февр. 16 2012

Защо България е толкова по-смотана от Гърция?

Къде ми е глобалното затопляне? – се пита цялата страна през последните седмици. Споко, идва скоро – след има-няма 3 месеца започва да мирише на море, октоподи, тиквитски 😉 и узо. Днес Петър ще ни води на море до Паралия Катерини в Гърция.

Приятно четене:

Защо България е толкова по-смотана от Гърция?

Паралия Катерини

Пират в морето – Паралия Катерини, Гърция

Отивам значи миналата година в Гърция, на най-евтината възможна почивка – 1 седмица в малко хотелче близо до границата с България – за тия дето са по-навътре в гръцките работи курортът се казва

Паралия Катерини

(като Паралия значи плаж). И трябва да кажа, че си изкарах толкова добре, колкото никога не съм си изкарвал в България на много по-скъпи или много по-природни почивки.

Значи първото нещо е, че в тоя курорт

няма нито една сграда на повече от 5 етажа –

това явно е някаква местна наредба, защото наистина всичко построено е на 4 или 5 етажа, съответно целия курорт се състои от малки хотелчета. И нашето беше такова. Това прави пейзажа малко еднообразен – всички улици са почти еднакви и даже дизайна на хотелчетата е подобен, а абсолютно всички използваха 1 вид малки колонки за первазите на балконите си – ние даже се бъзикахме помежду си с това, че сигурно наблизо има завод за такива колонки. Но пък за разлика от повечето български и други курорти, няма огромни тълпи туристи по улиците с които едва да се разминаваш –

инфраструктурата си е съобразена с човекопотока.

Хора

Туристите от своя страна бяха главно македонци, сърби, гърци и руснаци, ако съдя по езиците които чухме. Табелите за свободни стаи са на тия езици ина английски, а единствения графит който видях в града беше огромен надпис с черен спрей „Косово ье Србия!“ (за ье-то не съм сигурен). Търговците пък от своя страна са три вида:

– Гърци (основно), които държат всякакви видове ресторантчета, магазинчета за сувенири, дрехи, бакалии и т.н. Имаше и руски, грузински и т.н. механи, но не съм влизал в тях.

– Црни сенегалски негри, като излезли от National Georgaphic или от описанието на Чудомир на Нено Сенегалеца, който като се усмихнел изглеждал сякаш бил захапал буца бяло саламурено сирене. Толкова черни, че чак синеят. И наистина са от Сенегал (който е бил френска колония). Мъжете разнасяха и продаваха боклуци от рода на очила и фланелки, а жените като че ли имаха повече бизнес с плетенето на расти и африкански плитки и слагане на плитки с екстеншъни (на снимката долу, 80 Евро с екстеншъните, работа за 3-4 часа):

Пират с плитки в морето – Паралия Катерини, Гърция

Негърките бяха облечени в типични африкански разноцветни бархетни дрехи и общо взето бяха мафия, защото гръцката полиция ги гонеше – така и не разбрах дали им искат подкупи или направо ги гонят, ама жените си имаха система за ранно предупреждение и от време на време се изпокриваха докато мине опасността. Иначе работеха на улицата, по пейките. Цената зависи от това колко сериозен им изглежда клиента – на малките момиченца които просто питат, казваха 120 евро за да ги разкарат, а на който е изглежда сериозно заинтересован и способен да плати – 80.

– Цигани – те всъщност не знам какви бяха, някакви индонезийци ли, тунизийци ли, индийци ли, ама си бяха маш мангали, мургави, мърляви, дребни и кльощави, явно на дъното на търговската пирамида, заедно с малкото албански шиптъри. Те всички бяха мъже (освен албанците които бяха с жените и многобройната си сополива челяд) и продаваха евтини боклуци като силиконови топчета които се разплескват като ги удариш някъде и после се събират отново цели.

Това и правеха по цяла вечер по главната улица – седят през 10 м. на земята, наредени по протежението на улицата, пред всеки една малка дъска ламинат, и той през 10 сек. вдига ръка и пляска на нея я домат, я топка, която се събира отново. И пак повтаря упражнението. Колко печелеха не знам, но спяха на края на града във вановете си в някакви мръсни одеяла като на къмпинг.

Плаж

Нали човек в Гърция отива на плаж, за какво друго. Плажовете, в сравнение с българските, са организирани толкова добре, че чак ми се плаче като се сетя за изпотения хаос по нашенските плажове, дето всеки се гъчка да си постеле хавлията до морето, а малкото концесионери си мислят че като са набучили чадърите са фанали господ за шлифера.

На море в Паралия Катерини, Гърция

Заедно с Владимир Путин 😉

В Паралия Катерини основните плажове се стопанисват частно

– от заведенията, които са разположени на улицата успоредна на морето. Което значи, че всеки комплект от чадър и два шезлонга е дефакто маса в заведението. Опъваш се, идва сервитьор, поръчваш си и това ти е то таксата за ползване на чадъра и шезлонгите. Разбира се, едно кафе е 2.50 евро, но при условие че можеш да седиш половин ден, ако искаш (вероятно е позволено и цял, но е физически невъзможно да стоиш толкова без да се превърнеш в пържен омар), излиза бая по-евтино от България. Заведението прибира печалбите от плажа, а има задължението да го поддържа чист – така че няма да видите както у нас фасове, заровени в пясъка пластмасови чашки и костилки и т.н.

Katerini, Катерини 60100, Гърция

Тъй като разположените нагъсто шезлонги не са ми идеята за перфектен плаж, се разходихме на третия ден до края на плажа, близо до пристанището, където няма концесионери и е … празно. Почти никой няма, на 100 м. примерно 2-3 човека – така че прекарахме останалите си плажни дни там. Водата и там е кристална, виж по-долу за животните.

Тоя некомерсиализиран плаж имаше и едно огромно предимство – понеже имаше много малко хора, плажните търговци не си правеха труда да ходят до там. А те са ужасни – наистина единственото нещо, което е способно да развали ваканцията на човек в иначе страхотния курорт. Не знам защо не са ги забранили – буквално през 5 мин. всякакви продавачи – на банички, на сок, на слънчеви очила, на временни татуировки и т.н. минават по плажа, понесли стоката си и… викат колкото им глас държи. Свирят със свирки на периодични интервали. Спират се при тебе и те пипат да им обърнеш внимание. Това е непрекъснато, по цял ден – ужас. Ако не бяха повечето високи, жилести на вид негри, още първия ден щях да се сбия с някого от тях 😛

Природа и пейзаж

Представи си следната картина – отиваш на централния плаж в Слънчев бряг, пълен с хора и … на 2 метра от брега във водата, между краката на пищящите и пръскащи се с вода деца, се гонят ята риби дълги по една педя. Невъзможно нали? Само че точно това е положението в Гърция. Водата е кристална, нищо общо с Черно море, което лятото е мътно на няколко метра навътре. Изобилства от риби, при това съвсем на плитко и то не единични попчета, а цели ята – от двайсетметровия кей на плажа, в по-дълбокото (примерно 2 метра дълбочина) се виждат доста големи парчета да си плуват спокойно.

Октопод – Паралия Катерини, Гърция

И да, това е октопод, който хванах една сутрин на отдалечения плаж близо до пристанището. Тия животни са много чувствителни към замърсяването на водата, така че правете си сметката дали е чиста. Раците са абсолютно навсякъде, големи и малки – раците пустинници са много по-големи от нашите и ползват рапани за къщички, а големи крабове не са рядкост. Такива като долния има и в Черно море, но само на отдалечените плажове с много скали и камънаци, в никакъв случай близо до централните, а и са доста редки. На вълнолома на пристанището бяха многобройни буквално като мравки – излезли да се пекат на слънце и като мине човек масово се втурват към водата в паника.

Пълно е с морски таралежи – един мега дърт италиански дедо даже се гмуркаше с шнорхел и ги събираше в чувал и понеже не говореше нито един език освен собствения си, накрая, на настоятелното ми учудване, успя да отговори с думата „манджаре“ и типичния италиански жест със свити пръсти към устата. Изчегърта един с малък нож и ми даде да изям хайвера в него, който имаше вкус на сурова риба. Не беше зле, ама чак пък човек да си прави труда да ги събира заради това…

Морски рак – Паралия Катерини, Гърция

Освен тях, колкото искаш миди, морски червеи, някакви интересни плаващи червени молюски които не ги знам какви са…

Пейзажът не е нищо особено, но е хубав – морето е синьо, небето и то, растителността – типична за сухия климат.

Обслужаване и туристически кеф

Тука разбира се, гърците печелят с летящ старт пред българските туроператори, хотелиери и т.н. Не че правят нещо особено, просто не правят глупости, на каквито съм се нагледал на нашето Черноморие.

Ходихме на пиратско пътешествие с корабче

– вечер се рекламират по улицата и се записваш за другия ден. за 20 евро на човек, получаваш цял ден кеф – возене на дървен кораб (с мотор де), домашно приготвена храна и алкохол, водят групата на далечен плаж на който няма жива душа наоколо – и най-важното, страхотно настроение. Нищо не струва да раздадеш дървени саби и кърпи за глава на хората и да ги подканяш да се дуелират и да се снимат, нито като стигнат да има току що опечена на жар риба… Но докато корабчето пореше невероятно сините вълни и се полюшваше в такт със сиртакито, а слънцето си печеше спокойно и мързеливо, изпитах един от най-щастливите моменти в живота си. Нищо особено като атракции … но направени само с мисъл за клиента.

Пирати – Паралия Катерини, Гърция

И именно така – с мисъл за клиента – е направено всичко в курорта. Без никакво престараване или нещо такова, просто без глупости (като закуска от салам камчия и мед в кутийки в хотела примерно, което е хоумрън суинга на някои български хотели). Персоналът съвсем очевидно не си дава зор, даже доста го домързява, но си върши всичко както трябва, без препирни и бързане, с една странна лежерна ефективност.

На плажа, казахме че за да се печеш на шезонг трябва да си поръчаш нещо. Само че като си поръчаш кафе, не ти носят пластмасова чашка, ами огромна чаша фрапе, пълна с лед и голяма пяна отгоре, а ако сте двама и поръчате кафета – и голяма купа лед със стъклена бутилка вода вътре – безплатно.

На дюнерите викат гирос, същите са като у нас (само някак с по-дебела питка) и на цена 2 евро в заведенията на метри от плажа. Колко струва дюнер в Албена?

Сувенирите… сувенирите са моята голяма слабост, защото не само се кефя на гръцката история и антично изкуство, ами и това съм специализирал. Пълно е с магазини, които пък са пълни с копия на статуетки на богове и богини, войни, философи, шлемове, плочи и прочее реплики на гръцкото историческо наследсво, както и с всякакви други неща които човек би искал да си купи, като раковини, естествени сюнгери, зехтинови сапуни, стотици подправки и т.н. Дадох сигурно сто евро за подаръчета за приятели в България.

Други впечатления:

  • Има едно гръцко питие, нещо като вино, ама по-слабо, което продават в лимонадени бутилки и го забравих как се казва, и много го хвалят и пият. Да знаете, че не струва.
  • Лидл там е същия като Лидл тука, само малко по-евтин.
  • Колкото е по-голям един рак, толкова по-силно щипе, а големите щипят ебасимайката колко силно. Не е изключено да ти отлепят нокът ако те сбарат.
  • Даже да мразиш чалга, гръцката музика си звучи съвсем на място и не дразнещо в Гърция.
Автор:

Петър Стойков – Longanlon е автор на блога Како Сийке, не съм от тях! и принципно изобщо не е фен на пътешествията били те зад или пред граница, но повече няма да стъпи в български курорт.

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Гърция – на картата:

Другата Гърция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


107 коментара

107 коментара to “Защо България е толкова по-смотана от Гърция?”

  1. Евгени Динев каза:

    Рецина
    Легендата твърди, че още бог Дионисий е знаел рецептата за приготвянето на рецина. В Древна Елада виното се е съхранявало в амфори или стомни. За да станели водонепропускливи, от вътрешната им страна се нанасяла смола. Съдът бил затварян със смес от гипс и смола от пиния, която консервирала виното в продължение на много години. Гърците били убедени, че именно смолата е тази, която консервира виното и започнали директно да я добавят към него. От тогава насам – а това се е случило преди около 2800 години – лекото, свежо и подправено със смола от пиния вино е традиционен гръцки специалитет, който се поднася и консумира почти като вода към всяко ястие.
    Технологията, по която се произвежда Рецина, не се различава съществено от стандартната технология за производство на бяло вино – по време на ферментацията виното се “рецинира”, т.е. добавя му се до 1% смола от Алепо-пиния. След приключването на ферментацията смолата се отделя от виното чрез филтруване.
    Технологията е строго дефинирана не само в местните, но и в европейските закони – само гръцки производители могат да я прилагат и да се радват на факта, че Рецина е единственото вино в Европа, на което се признава степента “Appellation traditionelle”.
    Разрешените за производство на Рецина сортове са белите саватиано и родитис. Площите с тях се намират главно в Югоизточна Гърция и на изток от Атина.
    Освен бялата Рецина много разпространено и харесвано в Гърция е и червеното, също така подправено със смола, вино Кокинели, което обаче почти не се изнася.
    Всички големи изби произвеждат Рецина, най-известните марки Tsantalis, Boutari, Kourtaki и Malamatina.

  2. Евгени Динев каза:

    Сортове

    По повод броя на отглежданите в Гърция сортове философът и поет Вергилий пише, че е по-лесно да преброиш песъчинките на брега на морето, отколкото сортовете в Гърция. До ден-днешен в страната на Зевс и Дионисий се отглеждат над 300 сорта – предимно местни, някои от тях споменавани още в античната литература.

    Ето някои от по-известните и със сигурност непознати за повечето от нас сортове:

    Бели сортове. Един от най-благородните сортове в Гърция е Асиртико. От него, главно на Санторини, се правят ароматни, свежи бели вина. Напоследък сортът се засажда и в по-северните части на страната – Халкидики.

    От Антири, който се среща в цяла Гърция, се произвеждат ароматни, плодови и меки вина.

    Малагуса е много стар, в миналото като че ли позабравен бял сорт, към който винарите отново обръщат вниманието си.

    Мосато или Москато отговаря на френския Muscat Blanc a Petits Grains (познат в България като дребнозърнест бял мускат или тамянка) и се среща главно на Самос, Лемнос, Патрас и Кефалиния. От него се произвеждат ароматни ликьорни и сладки бели вина.

    Мосхофилеро е също ароматен сорт, чийто зърна имат розов цвят. Вината, получени от него са подобни на траминера, особено от областта Мантиния в Пелопонес.

    Робола е ранозреещ бял сорт и властва на Йонийските острови и в Кефалиния, където дава едно от най-добрите гръцки бели вина.

    Родитис е белият сорт на Пелопонес. От неговите розови на цвят гроздови зърна се произвеждат известните вина от Патрас; участва и в производството на Рецина. Родитис се среща и в планинските райони на Северна Гърция.

    Саватиано е другият сорт за Рецина, което го прави най-разпространеният сорт в Гърция. Той заема около 15% от насажденията и се среща предимно в Средна Гърция, най-вече в Атика.

    При червените сортове освен интернационалните сортове като каберне совиньон, мерло и пино ноар, се срещат и местните мавродафне, агиоритико и ксиномавро.

    Мавродафне (в превод “черен лавров лист”) се среща в цяла Гърция и е добра основа както за качествени червени вина, така и за едноименните ликьорни вина от Патрас. Както подсказва името на сорта, вината от него са с плътен червен до черен цвят.

    Агиоритико (или още “Гроздът на Св. Георги” ) се използва за висококачественото червено вино от Немея в Пелопонес, отличаващо се с интензивния си плодов аромат и меки, кадифени танини. Най-добрите вина от агиоритико идват от високопланински лозя. Имат много добър потенциал за стареене.

    Ксиномавро (или Ксиномаврон) е сортът на Севера. От него в Македония и особено в Науса и Игуменица се правят тежки, плътни и особено танинови вина, които в младостта си са леко “необщителни”, но след няколко години в бутилката се показват в прекрасна светлина. Дори и тогава Ксиномавро е вино “за напреднали”, което с невероятната си танинова сила кара почти всички останали сортове да изглеждат като захарна близалка.

    Мандилари е сорт, който също дава много танинови, почти черни на цвят вина; среща се главно на о. Крит, Родос, Парос и Санторини.

    Среща се и Коцифали – сорт, който дава меки и пикантни вина и който често бива купажиран с мандилари.

    Пирамида на качеството

    Гръцкото качествено вино с контролирано наименование за произход трябва да е произведено в един от 28-те дефинирани от закона райони, от разрешените за тази цел сортове и по традиционни методи.

    След 3 години отлежаване гръцкото качествено вино получава предикат “Reserve” (гр. Епилегменос), а след 4 години – “Grand Reserve” (гр. Идика епилегменос).

    С категорията “ Topikos Oinos” се дефинират регионалните вина, които могат да обхващат региони, области или общини; етикетирани са като вина от Македония, от Тесалия, от Атика, от Пелопонес, от о. Крит и т.н.

    Съществуват и т. нар. Cava-вина (кава), които обаче нямат нищо общо с испанското пенливо вино Cava. Гръцките Cava са трапезни вина (Epitrapezios Oinos) с високо качество, които са отлежавали от 2 (бели вина) до 3 (червени) години в бъчви преди да бъдат бутилирани. В качествено отношение те са много над обикновените трапезни вина и обикновено представляват най-престижното вино на дадена изба или търговска марка.

    Останалата част от гръцките трапезни вина, главно рецина, е предназначена за износ – около 164 000 хектолитра на година. Сравнително стабилният износ се гарантира от живеещите в чужбина гърци. Например в Германия живеят около 400 000 гърци и има прибл. 10 000 гръцки ресторанта.

  3. Евгени Динев каза:

    ИСТОРИЯТА НА УЗОТО
    Узото е един усъвършенстван потомък на дистилатите от джибри и други ферментирали, съдържащи захар, първични продукти. Класифицира се в общата категория на анасонлийките – алкохолни напитки с аромат на анасон. Специфичният аромат се придава от анасона, звездовидният анасон и резенето (дивият копър). Основната разлика между узото и други напитки с аромат на анасон е традиционният начин на дистилиране, който се отличава от другите.
    Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна.
    Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността.
    Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”.
    Етимологията на името води до италианския израз “Uso di Massalia”, който означава “за употреба в Марсилия”. Следвайки пътищата на копринените пашкули, Марсилия се превъща в една от първите дестинации за износ на узо. Знаем със сигурност, че производството на узо на о-в Лесбос се е ускорява от 19в. нататък.
    Специален вид анасон от селото Лисвори, мастихата от съседния о-в Хиос, различни други уханни треви от лесбоската земя и отличното познаване на изкуството на дистилацията придават на узото неповторимите му качества.
    По тези причини, а и по много други, Лесбос си е отвоювал названието “родина на узото”. А селището Пломари се е прочува с прозиводството на някои от най-специфичните и много търсени видове узо.

    ПЛОМАРИ

    Пломари неслучайно се смята за родина на узото. На кръстопътя между Азия и Европа, с отблясъците на Визaнтия, гаснещи по бреговете му и ароматите на Ориента опияняващи небето му, Пломари се посвещава в изкуството на узото.

    В миналото жителите на градчето – странстващи по света моряци и търговци са били заможни хора, които са знаели как да се насладят на радостите в живота.
    Техният островитянски характер перфектно се съчетал със силната ароматна напитка.
    Вкусвайки я, те мислено пътували към далечни земи, когато били на сушата.
    Географското разположение на острова, морето и полодородната почва позволили на местните производители да направят узо с изключително качество.
    Анасонът от съседното Лисвори се смята за най-добрият в света, а реката Седунда се слави с кристалната си вода.
    От тези продукти Исидорос Арванитис създава в един бакърен аламбик през 1894г неповторимата рецепта на “Узо Пломари – Исидорос Арванитис”.

    ИСИДОРОС АРВАНИТИС

    През 1894г. Исидорос Арванитис, настойчивият перфекционист, жител на Пломари, започва голямото търсене на идеалните съставки, с които да забърка неповторимо узо. След много пътешествия намира това, което търси и за което мечте: вкус, който е богат на традиция и цвят, чист като вълните на Егея.

    Години по-късно, този тънък, но богат аромат, който съчетава хармонично традиционния начин на дистилация със съвременния начин на живот, ще бъде запечатан в една изящна бутилка с уникална коркова тапа.
    Благодарение на безценния уравновесен вкус, нещо, което постигат най-отбраните напитки с гарантиран произход, “Узо Пломари – Исидорос Арванитис” печели обичта и предпочитанията на хората.
    ДИСТИЛЕРИЯТА

    Дистилерията на “Узо Пломари-Исидорос Арванитис” се премести в ново помещение сред чудесна маслинена горичка, пак в живописното градче Пломари – мястото, където преди век се създава “Узо Пломари”.
    Дистилерията съчетава традиционните процеси на производство и световните тенценции в бутилирането и опаковането. Състои се от малки, ръчно изработени, бакърени аламбици, а всички процедури се извършват при особено строги условия на хигиена.
    Това се потвърждава от сертификата за гарантирано качеството, който производителят получава за прилагане на системата HACCP.

    Развитието на износната дейност налага пренасянето на фабриката в по-голямо помещение. Дистилерията на “Узо Пломари-Исидорос Арванитис” е важна инвестиционна дейност, която допринася за развитието на о-в Лесбос и подпомага жизнеиня стандарт на местните жители.

    От уважение към традицията, старите помещения на дистилерията в гр. Пломари, Лесбос, се използват за културни и образователни цели.

    Анасонът и резенето, които се слагат в дистилата, са от най-високо качество и се отглеждат от компанията в с. Лисвори, Лесбос.
    Традиционният начин на дистилация в малките, ръчно изработени, бакърени аламбици се съчетава с уникалната рецепта на Исидорос Арванитис, за да придаде на “Узо Пломари” особения аромат и неповторимия вкус, направили напитка известна по целия свят.

    ПРОДУКТИТЕ И ПРОЦЕДУРАТА НА ПРОИЗВОДСТВО
    “Узо Пломари-Исидорос Арванитис” съдържа: мека вода от изворите на река Седунда, анасон от Лисвори, резене (див копър) от Северна Евия, звездовиден анасон, канела, индийски орех, екстракт от хиоска мастиха, различни други треви от лесбоската земя и сол от солниците на Калони, Лесбос.

    Съотношението на горепосочените съставки е тайна, както и рецептата, която ни остави в наследство Исидорос Арванитис.

    Производството на дистилата, което е едно истинско свещено действие, трае 9 часа. Както казват: “колкото по-бавно узрява, толкова по-добър дистилат става”.
    Дистилацията започва с варене, след което парите се охлаждат и сгъстената течност се отвежда в метален съд.

    Процесът продължава в малките, бакърени съдове – аламбици. След това главата и опашката на дистилата се изхвърлят, за да остане само сърцевината, която е най-хубавата и най-вкусната част на дистилата.

    Преди сърцевината да се озове в бутилките, се разрежда с мека вода от изворите на река Седунда, така че узото да придобие желания алкохолен градус.

    И накрая, бутилирането, опаковането и складирането стават с помощта на най-модерно оборудване и възможно най-голяма автоматизация.
    Непрестанното обучение на персонала и точното спазване на процедурите на системата за гарантиране на качество, осигуряват неповторимото качество на “Узо Пломари-Исидорос Арванитис”.

    Ето как, тази специфична процедура и прословутата рецепта на Исидорос Арванитис, отличават “Узо Пломари-Исидорос Арванитис” от всички други напитки по света и му придават традиционен вкус и неповторим аромат.

  4. Евгени Динев каза:

    Метаксата навърши 122 години

    През 1888 г. Spyros Metaxas, чрез блендиране на най-добрите винени дестилати от селектирано грозде, поело слънчевите лъчи на Attica, създава тази отличителна напитка като й придава уникален гладък и мек вкус. Оттогава, продуктът печели световна слава с качеството, цвета и вкуса си. Точната формула е строго пазена тайна и до днес.
    Две напълно автоматични линии пълнят дневно 100.000 бутилки. Годишно производството достига до 30 млн. бутилки, от които 60 % се изнасят в общо 120 страни. Германия е най-важният чуждестранен клиент, внасящ до 3,5 млн. бутилки.
    В заключение трябва да посочим, че „Метакса“ не е коняк, както някои чуждестранни консуматори го наричат. Той е високоалкохолна качествена напитка.

    Metaxa 3* отлежава поне 3 години. Вкусът е уникален и много приятен. Има сладост, която идва от мускатовото вино. Има също така цитрусови нотки, кориандър и други растения. Послевкусът е гладък с леки билкови нотки оставащи във вкуса.

    Metaxa 5* Classic е в сърцето на семейството на Metaxa. С бутилка вдъхновена от древната гръцка архитектура, духът й въплъщава топлината на слънцето.
    Винените дестилати на поне пет години придават на този бленд характерния гладък, отлежал плодов вкус, идеално допълващ се с тъмно медения цвят. Ароматът е повече на стафиди, отколкото плодов и неуловимо дъбов. Вкусът е сочен, плодов и мек. Леко дъбов.

    Metaxa 7* е изключително изтънчен член на семейството на Metaxa. Бутилката му е вдъхновена от древните гръцки вази, наричани „Amphorae“, aмфора (на старогръцки: ἀμφορεύς, съд с две дръжки), които са се използвали за пренасяне на вино и алкохол. Съдържаща поне 7-годишни дестилати, Metaxa 7* има отличителен дух, със златен цвят и плътен, стафидов, сладък вкус.Ароматът е деликатен, мускатов и дъбов. Вкусът е плътен с нотка на лека ванилия. Metaxa 7* е мека, отлежала и дъбова.

    Бренди Метакса Прайвит Резерв е Благороден коняк с рядък вкус. Метакса частна резерва разкрива тайните на старинна рецепта. Специален бленд от подбрано гръцко бренди, отлежало в дъбови бъчви в продължение на 20 години. Създадено за колекционери.

    Малко история………Едно от най-приятните питиета, което човек с удоволствие отпива край камината през зимните вечери е известното гръцко бренди Метакса.
    За него още по-често се сещаме през празниците, защото е стилен подарък дори за приятелите, които не пият често алкохол. Брендито може да се намери в тризвезден, петзвезден и седемзвезден вариант, а в елегантни порцеланови бутилки се продават специални отлежали селекции, които са чест за всяка колекция напитки.
    Tази година Метаксата навърши 122 години. Тя е дестилирана за първи път през 1888 година от атинския търговец на коприна, Спирос Метаксас (на гръцки коприната се казва „метакси“, Μετάξι). Нейната рецепта, oбаче има дълги корени в историята, които могат да ни заведат из избите на древните гърци отпреди 5000 години.
    За първи път гръцкото бренди се появява на международно изложение през 1895 година в германския град Бремен и веднага получава отличие.
    През 1900 година за първи път се изнася за Америка, а през 1915 година печели Grand Prix на световното изложение в Сан Франциско, чийто медал и досега може да се види на етикета на напитката.
    През 1970-та година Метаксата вече се изнася в над 110 страни по света, а днес тя е част от Remy Cointrean Group, в която влизат 50-те най-утвердени марки спиртни напитки в света.
    Световно известното гръцко бренди се произвежда от сорта бяло едро грозде без семки тип Султанина, наречено е по името на провинция Султани в Иран, от където произхожда. Освен в Иран и Гърция се отглежда и в Турция, Австралия и Калифорния, САЩ.
    В Гърция се отглежда в северните части на полуостров Пелопонес и на остров Крит. Зрее в края на юли и през август. Гроздето се смесва с двойно дестилирано бяло вино мускат от остров Самос.
    Белият мускат е най-известното грозде, от което се произвеждат сладки вина и 98 процента от лозята на остров Самос са от този тип. Сместта се дестилира отново и отлежава в дъбови бъчви при специална биологична среда, за да се получи това, което познавачите ценят като Метакса.
    По принцип известното гръцко бренди е предимно зимно питие и се препоръчва да се пие чисто. Феновете му обаче измислиха десетки рецепти за летни коктейли, които са коя от коя по-привлекателни.

  5. За мен в никакъв случай България не е по смотана от Гърция или от която й да е страна.Може би хората са такива, е не се възползваме максимално от това,което природата ни е дарила и не правим туризма, с който Гърция е толкова известна и прочута с невероятните си плажове.Но там хората поддържат всичко, докато при нас, само гледат да ти вземат парите, което не е приятно. Статията вие страхотна и се радвам че ни пишете, снимките са забавни, маскирани като пирати, сте готови да покорявате корабите.

  6. БГ Почитател каза:

    Смятам, че типично по български умеем да плюем нашето и да възхваляваме чуждото. Гърция е доста комерсиализирана и в никакъв случай чак толкова приятна, колкото се коментира от новите модерни българи, почиващи там. Нека не забравяме, че истинският морски рай се намира далеч от Балканите и повечето от нас всъщност никога не се докосват до него.
    В сравнение с Гърция, категорично твърдя, че и в България има изключително красиви, чисти, приятни и некомерсиализирани плажове, които просто не са масово известни (и по-добре!!!). Морето е най-приятната почивка, която мога да си представя и стига да не е в най-селските ни „курорти“, мога с две ръце да гласувам за българските плажове.

  7. Natalia каза:

    На всяко едно място има позитиви и негативи. И в Хонолулу видях доста презастрояване и мръсен плаж в централната част и стархотно красива природа, флора и фауна в периферията….Така че според зависи 🙂 как ще възприемеш едно място, само хубавото ли ще избереш да видиш…
    Инъче разказчето ми беше супер увлекателно!

Leave a Reply


Switch to mobile version