мар. 02 2012

Българите за турците и Турция (Турция – България, която загубихме – 1 част)

На Трети март обикновено си говорим за Русия, понякога за Румъния, рядко за България и практически никога за Турция. Точно тази липса искам да запълня днес и да поздравя всички – и българи, и турци с Трети март – денят на Освобождението на България 🙂

Приятно четене:

Турция – България, която загубихме

част първа

Българите за турците и Турция

Замисляли ли сте се каква е първата ни/ви асоциация за Турция и турците? Ориенталщина и балканщина? Автобуси, курорти, сериали, Диарбекир, Анадола, град на два континента, Ердоган? Жестокост, потисничество, робство, „Ако не бяха 500-те години, ехеее, къде щяхме да бъдем!“, „Всичко лошо в характера ни е от това, че са ни владели 500 години“, как ни клаха през Априлското въстание, Даваш ли даваш, балканджи Йово, най-голям враг (след Рейгън за Тутраканската селищна система)? Възродителен процес, изселници? Предатели, Атака, избори, работливи хора, джамии, ислямисти, кюрди, терористи… и т.н. и т.н. и т.н.

Даже аз, който се смятам за малко по-широко от средното за страната скроен, заминах преди няколко месеца на дълъг престой в Република Турция с голяма част от гореизроените представи. Е, винаги съм знаел, че възродителният процес е нещо лошо, но това се дължеше на факта, че в къщата на баба ми често идваше един трудовак точно по онова време (държеше си цивилните дрехи, иначе строяха блока, заради който после отчуждиха и бутнаха къщата)*

Всичкото гореспоменато явно или тайно бълбукаше в главата ми, когато за пръв път заживях в Турция. Колегата ми от друга съседна балканска страна и съответно имащ подобни представи за Турция, го разказа най-добре при описанието на първия си почивен ден там: останах сам в хотела, навън пееше ходжата като във филм за талибани и изобщо не излязох на улицата от страх…

Да кажем, че на него това изобщо е първото му излизане в чужбина, но даже и моя милост отиде в Турция с леко свито сърце – нека не забравяме, че прабаба ми е била 7-годишно момиченце при разгрома на Априлското въстание и това въстание, както и пожарите след него буквално е част от семейната ни история. И ето, през XXI век аз ЗНАМ, че не бива да ме е страх, ЗНАМ, че сме съюзници, ЗНАМ, че турците не са лоши хора, НО… не го вярвах, да не говорим, че нямаше и откъде да го почувствам.

С течение на времето съставих един пътепис в две части за Турция и града, в който живея (Адапазар). Постепенно стана време и да направя едни по-общи (а не само пътеписни) наблюдения и изводи. За целта с помощта на приятели и познати (Ангелина Александрова, Гергана (Гери) Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез), познаващи както България, така и Турция, и по някакъв начин свързани и с двете страни, съставихме един списък с представите, очакванията, знанията, заблудите, или нека го кажем в прав текст – предразсъдъците на българите спрямо Турция и турците. Разбира се, че направихме и списък на турските предразсъдъци спрямо българите 😉 (за него – във втората част).А знаете, че аз обичам предразсъдъците и не ме е страх да ги ползвам, разглеждам, обмислям, обсъждам и изобщо да си играя с тях, то и към събрания списък ще добавям моя коментар, основан на вече повече от половингодишното ми пребиваване в Република Турция.

54100 Adapazari/Sakarya Province, Turkey

Днес ще се опитам да ги разгледам едно по едно и ще се опитам да ви разкажа доколко те се отличават от действителността, защото след повече от половин година работа и живот сред турци, трябва да ви кажа, че нито отрицателните, нито положителните ни представи и предразсъдъци за Турция и турците са много верни.

Списъкът е дълъг и няма никаква гаранция, че е пълен, хеле пък логичен. Коментарите към него са лично мои, като има и добавени коментари от Гери – една прекрасна българка, омъжена за турчин, живееща в Турция повече от 8 години и познаваща нравите по-добре от мен. Те са надлежно обозначени 🙂

А ако някой се обижда, четейки предразсъдъци, да иде да се снима и да си сложи надпис „опериран от чувство за хумор“

Какво българите си мислят за Турция и турците:

  • 1. Турците са кръвожадни и жестоки

Какво ли не прави историята, писана за целите на националната държава, както и киното, и литературата, правени със същата цел :). В действителност турците са много добри, деликатни и тактични хора, които показват емоции при разговор (българите изглеждаме като британци на техен фон), които си говорят много (българите сме мълчаливци в сравнение с тях) и се усмихват често (да не казвам как изглеждаме ние по отношение на последното…). И все пак Турция проявява по-голяма твърдост при решаване на държавните си проблеми с „нелоялните” – това вече се дължи на факта, че Турция все още не може да се измъкне от етапа на изграждане на националната си държава (по времето на Стамболов и по време на Балканските войни ние сме на същия етап, както и известно време след 1989 г.)

  • 2. Ние (българите) сме мързеливи, защото турците са ни научили на тази ориенталщина

Първо – ние не сме мързеливи. Всяко сравнение със съседните ни балкански и небалкански народи в това отношение го показва. То е ясно, че с американците и японците не можем да се мерим, но в Европа сме от доста работливите, а на Балканите няма кой и да ни доближи по този признак. Съвсем друга тема е производителността на труда. Производителността на труда е общата сума пари, за които можете да продадете произведените стоки, а тя повече зависи от мениджмънта и технологиите, и в по-малка степен от работливостта.

Второ – турците също са всичко друго, но не и мързеливи. Копат като японски багерчета, само от време на време се нуждаят от коригиране на посоката на копане. Т.е. може пък работливостта да сме я научили от тях? 😉 За разлика от работниците си (включвам всички не-мениджърски дейности), началниците в Турция като цяло не струват – от началник-отдели, та до висше политическо ниво се шири отглеждане на мустаци, пърхане над проблемите, както и сериозна липса на заинтересованост от самата работа или от резултатите от нея. Турция спешно се нуждае от добри мениджъри от всякакъв ранг. В това отношение българските началници за доста по-читави.

Това за началниците е доста точно! Въобще ги няма по управленски длъжности и като цяло, от всеки се очаква да е специалист по всичко, вкл. и мениджмънт! (коментарът на Гери)

  • 3. Турция е изостанала ислямска държава

И произвежда автомобили … 😉 Всъщност трябвa да попитаме „В сравнение с какво Турция е изостанала и ислямска?“ Не, Турция не е изостанала държава, тя просто все още не отговаря на на всички критерии за страна-член на Европейския съюз, а именно – липсва отказ от изграждането на национална държава. За да стане част от нашата империя, е необходимо на ментално, политическо, юридическо и всякакво друго ниво да се стигне до разбирането, че изграждането на национална държава не е абсолютно добро. Пример: Турция и на човешко ниво все още смята, че всичките ѝ съседи са ѝ врагове – спомнете си, че преди 20 години и българското общество мислеше така за нашите съседи. Предоляването на тази мисъл ни направи годни за ЕС и точно тази мисъл пречи на Турция да бъде наречена неготова за ЕС. Но изостанала?!? Глупости.

Всъщност има доста райони, които са „изостанали”, предимно в източните и югоизточните части. Но най-фрапиращият факт в поддръжка на тезата за изоставането е, как се казваше на български, феодалният строй. Невероятно, но факт, по селата все още съществуват големи земевладелци, които на практика притежават цялата земя на селото и живущите в него са на 100% зависими от тях за хляба и добруването си (добавката от Гери). А вие си мислете как изглежда град Дупница и другите феоди в България днес (добавка от мен).

Факт е обаче, че изглежда ислямска. Но както и по-горе трябва да направим сравнение с нещо? Да, в сравнение с ЕС и България, Турция изглежда ислямска. Но ако я сравним с арабските и персийските ѝ съседи, Турция изглежда също толкова гяурска (неверническа), развратна, напреднала и алкохолизирана, колкото и България. Истината е обаче, че в последните десетина години (откак Ердоган е на власт) в Турция се забелязва сериозно обществено завръщане на показния ислям. Те му викат „политически ислям“, но според мен си е чиста проба „показен ислям” – нещо като бельото на Виктория сикрет – за какво си го купуват жените, освен да го показват? Например – в цялата страна, по всички градове, села и паланки по 5 (пет!!!) пъти на ден ходжата вика за молитва на АРАБСКИ от всички минарета с помощта на озвучителна уредба, наподобяваща сирените за Втори юни. А защо е лицемерие ли?!? Защото той не призовава „елате на молитва“, а всъщност казва „започваме молитвата“, и ако към момента на „сирената” не сте вътре в джамията (а преди това не сте направили намаз, който също отнема поне 5 минути), то – няма да ви пуснат да влезете. А викът от сирената е в празното – който го е чул отвън, вече и да иска не може да влезе в джамията за молитва. Особено го обичам ходжата, когато призовава за молитва към 5 часа сутринта. В събота. И неделя. Междудругото – даже в Иран я няма тая гавра със сирените, а в Сирия, доколкото знам, ходжата призовава само веднъж на ден. Номерът с уредбата май е турска национална приумица, която, моите уважения към страната и хората ѝ, но няма да ѝ помогне по пътя към модернизацията, а само излишно ще дразни гражданите. Молитвата трябва да е интимен акт, нали? Като бельото.

Ох, съжалявам за коментара, но точно тук ми дойде на ум нещо наскоро прочетено – „Религията е като пениса. Хубаво е да я имаш. Хубаво е да се гордееш с нея. Но, моля те, не я вади и размахвай на показ и най-вече не се мъчи да я навреш в очите/устите на децата ми!” :):):) (коментарът на Гери)

Религията е добро нещо

Гореописаното е видимата част. Освен това, докато ходжата „пее”, спират музиката в околните (практически всички, защото джамия има на всеки ъгъл) заведения, но абсолютно нито един гражданин не спира работа или заниманието си 😉 Т.е.ходжата си вика, а хората си го преместват … Казах ли ви за Виктория сикрет? 😉 А да ви показвам ли мацки с шамии и полички до под дупето? Истински мохамеданки 🙂

Не, Турция не е изостанала ислямска държава – просто в момента има известно негражданско връщане назад във видимите обществени отношения. Но не може заради една временна болест да наричаш някого изостанал, още повече, че терминът „изостанала ислямска“ е още от преди Ердоган, когато пък ходжата съвсем не викаше от минаретата. Просто не е честна такава оценка.

И все пак разбрах защо Господ е забранил алкохола за мохамеданите. Имат буйно пиянство! 😉 Откъде знам ли? Експериментално доказано :). И думата е именно „буйно“, а не „тежко“. 😉

Минижуп и забрадка

„Истинска“ мохамеданка

  • 4. Турците са набожни, като запеят от джамията и се молят по улиците

Бла-бла-бла… Да не се повтарям, ама като запее ходжата и много старателно си го преместват в другия крачол и продължават да работят. Вярно е, че един път срещнах един баща, който беше опаковал 8-9 годишно (!!!) момиченце като кадъна (обикновено са доста по-големи, когато обличат за пръв път мохамеданско облекло), но после се вгледах в бащата – май си беше точно ходжата от съседната джамия: мязаше си на арабски терорист човекът, само че беше с тъмни дрехи.

А като запее ходжата – освен, че събужда невинните „христиени“ в съботен ден, нищо друго не се случва: колите си се движат, трудовият процес си продължава и на никого не му идва и на ум да прави представления. Както казват самите турци: Това тук да не ти е Иран 😉 Така е, Турция не е Иран и е добре да го знаем. Пък аз все забравям да им кажа, че в Иран ходжата не проглушава ушите на цялата махала 😉

Добавка от Гери: Виж, обаче, като завие сирената за деня на Ататюрк какво става – около 90% замира движението по пътища и магистрали! Но това е все пак максимум 2 пъти годишно…

Другата демагогия с „песента“ на ходжата е, че това всъщност не е ходжата, ами централизирано пускат запис с песента на арабски, а краят ѝ е увенчан с един служебен звуков сигнал ти-ри-лу-ри, много наподобяващ мелодията на Нокиа ;). Само дето още не минава надпис: режисьор на дублажа Трендафилка Немска 😉

  • 5. Жените в Турция нямат права и са длъжни да носят забрадки

Този въпрос ми беше зададен (т.е.„вярно ли е, че…“) в деня, в който отговарях на въпроса „Ама вие с руската азбука ли пишете?“ 😉 Беше ми много забавно и в двата случая 🙂

Да, около половината носят забрадки – май вече споменах показния ислям по-горе. Забрадките в Турция ги разглеждам като бельото на Виктория сикрет – интимност на показ. Междудругото, туркините без забрадки много се дразнят на тези със забрадки – забрадката се приема като показен символ „Вижте ме колко съм морална, а вие без забрадките сте кучки!“

Добавка от Гери: моята свекърва, след като я видях на снимки от преди 15-тина-20-тина години без кърпа, ми обясни – колкото повече остарява човек, толкоз повече му се налага да вярва…

Демагогията стига дотам, че на летището, където забрадките са забранени, една от служителките имаше ID карта, а на снимката е със забрадка. Имаше много нежен врат в действителност. 🙂 И хубава чуплива коса. Но чупливата коса и нежния врат го видях с очите си, а снимката беше част от „свободата“ ѝ да се снима със забрадка. При нас, в провинцията, в работен ден по Главната се движат около 20% със забрадки, а в почивен – до към 50%. Няма значение млади или стари. Има баби без забрадки и млади мацки – със. Това, заедно със звуковата уредба на ходжата, е част от националната демагогия на днешна Турция.

Иначе жените не знам да нямат права – и шефове стават, и коли карат, и мъжете им носят децата на конче. Като в България е. Не съм забелязал видима разлика. А ако някоя читателка си мисли, че мъжете са свине, най-добре да си поговори с баща си. Може пък той да я обича все пак? Или да си вземе бракоразводен адвокат.

  • 6. Чалгата е продукт на ориенталщината ни

Да бе! просто е успешен бизнес модел за печелене от музика и то в България – страна с добър (най-добрия!) интернет в света и пълен игнор на простотии като ACTA. Митко Пайнерa просто е предприемчив бизнесмен, щом успява в същата среда, в която Мария Илиева се нуждае от закрила. Понеже в Турция интернетът е зле, съответно е и пълно с музикални магазини. Дисковете на Пайнер (издадени от Sony) са част от експорта ни за Турция. Можете да намерите и дискове на Йълдъз Ибрахимова, но дискове на Мария Илиева няма. А така исках да подкрепя творчеството ѝ… 😉

Колкото до нашата ориенталщина в музиката: турските народни песни бих ги разделил на две големи области – балканска и анадолска. Балканската е мот-а-мо българска (македонци, сърби, румънци – и вие сте в кюпа. ) като музика, само че с турски текст. (ако си мислите, че сиртакито е традиционен танц, или че гърците не са в кюпа, горещо ви препоръчвам Чудесата на Крит 😉 А анадолската (баш ориенталската) не сте и чували през живота си – тотално ни е непозната като звучене. То са едни провлачени, кахърни песни – направо да си прережеш вените. Даже и в българската чалга не забелязвам анадолски мотиви (има арабски, но анадолски не съм забелязвал). Т.е.Турция е не повече виновна за българската чалга от другите съседни ни народи. Или с други думи, чалгата като явление е чисто българско творение.

  • 7. Българските турци са нелоялни граждани, които искат да разрушат страната ни

С това твърдение можете да идете да се снимате, да отпечатате снимката и после да я ползвате в тоалетната, когато ви свърши тоалетната хартия. Пълна глупост! Даже ИЗСЕЛЕНИТЕ български турци се отнасят добре с милата ни родина като цяло, и към мен в частност. А изселниците имат пълно основание да са сърдити – аз самият съм потомък на изселени българи от Западните покрайнини и още някак не мога да им го простя ни на сърби, ни на французи, и много добре бих ги разбрал българските турци, ако и те са ни сърдити пък на нас. Те обаче не са. И се държат добре с нас. И продължаваме да си говорим на български и с камериерката на етажа и със собственика на магазина за шамии на пазара… Успях да се запозная с още няколко човека – изселници или потомци на такива, включително и една колега… И изобщо няма и следа от лошо отношение към България, хеле пък към мен.

От Освобождението насам е имало няколко вълни на изселване – започвайки от самата Руско-турска война и веднага след нея (спомнете си втората част на Бай Ганьо), през всичките войни, по време на социализма и завършвайки с „Голямата екскурзия” (запознах се с хора, изселени през 50-те, а родителите на колегата ми са били изселени с вълната през 70-те на миналия век) – българските турци многократно са имали възможността да изберат Турция пред България през всичките 130 години на Третата българска държава. Днешните български турци и техните родители съвсем умишлено при тези „избори” многократно са избирали България пред Турция и това, при всичките притеснения, които милата ни родина им е причинила. Май трябва да го кажем другояче – българските турци са най-лоялните ни граждани. Имайте го предвид: за последните 130 години българските турци са избирали много пъти България пред Турция – не знам дали изобщо имаме по-лоялни граждани от тях! А че Ахмед Доган е корумпиран, е тема на съвсем друг разговор.

Гери добави: Това наистина е много добро наблюдение, както и фактът, че вместо да са сърдити, те на практика се гордеят, че са дошли от България и още милеят за нея. Друг е въпросът защо не учат потомствата си на български, в по-голямата си част второто и трето поколение не знае почти нищо от езика.

  • 8. Турция е нова икономическа сила

Така изглежда сега, но според мен е много рано да се каже. Да, произвеждат автомобили, но чертежите са японски, корейски, американски или френски. В Истанбул има много ново строителство, строят се небостъргачи, хората взимат кредити, за да купят нов апартамент, с цел да го препродадат по-късно да го отдават под наем… Цените растат главоломно. Изобщо, позната картинка 😉 Даже знам как свършва всичко това … 😉 Едновременно с това има само два моста през Босфора и само две, несвързани една с друга, линии на метрото. За 12-15 милионен град… И не ми хвалете метро-буса – той е палиативно решение в пакистански стил.

Цялата индустрия на Турция е съсредоточена до и около Истанбул, близо до Проливите и по брега на Мраморно море – т.е. на едно от най-добрите от географска гледна точка места в света. На изток от Анкара започва силно неиндустриализирана територия. Турция има мегдан накъде да се развива, но засега не бих казал, че това е стабилен растеж. Иначе е прекрасна производствена площадка за всичко, от което Европа се „гнуси“. Знаете ли как мирише галваничен цех? 🙂 Без него обаче ще се чудите къде ви е стопанския растеж. А другия път мислете, когато ходите на протест заедно със Зелените…

  • 9. Османската империя жестоко потиска поданиците си

Това, при цялата ми семейна история и багаж, не мога да потвърдя. Даже това твърдение днес ми изглежда абсолютно невероятно. Просто не отговаря на сетивата ми – вече споменах, че турците в огромната си маса са изключително деликатни, разбрани и добри хора. Имат някои „дефекти“, като пълното им пренебрежение към процедурите или писаните правила, но точно това в случай на „потисничество“ просто дава дефект в „потискащата“ държавна система. Обратен пример е хитлерова Германия, където процедурите се спазват даже и на 7 май 1945 г. Както и социалистическата ГДР: за охрана на Берлинска стена ви трябват именно германски милиционери и граничари. Сталиновият СССР пък се крепи върху анти-подбора на хората от потискащия апарат – т.е. без много процедура голяма част от жестокостите са оставени на инициативата на изпълнителите. Шефовете просто са търсели инициативни изпълнители-садисти. А в Османската империя просто няма начин да се организира нещо наистина потискащо – с неебателни изпълнители и пълна липса на процедури, просто няма как да организираш нещо наистина жестоко.

Добавка от Гери: :):):) Тук също щеше да е интересно, ако можех да дам извадка от техен учебник по история от основното или средното образование, но за съжаление не мога. Както не мога да потвърдя на 100% и факта, че управлението на административните единици из Османската империя първоначално е било дадено на представители, живущи в тях, като едва след възникването на проблем са били изпращани управители централизирано.

Османската империя изобщо нямаше да издеяни 500 години, ако потискаше поданиците си. Просто към втората половина на XIX тя губи състезанието по модернизация в сравнение с другите налични тогава империи, които пък в историята си имат достойно много жестокости към населението си. Точно това изоставане в модернизационния процес се опитват да преодолеят както българските възрожденци, така и Ататюрк. Правилно прочетохте – Ататюрк и всичките му сподвижници се възприемат като борци срещу Османската империя. Затова например днешните турци нямат лоши чувства към нас – те разбират, че ние също сме се борили срещу империята, просто нашето Освобождение е дошло преди тяхното. Единственото, от което днешна Република Турция не се разграничава от Османската империя, е културното наследство. Но в политически план – днешна Турция се отнася към Османската империя по същия начин, както и днешна България.

  • 10. Българите са робско племе

Поредното твърдение, с което да се снимате и … знаете какво да правите после. Това всъщност е част от собствената ни митология, създадена през Възраждането. Целта на нашите възрожденци е била да ни откачат от закъсняващата с модернизацията си Османска империя, за да можем поне ние да тръгнем по новия път. Обаче в Османската империя, както и във всяка империя, се живее по-лесно и по-евтино, отколкото в една модернизираща се национална държава. Как да кажеш на един бизнесмен, че ще премахнеш 4%-ния му данък (ЧЕТИРИ процента!), а така също, че ще го лишиш от общия пазар, простиращ се от Белград до Триполи, Йемен и Багдад (там някъде, не съм сигурен дали Багдад е бил част от империята, (Гери: 🙂 По едно време е бил ;)) – и вместо това ще му предложиш мижав национален пазар с няколко милиона потребители, и данъци, многократно надвишаващи 4-те османски процента? Ами вероятно можеш и да го убедиш, но трябва да преди това да му обясниш, че 4-те % и безкрайният пазар са робство, и че той е от робско племе, щом не иска да се откаже от тях. (Междудругото, в днешно време подобна пропаганда тече в Гърция по отношение на Европейския съюз – много ще се опарят гърците с тия глупости, помнете ми думата).

И не само на ниво бизнес-лидери (чорбаджии и еснафи), ами и на нормално, човешко ниво също се е живеело приемливо – прочетете отново класиците ни – и ще видите, че на битово ниво, властта не се е бъркала много-много в живота на хората. Само си спомнете изречението „Черкова пусна“ от Под игото, помните ли го? Замисляли ли сте се в какъв ден от седмицата се случва това? В неделя! А кой е почивният ден на мохамеданите и османците? Петък! Което значи, че империята е изисквала някакво почитание на основните правила, но в никой случай не се е месила в живота и душите на поданиците си, така както има навика да прави националната държава.

Гери добавя: Самата истина. По това време в Истанбул е имало доста големи общности от различен етнически и религиозен произход и всички са живяли с взаимно уважение и зачитане на правата. Е, може би гяурите (т.е. тези с различната религия) са имали малко по-малко привилегии, но като цяло не е имало етническо напрежение на верска основа!

Не са робско племе българите. Българите са разумно и черногледо практично племе, но робско – в никой случай. Да ги накараш да изберат система с много правила (националната държава) вместо система с малко правила (империята) се е изисквало доста работа и на пропагандно ниво, вкл. и черен PR. Тази лъжа, можем да я наречем благородна, заради целта, която е преследвала в средата на XIX век, но нека през XXI век да спрем да я ползваме. В днешно време тази лъжа е безсмислена, следователно – вредна.

  • 11. Ердоган е велик политик

Турците го харесват. Факт. Не всички, разбира се, но достатъчно много, за да бъде премиер вече толкова години. Проблемът е, че го харесват заради същото, което руснаците харесват Путин (и донякъде Бойко Борисов при нас) – „страната се изправи от коленете си“ можете да чуете както в Русия, така и в Турция. „Всички ни уважават“ – също. Само че и двете страни (и Турция, и Русия) страдат от заслепението на националните държави – да гледа много ограничено на себе си. Особено що се отнася до гредите в собственото око. Има две наистина добри неща от негово време – постигна висок стопански растеж, както и постигна известно освобождаване на словото, вкл. и за кюрдите. За стопанския растеж май вече споменах, но свободата се използва по-скоро от мацките с късите поли да си сложат и забрадки. Вместо да я използват тази свобода, за да вървят напред, те тръгват доброволно назад.

Ако си говорим за политика с турски колеги, това винаги става насаме – т.е. с всеки от колегите можем да си говорим за политика, но само когато няма други турци наоколо. Даже Кюрдистан и Великден сме обсъждали, но винаги само с по един от турците – никога не се отпускат на политически теми в присъствие на друг турски колега.

Отметка от Гери: Аз лично смятам, че свободата на словото е доста пострадала последните години, но поради липса на база за сравнение с това, което е било преди, трябва да си замълча. Но като цяло, в общочовешки и ако щеш американски смисъл, „свобода на словото” в Турция не съществува. Постоянна практика са арестите на журналисти, анализатори и писатели, дръзнали да изказват нелицеприятни истини по наболели въпроси.

За да стане велик политик, Ердоган трябва да направи нещо много просто – да направи страната си годна за влизане в ЕС. Още му е рано. А задачата не е трудна – щом ние се справихме, и те могат. И при нас изглеждаше невъзможно, но се оказа, че не е. И не бъркайте стопанската с политическата, менталната и душевната готовност. Стопанската готовност е вторична. Важна е политическата и ментална готовност. Или с други думи: Ердоган още не може да бъде наречен нов Ататюрк. И даже вече няма и за кога при толкова време на власт

  • 12. Турция не бива да влиза в ЕС

Снимате се, отпечатвате и т.н. в тоалетната, по канален ред. Не просто „бива“, ами направо си „трябва“ да влезе. Защо ли? Защото от външна ние ставаме вътрешна граница на Съюза (т.е.разходите ни намаляват), защото изведнъж към Северен Рейн-Вестфалия добавяме и района на Проливите като производствен капацитет, защото свободният ни пазар ще стигне Иран, Грузия и Армения, защото получаваме летище Ататюрк като вътрешно летище, а съответно и Проливите, защото вече ще имаме спокойни със себе си съседи. Неспокойните съседи не са добри съседи. Точно по същата причина трябва да направим всички възможно Иран да НЯМА ядрени оръжия – познайте какво ще стане с Турция, ако получи за съсед ядрена държава с безотговорно ръководство? Неприятностите на Турция неизбежно ще се пренесат и върху нас. Иран трябва да бъде спрян, а Турция трябва да влезе в ЕС.

Естествено, Турция трябва да извърви своя път и да се откаже вкл. и на човешко ниво от мераците си за национална държава. То Германия се отказа, в името на дългосрочното благо, та Турция ли няма да го направи?

  • 13. Ако не беше Русия, нямаше да се освободим от турско робство

Това е доста силно изказване, но – едва ли. В историята няма условно наклонение, но Първата световна война щеше да свърши същото с Османската империя, което и с Австро-Унгария и Германия. И което свърши Втората световна с Великобритания. Просто им изтече времето на този вид империи. Войните само подпечатаха резултата.

  • 14. Мръсно е по улиците, защото сме го наследили от империята.

Не, деца, мръсно е по улиците, защото от 134 години не ги чистим и не ги пазим. Мръсотията по улиците е краткосрочен проблем – няма да намерите нито един фас, по-стар от една седмица…

  • 15. Българките са красиви, туркините – не

Почти вярно, но не съвсем 😉 Сега ще ме набиете – знам. Българките са красиви – ако не си ги харесвахме, и те – нас, просто нямаше да сме една нация, нали? 🙂 Туркините обаче съвсем не са грозни. И да са грозни – са нагласени. С грим, парфюм и там каквото още правят жените със себе си. И което е по-важно – имат поведение. Поведение на улицата, поведение на работа, поведение в заведение, поведение на боулинг. Миньончета. Може да са с къси поли или с дълги до под глезените. А може да са тесни дънки или клин, та им се вижда дупето. Могат да са със забрадки, могат да са със свободно падащи коси. Леко начупени и почти винаги до кръста. Могат да се усмихват. Не се страхуват да те гледат в очите. Никога не се крият, когато те заглеждат на улицата. Ако се почувстват загледани, то и заглеждащият започва да се чувства загледан. 🙂 И усмивките никога не остават без отговор. Което не е лошо, защото като ходиш по улицата имаш чувството, че си сред хора, а не сред ледени дървета. Българките има какво да научат от туркините.

Боже, какви усмивки имат тия жени!…

  • 16. Турция е най-голямата опасност и враг на България

Не, най-голямата опасност за България е намаляващото население. Турция не ни е виновна за това. Турция отдавна, ама много отдавна не ни е враг.

  • 17. Мъжете в Турция се събират в кафенетата, докато жените домакинстват

Ами събират се. И в бар Гинци в махалата мъжете се събират, ама не правим генерален въпрос от това. И жените се събират в кафенета. Просто бар Гинци е място за философстване, а жените пречат на философстването, както още Аристотел е забелязал. А жените се събират на други места – просто аз няма какво да правя там.

Трябва да призная, че това е любимият ми предразсъдък за Турция. Защото на пръв поглед е верен, ето вижте снимката:

Мъжко кафене, Адапазар, Турция

„Мъжете в Турция се събират в кафенетата,…“

Горчивата истина е, че за да я направя тази снимка, ми трябваха 7 месеца, докато намеря това кафене. Хората пият чай и кафе и … философстват. Завидях им. А иначе кафенетата в Турция обикновено изглеждат така:

Момичета в кафенето в мола – Адапазар, Турция

… докато жените домакинсват“ 😉

в кафенето в мола – Адапазар, Турция

Явно недовиждам 😉 Това не е възможно в Турция! 😉 😉 😉

И не знам защо никой не решава, че жените само се събират по кафенетата и клюкарстват 😉 А мъжете в това време са на работа – а къде да са, когато жените са в мола на кафе? И не ми казвайте, че на тези снимки се виждат и мъже – как си представяте да вляза на място само за жени и да ми разрешат да снимам?!? Момченце съм все пак, нямам работа в чисто дамски места.

Добавка от Гери: тук има едни заведения, които много приличат на пенсионерските клубове в БГ – чисто мъжки, дядовски събор направо, но само и единствено на топли напитки, табла, шах и окей (игра с плочки), много цигари, малко конни надбягвания и философстване, да.

Не знам дали ти е правило впечатление – както и не съм сигурна дали мъжете по принцип коментират по такива теми, но за жените съм убедена – турците не говорят и по въпроси свързани със секса или интимните отношения! Дори между близки приятели е почти изключено…, сори за отклонението.

  • 18. „Листопад“ е тъп филм / “Листопад“ е велик филм

Чак велик не е. Но е достатъчно реалистичен за човешките отношения между хората. Турците наистина биха могли да са герои от „Листопад“. За българите, за съжаление, остават ролите от „Столичани в повече” или „Под прикритие“

  • 19. Tурция иска да откъсне Кърджалийско от България

А?!? За какво им е? За да удължат общата си граница с Гърция? Или за да получат още един сърдит съсед (нас) с още по-дълга обща граница? Силно препоръчвам на всички „гео-политикани“ по-често да ползват географски карти, различни от картата „България на три морета“

  • 20. Мъжете нареждат на жените какво и как да правят/обличат

Да взема да се преместя за постоянно в Турция ли и аз… 😉 В България, където пък жените казват на мъжете си какво да правят и какво да обличат – да не би да е настъпило вечно щастие? Я, пак? А сега си спомнете кога за последно сте си купувал сам неодобрена риза, а? 😉 Или да ви цитирам една бивша колега по адрес облеклото на гаджето ѝ: „Майка му му купила едни смешни пуловерчета, веднага ги изхвърлих…“. И това – без още никакви изгледи да се женят. Жените в България имат по какво да поработят върху себе си.

Турците, и да нареждат на жените си, можете да сте сигурни, че туркините знаят как да постигнат това, което искат.

Във всеки случай в служебните отношения си се спазва йерархията – жените-шефове си командват подчинените по същия некадърен начин, по който мъжете-шефове си командват подчинените. Шефовете в Турция като цяло не струват, независимо от пола.

Да бъдем честни, няма откъде да знам в семейните отношения при турците как е – просто съм женен за българка и познавам само български семейни отношения. Иначе на бабите в Турция се отдава почит, каквато вие никога не сте проявявали към собствената си баба.

Добавка от Гери: Както и към майките!!! Както и към който и да е по-възрастен!!! Страшно вярно!Тук са валидни едни „възрожденски” за нас порядки – думата на бащата не се скършва на две. Хора на по 40 и кусур години все още се крият от родителите си като пушат цигари…

  • 21. Туркините са дебели и всички могат да танцуват кючек

Дебели са съобразно възрастта си. 🙂 Тази илюзия може да идва от облеклото на опакованите дами, но те в общия случай са и по-възрастни жени. А дали всяка танцува кючек – не знам, на мен само една ми е танцувала. 🙂 Просто ходихме на бар с колегите и стана як купон – да не си помислихте друго. 🙂 И хич не беше дебела колегата. 🙂

Добавка от Гери: повечето хора на средна възраст не танцуват другаде освен в дискотеки или барове на по едно-две питиета. Дори по сватби и купони не се танцува особено… А кючекчийките са професионални танцьорки, възприемани с ненужно омаловажаване, които не се радват на особено уважение от средния турчин. Не знам, може и лицемерие да е.

  • 22. Турците са дебели и миризливи

Хм, не са по-дебели от мен. Може би са по-ниски, но по-дебели не са. А дали са миризливи? Има се предвид вероятно „неприятно“ миризливи, но това не мога да го потвърдя. Във всеки случай в Турция по-често и повече се използват парфюми, отколкото в България – както от жените, така и от мъжете.

Подозирам, че този предразсъдък за „миризливостта“ се дължи не толкова на нечий личен опит в Турция, а на наблюдения върху транзитно преминаващите през България гастарбайтери. Много ясно – тръгнете на път от Източна Турция за Германия или обратно с кола, и се помиришете сам, като спрете на някоя бензиностанция на автомагистрала Тракия, и после изнасяйте филипики за миризливостта 😉

  • 23. Всички боклуци на пазара идват от Турция (сега вече и от КНР, де)

Абе от Китай идват. Те даже и турските боклуци идват от Китай

  • 24. Турците са похотливи и щипят чужденките по улиците.

Де тоз’ късмет?! 😉 Лично не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Повече от ясно защо 😉 Не само не съм чужденка в Турция, ами вече и чужденец не съм. Дамите-колеги (нетуркини, при това доволно прилични като визия) обаче не са се оплаквали от подобно отношение. А мъжете в Турция се държат доста дистанцирано с чужди жени, например никога, по никакъв повод не докосват чужда жена вкл. избягват и ръкуването. Че се целуват по улиците с гаджетата си, целуват се, но примерно ще поиска огънчето от мен, когато съм с дама в ресторанта и вижда, че тя пали цигара. Пък аз съм непушач и съответно и запалката, и цигарите са у нея. Тя му даде запалката, а той изобщо не поглежда към нея и после пак на мен благодари. Млад мъж в модерно заведение, беше с някакво момиче. Та, не знам дали ги пощипват – не мога да го потвърдя.

Добавка от Гери: Напротив, силно резервирани са, говорим си за „нормалните” хора, защото има и едни дето им викат „маганда”, нещо като нашите циганета-пишлемета. Особено ако жената не е сама. А ако е придружена от мъж, един поглед само може да стане причина за голяма разпра! Малко са кибритлии в това отношение… А не е рядко явление и ако някоя туркиня реши че някой я заглежда непристойно или и е подметнал някоя дума да се разкрещи на улицата, а „виновникът” да изяде някоя чанта по главата. Винаги ще се намерят две, три други дето да я подкрепят в начинанието.

Подозирам, че това се дължи на т.н. „положително очакване“. Отиваш в Турция с нагласата, че там трябва да се пазариш, а умните турски търговци веднага отговарят на това ти очакване и започват с цени от 100 лири, при условие, че без пазарлък цената е 15 лири. Та имам подозрението, че нашите дами отиват с настройка да бъдат пощипвани, а турците не са лоши хора и са добри домакини – отговарят на тези очаквания 🙂

При нас на село не се пазарим – съответно локумът, чиято кутия в Истанбул е около 10 евро, а на летището във free-shop-а има и Special offer 3 кутии за 25 евро, при нас в супера струва 10 лири кутията 🙂 Просто не се пазарим 🙂 (1 евро е малко под 2,50 лири)

  • 25. В Истанбул- а си се изгубил, а са те изнасилили, ограбили, убили и др., не задължително в този ред.

Трябва да си идиот, за да се изгубиш в Истанбул – град с два големи ориентира: Босфора и Златния рог, а и Света София се вижда отвсякъде.

Добавка от Гери: Всъщност, по мое мнение, на човек зле с езиците не е много трудно да се изгуби, особено ако е свикнал или ходил само до градове с планирано строителство, чиито улици се пресичат почти задължително под прав ъгъл…

В 12-милионен град всичко може да ви се случи, но и там добрите хора за повече от лошите. Просто питайте някого за пътя. 🙂 Даже може и с чай да ви почерпи, докато се опита да ви обясни правилния път…

Добавка от Гери: Много вярно. Последен куриоз, качвам се в маршрутка с банкнота от 100 лири. Шофьорът отказва да развали, момичето на седалката пред мен казва „Няма проблем!” и вади от собственото си портмоне 2 лири и плаща за мен. Не се познаваме, не сме се виждали, няма и да се видим повторно!!! Изуми ме! Представяш ли си нещо подобно да се случи в голям град в България? Абсурд! 🙁 🙁

Ах, цялата ни възрожденска архитектура изтрихте с един замах. 🙂 Показвах снимки от Копривщица, Трявна, Златоград и Стария Пловдив в офиса. Реакцията беше: „Ей че красивооо, като в Сафранболу!“ Сега оставам на вас да си намерите снимки от Сафранболу и Шириндже, а като жокер мога да ви кажа, че имаме и разказ за Шириндже в Patepis.com, а и Сафранболу е споменаван 😉

  • 27. Турците не могат да спят, докато не те прекарат в бизнеса. Това да сключиш сделка при изгодни за теб условия си е направо мисия невъзможна.

На това му се вика WTF?!? Бе тия хора като плащат фактура за 197,56 лири по банков път превеждат 200, за да не се занимават с глупости и стотинки, вие за прекарване говорите… Два пъти съм се возил безплатно на такси, една трета от храната в ресторанта нито я поръчваш, нито я плащаш, да не говорим, че и водата не се плаща. Бизнес мисленето им има други, непознати за нас мащаби и мерки, и прецакването на партньора не е сред тях. Турците са много коректни и лоялни бизнес партньори.

  • 28. Турците са черни. Какви народности бе, какви кюрди, всичките са черни!

Да, има мургави. Колкото мен, даже и малко повече. Но пък процентът естествено руси и синеоки е по-висок от този в България. Както казва вече споменатата колега: турците са или хубави, или грозни. А в българските филми се подбират именно грозните типажи да играят турци – иначе нямаше да е български филмът, нали? 😉

Забранено за прасета, THY

  • 29. Няма такова нещо като турска кухня. Ми те свинско не ядат! И кюфтетата са наши!

Ние пък не ядем кюнефе. За съжаление. А кюфтетата, локумът, суджукът, сютляшът, тараторът и шкембе-чорбата ще са наши, само ако ги запазим като марки в Европейския съюз. Иначе ще са общи, както в действителност са. 😉

Другите балкански кухни да не се възгордяват много, защото в действителност имаме обща кухня, която търпи леки промени, ако се местим от изток на запад или от юг на север из полуострова

Кюнефе, кюнефе,
дайте ми парче
На душата си да дам,
да не стане дармадан! 😉

И все пак, май трябва да си пълен кретен-атакист, за а твърдиш, че турците – едни от най-добрите кулинари в света – нямат собствена кухня

Ресторант Софра в Адапазар, Турция

Любимият ми ресторант Софра в Адапазар. Горещо препоръчвам!

  • 30. Всички исторически паметници са разграбени от османските орди. Това латини, рицари… няма такова нещо.

Ха, а къде се намира цялото елинско наследство? В Гърция? 😉 Да бе, да! Ефес не е само вид бира, да ви кажа 😉 А къде се намира турското знаме в Константинопол? Където му е мястото – в крепостта 🙂 Още си е там. Since 1453.

А къде са османските следи в Гърция, Сърбия и т.н.???

Етническите и културните прочиствания са патент на националните държави(вкл. републиките Сърбия, България, Македония, Гърция, Турция, Румъния, Хърватия и т.н.), а не на империите (вкл. Османската).

  • 31. Има постоянен заговор, който цели възвръщането на турската власт върху българските територии. Ще видите вие като започнем да се забраждаме и да учим турски.

Има постоянна глупост. Дължи се на лошо образование и още по-лошото възпитание. И по-горе го казах: за какво им е да го правят?

А турски никак не е лошо да се знае – страната има към 70 милиона жители и даже моето обикновено разбиране на житейските им ситуации беше забелязано и оценено от турците. Което, да ви кажа, ми помогма неимоверно много в работата. Турците оценяват високо факта, че ги разбираш. Спомнете си как Захари Стоянов беше ял блажно в петък. 😉 Аз почти стигнах до петъчна молитва, но закъсняхме и не ни пуснаха. Но пък така им се издигнах в очите. 🙂

  • 32. „Ти работиш в турска фирма?“ (по времето, когато бях търговски директор на турска фирма в България). „Как се отнася шефът ти с теб? Имаш ли проблеми?“ „Ами мъжът ти няма ли нищо против?“

Това беше добавено от А.А., която е българка и работи често за или в турски фирми.

Тези въпроси издават сериозна неосведоменост. Споменах вече, че турците не докосват (пипат) чужда жена.

Проблемът с турските шефове не е, че закачат чуждите булки, проблемът е, че прекалено високо пърхат над проблемите, които трябва да решават.

Другият проблем е, че подчинените ги е страх от шефовете. Ама много ги е страх. Толкова ги е страх, че при възникване на проблем, предпочитат да не го казват на шефа.

Комбинацията от горните две неща може да съсипе всяка задача. Това също според мен е причината защо, при условие, че изпълнителните кадри в Турция са изключително добри работници, страната още не е заприличала на Германия? Причината е проста: неработещи началници. Отглеждат мустаци, а не работа. Но това съвсем не значи, че закачат чуждите булки.

  • 33. От къде тази развита текстилна индустрия, като ходят или само с шалвари, или забрадени?

Добро местоположение, евтин труд, вкус към цветове и аромати. 🙂 И (Гери:) традиции, особено в производството на памук.

Мохамеданското облекло също може да бъде обект на мода. Армине – известна марка за мохамедански дрехи – продава копринените си шамии по около 60 лева, при условие, че нормалната цена на пазара е 12 лв. И продават не само забрадки, ами пълен набор дамски дрехи.

Изобщо – за покупка на дрехи и обувки Турция е много добра дестинация – огромен избор и благи цени.

  • 34. Българските турци никакви турци не са. (също така и никакви българи не са)

А какви да са? Щом човек се чувства турчин, какъв съм аз да му казвам, че не е?

Това много ми напомня на отношението на днешна Република Македония към историческите си личности. 😉 Този е такъв, онзи е онакъв… Иди се снимай, моля ти се!

  • 35. Не пътувай пред турчин в градски транспорт (защото може да те изненада отзад)

Не ще да ми излезе късмета и т’ва си е! 😉 Човек по-скоро трябва да внимава да не го изненада някоя туркиня отпред. Отзад няма кой да ви закача – не си мислете, че задниците ви са толкова хубави 😉

  • 36. Всички турци ли сте гейове/бисексуални?

Това беше добавено от М.Х., български турчин, на когото наистина са му го задавали като въпрос. 🙂 И аз се смях 🙂

Идея нямам каква е ситуацията с гей-хората. Просто не съм от тях и, освен ако не е някакъв много видим гей ;), не бих могъл да го забележа. Доколкото знам във всички страни те са около 5% (някъде съм чел за 10%, т.е.колкото левичарите). А единственият турчин, за когото мога да кажа че е гей (т.е. личеше си), беше един продавач в C&A в мола на нашето село. Той си беше „типичен“ – хубаво тяло, обичка, малко пръстче, тънък(т.е.висок) глас, лек грим, нежни движения и т.н. И много учтив. Дадох му парите, той ми опакова дрехите, издаде ми фактура, каза ми „Благодаря“, аз му казах „Довиждане“ и това беше. Други не съм срещал или поне не знам да съм срещал.

Добавка от Гери: По принцип гейовете в Турция са много по-потиснати и не на мода от същите у нас. Тук е почти абсурдно да се мисли за провеждането на гей-парад. И отново лицемерие: знам със сигурност, че из Таксим има много про-гей ориентирани заведения и места за развлечение. (на Patepis.com имаме едно приключение в истанбулски гей- бар http://patepis.com/?p=13663 😉 ) А иначе, горният въпрос вероятно произлиза от наблюдения в поведението на нормалните мъже, тъй като е доста по-различно от същото в България. Тук, в Турция, е нормално мъже да ходят под ръка, да се прегръщат, да си разменят целувки по бузите и изобщо се докосват много повече, отколкото българските мъже. И на мен ми беше много объркващо първите години, но после окото ми свикна…

  • 37. Българските турци, заминали за Турция по време на ‘голямата екскурзия’ се завръщат през лятото за да ‘заредят’ със зимина (лютеница, кисели краставички, дори един път едни роднини се опитаха да изнесат цяла пуйка (заколена).

А по слухове и свински пържолки хапват, че в Турция са кът 😉

Не искам да обиждам всичките турци, но българските турци май по-често пращат момичетата в университет от другите. И изобщо избягват забрадките. Искрено се надявам и радвам за тях.

  • 38. Турците в България говорят развален турски (забележка към т. 19 (от обратния списък с турските представи за българите и Българи) – това е вярно, аз лично мога да различавам поне 3 вида диалекта, налични в България, които сравнени с модерния литературен турски език са наистина развален турски. Истината е, че в България все още се ползват остарели частици на османски турски, които са излезли от употреба) (от А.А.)

Това даже на мен ми направи впечатление – опитвайки се да поддържам езикова форма, почнах да гледам новините на „майчин език“, когато съм си в България. Езикът е същия, но наистина звучи другояче.

Същото важи и за турските думи в българския – извън кухненско-хранителните термини, които са 1 към 1 като значение, останалите турски думи в българския нямат точното турско значение, ами има леко „изместване”. Например тамам (таман) на турски се казва в ситуацията, в която ние казваме „ОК“ или „добре“, докато „таман“ на български се използва за „точно“. Което е близко, но не е таман точно 🙂

  • 39. Помаците са турци (това изразяване си е публична тайна, макар да е грешно. Интересно на мен нашите са ми казвали „с помаци да не се занимаваш“, и до ден днешен не разбрах защо точно. (М.Х. – български турчин)

Всички имаме своите заблуди – затова ми е интересно да работя с хора.

Това със сигурност е заблуда – помаците са си българи-мохамедани, а дали може да им се вярва и да се занимава човек с тях, ще ви кажа, когато ида на дълга командировка в Сатовча или в Доспат. А може да питаме и Таня Мангалакова – тя със сигурност може да ни осветли.

Като знам как ме обслужват мен на село, дето сме трима чужденци на кръст – чувствам се като султан, честно – мога да си представя как е по Анталия и курортите… 😉 Е, разбира се, че има изключения, но като цяло обслужването в Турция е върхът.

Не съм пробвал, но е крайно време Кушадасъ да бъде наричано Кушада на български. Това чуждопоклонство и неграмотност на маркетинг-мениджърите ме вбесява вече 40 години.

Иииии, като за последно, да не забравяме:

  • 42. Хубаво момче, ама турче! (М.Х.- български турчин и хубаво момче 🙂

А това е най-хубавия предразсъдък 🙂 Мамка му, всички искаме внуците ни да са поне италианци или французи, и не искаме да са негърчета, ама… пусти хубави момчета и момичета на Балканите, все глупости правят. 😉

Този предразсъдък е валиден и в обратната посока: хубаво момче, ама българче…

Да давам акъл на българки по въпросите за любовта е кауза пердута (вие някога акъл на българка давали ли сте?) –те не си оставят магарето в калта, поне що се отнася до любовта. Затова ги харесвам.

Мога обаче да дам акъл на българските момчета – и без друго ние сме тези, дето лапаме мухите в любовта, затова знам, че съветът ми може да бъде приет и много се надявам поне един от вас да го изпълни.

Съветът ми е: падне ли ти туркиня, дръж и не пускай! Ако трябва ще я крадеш, ако трябва ще се биеш с баща ѝ и братята ѝ (а тя има много, че и една сюрия братовчеди има), но – ДРЪЖ и НЕ ПУСКАЙ 🙂 И вие ще чуете „Хубаво момче, ама не-турче“, но имам усещането, че борбата си заслужава. Падне ли ти туркиня, дръж!

Та това беше списъкът с българските предразсъдъци спрямо Турция и коментарите ми към тях. Искрено се надявам досега да ви е било забавно, защото малко по-късно ще продължим с другия списък:

Какво турците си мислят за България и българите

(след 14:00)

*трудовак – военнослужещ от Строителни (по-рано Трудови) войски. Основани са от Александър Стамболийски и се занимаваха с военно и гражданско строителство. Войници в Строителни войски в ранните години на социализма бяха политически неблагонадеждни момчета, а в късните мугодини – от малцинствата. В конкретния случай беше турчин момчето 🙂 – бележката е специално за читателите ни, чието ЕГН започва с число по-голямо от 74 😉

Други разкази свързани с Народи – на картата:

Народи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


107 коментара

107 коментара to “Българите за турците и Турция (Турция – България, която загубихме – 1 част)”

  1. Стойчо каза:

    Велики? Чак пък 🙂

    Иначе ако си мерим преживяванията, аз живях последните две години в силно ислямистки град, един от стожерите на партията на Ердоган, от перспективата на който Истанбул изглеждаше разблуден, шансонетен град

    Да речем…, че имам поглед? 🙂

  2. умри турчин

  3. Стойчо каза:

    Чакай да си го преместя в другия крачол

  4. Ицо Полиглота каза:

    Стойчо, не можеш да си представиш с какъв кеф ти прочетох статията, както и втора част. Едно голямо браво от мен за отвореното съзнание и сърце, които имаш!!! Мисля по абсолютно същия начин! Аз преподавам история и международни отношения в 2 международни университета в Мадрид, между другото. Надявам се някой ден да се срещнем с теб на живо в Мадрид или София и да поговорим за пътешествия, народи и предразсъдъци над чаша студена бира. 🙂

  5. Стойчо каза:

    И аз ще се радвам 🙂

  6. Стойчо каза:

    Липсващият коментар е маркиран като спам – заради груби обиди към автора (аз), другите коментатори (не аз) и редакцията (пак аз).
    А жалко – историята как една туркиня не му е пуснала на автора на обидния коментар, щеше определено да заинтересува аудиторията 🙂

    Предишния път, когато се случи подобно нещо, беше около 2008г

  7. Дария Иванова каза:

    Толкова хубаво написано…. ммм.. наслада…

Leave a Reply


Switch to mobile version