Къде ми е глобалното затопляне? – се пита цялата страна през последните седмици. Споко, идва скоро – след има-няма 3 месеца започва да мирише на море, октоподи, тиквитски 😉 и узо. Днес Петър ще ни води на море до Паралия Катерини в Гърция.

Приятно четене:

Защо България е толкова по-смотана от Гърция?

Паралия Катерини

Отивам значи миналата година в Гърция, на най-евтината възможна почивка – 1 седмица в малко хотелче близо до границата с България – за тия дето са по-навътре в гръцките работи курортът се казва

Паралия Катерини

(като Паралия значи плаж). И трябва да кажа, че си изкарах толкова добре, колкото никога не съм си изкарвал в България на много по-скъпи или много по-природни почивки.

Значи първото нещо е, че в тоя курорт

няма нито една сграда на повече от 5 етажа –

това явно е някаква местна наредба, защото наистина всичко построено е на 4 или 5 етажа, съответно целия курорт се състои от малки хотелчета. И нашето беше такова. Това прави пейзажа малко еднообразен – всички улици са почти еднакви и даже дизайна на хотелчетата е подобен, а абсолютно всички използваха 1 вид малки колонки за первазите на балконите си – ние даже се бъзикахме помежду си с това, че сигурно наблизо има завод за такива колонки. Но пък за разлика от повечето български и други курорти, няма огромни тълпи туристи по улиците с които едва да се разминаваш –

инфраструктурата си е съобразена с човекопотока.

Хора

Туристите от своя страна бяха главно македонци, сърби, гърци и руснаци, ако съдя по езиците които чухме. Табелите за свободни стаи са на тия езици ина английски, а единствения графит който видях в града беше огромен надпис с черен спрей “Косово ье Србия!” (за ье-то не съм сигурен). Търговците пък от своя страна са три вида:

– Гърци (основно), които държат всякакви видове ресторантчета, магазинчета за сувенири, дрехи, бакалии и т.н. Имаше и руски, грузински и т.н. механи, но не съм влизал в тях.

– Црни сенегалски негри, като излезли от National Georgaphic или от описанието на Чудомир на Нено Сенегалеца, който като се усмихнел изглеждал сякаш бил захапал буца бяло саламурено сирене. Толкова черни, че чак синеят. И наистина са от Сенегал (който е бил френска колония). Мъжете разнасяха и продаваха боклуци от рода на очила и фланелки, а жените като че ли имаха повече бизнес с плетенето на расти и африкански плитки и слагане на плитки с екстеншъни (на снимката долу, 80 Евро с екстеншъните, работа за 3-4 часа):

Негърките бяха облечени в типични африкански разноцветни бархетни дрехи и общо взето бяха мафия, защото гръцката полиция ги гонеше – така и не разбрах дали им искат подкупи или направо ги гонят, ама жените си имаха система за ранно предупреждение и от време на време се изпокриваха докато мине опасността. Иначе работеха на улицата, по пейките. Цената зависи от това колко сериозен им изглежда клиента – на малките момиченца които просто питат, казваха 120 евро за да ги разкарат, а на който е изглежда сериозно заинтересован и способен да плати – 80.

– Цигани – те всъщност не знам какви бяха, някакви индонезийци ли, тунизийци ли, индийци ли, ама си бяха маш мангали, мургави, мърляви, дребни и кльощави, явно на дъното на търговската пирамида, заедно с малкото албански шиптъри. Те всички бяха мъже (освен албанците които бяха с жените и многобройната си сополива челяд) и продаваха евтини боклуци като силиконови топчета които се разплескват като ги удариш някъде и после се събират отново цели.

Това и правеха по цяла вечер по главната улица – седят през 10 м. на земята, наредени по протежението на улицата, пред всеки една малка дъска ламинат, и той през 10 сек. вдига ръка и пляска на нея я домат, я топка, която се събира отново. И пак повтаря упражнението. Колко печелеха не знам, но спяха на края на града във вановете си в някакви мръсни одеяла като на къмпинг.

Плаж

Нали човек в Гърция отива на плаж, за какво друго. Плажовете, в сравнение с българските, са организирани толкова добре, че чак ми се плаче като се сетя за изпотения хаос по нашенските плажове, дето всеки се гъчка да си постеле хавлията до морето, а малкото концесионери си мислят че като са набучили чадърите са фанали господ за шлифера.

В Паралия Катерини основните плажове се стопанисват частно

– от заведенията, които са разположени на улицата успоредна на морето. Което значи, че всеки комплект от чадър и два шезлонга е дефакто маса в заведението. Опъваш се, идва сервитьор, поръчваш си и това ти е то таксата за ползване на чадъра и шезлонгите. Разбира се, едно кафе е 2.50 евро, но при условие че можеш да седиш половин ден, ако искаш (вероятно е позволено и цял, но е физически невъзможно да стоиш толкова без да се превърнеш в пържен омар), излиза бая по-евтино от България. Заведението прибира печалбите от плажа, а има задължението да го поддържа чист – така че няма да видите както у нас фасове, заровени в пясъка пластмасови чашки и костилки и т.н.

Katerini, Катерини 60100, Гърция

Тъй като разположените нагъсто шезлонги не са ми идеята за перфектен плаж, се разходихме на третия ден до края на плажа, близо до пристанището, където няма концесионери и е … празно. Почти никой няма, на 100 м. примерно 2-3 човека – така че прекарахме останалите си плажни дни там. Водата и там е кристална, виж по-долу за животните.

Тоя некомерсиализиран плаж имаше и едно огромно предимство – понеже имаше много малко хора, плажните търговци не си правеха труда да ходят до там. А те са ужасни – наистина единственото нещо, което е способно да развали ваканцията на човек в иначе страхотния курорт. Не знам защо не са ги забранили – буквално през 5 мин. всякакви продавачи – на банички, на сок, на слънчеви очила, на временни татуировки и т.н. минават по плажа, понесли стоката си и… викат колкото им глас държи. Свирят със свирки на периодични интервали. Спират се при тебе и те пипат да им обърнеш внимание. Това е непрекъснато, по цял ден – ужас. Ако не бяха повечето високи, жилести на вид негри, още първия ден щях да се сбия с някого от тях 😛

Природа и пейзаж

Представи си следната картина – отиваш на централния плаж в Слънчев бряг, пълен с хора и … на 2 метра от брега във водата, между краката на пищящите и пръскащи се с вода деца, се гонят ята риби дълги по една педя. Невъзможно нали? Само че точно това е положението в Гърция. Водата е кристална, нищо общо с Черно море, което лятото е мътно на няколко метра навътре. Изобилства от риби, при това съвсем на плитко и то не единични попчета, а цели ята – от двайсетметровия кей на плажа, в по-дълбокото (примерно 2 метра дълбочина) се виждат доста големи парчета да си плуват спокойно.

И да, това е октопод, който хванах една сутрин на отдалечения плаж близо до пристанището. Тия животни са много чувствителни към замърсяването на водата, така че правете си сметката дали е чиста. Раците са абсолютно навсякъде, големи и малки – раците пустинници са много по-големи от нашите и ползват рапани за къщички, а големи крабове не са рядкост. Такива като долния има и в Черно море, но само на отдалечените плажове с много скали и камънаци, в никакъв случай близо до централните, а и са доста редки. На вълнолома на пристанището бяха многобройни буквално като мравки – излезли да се пекат на слънце и като мине човек масово се втурват към водата в паника.

Пълно е с морски таралежи – един мега дърт италиански дедо даже се гмуркаше с шнорхел и ги събираше в чувал и понеже не говореше нито един език освен собствения си, накрая, на настоятелното ми учудване, успя да отговори с думата “манджаре” и типичния италиански жест със свити пръсти към устата. Изчегърта един с малък нож и ми даде да изям хайвера в него, който имаше вкус на сурова риба. Не беше зле, ама чак пък човек да си прави труда да ги събира заради това…

Освен тях, колкото искаш миди, морски червеи, някакви интересни плаващи червени молюски които не ги знам какви са…

Пейзажът не е нищо особено, но е хубав – морето е синьо, небето и то, растителността – типична за сухия климат.

Обслужаване и туристически кеф

Тука разбира се, гърците печелят с летящ старт пред българските туроператори, хотелиери и т.н. Не че правят нещо особено, просто не правят глупости, на каквито съм се нагледал на нашето Черноморие.

Ходихме на пиратско пътешествие с корабче

– вечер се рекламират по улицата и се записваш за другия ден. за 20 евро на човек, получаваш цял ден кеф – возене на дървен кораб (с мотор де), домашно приготвена храна и алкохол, водят групата на далечен плаж на който няма жива душа наоколо – и най-важното, страхотно настроение. Нищо не струва да раздадеш дървени саби и кърпи за глава на хората и да ги подканяш да се дуелират и да се снимат, нито като стигнат да има току що опечена на жар риба… Но докато корабчето пореше невероятно сините вълни и се полюшваше в такт със сиртакито, а слънцето си печеше спокойно и мързеливо, изпитах един от най-щастливите моменти в живота си. Нищо особено като атракции … но направени само с мисъл за клиента.

И именно така – с мисъл за клиента – е направено всичко в курорта. Без никакво престараване или нещо такова, просто без глупости (като закуска от салам камчия и мед в кутийки в хотела примерно, което е хоумрън суинга на някои български хотели). Персоналът съвсем очевидно не си дава зор, даже доста го домързява, но си върши всичко както трябва, без препирни и бързане, с една странна лежерна ефективност.

На плажа, казахме че за да се печеш на шезонг трябва да си поръчаш нещо. Само че като си поръчаш кафе, не ти носят пластмасова чашка, ами огромна чаша фрапе, пълна с лед и голяма пяна отгоре, а ако сте двама и поръчате кафета – и голяма купа лед със стъклена бутилка вода вътре – безплатно.

На дюнерите викат гирос, същите са като у нас (само някак с по-дебела питка) и на цена 2 евро в заведенията на метри от плажа. Колко струва дюнер в Албена?

Сувенирите… сувенирите са моята голяма слабост, защото не само се кефя на гръцката история и антично изкуство, ами и това съм специализирал. Пълно е с магазини, които пък са пълни с копия на статуетки на богове и богини, войни, философи, шлемове, плочи и прочее реплики на гръцкото историческо наследсво, както и с всякакви други неща които човек би искал да си купи, като раковини, естествени сюнгери, зехтинови сапуни, стотици подправки и т.н. Дадох сигурно сто евро за подаръчета за приятели в България.

Други впечатления:

• Има едно гръцко питие, нещо като вино, ама по-слабо, което продават в лимонадени бутилки и го забравих как се казва, и много го хвалят и пият. Да знаете, че не струва.
• Лидл там е същия като Лидл тука, само малко по-евтин.
• Колкото е по-голям един рак, толкова по-силно щипе, а големите щипят ебасимайката колко силно. Не е изключено да ти отлепят нокът ако те сбарат.
• Даже да мразиш чалга, гръцката музика си звучи съвсем на място и не дразнещо в Гърция.

Петър Стойков – Longanlon е автор на блога Како Сийке, не съм от тях! и принципно изобщо не е фен на пътешествията били те зад или пред граница, но повече няма да стъпи в български курорт.

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Гърция – на картата:

Другата Гърция