мар. 13 2012

Вюрцбург – в търсене на върховните вурстчета

Стига Изток, стига тъмни Индии и недисциплиниран Юг! 😉 Време е да пипнем сърцето на Запада! А къде е то? В Германия, разбира се 🙂

Фламандският брабантанец Ангел днес ще ни води до един от най-красивите градове на любимата на редакцията Германия.

Приятно четене:

В търсене на върховните вурстчета

Вюрцбург, Германия.

Снощи гугълнах да потърся къде има наблизо розариуми /за да изненадам някого, за когото розите са по-по-най 😉 / … Като казах гугълнах, та се замислих какви лингвистични либерали са фламандците. Глаголи си правят като сложат на някоя нова дума /предимно от английски и плод на масовата култура/ една наставка „–en“ и воала нидерландският е с обогатена лексика. И това си е официално. Влезе ли във ван Дале-то – става езикова норма. Та това да си гугълваш, имейлваш, фейсбукваш и т.н. колкото и да е извън разбиранията за здрав разум на БАН, си е напълно нормално и „лингвистично законно“ в нидерландския /че даже мръсниците ги дават и по езикови тестове 🙂 /. Дори си правят ежегодно конкурс за неологизъм на годината. Победители от последните години – примерно „оntvrienden“ /буквално – да разприятелиш т.е. да премахнеш някой от списъка с приятели в социална мрежа/; „tentsletje“ /ммм това си го гугълнете сами/; ииии ъъъъ …. не ме питайте какво означава „кофя“ /emmeren / 🙂 Не, не. Не това официалното значение… 😉

Е как – тук ако не споменем с лошо, езиково най- консервативното племе, няма да сме верни франкофоби. Цял свят говори за компютри – само те си имат ординатьори… смех. Не знам за нашите, но в Академи франсез със сигурност са „банда синодални старци“. Въобще поради развитието на френския /по-скоро липсата на такова/ и тоталното нямане на лингвистична смелост бих оприличил френския на мммм /шефе прасни eдна „petit“ червена точица/… на закоравял чикиджия, който твърдоглаво отказва други форми на полово общуване, докато другите се отдават на диви оргии /в които основния мммм „ваятел“ е английският/ , че и на всичкото отгоре, си седи и си разправя, че така му е по-добре. Трябва да се намери някой да му извика „Спри се бе, момче, ще си изтриеш линията на живота!“ .

От розите тръгнах уж …. Ох голяма съм загори-тенджера. Та чичо Гугъл каза, че сериозен розариум има в Германия и то миналото лято сме били сравнително близо до него. Уви пропуснали сме го. Но пък се сетих, че ходихме във Вюрцбург. В парка на двореца на князоепископа не може да е нямало поне една розичка. 🙂 И оттам днешния пътепис.

Като си преглеждам предишните писания установявам, че мефрау е като жената на инспектор Коломбо – във всеки епизод я споменават, но никой не я е виждал. 🙂 Миии да разнообразим тогава. Да вкараме още един образ. Юфрау – сестрата на мефрау… на български казано – балдъзката. 🙂

Тъй като юфрау е на все още крехка и впечатлителна възраст, т.е. подходяща за трупане на знания, това лято пообиколихме немските университети в мммм северна Бавария ли се пада… мииии – Хоф, Бамберг и т.н. Е и Вюрцбург очевидно 🙂 Западняческа работа – ей го де е Аахен, Кьолн или Трир… ама не… ние на най-отдалечения от Белгия, край на Германия. Ако беше Източна Прусия още в райха, сигурно щях да ви пиша за Кьонингсберг. 🙂

Сутринта беше прекрасна за шофиране. Супер време. За да засмея момичетата, изказах предположение, че името на Вюрцбург сигурно идва от изменено „вурстбург“ – замъка на саламчетата. Похилихме се, пък аз после се замислих, почна да ме човърка …. ами ако верно има някакви яки вурстчета… е как… не може да няма… я във Хоф какви прекрасни къри-вурстчета имаше… и през цялото пътуване имах чувството, че някой е закачил вурстчета на чистачките… ей така.. . да са ми постоянно пред очите…. 🙂 Като минахме покрай Швайнфурт /свински брод/ вече бях убеден, че отиваме в меката на свинските вурстчета… баахти какво словосъчетание сътворих… Мека и свинско…

Мдааа знаете какво е да карате по магистрала с жени в колата…. „Може ли да спреш на следващата бензиностанция“…. „Виж ако има някъде тоалетна отбий“…. А и не става да им дадеш те да карат, щото като караш ти, можеш да правиш тактически „пропуски“ – „Оййй сори не я видях тази“…. „Еййй заради този тираджия не успях да се престроя за отбивката“ … 😉 … сещате се…. иначе вурстчетата се отлагат далеч във времето…. 🙂

По немска магистрала – нищо интересно. Карат ония ми ти немци – ‘ич не си играят . А да. Можеш да видиш и това:

Трабант – Германия

Макетът на тази кола вдига 120… 🙂

Влязохме във

Вюрцбург,

минахме покрай гарата и свихме вляво към центъра. Питам аз юфрау дали знае къде има удобен паркинг /тя преди го е посещавала града/… А да… ето тука вляво… вдясно…. ммм не май беше вляво… ето тука… Хм. Това си е някакво локално на някакъв булевард. Хм. Ама щом казва юфрау – тя е гидът. Отивам аз до автомата за паркиране – дръндалянки – няма за цял ден тарифа… хм зачетох се аз… ми да… паркиране до два часа… Хм явно юфрау предния път е пропуснала възможността да се запознае с някой немски полицай… пък може и да не е пропуснала ама да не казва … 😉

Както и да е. Паркирах си аз в един подземен паркинг – да съм си спокоен и тръгнахме. Бре то много харно бе, Танасе… 🙂

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Фалкенхаус. Туристическото бюро е тук.

Вюрцбург, Германия

Край нас са блеснали… лозяяятааа…

Вюрцбург, Германия

Едни лозя по хълмовете. Замък. Река. Катедрали. А да …. и магазин за обувки…. 😉 „Ние ще влезем тука в това магазинче за малко… ти ще дойдеш ли с нас“ …. магазинче!? Това четириетажно магазинище! Неее. Дедо отива на експедиция да се сдобие с карта на града и да открие ултимейт вурстчетата, дали името на града. 🙂

Вюрцбург, Германия

Това беше кметството… или пък избата на кметството ли беше…

wuerzburg_006

На живо е още по-въздействаща.

Вюрцбург, Германия

Затворена беше. Жалко.

Много красив град. Благодарение на британската авиация, донесла на крилата си, свободата на Европа през Втората световна, 90 процента от града е бил сринат до основи. Както и почти всички градове в Германия… ммм без Бамберг… той затова сега е в Списъка на Юнеско… разправят, че е бил пощаден щото семейството на Том Круз…. опааа …. на Клаус фон Щауфенберг е живеело там. Или пък може изключително силната му зенитна батарея да е причината, кой знае… За Бамберг – друг път. Той заслужава отделен пътепис.

Вюрцбург, Германия

Мариенкапеле

Вюрцбург, Германия

И поглед отвътре.

Едната катедрала беше затворена за ремонт, но ето тази склуптура на кулата на другата е интересна. Същата статуя я има и на амвона на катедралата в Брюксел. Жена с ореол от дванадесет звезди наредени в кръг, стъпква полумесец… Хм…..

Вюрцбург, Германия

Хм.

Докато някои от нас оползотвориха времето си в правене на снимки, а други паралелно с това проведоха маркетингово проучване на цените на ммм „насъщните женски артикули“, юфрау се гмурна в дълбините на академичното общуване. След като изплува, се запътихме към една от основните забележителности на града – епископската резиденция. Не знам как точно е редно да се преведе титлата на принц-бишопа. Принц-епископ? Княз-епископ? Много особена форма на съвместяване на обикновено благородничество с духовно такова. Хем си е принц на Свещената Римска Империя, хем си има и духовен сан и съответно имунитет от светската власт. Страшни са тези немски юристи, как са го завъртяли, усукали, то цялата система на СРИ е бааси правната изродщина… от едно време са си такива. Както в по-ново време… седели, седели и Прас! измислили ООД-то. Ами ГГЗ?! Не, не е гъз глава затрива. Това не са го измислили те. Имам предвид Германския граждански законник… Опа чакай. Спирам се, че сега ще се появи някой франкофил да размаха Наполеоновия кодекс…

Вюрцбург, Германия

Университетски слънчев часовник.

Вюрцбург, Германия

Резиденцията.

Вюрцбург, Германия

Ей няма обхващане тази резиденция, ей!

Първоначално епископът на Вюрцбург си е бил само епископ. Това, докато на императора не му се прияло агнешко 🙂 в смисъл приискало му се да си вземе нова, по-млада жена. Обаче разводът по това време било трудна работа /в Ирландия все още си е така/. Император, император ама се наложило аман-заман да се примолва на митрополитите, щото папата казал твърдо „Нье!“. А нашия човек, като преценил, че щом младите се обичат, що пък да не се вземат и така – развел го със старата жена. Императорът, затоплен от новозапаления огън в семейното си огнище, за благодарност дал благородническа титла на епископа. Направил го и принц на СРИ. И оттам и тази двойнствена титла. Това ни го разказа другарката вътре в резиденцията. Е не точно с тези думи де… 🙂

Marienkapelle, Marktpl., 97070 Würzburg, Германия

Вътре в резиденцията, за съжаление, не беше позволено да се снима. Ееее хайде сега една-две снимки няма да се сърдят толкова.

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Има много интересна фреска, рисувана от Тиеполо, която не знам как го е постигнал дяволът му с дявол, но имаше 3д ефект. Изглеждаше обемна, няма майтап.

Вюрцбург, Германия

Това кученце изглежда сякаш се надвесило.

Успяхме да я снимаме, но музейното гестапо ни засече и пуснаха най-добрия си служител – една руса щурмбанфюрерка, заради която не успяхме нищо повече да щракнем. Но ето тука има виртуален тур да придобиете представа за какъв прекрасен бароков дворец става дума. Въобще личеше си, че принц-бишопите са си останали гъсти с Императора. 🙂 А и още нещо любопитно. В резиденцията е снимана тази последната холивудска версия на „Тримата мускетари“… тази с дирижаблите и „лошия“ Орландо Блум. Това ако някой път играете в немското „Стани богат“ и бай Гюнтер Яух ви пита „А къде е сниман така и така….“ …. ммм тъй хубаво ще го заковете…. 😉

Идеята за пътеписа ми дойде от градините на резиденцията, пък няма нито една снимка досега. Ето поправяме несправедливостта.

Вюрцбург, Германия

Розите. Жалко, че нямам снимка на някоя по-отблизо. 🙂

Вюрцбург, Германия

„Задния“ двор на резиденцията. 🙂

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Аз тука, малко на сенчица…

Вюрцбург, Германия

Е как пък няма едно фасче, беее…

Вюрцбург, Германия

Опаковка от фафла?

След резиденцията се шмугнахме в една приятна хладна кръчмичка. Охххх най-накрая вурстчета…

Похапнали доволно трябваше да решим следната дилема. Да се качваме ли до стария замък на епископа. Оттатък реката. На баира.

Вюрцбург, Германия

Това е със зум. Крепостта Мариенберг. Зад Майн, че и на баира.

Забравих да кажа за

реката. Това е Майн.

Оня същият, дето единият от Франкфуртите е на него.

Вюрцбург, Германия

Майн

Попретеглих възможностите. От една страна бях поизморен от обикалянето досега и ммм с приятно натежало от вурстчетата шкембенце. От друга обаче, алтернативата беше шопинг… Бррр. Нали знаете – жена с кредитна карта в немски мол е като луд с картечница на централна гара в час пик. Няма как. Ще се качим до горе. 🙂 Подхвърлих идеята да отидем с колата до там, обаче момичетата постигнаха мнозинство. Пеша. Юфрау ме успокои, че имало два пътя – единият по-стръмен със стъпала, но по-кратък и друг по-заобиколен, но лек. Познайте кой взехме.

Ох мъка, мъка… Нямат свършване тези стъпала…. Отвътре вурстчетата напират, окрилени от мисълта, че ще видят родния си град от високо, литрите баварска бира, изпита през предните дни усеща, че се издига високо над китна Франкония и още по-здраво се вкопчва в гравитацията….

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Старите докове.

Гледката обаче си заслужава.

На една от площадките за почивка, девойка разпънала статив и рисува… Мале, статив, бои, платно, такъми… как ги е качила дотука…. явно не е прекалявала с бира и вурстчета напоследък….

Слава на Бога, оживях догоре. Поозорих се, но от горе погледът обхваща повече красоти.

Вюрцбург, Германия

Девойката това рисуваше.

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Вюрцбург, Германия

Това беше на съседния баир. Нямах сили за там вече…

Вюрцбург, Германия

Тук епископът се е криел от народната любов.

И после наобратно. Така залезе този приятен ден.

Вюрцбург, Германия

Аааа вече имаме статив. Ще подобрим снимките на залези значително.

Питате дали намерих ултимейт вурстчетата… Миии… супер бяха, ама чак пък градът да е кръстен на тях… не май. Важно е търсенето да продължава. 🙂

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



Други разкази свързани с – на картата:

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Вюрцбург – в търсене на върховните вурстчета”

  1. Vili каза:

    Ах, вурстчеталюбецоо… а някой да ти е казвал, че и ти си по-по-най?! 🙂
    Чудесен разказ и страхотни снимки! Молто брависимо за удоволствието дет’ ми наудоволстви, Влаамссс… и т.н. 😉

  2. Teodora каза:

    Познай къде отивам сега, като го прочетох? За вурстчета. По-скоро за заместител. Ама много си сладкодумен…
    Прекрасни сгради също.

  3. rumiana каза:

    Уфф, сега цял ден вурстчета ще са ми в главата… сладкодумецо брабан…бан… квото там беше… Ама страхотни снимки си нащракал, и пътеписът ти няма грешка, евала ти!

  4. […] В търсене на вър&#1093… via Пътуване до… by Vlaamsbrabander on 3/12/12 […]

  5. Бате Владо каза:

    Пътеписът e супер! Ако извадиш и един за schweinehaxe (аз съм им голям фен, ако пък знаете как ги готвя!), комбиниран с dunkelbier…..
    Въобще от тези пътеписи се навързват едни идеи за пътувания, само здраве да е.

  6. Стойчо каза:

    Точно това е идеята на сайта – да дава идеи за нови пътешествия 🙂

  7. домосед каза:

    Неотдавна в Резиденцията, докато княз-владиката беше в отпуска, бяха забелязани Тримата мускетари в команията на Мила Йовович като нинджа и Орландо Блум като капитан на брониран цепелин.

    Какво ги бърка холивудските сценографи, че стилът на сградата е от цял век след Луи XIII 🙂

    http://youtu.be/mQd3MwT2fAM

    И понеже не се разбра дали сте намерили и рози, ето един букет:

    http://youtu.be/qOgFHMEJMeY

  8. rumen каза:

    Доста спретнато местенце. Със сладкодумието на vlaam… и страхотните снимки ми легна на сърцето и влезе в списъка на чакащите дестинации.
    А пък снимката на красавеца Тръбчо колко хубави спомени събуди. Който е имал такава кола, знае за какво иде реч.
    Благодаря Vlaam…

  9. rumi каза:

    Винаги по сърцето ми е била южна европа Италия ,Испания,Гърция-море,слънце,горещи емоции,но в последно време забелязвам че взе да ме влече по на север-Белгия,Холандия,Германия-подредено и излъскано.Дали това е признак на остаряване?????…Както винаги сладкодумно и закачливо разказано!!! И снимките са чуднички…

  10. Влади каза:

    …и още малко идеи за любителите на подреденото и „старовремското“ – Вюрцбург е северният край на „Роматичният път“ http://www.romantischestrasse.de/, тук някъде съм чел едно преминаване по него.

  11. Vlaamsbrabander каза:

    Благодаря на всички за добрите думи!

    Бате Владо, недей така бе човек! Ще ми стане нещо… Знаеш ли мефрау на каква безсвинска диета ме е подложила. 🙂

    Влади, верно бе, оттам почва, забравил съм да го кажа… ама то акълът ми беше другаде…

Leave a Reply