окт. 29 2008

Да удължим лятото … в Гърция

Published by at 14:24 under Корфу,о.Корфу,Тихомир

Стига сме скитали надалеч – да се върнем към нашите съседи, които това лято доказаха, че са много по-добри домакини от родните ни черноморски „строители“ и „хотелиери“. Докато аз се натуткам да си напиша разказа за дългата събота/неделя около 22-и септември, Тишо ме изпревари с разказа си за остров Корфу. Приятно четене:

Да удължим лятото … в Гърция на остров Корфу

Румънците масово почиват в България, а българите – в Гърция.

Това е новата мода.

Години наред бях слушал от роднини, приятели, колеги и познати колко яко е в Гърция, та най-после дойде ред и аз да си замъкна задника до там, за да видя кое му е якото. Топлите южни морета са чудесен начин да удължиш лятото със седмица-две, в края на сезона.
Вързахме се на офертата на „Географски свят” за туристическа обиколка на страната с „лускозен автобус”. Екскурзоводката беше абсолютен професионалист, но виж, автобусът – на 700 000 километра, с раздрънкано окачване и няма къде да си сложиш краката. 20 часовото пътуване през пресечените планински райони на отиване беше истински Ад. „На юг от Петрич всички планини са като Пирин”, казваше един познат, което значи, че 50 километра лашкане по завоите се вземат за два часа с „луксозния” автобус. Гърците имат доста магистрали за довършване, също като нас.

Първото ми ярко впечатление от страната бяха стотиците миниатюрни бензиностанции, заврени буквално във входовете на жилищните кооперации. Чудя се, какво ли мисли Европейската комисия по този въпрос?


Messonghi Beach, Ionian Islands, GR

Карта на остров Корфу

На очи се набиват и многобройните параклиси край пътя. С тях се отбелязват места, които гърците считат за свещени или места, където някой е катастрофирал и умрял. Има параклиси, предназначени за молитва, параклиси в частните дворове, параклиси по кръстовища, паркове и оживени площади. Малки, големи и средноголеми праклиси. Изобщо, параклиси да искаш.

На всяка крачка в парковете има кошчета за боклук, а чистите обществени тоателтни са безплатни за туристите, което прави добро впечатление, успоредно с липсата на засилено полицейско присъствие по пътищата.

Е, да, ама шофьорчето си беше тръгнало с лошия късмет в джоба и още на отиване успяха да го глобят за развален тахограф, а в края на ексурзията катастрофира, но за това по-късно.

Не бива да се предлагат рушвети на гръцките ченгета

и има защо. Вместо от самотни, алчни патрулки, пътищата в южната ни съседка се охраняват от цели хайки. Смесени групи от различни служби на полицията, пътната полиция и жандармерията завардват едно шосе и спират всички преминаващи автомобили за проверка. Очевдино държавата не разчита на честността на своите служители, а на кодошлъка и на взаимния контрол между различните служби. Ченгетата в Гърция не са кой знае колко добре платени, но имат редица социални придобивки. Дори един сигнал за корупция, обаче, е напълно достатъчен, за да ти отрежат пътя към всякаква работа в държавния апарат.

Глобите са въпрос на сериозен пазарлък.

Първоначално искаха да глобят шофьора 700 евро и да го пратят да си опрвя тахографа в Солун, но след едночасови преговори наказанието падна на 100 евро. Ако ги платиш в десетдневен срок, държавата ти прави 50% отстъпка. Византийска му работа!

Първият сблъсък с градската действителност на Гърция беше

Янина

– планинско градче, забутано в сърцето на южната ни съседка. Настаниха ни в стар, мръсен и амортизиран хотел в центъра на града, носещ китното име „Бизантион”. По-късно щях да разбера, че всички тризвездни хотелчета в Гърция са стари, мръсни и амортизирани. Туризъм с традиции, какво да го правиш!

Езерото, около което е разположен градът, си заслужава да се види, стига да оцелееш в хаотичния трафик по пътя. Из улиците преобладават евтини малолитражки и всякакви мотопеди. Очевдино гърците са прагматични хора, защото такова нещо там никъде не видях. Но за сметка на това са супер скапани шофьори. По-скапани дори от нашите. Всички мотористи карат без каски, а всички шофьори – без колан. Ченгетата се правят, че не ги виждат. Да пресечеш на пешеходна пътека в Гърция е по-опасно, отколкото в България.

Обслужващият персонал не говори никакви езици. Отбих се в едно кафене по главната и проведох следния монолог с момичето зад бара:

Аз: Гуд морнинг! Инглиш?
Тя: Йес! (с усмивка)
Аз: Дабъл еспрессо, плийз!
Тя: неразбираемо изрчение на гръцки.
Аз: (жестикулирайки оживено): еспрессо лунго, биг кофи, гранд кафе, дабъл еспрессо, плийз! Екстра лардж.
Тя: (учудено) неразбираем въпрос на гръцки?
Аз: (посочвайки двойното кафе в менюто): Ай рийли нийд а БИГ кофи, бейб!
Тя: ОК!

Накрая получих ето това.

Трябваше да минат няколко дни докато разбера, че всъщност точно така изглежда дългото кафе в Гърция. Добрата новина за кофеинови наркомани като мен е, че кафенцата по гръцките курорти може да са колкото един нокът на дъното на чашката, но за сметка на това са силни, ароматни и вкусни. Задължително ти ги поднасят с вода и сладкиши. Което оправдава двете евра за доза сутрешна свежест.

След още няколко часа изтощително пътуване с „луксозния автобус” се озовахме на

ферибота за о-в Корфу

където трябваше да прекараме три дни в ол-инклузив комплекс, носещ звучното име „Месонги бийч”. Отвън всичко изглежда доста представително, но отвътре хотелът прилича на общежитие, което спешно се нуждае от ремонт, а ресторантът – на най-обикновен ученически стол. Два квадратни метра мазилка се изсипаха от тавана на коридора и замалко не паднаха върху главата на невинен турист, който отиваше към стола, за да се нахрани. Поне кухнята си заслужаваше.

Престоят в такива комплекси не предлага кой знае какви развлечения, освен киснене в басейна, дискотека с малоумен аниматор и игрална зала, където можеш да почукаш билярд и нещо, което не го знам как се казва, но чух един немец да го нарича „горещата шайба” (Die heisse Scheibe). Още имам рани по ръцете от горещата шайба.

Стеличка се оказа играч с вродени котешки рефлекси и бързите й ръчички успяха да спечелят 40 поредни игри върху масата. Без нито една загуба! След като всички от групата многократно паднахме срещу нея решихме, че е крайно време да я подложим на международна конкуренция. Приближих се към две дебели момичета и две луничави момчета, които се потяха на съседната маса и културно им предложих да направим среща между техния и нашия най-добър играч.

Тлъстата немкиня веднага ми замириса на надъхана, злобна феминистка. Подозренията ми се оправдаха. „А това малкото момиченце най-отзад няма ли да го включите в играта?” – попита ме тя. „Всъщност, тя е единственият човек, който мисля да играе срещу вас” – отговорих й. Добре, ама те нямали излъчен шампион. Хубаво, рекох им, потренирайте, изберете си победител и после елате да ви размажем. Последва дълъг дебат между членовете на противниковия отбор, които решиха, че все пак ще е по-демократично ако всички играем на смени. Бихме ги няколко пъти с много на нула и не пропуснахме да им припомним за ОНЗИ мач от световното през 94-та. Изкуствените усмивки се изпариха от любезните им лица. По-късно в дискотеката дори се направиха, че не ни познават. Потъпкахме националното самочувствие и на други държави. Оформи се нещо като мини световно първенство по „гореща шайба”, с публика, където българите мачкаха наред. Докато не се появи един руснак,

който ни припомни важния историческия урок, че всички завоевания свършват в Русия.

Столицата на о-в Корфу

е симпатично малко градче от средиземноморски тип – с тесни павирани улички, зелени капаци по прозорците на разноцветните къщурки, много палми и кафенета из центъра, между които щъкат негри, които продават пиратски дискове и всякакви незаконни неща. Голямо впечатление ми направи ето този екземпляр.

Не знам защо у нас битува схващането, че гъркините са грозни и дебели. Всъщност, гръцките момичета много приличат на българките – по маниер, стил на обличане и поведение.

Дори вечната мода на запасните дънки не е успяла да ги подмине.

Е, разбира се, нашичкото си беше най-хубаво от всички.

Ако случайно пътувате до Корфу, в никакъв случай не пропускайте

двореца на печалната австрийска императрица Елизабета,

по-известна сред европейския хайлайф от края на 19 век като „Сиси”.

Покрусена от изневерите на мъжа си и от загубата на син, сестра и дъщеря, красивата благородничка е построила разкошна лятна вила на острова, където да отдъхва от околосветските пътешествия, да се крие от злобната свекъвра, да си лекува туберкулозата и да оплаква нелепата смърт на злощастните си роднини. Сестра й се самозапалва с цигара, която се опитва да скрие от баща си и изгаря жива, синът й се самоубива заедно с любовницата си, а едната й дъщеря се разболява и умира в ранна детска възраст. Богатите също плачат.

Дворецът се казва „Ахил” и впечатлява с декадентския лайфстайл на австро-унгарското благородничество от края на по-миналия век.

Най-забележителни в него обаче са статуите на едноименния древногръцки герой, които изобразяват триумфа и гибелта на Ахил, както и деветте музи – изваяни от бял мрамор в естествен ръст. Това място инстинктивно те грабва още от входа и сериозно го препоръчвам на всеки, който пътува до Корфу. Единственият недостатък са тълпите туристи, които се изсипват на рояци от огромните лайнери, ежедневно акостиращи на острова.

Имаме още доста хляб да изядем, докато настигнем гърците по туризъм.

Плажовете на Йонийско море

са чисти, а водата – доста солена. Навсякъде има китни, малки ресторантчета, които предлагат местна кухня (особено внимание заслужават салатите), а цифрите са като в България, само че – в евро.

Последната вечер прекарахме в дискотеката на хотела, където групичка пияни сръбски манекенки мятаха гюбеци под звуците на мазна, ресторантска, юго-чалга. Спомних си една забавна случка, която ми разказа приятел, който през лятото работи по баровете в Слънчев бряг. Дошъл един чужденец и попитал бармана: „уер ис да бийч?”, а барманът му отговорил: „да бич ис ин да диско”.

Успяхме да се сприятелим с ди-джея, който се оказа румънец (демек – от наш’те). Убедихме го да пусне електро, докато сръбкините си смучат коктейлчетата на бара, та да можем и ние да потанцуваме малко. След това се метнахме пияни в басейна, а охраната дойде да ни вади. Време беше пътуването да продължи.

За „Метеора”

мога да кажа само едно: WOW!

Светлината и мракът се бореха за надмощие над това свещено място, където небето докосва земята, а в равнината под манастирите беше полегнало китното курортно градче Каламбака, което целогодишно се издържа единствено и само от поклоннически туризъм.

Аналогията с духовното училище на безсмъртните от „Легендата за планината Зу” е неизбежна. Единственото, което издава, че горе все пак медитират хора, а не богове, са въжените линии, които освен за доставки на храна, се използват и за транспортиране на тъпи туристи.

Гърците наричат причудливите скали „дело на Всевишния”, а аз за пореден път се убедих, че природата определено има чувство за хумор.

Последната нощувка беше в

Паралия-Катерини:

любимо място за отдих на българската „гъзария”. Не се учудвам.

Атмосферата в курортното градче силно наподобява един микро Слънчев бряг, но без панелните небостъргачи. Колкото повече се приближавахме към границата с България, толкова повече хамъри, джи класи, кайени и туарези започнаха да се появяват по пътищата. И всичките със софийскя регистрация…Най-много бяха в

Солун

Именно там една 18 годишна ученичка на име Хелене,която беше взела книжка преди пет дни, „не забеляза” нашия автобус и заби черното си голфче в него.

Гърците имат традиционно отвратително отношение към нас – българите (нищо, че непрекъснато увеличаваме брутния им вътрешен продукт и захранваме пазара им с евтина работна ръка), но това най-много си личи, когато на пътя стане някаква беля.

Мацката беше в абсолютно нарушение на всички правила, но дебелият й баща се опита по всички възможни начини да изманипулира куките и да обясни, че „българите са виновни”. Дори имаше намерение да ги излъже, че той е седял зад волана, за да не се опетнява чисто новото шофьорско досие на щерката. Добре, ама този номер не мина пред набитото око на ченгетата, защото дебелакът просто нямаше как да се побере в шофьорската седалка, издърпана максимално напред. Изключително добрата преводачка свърши перфектна работа, а в наша полза се намеси и случаен свидетел-грък, който потвърди, че малката е седяла зад волана и, че не ние нея, а тя – нас, нали.

Разминахме се без жертви и с минимални щети.

Казват, че началната заплата в Гърция била хиляда евро. Това мотивира много българи да ходят и да си търсят работа там.

Честно казано, не мога да ги разбера.

Отношението към българите е надменно дори като към туристи, които си плащат. Не искам да си мисля какво е да имаш над главата си гръцки шеф-феодал. Никога не бих отишъл да живея в тази страна (освен, ако Атина Онасис не ми предложи брак), но виж, може и да се върна някой ден на островите, за да удължа лятото отново.

Послепис:

Най-добрият ученик на Аристотел веднъж го запитал: „Учителю, как мога да стана умен като теб?” Мъдрецът нагазил дълбоко в едно езеро и направил знак на ученика да го последва. След това започнал да го дави. Натискал главата му под водата, а онзи се борил с вички сили за глътка въздух. „Когато станеш толкова жаден за знания, колкото жаден си за въздух в момента, тогава ще заприличаш на мен” – посъветвал го мислителят. Ученикът се казвал Александър Македонски. Какъв е изводът от тази история ли? Ами, простотията ходи по хората, а не по гората, ето какъв!

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Корфу – на картата:

о.Корфу

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Да удължим лятото … в Гърция”

  1. Почивката в Гърция наистина е много приятна. Само дето цените там никак не ми харесват…

  2. Stoil Stoilow каза:

    А на мен и гъркините не ми харесват…

  3. Стойчо каза:

    Мрън-мрън;-)

    (шегувам се, не се връзвайте)

  4. Владо каза:

    Това лято бяхме с жена ми в Олимпик бийч-на 5 километра от Катерини. Догодина пак ще отидем в Гърция. Живот и здраве. Хотелчето е 3 звезди и определено се нуждае от подобрения-имаме определени забележки към него, но пък се почиства редовно от руски чистачки, храната е изобилна, морето чисто, цари спокойствие,няма мутри, проститутки и сводници, нагли шофьори, алчни и тъпи полицаи, ченч бюра и всички подобни родни екстри. Самата почивка от 8 дни с транспорт от София и обратно плюс застраховките излезе по 450 лева на човек. Какво му плащаш? За информация-гърците се отнасят любезно-не съм забелязал високомерие. Колкото до контактите с обслужващия персонал-сръбският помага-и има защо-западните ни съседи отдавна са открили тамошните прелести. Та-до догодина!

  5. Надя каза:

    Ние също ходихме по 1 май на Халкидики. Останах с много приятни впечатления – в Солун е по-евтино от България дори, хотелчето 4* беше прекрасно, храната изобилна и много вкусна, персоналът страшно учтив, както и хората навсякъде. Е, вярно, че се забелязва специално отношение към българите, но май не мога да виня другите народи, че ние сме неструватно племе като цяло, за съжаление, и не могат да се насилят да ни обичат.

  6. Sonic каза:

    Цялата статия ми изглежда като едно непрестанно мрънкане и забележки за това…онова…! Е как се стига до извода „В Гърция е мно-о яко !“ – ей това не мога да разбера!

  7. Ели каза:

    Да, цялото това писане си беше мрънкане. За мен Гърция е страхотна – на светлинни години от нас е. Не само по отношение на туризма. За една страна може да съдиш най-напред по пътищата – там второкласните им и черните пътища са като нашите магистрали. Минавали сме по планински междуселски път, който е по-добър от МАГИСТРАЛА ТРАКИЯ. Отношението на гърците към нас е чудесно – много са любезни. Навсякъде, където аз съм била говорят английски, или все пак ако има такива които не – то те със своята любезност компенсират това. Учудвам се как може българи да мрънкат от Гърция, като в България не могат да получат нищо, абсолютно нищо. Тук ни прибират парите без да ни дадат нито обслужване, нито свястна храна, нито добри условия. А повярвайте ми имам опит в пътуванията и пребиваванията във всякакви звезди.
    Освен чудесното обслужване Гърция е невероятно красива. Много е смешно българи да мрънкат така. Ей, България е едно голямо село. Кога надскочихте това, че да се оплаквате от света.

  8. Весето каза:

    Аз бях в Гърция преди 3 седмица. Качих се на колата с мамчето (ей така по женски) и право с Солун. Града не ми хареса честно казано. Абсолютна лудница.Още с влизането там осъзнах, че София няма проблем нито с трафика нито с паркирането в центъра :))) Тъсих да си търся купя карта на града и навсякъде ме гледаха все едно искам карта на Чикаго ?!?!?!

    Друго, което много ме подразни бяха хората. Невероятно високомерни са…точно по това приличат на нас. Влизам в магазин за сладкарски изделия, например, и се залепвам на витрината с шоколадови бонбони. Зяпам ги 5 минути не мога да си избера понеже няма нито един етикет на английски. Та след 5 минути се появява една девойка дето пита какво искам и аз и казвам че желая от всеки вид по 2 бонбона. Леле-мале. Все едно се опитах да й извадя сливиците. Такова отношение към клиент съм виждала само у нас. За сравнение подобни дилеми с шоколада съм имала в Германия и в Чехия. Но там като те видят че не знаеш какво да си вземеш, веднага тича служител дето първо пита какъв тип шоколад предпочиташ, аджеба, и след това ти препоръчва какво да си вземеш. Като препоръките са поне 10-15 вида бонбони и за всеки са ми обяснявали какво го прави уникален спрямо останалите. В Гърция, по точно в Солун, такива филми няма. Там клиента е досадник дето им разваля кефа. Точно като у нас.
    Та, така! Изнесох се от Солун след 24 часа престой и то с удоволствие. Следващата спирка бе Тасос. По точно Лименария. Там изкарах 3 дни. Беше невероятно :))))) Първо и основно: там наистина е чисто. Сутрин въздуха е свеж, а не мерише на тоалетна както в Солун. Водата е кристална. Дори в пристанищата можеш да видиш дъното, отново за разлика от блатото наречено море, което е до Солун . А хората……Хората сякаш са друго порода. Островитяните нямат нищо общо с онези от континента. Винаги са усмихнати, винаги искат да ти помогнат. Дали по принцип са такива или туристите са ги култивирали, това не знам. Но е факт че се сладури :))))
    От Тасосо се върнах в България през Кавала, Драма и Гоце Делчев. В Кавала и Драма отново се сблъсках с гадни и неприятни хора…балкански персонажи!

    Другата година ще ида в Гърция за да почивам наистина. Но ще е на остров. Дали Тасос или някой друг няма значение. През континентална гърция ще мина само транзит, защото хората там са си грубияни, а градовете им са грозни и нечисти……точно като при нас.

    Едно нещо ме впечали в Гърция истински и това е магистралата Солун- Кавала. Особено участъка преди Кавала е уникален….ние в такъв планински терен и третокласен път нямаше да построим, а те са вдигнали магистрала :))) В това отношение грешка нямат.

    ПС: Знам че видях твърде малко от Гърция. Така че все още имам надежда лошото, което видях да важи само за Северна Гърция или може би само за континенталната част:)))

    Поздрави на всички авантюристи!

  9. irenako каза:

    Еххх Гърция! Аз също харесвам повече Гърция, отколкото гърците:)) (първият път в Солун ни поискаха пари, за да ни обяснят как да стигнем до мястото, за което бяхме питали:), но в интерес на истината има неща, които смело можем на научим от тях:)) В техен плюс е факта, че не са успели все още да застроят де що има място, стараят се хората да привлекат туристи, а ако не греша общината отпуска средства за поддържане на бяло-сините фасади на къщите, страхотни пътища, има закони, които не навсякъде позволяват строителство по-високо от 2-3 етажа и ейй такива интересни работи, пък на всичкото отгоре е и чисто макар голямата част БГ туристи, които да я посещават:)
    Моето семейство поне веднъж годишно си позволяваме да отидем до там, било за няколко дни или пък за по-дълък престои:) Надявам се догодина пак да успеем:)

  10. Неделчо каза:

    Обичам да посещавам Гърция , било за почивка или за уикенда. Като цяло много рядко съм срещал лошо или недружелюбно отношение от страна на гърците, като например след като отказах една стая в Александруполис, защото беше с обща баня и тоалетна на етажа, жената заядливо ме попита дали в България се къпем всеки ден. Общите ми впечатления обаче са чудесни и с радост чакам времето за следващото пътуване. Мисля си обаче ,че посещавайки дадена страна човек трябва предварително да се запознае с основни правила , обичаи и нрави на страната. Спазвайки ги мисля, че всичко ще е наред и почивката ще е пълноценна. Няма да забравя как един псевдо екскурзовод, който твърдеше , че от 7 години води групи беше страшно учуден защо в 3 следобед в Серес няма отворен магазин… P.S. Една молба, предстои ми пътуване до Солун със собствения автомобил. Дайте ми съвет къде да го паркирам в централната част на града за няколко часа . Има ли платени паркинги защото не съм ходил с кола, а чувам , че има големи проблеми с пътуването .

  11. Ира каза:

    Благодаря за приятния текст – чувството за хумор, живия образен език и информативността са в чудесна сплав.
    Бъдете здрав!

Leave a Reply


Switch to mobile version