Из фиордите на Норвегия

Надолу към Флом сред пътниците видимо преобладават хора с азиатски и славянски черти. Чувам датски, английски, италиански. В нашия вагон са една голяма група френски младежи. Смеят се високо, подвикват си един на друг, правят снимки. И аз правя малко снимки от прозореца навън, но за съжаление снимките от прозорец на влак, който се движи от тунел в тунел не са кой знае с колко добро качество. Иначе гледките, които се разкриват пред очите ти са колосални. Водопади, падащи от стотици метри височина, зеленина наоколо, сняг по високите скали. Дъждът и сивите облаци придават още повече драматизъм на пейзажа. Влакът спира на водопада Кьос. Знам какво ще последва, но заради дъжда не мога да снимам нормално. Изведнъж се чува музика и над руините от дясно на водопада се появява руса жена, облечена в средновековна рокля. Това е Хулдра (Huldra).

Хулдра е нещо като трол. Тя има кравешка опашка, но и е изключително красива жена с гъста и дълга коса. Ако някой се ожени за Хулдра, опашката и пада. Обичащият съпруг бива щастлив човек с грижовна и красива стопанка на дома, която дава начало на известен и богат род. Но ако я предизвика или и изневери, тя се превръща в грозна и злобна фурия. Нали е свръхестествено същество, тя е много по-бърза от човек. Норвежците са направили много готин трик,като до водопада са сложили две еднакво облечени момичета, които танцуват като Хулдри. Едната се появява над рунините отстрани на огромния водопад и когато се скрие от погледа, иззад скалите току при водопада се показва друга красавица. И усещането за същество, което се движи бързо в пространството остава силно.

Часът е 1. Слизаме на гарата във Флом. Флом е съвсем малко селище, разположено в единия край на Аурландс фиорд. Всички тука се препитават от туризма, който не знам дали би могъл да се развие по-добре от това. Хладно е. Леко роси. Хотелът ни е до пристанището. Оказва се, че настаняването е от 3 часа. Решаваме да хванем веднага корабчето за Гудванген (Gudvangen)(края на другия ръкав на фиорда) и да се върнем с автобус до Флом. Има тунел между двете селища. 11 км. 25 минути. С корабчето по фиорда е 2 часа. На борда има доста руснаци и италианци. И японци, разбира се, но не чак толкова, колкото предишния път. Гларусите отново стават спътници на корабчето. Вали и ние слагаме отровнооранжевите дъждобрани, които придвидливо бях сложила в багажа. Благославяме си вълнените блузки и топлите якета. Майка ми разглежда наоколо. Ще я заболи врата. Красотите започват от високото — огромни късове скали,нахвърляни от исполини сякаш, облагородени със зеленина и пресечени вертикално от тънки,бели водопади. Облаци скриват и откриват нови водопади. Гледката е като от праисторията. Долу — кристална вода, студено свежа и гладка като огледало. Чуството за чистота и древност е особено силно.

Разминаваме се с други малки корабчета. Спираме на две спирки. Едната е Аурланд (Aurland) — градче, което изнася изключително електроенергия за Норвегия и главно за столицата. Другата спирка беше едно поселище от три четири къщи и църква. Точно на това място небето се проясни за малко и очарова не само мен. Мисля си какво ли е да живееш тук сред цялата тази грандиозна природа, откъснат от димната и шумна цивилизация. Идеята не ми се понрави, но съм убедена, че има хора, които биха се чуствали на своето си място точно в сянката на тези ивзисени в небесата гиганти забулени в облаци.

В Гудванген времето все още продължава да е леко усмихнато-слънчево и ни гъделичка да сложим слънчевите очила. Не за дълго, защото автобусът за Флом тръгва почти веднага и 25 минути ще пътуваме предимно в тунели. Като си представи човек как са общували хората преди — с една единствена връзка — водата във фиорда, разбира защо норвежците са такива топли и гостоприемни хора.

Флом, хотела, настаняване. Не ходихме много надалеч — разгледахме сувенирните магазинчета на кея, погледахме как големият кораб Ротердам слаломира между два по-малки кораба. После се разходихме покрай реката,чиито води са толкова чисти и студени,че синеят. Отдясно — къмпинг за фургони.Немски и норвежки туристи.

Прибираме се, защото съвсем захладнява, пък сме и изморени от пътя и впечатленията. Пийваме заслужено по чаша мадейра, вземаме гореща вана и дърпаме дебелите пердета, за да спим на тъмно. Навън е светло почти до полунощ. Ще се развидели към 4 сутринта.

На другия ден маршрута започва отново с Флом железницата, за да завърши благополучно в изкъпаното от дъжд Осло. Надявам се, че успях поне малко да разхладя жежките летни дни (и нощи)

Благодаря за вниманието!

Автор: Катла