февр. 29 2012

Африка пеша (7): Мали: Страната на догоните

Published by at 9:00 under Лора Василева,Мали

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар,  празнувахме Коледа в Сенегал, а после видяхме как живеят в  прогонените християнски села в Сенегал

Днес откриваме западноафриканското Мали за нашия сайт, за да видим най-голямата сграда от кал в света, както и да видим мистериозната Страна на догоните.

 Имайте търпение да се зареди – снимките са много

Приятно четене:

Африка пеша

част седма

Мали: Страната на догоните

Мали – страната на легендарното Тимбукту и на мистериозните догони, една от най-мощните африкански империи в миналото, богата на културно и етническо разнообразие.

Пустинята Сахара – Мали, Западна Африка

Границата с Мали минахме сравнително бързо и безпроблемно.

Забавното тук беше, че нямаше определен граничен пункт и трябваше да обикаляме далече из селото, за да намерим полиция да ни бие печати. Освен по километричните опашки на камиони по нищо не личеше, че влизаме в друга държава.

Пътувахме с Майкъл и неговия Land Cruiser чак до

Бамако,

където останахме заедно на къмпинг за два дни. В къмпинга срещнахме голяма група италианци с един камион и един кемпер, които отиваха до Буркина Фасо. Камионът им беше огромен- 15 тона и носеха много неща за Африка – компютри, дрехи…С тях имаше един португалец, който снимаше филм за Западна Африка. Взе ни интервю, за да ни включи във филма. Бамако беше хубав град на брега на река Нигер. Изглеждаше доста чист и подреден, в сравнение с градовете, в които сме били до сега. Разходихме се един ден из центъра и продължихме на север. Имахме само 15 дни виза за Мали и искахме да видим най-интересните неща в тази мистериозна страна. Не отидохме до Тимбукту, което вече въобще не е трудно достижимо както е било в миналото – там вече има дори летище! Всъщност най-интересното в Тимбукту е Фестивалът на пустинята, който се провеждаше точно в момента…но билетът за него е около 150 евро за 3 дена…може би ще го посетим някой друг път в този живот…

Акащи момченца край пътя – Мали, Западна Африка

Акащи момченца (дрисльовци) край пътя

Разстоянията тук са огромни, чакаше ни много път. Първо ни качи един малиец до първия пост за плащане (в Мали шосетата се плащат). След това ни качиха трима малийци за още стотина километра. Като цяло стопът вървеше добре и никой не ни искаше пари (което се случваше в Сенегал и трябваше да питаме всеки път преди да се качим дали е безплатно). Накрая един джип пълен с багаж догоре ни взе двамата на предната седалка. Въпреки, че в началото му отказахме като видяхме колко се е натоварил, той настоя да ни вземе. На един от полицейските постове обаче ни спряха и му направиха голям проблем, че се возим двамата отпред. След дълги разправии, проверки на визите и паспортите ни, ни пуснаха срещу подкуп от 5000 CFA ( към 10 евро). Бяхме много учудени как всички коли и бусове се возят претъпкани с хора и животни, някой път дори имаше хора на покрива, а нас ни спряха за това.

Малиецът ни обясни: всички дават пари тук.

Вечерта спахме покрай пътя на разклона за

Джиене – село, цялото построено от кал,

известно с

най-голямата кална джамия в света (и въобще най-голямата кална сграда)

Най-голямата кална джамия в света – Джиене, Мали

Най-голямата кална джамия в света

Всъщност в тази част на Мали повечето села бяха построени само от кал и след всеки дъждовен сезон се налагаше да се строи наново.

На сутринта ни качиха двама германци с джип и гид и направо отидохме с тях в хотела им в Джиене. Попитахме дали може да си опънем палатката на покрива и те се съгласиха, но не искаха да ни кажат колко ще струва. Прекарахме деня с германците и гида им, който ни развеждаше наоколо. Джамията беше внушителна и малките улички и калните къщи изглеждаха като от приказка. Всичко обаче беше много туристическо и нямаше евтни ресторантчета и магазинчета. Заради сухия сезон и пустинния вятър – харматан въздухът беше наситен с пясък и прахоляк и понякога беше трудно да дишаш. Небето не се виждаше – всичко беше обвито в пясъчна пелена.

Пазарен ден в Джиене, Мали

Пазарен ден в Джиене

Най-голямата кална джамия в света – Джиене, Мали

Най-голямата кална джамия в света

Пазарен ден

Река Нигер край Джиене, Мали

Няма мостове. За да стигнеш до Джиене трябва да прекосиш р. Нигер

Жени – Джиене, Мали

секънд хенд

Вечерта в хотела отказахме да ядем – поискахме ориз, но имаха само кус-кус, което не ни беше любимото, а и беше много скъпо. Опънахме палатката на покрива и почивахме от дългия ден. По-късно се качи при нас един малиец от хотела и ни донесе купа спагети и газирано манго. Каза, че е безплатно, сготвил го е за себе си и е останало. Извини се, че нямало ориз за вечеря. Приехме с удоволствие, а той дори не остана да си поговорим. Не знаехме защо бяха така мили с нас в този хотел. Питахме многократно собственика колко да платим за палатката и той накрая каза, че е безплатно. Не ни поискаха никакви пари и на сутринта ни подариха 2 хляба! Бяхме очаровани от добрината на малийците и все повече ни харесваше тази страна. Тръгнахме си с германците обратно до главния път. Те отиваха към Бамако, а ние останахме на стопа в обратната посока –

към Мопти

Имахме потвърдил кауч-сърфър в Бандиагара – селото, от където се тръгва на трекинг в Страната на Догоните – най-красивото и необикновено място в Мали.

Ядки от кола – Мали, Западна Африка

Ядки от кола – горчив плод, който възрастите ядат за ободряване, в Страната на догоните в задължителен подарък за хората в селото

Сълзи – Джиене, Мали

Следите от сълзи остават в прашното Джиене

Калната джамия в Джиене

Пазар

Не след дълго ни качи едно малийско семейство с малко момченце. Закараха ни чак до Мопти и през целия път слушахме Бърнинг Спиър, Алфа Блонди и Боб Марли на макс.

В Мопти хапнахме и хванахме разклона за

Бандиагара

Веднага дойдоха да ни зарибяват за такси и рейс. Когато казахме, че сме на стоп, се смяха и казаха, че е невъзможоно. Почакахме доста и накрая ни качи един Мерцедес, който отиваше до средата на пътя до Бандиагара. Точно натоварихме раниците и се качихме, когато се появиха същите двама, които искаха да ни качват на рейса и започнаха да крещят нещо на шофьора. След кратка разправия шофьорът даде газ и тръгна като удари моторчето на единия, който се опитваше да ни препречи пътя.

500 метра по- надолу спряхме да качим още един стопаджия – военен малиец и двамата с моторчето отново ни настигнаха. Този път бяха бесни и препречваха целия път с мотора, така че да не можем да минем от никъде. Накрая с яко газ и маневра извън пътя, минахме върху мотора и продължихме. Явно не му даваха да ни вози на стоп и искаха да се качим в рейса им. Цялата случка беше доста брутална, но Мерцедесът беше здрава машина и мина през целия мотор без да му стане нищо. За щастие не сгазихме човека, само падна на земята. Уплашихме се, че ще ни подгонят с мотора, но за късмет не ни последваха повече. Оставиха ни на първия полицейски пост. Там почакахме малко и ни взе ново Ауди директно за Бандиагара, отново заедно с военния стопаджия.

В Бандиагара обаче телефонът на нашия домакин Джон беше изключен. Цял ден му звъняхме, писахме му СМС-и и дори намерихме други американци, доброволци от корпуса на мира, но дори те отказаха да ни помогнат. Вечерта решихме да тръгнем пеша към Страната на Догоните и да спим по пътя в гората.

Bandiagara, Мали

[Лора]: На другата сутрин се чувствах доста зле. Имах малко температура, беше ми студено и имах разстройство. От няколко дена бях доста отпаднала и заради многобройните ухапвания от комари в последната седмица, веднага реших, че е малария. Хората, които срещахме да пътуват по-дълго в Африка казваха, че щом имат температура, веднага пият хапчета против малария, без дори да отидат на доктор. Ние също си бяхме купили хапчета за един човек от Дакар, но решихме все пак да се върнем до болницата в Бандиагара да ми направят тест. За пръв път от началото на нашето пътуване се чувствах зле, едва си носех раницата петте километра до селото. Болницата беше сравнително добра – почти като българските болници. Докторите бяха много мили, въпреки че не ги разбирах много на френски. Направиха ми тест за тиф и малария и чакахме до следобед за резултата.

За щастие резултатите бяха негативни, предписаха ми прахчета за стомах и казаха, че е от водата или храната. Лекарствата веднага подействаха и още на същия ден бях добре. Тръгнахме отново по пътя за Страната на Догоните. Все още бях страшно изтощена и се надявахме някой да ни качи на стоп. Пътят беше съвсем черен – с пясък и много камъни – само за мотори и 4х4, но всъщност джипове почти не минаваха. Сутринта не видяхме нито един. За късмет обаче почти веднага ни качи един джип за следващото село на 5 км. И за още по-голям късмет точно, когато стигнахме селото им се обадиха, че кола е закъсала по пътя и трябваше да отидат да помогнат още 5-6 километра по пътя. Точно когато мислехме да оставаме да спим някъде там и да продължим на сутринта със свежи сили, ни взеха 2 момчета с моторчета- всеки на един мотор с раницата. За пръв път стопирахме мотор и беше много забавно. Закараха ни до Дуру- селото, където знаехме, че има къмпинг за по 1 евро на човек. Преспахме там, оставихме едната раница на съхранение в къмпинга и тръгнахме на трекинг из

Страната на Догоните

Още в началото беше много красиво – скали, причудливи дървета и жълта суха трева. Бяхме единствените туристи без гид, имахме малка снимана карта на местността (на фотоапарата) и мислехме, че ще можем да питаме местните, ако се загубим.

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

Веднага разбрахме обаче,че местните умишлено ни дават грешни посоки, за да се загубим и да дадем пари, за да ни покажат пътя. Пътят не беше лесен, постоянно трябваше да прекосяваме високи скали и долини с градини, нагоре надолу, като имаше много пътечки между градините и селата. Още в началото, когато питахме натам ли е първото село ни отговаряха: „ ооо…много сте се загубили, въобще не е натам” Ние обаче имахме карта и компас и вярвахме на тях. Беше много забавно как всеки се опитваше да ни дава грешни посоки, децата тичаха и крещяха след нас: „това не е пътя” без дори да знаят накъде отиваме. Накрая успешно стигнахме

първото село – Идели На и в следващото – Комокани

останахме да спим на къмпинг.

По пътя към Страната на догоните

Лук

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на Догоните всъщност предстявлява редица от селца,

високо в скалите, напълно откъснати от света, без вода и ток, но с богата култура и познания. Мистерията около тези племена, освен колоритнете танци с маски и причудливите пещери в скалите, е древните им астрономически познания.

Догонците са знаели за пръстените на Сатурн, спътниците на Юпитер и спираловидната форма на нашата галактика

векове назад – неща, които не могат да се видят с невъоръжено око. И най-озадачаващото- свещената за тях звезда Сириус Б, която е била напълно непозната на астрономите до 1862 г. Звезда-джудже, съставена от изключително плътна материя, те твърдели, че е най-тежкия метал на света. Древни звездни карти изрисувани по скалите показват изключителните астрономически знания на тези племена с примитивен бит и изолиран живот. Теориите по въпроса са различни, някои твърдят, че извънземни са им донесли свещените познания, но мистерията остава неразгадана.

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Obama - my dream в Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Obama - my dream

Градини – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

С много усилия се поддържат градините в сухия сезон

Дете – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

на заден план са калните тухли

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

типичните стълби тук

Дете – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Обама е голяма звезда тук- има тениски, шапки, лепенки, дори долни гащи с Обама

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Зърнохранилище

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

Не можахме да открием това познание в съвременните догони.

Единственото, което ни казваха беше ‘доне моа кадо..’ (дай ми подарък). Тъжно е как традиции и култура, съхранявани през векове, войни и промени, сега се пречупват под туристическия наплив. Всъщност не срещнахме много туристи по пътя, във всичките къмпинги бяхме сами и много рядко срещахме някой бял по пътя.

Но отношението им към нас беше изморително. Щом минехме покрай някое село, веднага ни нападаха малки и големи – искаха подаръци, пари, химикалки, да ни носят раниците, да ни стават гидове…Преследваха ни понякога с километри. Да разговаряш нормално с някой местен беше почти невъзможно. Може би причината беше, че нямаме гид, но за истинските нрави и характер на догонците не можехме да научим много.

Очаквайте продължението:

Африка пеша (8): Мали: Страната на догоните (продължението)

Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата:


Западна Африка


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Африка пеша (7): Мали: Страната на догоните”

  1. Longanlon каза:

    романтичната ви заблуда относно догонците е толкова умилитена 🙂

    нима си мислите, че въпросните звездни карти са били съставени от цялото население и че са били интелигентни и начетени? дори тия карти наистина да са верни, вероятно звездобройството е било прерогатив на избрана жреческа класа, живееща на гърба на бедното и просто население, както е било навсякъде по света. сега просто тая класа я няма, а населението си е същото…

  2. Стойчо каза:

    Лонги, точно за това много харесвам тази африканска поредица – вижда се, че не всичко, което хвърчи, се яде. И авторите го казват 🙂

  3. stefanrusev каза:

    Страхотни снимки !!! Този, който ги е правил просто е върха !!! А за дестинацията- нямам думи… Жалко само че сте пропуснали фестивала, но на такова дълго пътуване явно без „жертви'“ бюджета няма да се върже . Следващия път обаче искаме и ние с Вас!

  4. stefanrusev каза:

    Малко малииски блус:
    http://www.youtube.com/watch?v=r01CxENhu30

  5. iaia каза:

    Хм, колкото и да съм шантава, честно, не бих тръгнала така – само с още един човек, на автостоп, че и на автопилот. Макар че точно в това е вашия „номер“ 🙂 А снимките наистина са уникални, особено на хората. Пожелавам ви да се върнете живи здрави! 🙂

  6. rumiana каза:

    Аз пък бих тръгнала, или поне така си мисля… Лошото е, че одъртях вече и не ми остава друго освен да завиждам светло! И да чета пътеписи 🙂 А снимките на Лора са наистина великолепни!

  7. Dancho Kolev каза:

    Абе и аз съм доста шантав, но не бих предприел такава авантюра! Всичко описано от Лора е невероянто интересно, а и придружено с тези уникални снимки! Браво за поста!!!
    Като четях, се сещах за разказите на близки приятели, които са работили в „братска“ Ангола по времето на Булгаргеомин, как там са ходили на лов за диви животни с АК47 и УАЗ-ка на фарове през нощта, сред трева с височина над 3 метра., премеждия с отровните змии мамби и други подобни. Всички казват, че Африка е най-красивият континент и сигурно е така!

  8. Стойчо каза:

    Очаквам четенето на пътеписи да предизвиква повече пътешествия, а не извинения от вида „одъртях вече“ 😉 Много ви се моля 😉

  9. Vlaamsbrabander каза:

    Да са живи и здрави такива пътешественици като Лора и Евгени. Показват една действителност, която ме кара да съжалявам, че толкова красоти и чудеса по света са в „ненормални“ държави и никога няма да събера смелост за да отида да ги видя наживо.

  10. rumiana каза:

    Еее, одъртяхме за пътешествия в стил Лора и Евгени, а иначе – пътешестваме, че и още как 🙂 …Отчасти и благодарение на четенето на пътеписи, разбира се 😉

  11. Дончо каза:

    Много благодаря за тази чудесна поредица с отлични снимки.

  12. […] Африка пеша (7): Мал&#… via Пътуване до… by Стойчо on 2/28/12 […]

  13. […] Африка За известно време ще прекъснем пешеходното пътуване из Западна Африка – за сметка на това ще отскочим за малко до Източна […]

  14. […] последно открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Днес ще […]

  15. […] западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

  16. […] села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

  17. […] села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

  18. […] села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

  19. […] села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

  20. […] села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на […]

Leave a Reply


Switch to mobile version