В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – “музеописи” един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после “Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни” 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия “синкуатанеуиере” …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект “Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия”. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!! CORD-1937 Еееех ако ми падне тази кола ще я отнеса кат’ страстен неаполитанец невинна туристка ще я отнеса… 😛

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия “бял” свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

 

И не толкова еко.

Изглед от втория етаж на музея:

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂

 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия