окт. 30 2008

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)

Винаги публикувам с удоволствие пътешествия до малко познати страни. Днес започваме с едно пътуване до малко познатата у нас Молдова. Авторът е пообиколил из страната и ще ни разкаже интересни неща за днешна Молдова. Приятно четене:

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море

част първа

Шумен – Галац – Кишинев

Преди да започнем подготовката за това пътуване не знаех дори дали са ни необходими визи за Молдова. Информацията в сайта на нашето МВнР не беше актуална, но от телефонен разговор с посолството на страната в София разбрах, че всички страни от ЕС имат безвизов режим с Молдова. (актуален сравнително визов режим за български граждани – бел.Ст.) Решението беше взето – резервирахме хотел в Кишинев, проучихме вариантите за преминаване с ферибот през Силистра и така денят за тръгване дойде. Оставаше единствено открит въпросът дали ще успеем да достигнем до крайната цел на нашето пътуване, поради липсата на обективна и достоверна информация.

След ранно тръгване бяхме на

Силистренското ГКПП

във все още почти безлюдната празнична сутрин. Пунктът на границата е общ, като граничният контрол се извършва на едно място от български и румънски служител. Там ни обясниха, че можем да използваме новооткрития ферибот между България и Румъния, който се намирал на около 5 километра на запад от Силистра по пътя за Русе. Той щял да тръгне от българския бряг в… 13.30 ч., а в момента беше около 8.30 ч. Естествено, че нямахме време да чакаме толкова, така че преминахме през сухопътното ГКПП, на 250 м. от което местна румънска платформа върви непрекъснато между двата бряга. Така, след 15 минути вече бяхме с колата върху лодката.

От другата страна на Дунав на няколко километра е

Кълъраш

Нашият маршрут беше от там към

Слобозия, Браила и Галац, след който е границата с Молдова.

Реших да не преминавам през самия град Кълъраш, а следвах нещо като околовръстен път около 10 км. Оказа се, че сме сбъркали – този път водеше не право на север – нашата посока, а на северозапад, като след няколко села пътят свърши и премина в черен почвен път.

Вместо да се върнем назад и да влезем в града, продължихме по черния път, който по надлез пресече новата магистрала Букурещ – Констанца и се насочи в нищото – безкрайно равно поле и ж.п. линия, от другата страна на която беше пътят, който трябваше да хванем, но през линията нямаше прелез.

След около 5 км. движение по черния път успоредно на линията стигнахме следващото село, от което за щастие имеше прелез, така че вече бяхме на асфалтовия път и се връщахме от там от където дойдохме, но вече от другата страна на линията. Скоро стигнахме на главния път за Браила и Галац. Тази грешка ни отне около 1.5 часа и 25 километра в повече. Пътят за Галац – нов, хубав, минава през безбройни селца. Само в един участък около град Слобозия пътят е в ремонт около 10 км. и движението е по все още неасфалтираната трошенокаменна настилка.

Браила

Не срещнахме хъшовете, но явно те са били последните посетители на някои от сградите в центъра…

Иначе центърът на Браила е приятно, чисто и поддържано място, чийто архитектурен облик малко ми напомни Русе:

Галац е голям индустриален град

над който отдалеч доминира огромен (вероятно металургимен) завод, гледката към който ни преследва от Браила до молдовската граница. Тази румънска индустриална „гордост” изглежда по-голяма и по-мрачна от Кремиковци.

На няколко километра от града сме вече на

границата с Молдова

Това е мястото, на което Молдова има около 200 метра излаз на Дунава, като по този начин прекъсва директната сухопътна връзка от юг между Румъния и Украйна. За да се стигне до най-близкия украински град Ренѝ (ударението е на втората сричка), трябва да се премине за няколко километра през молдовска територия с неизбежните гранични формалности.

Влизането в Молдова макар и в безпорядък от непрекъснато изпреварващи се и разминаващи се на опашката пред ГКПП-то местни молдовски автомобили, е лесно и без почти никакви формалности.

В Молдова сме, в село Джурджулещи.

От тук започнаха дъждовете и кошмарните пътища. Не предполагахме колко ще ни коства около 200 километровият преход на север до Кишинев.

Вероятно неправилно, избрахме да следваме пътя през град Кахул, който е прокаран успоредно и в непосредствена близост с границата с Румъния. Както много други погранични райони, които са били сцена на войни, окупации и противопоставяне между съседни държави, така и този район е оставал встрани от усилията на централната власт да подобрява и развива инфраструктурата и благосъстоянието на местното население.

През последните векове Молдова е преминавала няколко пъти от румънско в руско владение и обратно, като за последно е била част от Румъния за периода от 1918 г. до 1940 г., когато по силата на пакта Рибентроп – Молотов влиза в границите на Съветския съюз. След това, между 1941 г. и 1944 г., по време на войната, отново преминава от руска в румънска окупация и обратно. През 19 в. пък е била част от Руската империя под името Бесарабия.

До 1989 г. официалният молдовски език (всъщност румънски) е използвал кирилица, поради това върху много обществени сгради в селата все още бяха останали надписи на румънски език на кирилица. Молдовският език е „измислен” от сталинови „книжовници”, със замисъла той да бъде нещо различно от румънския език (историята звучи много познато, нали?).

Пътят ни към Кишинев

беше съпроводен от порои, стичащите се води от които се бяха превърнали в кални реки, течащи върху тесните и изключително разбити пътища.
Многократно се налагаше да спираме и да търсим правилния път по картата. В Молдова пътеуказателните табели са нещо почти непознато. Придвижването през безбройните селца, които образуват една непрекъсната редица от малки, еднотипни лилави къщички с ламаринени покриви по цялото протежение на пътя, става изключително бавно.

От гр. Кахул се насочихме към гр. Комрат а от там към гр. Чимишлия през колоритните хълмове и плата на страната.

От град Чимишлия, картата ни сочеше, че започва магистрала, водеща в Кишинев.
В действителност това съвсем не се оказа така. След близо едночасово лутане в града и околните села, стигнахме до началото на „магистралата”, а това начало беше на място, което се намираше на около 20 км. от мястото, посочено на картата (чудя се дали да не направя рекламация на пътната карта, която купих от София). Магистралата е всъщност път с две ленти за движение във всяко от платната, който в една част е изграден от бетонни плочи с големи фуги между тях. Тук притесненията ми дали колата ще издържи всичко това, нарастнаха – всичко в купето, което можеше да се откачи или падне, наистина го стори, така че достигнахме до едно устойчиво положение на нещата.

Междувременно нашите домакини от хотела в Кишинев на няколко пъти ни потърсиха по телефона, притеснени за нашето пътуване и пристигането ни там. Около 21.30 ч., след петчасово пътуване през Молдова, бяхме пред къщата, устроена в семеен хотел, който щеше да ни приюти за следващите дни.

Ден втори

Кишинев (Кишинеу)

Столицата на Молдова е град с население около 700 000 души. В първомайския празничен ден видяхме града спокоен, чист и приветлив – столица с европейски облик. Същевременно контрастът между столичния град и провинцията е впечатляващ.
Парковете Катедрален и Штефан Чел Маре в самия център на града са приятни места за разходка

Княз Штефан чел Маре (на паметника по-долу) е молдовски владетел от 15 век, който оказал съпротива на османското нашествие по земите на Молдова и отстоял нейната незавасимост. Изглежда най-тачената историческа личност в Молдова, като неговото изображение може да бъде видяно на много обществени места в страната (и на банкнотите на молдовските леи).

Молдова е интересна страна

– макар 75 % от населението да говори румънски език, в Кишинев човек остава с впечатление, че рускоговорящото население е не по-малобройно от румъноговорящото. На пазари, магазини и заведения се срещат както румънски така и руски надписи почти поравно. По-рядко се чува украинска реч или надписи на украински. По правило обаче, надписите на обществените сгради в столицата са само на румънски.

Станахме свидетели на малко първомайско тържество с не повече от 100 зрители. Местни фолклорни танцови състави и поп изпълнители…

Вечерта, в една кръчма, която се оказа любимо място на рускоговорящи тийнейджъри, двама около 14 годишни посетители демонстрираха интересен начин за бързо усвояване на твърд алкохол. В сферична чаша за коняк е сипан алкохол, по миризмата на който, решаваме, че е мастика. Чашата се поставя почти хоризонтално върху друга обикновена цилиндрична чаша. Течността не се разлива заради сферичната форма. Към гърлото се поднася пламъкът от запалка, като течноста започва да гори като фламбе. Чашата с горящата течност се завърта веднъж около оста си след което се обръща върху долната чаша, в която течността се излива. Вече празната сферична чаша с изпаренията в нея бързо се поставя с гърлото надолу върху салфетка, в която предварително е прокарана сламка, така че единият край на сламката да се окаже вътре в чашата, а другият отвън. След това течността се изпива на екс, и веднага след това през сламката се смуква от кондензираните в другата чаша пари. А след този ритуал се пие бира…
Това е барът на заведението:

Подготвихме се за ранно отпътуване от Кишинев в посока на север – към Орхей, Резина и манастира в село Сахарна. Любезната ни домакиня в хотела, ни посъветва, че вероятно при град Резина ще бъде по-лесно да прекосим реката…
Продължението:

Приднестровие (Transnistria), Молдова

Автор: Ивайло Ганчев
Снимки: авторът

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)”

  1. СкручЪ х) каза:

    Този пътепис ми идва точно навреме. Благодаря х)
    П.П. Това е афтършок х). Моля да включите към публикацията, че алкохолът трябва преди това да е изгаснал, че някой недоразбрал да не вземе да пробва и да се озове в Пирогов (не знам дали е възможно, ама…). И афтършокът се пие м/у питиетата, а не питиетата м/у афтършока х). И разни други детайли, но това е блог за пътешествия, не за алкохол, да не се отплесвам х)

  2. blagun каза:

    Малка бележка по ползването на кирилица от румъноезични. Това съвсем не е станало за първи път по Сталиново време. До 1860 г. Влашко и Молдова са използвали добрата стара кирилица. По това време тогавашни видни местни историчари откриват римския произход на власите и молдованите (позната история на Балканите) – директно от император Траян, както македонците произхождат директно от Александър Македонски. Оттогава датира гръмовното име Романия, захвърлянето на кирилицата на бунището, както и целенасочено романизиране на езика им.

  3. […] с пътуването из Молдова. Ивайло вече ни представи пътуването до Молдова, а днес ще ни разходи из отцепническата проруска част […]

  4. […] (Приднестровие) и Румъния. Пътешествието започна с пътуването до Кишинеу (Кишинев) и продължи с пътуване до Приднестровската […]

  5. bethoven каза:

    Незнам ,но преди една година бях там .
    БЕШЕ УЖАСНО .
    Полицайте с автомато те спират на пътя и многобройни проверки правят .
    Пътищата …….там ги няма въобще .
    След пътуването ,потроших 1200 лева да приведа колата в движение .
    Мафия ,полицеиска държава ,ужасни пътища .

Leave a Reply


Switch to mobile version