Из фиордите на Норвегия

Исландия…ееееех, Исландия — земята на гейзерите, леда, исландските кончета и заспалите Катла с посестримите Хекла и Лаки. Става въпрос за вулкана Катла, разбира се. Няма да разказвам за Исландия, защото не съм била там, но някой ден непременно ще я посетя. Ще разкажа за една друга страна. Страната, чийто народ преди столетия е заселил бреговете на Исландия. За най-известното географско чудо на тази страна — фиордите. Да, става въпрос за Норвегия. Ще пиша за дъжд, сняг и кристални ледени води. Дано разхладя някого в летните жеги.

За втори път ще пътувам по маршрута Осло — Мирдал (Myrdal) — Флом (Flåm) — Гудванген и обратно. По япоснки — за два дни. Преди три години любимият човек ме заведе да разгледам онези красоти. Този път аз водя. Този път — говоря езика. Този път знам къде отивам. Пак съм с близък човек — майка ми.

Влакът от Осло тръгва в 6.35. Пътят е дълъг. Навън е хладно и вали. Вали толкова много, че на спирките чуваш как дъждът тропа по тавана на вагона все едно е градушка. Този път във влака няма японци. Повечето са норвежци, които всъщност са тръгнали на ваканция в планините. Много от тях са с раници на гърба, други са с каски, а колелата им са в най-първия вагон. Знам ги къде отиват — Раллар вейен (Rallarveien) — километровия път, който се вие през планините, който започва от Хаугастьол (Hautastøl) през Финсе (Finse) (най-восоко разположената гара между Осло и Берген) и завършва във Флом, на брега на фиорда Аурландс (Aurlandsfjorden).

Смелчаги. Цели семейства с деца по на 11—12 години са се запътили нататък.

Малко след Осло пейзажът все още е със зелени пасища, зреещи овес и жито, кравички, кончета… сини езера и борови гори, подредени червени и жълти фермички… Идилична картина.

Обаждам се на сестра ми. При нея е 34 градуса на сянка. Майка ми въздиша съчуствено и после поглежда навън към навъсеното небе, което просължава да ръси капчици над свежата зеленина.

Минава стюардесата и предлага кафе. Кафе не пих,но си взех две lefsa. Вестландс лефса е една вкуснотийка, която прилича на мека,влажна вафла с маслен крем със захар и канела.

Спитаме на Йейло (Geilo)— известен ски курорт. Картината навън се променя. Повечко вода, в далечината се мяркат заснежени върхове. След половин час пейзажът навън започва да се вкаменява. В смисъл — скалите преобладават и сред тях се белеят водопадчета и снегове или се синеят езерца. Къщички (летни вили) са накацали по бреговете на рекичките и езерцата. В един момент снега стига чак до релсите на влака. Предупреждавам майка ми да си облича вълнената блуза, която предвидливо сме приготвили на лесно място в багажа и аз се навличам с вълнена блуза и яке, тя ми се смее. Навън отново вали. Слизаме на Мирдал. Духа пронизващ влажен вятър, на отсрещния склон се белеят снежни преспи.За късмет Флом-влакчето пристига почти на минутата. Линията Мирдал — Флом е построена за 20 години, като построяването е започнало в началото на миналия век (1923). По пътя, който е 20 км, се минава през 20 тунела на различни нива. Общата дължина на тунелите е 6 км. За всеки метър от тунелите, работниците са копали по месец. Разликата във височината от най-високата точка(Мирдал) и най ниската (Флом) е 863 метра.



Надолу към Флом сред пътниците видимо преобладават хора с азиатски и славянски черти. Чувам датски, английски, италиански. В нашия вагон са една голяма група френски младежи. Смеят се високо, подвикват си един на друг, правят снимки. И аз правя малко снимки от прозореца навън, но за съжаление снимките от прозорец на влак, който се движи от тунел в тунел не са кой знае с колко добро качество. Иначе гледките, които се разкриват пред очите ти са колосални. Водопади, падащи от стотици метри височина, зеленина наоколо, сняг по високите скали. Дъждът и сивите облаци придават още повече драматизъм на пейзажа. Влакът спира на водопада Кьос. Знам какво ще последва, но заради дъжда не мога да снимам нормално. Изведнъж се чува музика и над руините от дясно на водопада се появява руса жена, облечена в средновековна рокля. Това е Хулдра (Huldra).

Хулдра е нещо като трол. Тя има кравешка опашка, но и е изключително красива жена с гъста и дълга коса. Ако някой се ожени за Хулдра, опашката и пада. Обичащият съпруг бива щастлив човек с грижовна и красива стопанка на дома, която дава начало на известен и богат род. Но ако я предизвика или и изневери, тя се превръща в грозна и злобна фурия. Нали е свръхестествено същество, тя е много по-бърза от човек. Норвежците са направили много готин трик,като до водопада са сложили две еднакво облечени момичета, които танцуват като Хулдри. Едната се появява над рунините отстрани на огромния водопад и когато се скрие от погледа, иззад скалите току при водопада се показва друга красавица. И усещането за същество, което се движи бързо в пространството остава силно.





Часът е 1. Слизаме на гарата във Флом. Флом е съвсем малко селище, разположено в единия край на Аурландс фиорд. Всички тука се препитават от туризма, който не знам дали би могъл да се развие по-добре от това. Хладно е. Леко роси. Хотелът ни е до пристанището. Оказва се, че настаняването е от 3 часа. Решаваме да хванем веднага корабчето за Гудванген (Gudvangen)(края на другия ръкав на фиорда) и да се върнем с автобус до Флом. Има тунел между двете селища. 11 км. 25 минути. С корабчето по фиорда е 2 часа. На борда има доста руснаци и италианци. И японци, разбира се, но не чак толкова, колкото предишния път. Гларусите отново стават спътници на корабчето. Вали и ние слагаме отровнооранжевите дъждобрани, които придвидливо бях сложила в багажа. Благославяме си вълнените блузки и топлите якета. Майка ми разглежда наоколо. Ще я заболи врата. Красотите започват от високото — огромни късове скали,нахвърляни от исполини сякаш, облагородени със зеленина и пресечени вертикално от тънки,бели водопади. Облаци скриват и откриват нови водопади. Гледката е като от праисторията. Долу — кристална вода, студено свежа и гладка като огледало. Чуството за чистота и древност е особено силно.


Разминаваме се с други малки корабчета. Спираме на две спирки. Едната е Аурланд (Aurland) — градче, което изнася изключително електроенергия за Норвегия и главно за столицата. Другата спирка беше едно поселище от три четири къщи и църква. Точно на това място небето се проясни за малко и очарова не само мен. Мисля си какво ли е да живееш тук сред цялата тази грандиозна природа, откъснат от димната и шумна цивилизация. Идеята не ми се понрави, но съм убедена, че има хора, които биха се чуствали на своето си място точно в сянката на тези ивзисени в небесата гиганти забулени в облаци.

В Гудванген времето все още продължава да е леко усмихнато-слънчево и ни гъделичка да сложим слънчевите очила. Не за дълго, защото автобусът за Флом тръгва почти веднага и 25 минути ще пътуваме предимно в тунели. Като си представи човек как са общували хората преди — с една единствена връзка — водата във фиорда, разбира защо норвежците са такива топли и гостоприемни хора.

Флом, хотела, настаняване. Не ходихме много надалеч — разгледахме сувенирните магазинчета на кея, погледахме как големият кораб Ротердам слаломира между два по-малки кораба. После се разходихме покрай реката,чиито води са толкова чисти и студени,че синеят. Отдясно — къмпинг за фургони.Немски и норвежки туристи.

Прибираме се, защото съвсем захладнява, пък сме и изморени от пътя и впечатленията. Пийваме заслужено по чаша мадейра, вземаме гореща вана и дърпаме дебелите пердета, за да спим на тъмно. Навън е светло почти до полунощ. Ще се развидели към 4 сутринта.

На другия ден маршрута започва отново с Флом железницата, за да завърши благополучно в изкъпаното от дъжд Осло. Надявам се, че успях поне малко да разхладя жежките летни дни (и нощи)

Благодаря за вниманието!

Автор: Катла

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. Anonymous каза:

    Здр., и аз съм о4арован от Норвегия!Ако отивате там не забравяйте да си вземете въдиците и блесните.Треската върви навсякъде, а камбалата по крайбрежието и населените места.Между другото Флом се казва Флам,и ако искате да видите по красиви неща, използвайте фериботите за разходка по фиордите!
    Късмет и до скоро!

  2. Anonymous каза:

    Позволи ми да не се съглася.Флом си е Флом.”А”с кръгче отгоре(Å) се чете О.
    Поздрави!
    КАТЛА

  3. Lubomira каза:

    Здравейте, мисля да отида и аз на това приключение другата седмица. Може ли малко повече информация за влаковете и автобусите – от къде да резервирам билетите и цените им, ако може и нещо за хотелите в Осло и Флом. Много ще съм ви благодарна.

  4. Тони каза:

    Здравейте!
    С удоволствие прочетох пътеписа Ви за фиордите на Норвегия.Миналата година бях там и видях Зьогнефиорд. Бях и в Гудванген. В Geilo спахме ,но ще Ви помоля ,ако имате възможност да ми пратите снимки от Geilo,защото моите нещо изчезнаха.Прекрасно сте предали настроението,което обзема човек,когато пътува там-
    някакво господство на природата, много водопади,много скали и тунели…
    Поздрави!!! Тони

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.