окт. 28 2008

Дубай – Вавилон на XXI-и век – продължение

Published by at 15:04 under Дубай,Таис

Днес ще продължим с разказа на Таис за Дубай. Вече прочетохме за пазара и хотелите в Дубай, днес ще разгледаме живота и плажовете. Приятно четене:

Дубай – Вавилон на XXI-и век

част втора

Признавам си, след това седнах в едно от заведенията и пих едно от най-чудесните „мохито“.. 🙂 Разбира се, в тази част е нормално да се сервира алкохол, тъй като все пак е не само туристическа, но и гостите на хотелите ходят там. И както си му е ред цените бяха двойни спрямо тези ,които са в центъра на Дубай. Помотах се още, снимах още…. ама то в един момент вече омръзва, пък и жега настана 🙂 А съвсем наблизо беше Mall of the Emirates, където се намира и прословутата ски-писта 🙂

Безспорно, един от най-големите молове… за любителите на шопинга не мисля, че ще им стигне един ден 🙂 И както си му е ред, вътре има и „кът“ за забавления за деца (и пораснали такива) със зала с електронни игри, друга с поне 3-4 въртележки, стена за катерене… 🙂

Както е видно от някои от предните снимки – апарата ми не се справя блестящо във всяка ситуация, така че оттук малко снимки станаха читави.

А ето и

самата пързалка…

Сигурно си мислите, че съм влязла и вътре? Нееее, та аз съм отишла на топло в Дубай, сняг си имаме и тук 😀 Обаче е страхотно да види човек как се радват, особено децата на снега … 😀

И понеже е студено, първо минават да си вземат дрехи. А на гишетата за билети са обявени и цените за ски-уроци… Няма да се изненадам, ако следващия шампион по ски-дисциплини е с резиденс Дубай 😀

А като излезете от „зимата“ или просто искате да я наблюдавате от топло място…. то непосредствено до витрините има и камина с „истински огън“ 😀

Всъщност май е редно като показвам тези чудни места да разоблича някои митове, които съществуват за там.

Първи мит: В Дубай всичко е много евтино.

Да, преди години е било наистина много евтино всичко (стоки, храна, жилища) особено в съотношение със заплатите там. Постепенно обаче нещата се променят, и почти с темповете, с които изникват небостъргачите, скачат и цените.
Имах възможността да си говоря и с различни хора. Ясно е, че повечето са пришълци от някъде. Най-много са индийците, но също така са и доста необразовани, и в резултат работят най-неквалифицирания труд – в хотели, в строителство… Минимални заплати, осигуряват им мизерни условия за живеене…

В едно от такситата се заговорихме и с шофьора – пакистанец от повече от 20 години живее в Дубай. Потвърди това, което чух и от други хора, в това число българи, които живеят там. Най-точните думи бяха

„Живеем на цени за туристи“

Уж има закони, но в същото време примерно цените на жилищата под наем нямат никаква регулация. Всяка година наемите скачат, като за последните 2 години са станали почти двойни в сравнение с преди и никой не знае какви ще бъдат на следващата година. В този смисъл явно да се работи в агенция за недвижими имоти е най-изгодно към момента 😀

The Mall Of The Emirates 1 1 - Дубай - Обединени арабски емирства

В стремежа за наемане на евтина работна ръка в същото време е пълно с персонал (по заведения и хотели), който е…, да го кажем, не достатъчно добре обучен. И предния път бях свидетелка на издънки в лъскави 5* хотели, та дори и в Бурж Ал Араб… Имах повода да чуя как работи администрацията там… Ако тук е бюрокрация, то съчетайте я с характерния нрав на арабите и можете да си представите за какво става дума.

Официално няма проституция,

но в същото време всеизвестни са районите, където е съсредоточена. Хубавото е, че благодарение на множеството самопредлагащи се рускини и мароканки дори късно вечер е напълно безопасно за разходки. Да, може да те оглеждат дори доста настойчиво, но много рядко някой би си позволил да каже нещо или още повече пък да налети в близък контакт.
Още по-голяма беше изненадата ми, когато ми поразказаха и за…. едни от най-скъпите платени жени, арабки… от тези забулените… Не съм убедена обаче, че мога да си позволя тук да разкажа подробно… Най-малкото не бих искала да обидя никой.

И докато говорим за стандарт,

цените по моловете са почти като нашите,

да не кажа и по-високи.
В заведенията храната е евтина, освен ако не е в района на хотел или туристическа атракция. Но в приличен ресторант дадено ястие, при това доволно голяма порция е от порядъка на 30-40 дирхама. Салата около 10-20 дирхама. Алкохол, разбира се, не се сервира… Пили ли сте безалкохолна сангрия?! Много е … смешна 😀

В същото време

в супермаркетите цените са повече от прилични…

Както и по заведенията за бързо хранене от типа на МакДоналдс, КФС (тук например си взимаш, каквото си си избрал, и докато си хапваш минават и ти предлагат още парчета пиле, като това се повтаря няколко пъти… тоест на цената за едно меню човек може доста солидно да хапне 😀 ).

И когато човек започне да се разхожда по нетуристическите места, да си говори с обикновените хора, които работят… То тогава се вижда, че на фона на целия блясък има такава тежка мизерия…

Но пък може би нещата ще се променят. За момента продължава да се строи там и всяко парче земя да се превръща в небостъргач, парк… или някаква нова атракция 🙂

А сега продължавам и с друго място, където обикновено рядко водят туристи…един от

плажовете в Дубай

Обикновено туристите ходят на Джумейра бийч, също и по-голямата част от хотелите имат безплатен трансфер до плаж…

Друг, по-непопулярен плаж е Ал Мамзар. А дори и там туристите ги водят в сепарираната част, Ал Мамзар Парк.
Е, реших първо да отида на обикновен, обществен плаж. Разбира се, преди това подробно се информирах доколко мога да се събличам по бански на такова място… Казаха ми, че единствения проблем би бил, че доста мъже ходели по тези плажове единствено за да оглеждат туристки по бански…

И така, прилично облечена в цял бански, замотан шал … няколко часа по-късно се оказа, че съм най-разсъблечената жена на плажа 😀 И понеже жега, ама жега, нормално да се потопи човек в морето…. Е, във водата пак бях единствената жена – останалите бяха мъже и деца 😀
Не смеех много да снимам наоколо по обясними причини, но ето една снимка, която тайно успях да направя… За първи път си дадох сметка колко съм щастлива, че не ми се налага да спазвам такива канони…

Действително, никой нищо не ми е казал, нито забележка, но някак неусетно човек започва да се чувства неудобно, особено като види и укора в очите на забулените жени наоколо…
И в крайна сметка си събрах нещата и се насочих към Ал Мамзар Парк.
По пътя имах повод да си припомня къде съм и в същото време да се удивя от това колко силна може да бъде чувството за религиозност.

Този човек се молеше непосредствено до пешеходната алея, а от другата страна си е пътното платно…

Ето ме и пред парка… Съвсем бях забравила, че е петък, а там

петък и събота в Дубай са почивните дни

Но дори и да знаех какъв ден е, изобщо не би ми хрумнало какво ме очаква да видя 🙂

Ал Мамзар Парк

е едно доста голямо пространство, с 3 или 4 плажа. До всеки плаж има съблекалня, душ кабини, павилион за напитки (безалкохолни естествено) и бански 😀

Съвсем в началото някакъв руски ресторант или поне надписите бяха на руски, тип бърза закуска. Входа съвсем символичен – 5 дирхама. Пак в началото т.нар. амфитеатър…

И останалата част е озеленена, разделена от алеи…. Оказа се, че тази тревна площ навсякъде наоколо е за барбекю и пикник 😀 И понеже ден петък, имах чувството, че половин Дубай, или поне тези, които нямат вили с градини се беше изнесъл там. От всякъде се носеха миризми на скара… На някои места имаше зидани барбекюта, повечето обаче бяха преносими. Беше късен следобед като отидох, та едни вече бяха се наяли и мързеливо се излежаваха, други тепърва печаха, трети пееха, четвърти искрено се смееха на това как техен приятел си сменя банския под дълга мъжка роба…. Още толкова хора имаше и по плажовете…
Е, нямаше забрана за снимане, но както се досещате, някак много грозно би било да насоча обектив към хора, които придремват, ядат….. Все пак успях докато се правех, че снимам някакви прелитащи птици да направя малко снимки 🙂


Игрище, на което много момчета и мъже играеха…. вероятно футбол 🙂

И докато едни си говорят, други…. се молят,а трети се пробват да пуснат хвърчило 🙂

А когато си тръгвах (към 7-8 вечерта) все още влизаха хора, които тепърва идваха да започнат своето барбекю 🙂

Това беше за този ден, може би най-яркия ми като впечатления, може би защото се докоснах до нещо много различно като нрави и култура, религия…

На другия ден бях в пустинята до късно през нощта, заседнахме и в пясъците… но от там снимки няма. 😀

И накрая… не зная дали е увлекателна темата. Обикновено съм по-многословна, в случая наистина ми е трудно да пиша. Може би защото и чувствата ми към Дубай са като него самия – смесени, контрастни. Да, тези хора правят чудеса, те наистина се опитват да съберат целия свят на едно място. Ако ще и острова Светът, който още не е довършен… Но като всяка монета – има си своите две страни: едната е лъскава, за показване, за продаване и другата е тъмна, недобре миришеща, тъжна…

И въпреки смесените ми чувства, все още смятам, че Дубай действително е едно уникално място. Така, както е бил уникален Вавилон 🙂

Автор: Таис

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply