авг. 16 2007

До Бостън и назад(7): Маями, Лондон и безсъние

Published by at 15:50 under Антония,Флорида

Седма част напътеписа. Шеста част тук: До Бостън и назад(6): На път към топлите страни, аначалото— тук: До Бостън и назад(1): Тръгнахме! (през Лондон от София)

Приятно четене:

ДоБостън иназад

част седма

Miami orburst

Южна Каролина

беше наистина разочароваща. Тук попаднахме наединствената неприятна тоалетна през целия път (засправка, най-яките тоалетни бяха вБостън ивъв Вирджиния, невероятно чисти, добре организирани ивинаги безплатни). Пак тук запърви път видяхме класически реднекове: развлечени имръснички дънки, тениски снадпис Харли Дейвидсън, нересани коси иогромни тръкове. Аженитеим бяха поклинове (въпреки трийсетте кила мазнина, откоято спешно трябваше дасеотърват), намачкани палаткоподобни тениски игуменки набос крак, косите прибрани под бейзболни шапки, лицата уморени инегримирани. Много потискащо.
Джорджия нидойде като глътка свеж въздух. Слънчев, красивщат. Захвърлихме окончателно по-тежките дрехи, чеичорапите даже. Пролетта вече преваляшетам, чак към лято биеше. Цъфнали дървета, зелена тревичка, слънце. Анашата бяла кола биеше начерно отпраха икалта насеверните щати. Чак срам датехване. Затова иедна отпървите работи, които свършихме веднъж като влязохме във Флорида, беше дасеотбием набензиностанция савтомивка. Първото миминаване през четки, пяна ипръскачки:-)
И докато Джорджия беше някак спокойна иприветлива, то

Флорида определено нидойде твърде интензивна

Маями Бийч, FL, Съединени щати

Страшно много пътни знаци (добре дошли занас, ибез това нисеструваше, чепрез по-голямата част отвремето бяха твърде недостатъчни), мигащи указания, ярко оранжеви колчета, обозначаващи пътя. Отначало недоумявахме защо етака, обаче скоро сесетихме: ами нали говодят пенсионерскиящат. Всичко трябва даемаксимално подробно иулеснено. Одобрявам такива мерки!
Прелетяхме покрай небостъргачите наДжаксънвил, охкахме иахкахме, преминавайки през плетеницата отмагистрали— една над друга, виещи севсложни детелини исъщевременно адски лесни запреодоляване, без даразчитат грам наслучайност или късмет, азалагат максимално наМАСА указателност. Заразлика отсевернитеим събратя, където серазчита доста повече наинтуитивността нашофьора— свирепо неудобно зановодошлите.
Rest areas саизобилни инесакомерсиални като през останалите щати, асаобществени. Има само тоалетни, беседки, вендинг машини сбезалкохолни, сладолед иджънк храни. Както изнак „Пазете сеототровните змии„:shock: Отлично разположени сапоизходите отмагистралата, аслед тях максимално лесно може дасевключиш отново вдвижението. Навсичко отгоре попадаме нанова outlet area! Много по-малка еоттази вСеверна Каролина, нопак епоне километър дълга. Този път едневно време иестествено спираме запазар. Хоп едни кожени чехли отGap заТото срещу $18, хайде малко бельо Victoria’s Secret заАнтония започти никакви пари, няколко блузки закапак. Обичам така!

Итака попътя, попътя, тавМаями Бийч.

Отседнахме вDays Inn наCollins Ave и41улица. Нарецепцията седеше адски груб кубински негър (бтв научих седагиразпознавам— говорят натехен сиезик, който еразличен иотмексиканската, иотстандартната негърска версия). Да, имали стая срещу $169 без таксите. Които повсяка вероятност са 20—30 долара отгоре. Понякаква случайност Тото беше забърсал някаква рекламна брошура отедин Subway във Вирджиния— помислилси, чееописание нахотелите във Флорида. Тосеоказа, чесъдържа купони занамаления. Исъответно като ятропнах нарецепцията, цената веднага паднана $80, макар исамо заеднанощ.
Хотелът трудноби додрапал до3звезди вБългария, макар чесекичи с4. Лобито еблесящо, фасадата също, обаче стаите… Да, чистиса, през прозореца севижда океана, да, само дапрескочиш балкона исинаплажа. Ама боята енапетна, мебелировката еизносена, телевизията сезаплаща, персоналът енеобучен иоткровено дразнещ (например една рецепционистка, която тидъвче дъвка сшироко отворена уста, пренебрегва въпросите тиисамо дето една майна нетитегли, тадатеразкара). Само valettes самного учтиви, милите хлапета, ама пък ние отказваме дагиползваме. Офертата, която вкарва хотелът, ненидопада: $18 долара запаркинг, който сеобслужва оттехен персонал. Т.е. всеки път като тизакарат/докарат колата, трябва даим даваш ибакшиш. Аако паркираш наулицата пред/до хотела— през нощта ебезплатно, през деня има parking meters запо $1 начас. Иизлиза, чеплащаш само $12.
Въобще навсякъде вЩатите сенатъкваме наподобни недомислици спореднас, удобства според местните. Ако малко темързи— веднага намираш някой друг дасвърши работата вместо теб засравнително малко потукашните стандарти пари. Outsourcing.
Пристигайки вМаями Бийч серадваме на26оС, слънчице иморе под прозореца. Събуждайки сенасутринта обаче… Дъжд ивятър наталази! О, как ненивървеше. Разходихме сепоплажа, покрайбрежната алея, поулиците. Докато ненивръхлетя ама адски пороен дъжд един такъв, блъскащ направо. Затова отскочихме заедин бърз обяд вспортенбар: сьомга заТото, нюйоркска пържола заАнтония. Всъщност избрахме две отобщо шестте нормални ястия. Всичко останало бяха различни сандвичи иснаксове.

Маями Бийч прилича наедни по-еклектични Златни пясъци.

Нямат много място наразположение, затова растат нависочина. Хотел дохотела, кой откой с по-блестяща фасада. Улиците сатесни, споедно платно напосока най-много, често даже саеднопосочни. Това дасеопитваш дастигнеш някъде скола— невъзможна мисия. Ихора, хора, хора. Предимно млади иполуголи, разбирасе:-)
Ако сикупонджия ихаресваш безкрайния нощен живот идългите пясъчни плажове— това етвоето място, определено! Ние… Ами ние предпочитаме по-закътаните местенца с по-малко хора. Не, чененихареса Маями Бийч, харесани. Нонебихме успели дасипочинем натакова място. По-скоро бихме сенатоварили отшума инаситеността: цветове, яркост, агресия, всичко сеопитва датипривлече вниманието, даизпъкне, анедасеслее соколността, дастане част отцялото. Красиво, определено. Забавно. Нонеирелаксиращо, не.
Неочаквана отбивка
Ще ситръгваме. Вадя любимия сибежов панталон, бяла блуза срозова щампа, розовите обувки— решила съм далетя добре облечена, изискана даже. Да-да, правя сисметката без кръчмаря.
Правим разходка поплажа, вълнението еогромно изатова сепазим далече отводата. Избързвам напред, Тото снима нещо исебави. Засекунда сеобръщам дапогледна къде еТото. Ивтози момент една вълна меблъска, залива медокръстачак! Вир-водасъм. Добре, чедуха силно, тадокато стигнем доколата след половин час съм поизсъхнала. Багажът еопакован, тареших данесменявам дрехите. Идобре направих:-) Толкова препятствия имах попътяси, чеако всеки път трябваше дасепреобличам— определено нямаше дамистигнат всички дрехи, които притежавам.
Пристигаме налетището вМаями, чекираме успешно, взимаме сибордните карти, лелката отгишето наBritish Airways никазва дасме в17:30 часа напроверката. Решаваме, честава дума запроверката забомби итечности исечудим какво даправим толкова много време— почти няма магазини заразглеждане, несме гладни, пък ибез това има само един Burger King иедин сушибар… Пристигаме според нас навреме заджобенето, събуват нибоси игледат нарентгена даже обувките, пръскат ниведна кабинка със сгъстен въздух (стреснахсе, да:-)), оказасе, ченесме терористи инипуснаха давлезем. Тото поиска вода, аазсетръшнах, ченищо несъм сикупила отМаями, искам нещо, каквото идаепък. Да, ама магазините сасамодва: заалкохол ицигари изадребни безполезни сувенирчета. Помоткахме сесъвсем малко, отправихме секъм нашия изход, атам няма никой. Чудихме сесъвсем кратко: дружелюбен служител наBAнисветна, чесамолетът ниизлетял преди 7минути, абагажът ничакал набилетното гише!
И така запърви път мисеслучи даизпусна полет. При това изцяло понаша сивина: неправилно разбрахме указанията налелката инепоискахме повече инфо, след това непроверихме помониторите какво пише зачаса наполетани, неотидохме първо наизхода, асемотахме вмагазина… Е, отдруга страна иВАнебяха съвсем наред: указанията бяха мъгляви инениповикаха поуредбата като видяха, чезакъсняваме. Другите компании непрекъснато ситърсят пътниците: „Господин Мартинес, веднага елате наизход18, щеизпуснете полетаси“. Защо нас нинизвергнаха инениповикаха— незнам, незнам.
Бегом към билетното гише: „Ама как така изпуснахте полета, нали навреме чекирахте?“. Мией така, на, изпуснахмего, кажете какво щеправим сега. „Записваме вивсписъка начакащите заследващия полет след 2часа“. Двата най-дълги часа насвета:-) Този път несмея дасеотделя отопашката, данеби някой дамепредреди идавземе нашите билети. Защастие сеоказва, чеимат достатъчно места. Познай дали несъм тичала към изхода направо.
Седим насредните две места насредната редица, адски неудобно. Иседалките са по-нагъсто отобикновеномай. Немога дасиопъна краката защото металните стойки инапредния, иназадния ред саточно напътями. Заспивам почти веднага, нонезадълго— стюардите нибудят почти непрекъснато сразни оферти захрана, пиене, пак храна, пак пиене. НаХийтроу пристигаме почти съсипани отнерви иумора. Сподтичкване отивам добилетното гише изадавам сакралния въпрос: асега какво? „Сега… следващият полет заБългария еслед 22часа. Има билети (ура!), нохотелът сигоплащате сами, разбирасе“. Отидохме дапроверим захотели исешашардисахме: налетището има един Хилтън, който нипредлага нощувка срещу 300паунда. Това са900лева, бе, хора! О, имало и по-евтини хотели— тези, дето билина

другия край наЛондон,

били само по150паунда нанощ. Завъртя мисепред очите направо.
Спогледахме сесТото иединодушно решихме, четолкова пари няма дададем итова сие.Решихме даподберем най-важните неща заоцеляването нипоулиците иналетището, другото дададем нагардероб, идасеустремим към меката натуризма. Иизживяваме минишок: катинарът наединия никуфар липсва! Бърз оглед насъдържанието отвътре пък съвсем ниозадачава: липсва само иединствено един малък GPS, колкото кибритена кутия горе-долу. NokiaN800 ифотоапарат Canon SD800си стоят вътре, почти най-отгоре, барабар стри кила кабели завсичките ниустройства. Странное, много естранно. Първо, случило сееили налетището вМаями, или наХийтроу, амисеструва твърде кокошкарски, джаджата есравнително евтина ибез кабелите синеби свършила никому работа. Второ, дори идаеизкушила някой заблуден хамалин— защо езарязал другите техники, които самного по-скъпи, пък саичисто нови? Единственото миобяснениее, ченякое престарало сеченге налетището вМаями ерешил данаправи допълнителна проверка насъдържанието накуфарани, счупил екатинара идокато еровил издрехитени, мъничкото GPS-че епаднало незабелязано навън. Какво другоби могло дасееслучило?
Оставихме двата куфара нагардероб (по6паунда напарче!), купихме карта наЛондон (8паунда) исеотправихме към метрото. Където отново успяха даниизненадат синфо, чебързият влак струвал15, аобикновеният бил само 4паунда. Ведната посока. Защастие намираме някакво информационно гише, където нисветват, чещениизлезе по-евтино дасикупим целодневен пропуск за6,70паунда. Иполучаваме листовка сподробна карта налиниите, както ипредупреждение: доцентъра сепътува близочас!
А метрото емного хубаво, наистина. Симпатичен влак, който пътува адски бързо, указанията поуредбата саясни, седалките саудобни. Слизаме наЮжен Кенсингтън, излизаме изаахкваме! Красиво. Хора, каквото идакажа заЛондон— все щеемалко. Това енай-най-якото място насвета. Маршрутът, покойто тръгваме, епределно туристически: през Hyde Park, Speaker’s Corner, Marble Arch, Oxford Street, Oxford Circus, Leicester Square, Piccadilly, Trafalgar иколоната наНелсън, Big Ben, London Eye, Westminster… Ужасно кофтитое, чесме уморени като засветовно иотнедоспиване нитресе. Още наезерото спатките вначалото наразходката сме капнали. Добираме седоедин Старбъкс (дори кафето вЛондон е по-добро отамериканското!), посядаме иазстигам догениалната идея наденя: така итака имаме карти заметрото, дасевъзползваме оттях. Правих засечка наметростанциите изабележителностите— установяваме, чесеприпокриват. О, колко хубаво. Итака: метнахме сенаметрото заедна спирка, слязохме, поразходихме сенаоколо ипак вметрото.
Откапаха никраката, уморихме сесъвсем… ипак— толкова хубаво беше. Инесамо сградите, статуите, градините бяха красиви. Хората наЛондон също низаплениха. Небяха красиви, не.Обаче бяха много добре облечени, наистина. Пълен парадокс. Цените надрехите вЩатите саадски ниски дори според собствените мибългарски критерии, докато вЛондон санереално високи. Ако вБостънския Gap едни дънкиса $70—80, тонаОстрова трябва даплатиш 150паунда затях, близо 4пъти повече. Обявили намаление наризите: стрували не160, асамо 120паунда. Засметка натова американците поправило бяха облечени многозле, без грам стил, алондончани… като посписанията! Отсуперизисканите костюми през спортно-елегантни дрехи тадомладежките лежерни одежди— оригинални, привлекателни, добре подбрани, подходящо допълнени саксесоарите. Дасечудиш как съумяват даподдържат разнообразен гардероб при тези цени.
И речта. Британски английски като отBBC, тук-таме кокни, много чужди езици. Тото чак сеучуди, чепоулиците има представители напочти всички народи посвета:-) Вавилон пасти даяде. Точно бях свикнала наамериканското уважение към личното пространство исесблъсках (ивпреносен, ивбуквален смисъл) слондончани. Побутванията бяха доста основен елемент отуличната култура, определено. Ама топри такова стълпотворение…
По улиците няма кошчета забоклук. Всички хвърлят направо наземята. Ипак е по-чисто отСофия. Как гопостигат— незнам, незнам. Номихаресва. Засметка натова даването на 5—10 паунда заобикновен сандвич немидопада. Златоли слагат втях, диамантили, обаче навкус саотврат!Ей, легендите загадната британска храна несалегенди. Ядохме 4пъти, всеки път наразлично място, исамо ведно италианско бистро наХийтроу нисервираха нещо, ставащо зачовешка консумация. Инивръчиха сметка за20паунда задве кафета, бъркани яйца снаденички (заТото) ипалачинки (замен). Закуска за60лева нееидеалът мизаначало наденя, ама… избор нямахме.
Та огледахме подробно Лондон, измръзнахме (от26оС наМаями на10оС със силен студен вятър, шоково сибеше), капнахме. Към 20:00 часа решихме, ченямаме сили заповече ходене исеустремихме към Хийтроу. Бяха ниуверили, чеможе дапрекараме нощта налетището, особено като севземе предвид, чев6:00 сутринта трябваше дачекираме заполета към София. Викахси, чекакто спя всамолет— така мога даспя инаседалка нанякое от по-закътаните места вТерминал1. Обаче небях отчела коварността налетищните власти. Всички пейки бяха алуминиеви, седалките бяха малки, разделени соблегалки една отдруга, чеинаклонени напред. Т.е. нестига, чесастудени, ами исепързалят (неможе даспиш седнал, изхлузвашсе), аоблегалките пречат дасеопънеш легнал натях. Въпреки чеподът беше леденостудена теракота— бая народ себеше опънал покрай стените испеше така. Хипарското умен винаги ебило близко донулата, танаподобна крайна мярка несереших. Ама към полунощ сисвалих обувките, надянах едни отзимните чорапи иджитках така цяланощ. Да, през цялото време почти серазхождах нагоре-надолу излетището— така итака неможех даспя, даседя мибеше твърде нервно, чеималко студено, дастоя права наедно място пък съвършено невъзможно.
В 5сутринта почнаха даотварят гишетата зачекиране ипознай дали небяхме едни отпървите наопашката. Вече спомената закуска виталианското бистро, лека разходка помагазините вбезмитната зона (само колкото запореден път дасезачудя тия хора акъл иматли тадаслагат такива невъзможни цени) иайде насамолета. Който излита сцял час закъснение, естествено. Спахме през почти целите 3часа иполовина, колкото инеудобни дабяха седалките, неможеха дасесравняват слетищните. Кацане, чакане забагажа (дълго), такси донас, шокът отобгорялата стълбищна площадка, мирисът надим изапартамента… Иедин много дълъгсън.
Днес щесложа Kubuntu нановичкото миVaio, щесваля всички снимки, щегиподредя— ищеподбера най-добрите запубликуванетук. АТото обеща даобработи видеото, само дасвикнем споредната смяна навремето. Защото вобщи линии за17дни въртяхме часовниците цели шест пъти: София, Лондон (-2 часа), Бостън (-5), лятно време вБостън (+1), Лондон (+5 часа), София (-3), лятно време иунас (+1). Твърде много нидойде, твърде много.
Но пък нибеше хубаво.
Край

Автор: Антония

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “До Бостън и назад(7): Маями, Лондон и безсъние”

  1. Anonymous каза:

    BA suck!
    London is in Europe!

Leave a Reply