бруклин, на концерта срещнах дори познати от Варна. Ходих и по кея, видях и корабчетата но хайде стига вече снимки, че тази тема стана много дълга.

Хубава разходка беше:) Тази година това е втората ми любов — този път се влюбих в Ню Йорк. Кефи ме забързаният и пъстър живот там — макар че на тези, които са там сигурно им е омръзнал. Всякакви хора, всякакви обичаи, различни местенца — изобщо това за мен е мястото, което най-точно отговаря на думите „пъстър свят“. А хората там са просто страхотни — благодаря ви че направихте престоя ми поне три пъти по-приятен отколкото бях запланувала:):)

Пак ще отида!



Автор: Диди (Diddy)


Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply