февр. 15 2012

Африка пеша (5): Коледа в Сенегал

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, а за последно имахме разни случки в самия Дакар.

Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим как се живее в едно сенегалско село и… да отпразнуваме заедно Коледа


Приятно четене:

Африка пеша

част пета

Коледа в Сенегал

С голяма радост напуснахме Дакар и тръгнахме към

делтата на река Салуум,

запасени с храна и вода. Деца – СенегалКачи ни испанка със сенегалския си приятел, които отиваха към Гамбия. Заради закона за коли в Сенегал се наложило да регистрират колата си в Гамбия и сега трябва на всеки 40 дни да ходят до Гамбия. Оставиха ни в едно

село на име Тубакута до река Салуум

Делтата представлява огромно пространство от вода и многобройни острови и островчета. За да я разгледаме трябваше да вземем лодка. Мислехме, че ще договорим някой рибар да ни разходи срещу 5-10 евро, но се оказа, че рибарите искат повече пари от организираните екскурзии в къмпингите наоколо.

Тубакута, Satioum, Сенегал

Срещнахме един французин, който каза, че е мениджър на еко къмпинг на един остров. Предложи ни да спим там срещу 40 евро на човек с включен трансфер с лодка. Обяснихме му, че обикаляме на стоп и спим на палатка и отказахме. Решихме да се задоволим с разходка пеша покрай реката. Той обаче ни настигна след малко и каза, че така и така има клиенти за острова, може да се качим на лодката с тях безплатно. Предложихме да дадем пари поне за бензина, но той каза, че не е проблем. Бяхме много щастливи от добрината на този французин, който дори не си каза името, нито го срещнахме повече. Возихме се 30 минути до острова и когато пристигнахме, шофьорът на лодката каза, че ще спим в неговата къща. Беше прекрасно – огромна, чиста река, с гори от всички страни и красиви птици. Островът беше доста див, с няколко селца по брега със сламени къщи и соларни панели. Намираше се в резерват и забраняваха на хората да изхвърлят боклуци и да убиват животни. Разхожадхме се навътре в острова, търсехме птици и маймуни, а през деня, когато жегата беше непоносима, се криехме под сянката на някой баобаб. Птица, Сенегал Птица, Сенегал

На острова, Сенегал

На острова

Дете, Сенегал Дете – Сенегал

Къщи, Сенегал

Деца, Сенегал

въпреки че няма училище, на острова е пълно с деца

Птици, Сенегал Деца, Сенегал

Деца, Сенегал

Баобаб, Сенегал

Дете, Сенегал

 Птица, Сенегал

          На другия ден през нощта се върнахме със същата лодка и лодкарят отново настоя да спим в неговата друга къща в селото. Оказа се, че има две жени – една на острова и една в селото. Втората беше само на 32, а вече имаше 6 деца.

Деца, Сенегал

Децата в Сенегал са ужасно много.

Всеки мъж има поне една жена с по 5-6 деца, а понякога 2-3 жени с по 5-6 деца всяка. И тъй като жените обикновенно не работят, мъжът понякога трябваше да изхранва 15тина гърла. От там според нас идваше проблемът с бедността. Заплатите не бяха много по-ниски от България, но всяка заплата би била недостатъчна за такова семейство. Хората си мислеха, че колкото повече деца имат, толкова по-богати ще са на старини. Приемаха ги нещо като работна сила и още от малки ги караха да работят. Момиченцата на 3-4 години вече знаеха да готвят и да се грижат за бебета. Никой не ‘гледаше’ децата, бяха напълно самостоятелни. Никой не си играеше с тях, никой не ги учеше на нищо, въобще не им обръщаха внимание. А ако някое дете се разреве (защото примерно се е ударило до кръв), рискуваше да бъде набито, за да млъкне. Затова никой не ревеше – дори и бебетата.

Майка с дете – Тубакута, Сенегал

Къща – Тубакута, Сенегал

къщата на нашите домакини в Тубакута

къщата на нашите домакини в Тубакута

След Тубакута продължихме

към едно селце в центъра на Сенегал,

където имахме уговорка с Джени – доброволка от Корпуса на мира. Джени живееше в кирпичена къща със сламен покрив навътре в пущинака, без ток и вода, със семейство от един мъж, който наричаше татко, с три жени, които наричаше майки и много, много деца – братя и сестри. На нас също ни дадоха сенегалски имена- Лора прекръстиха на Айза, а Евгени- на Ибу.

Американка от Корпуса на мира вади вода в сенегалско село

Изкарахме чудесни два дни на село, носехме вода от кладенеца, а вечер децата свиреха на тубите от вода и танцуваха африкански танци. Единия ден гледахме дълга, ожесточена борба. И при танците, и при борбата имаше някой с пръчка, който да укротява тълпата и да всява ред. Американците от Корпуса на мира са почти на всеки километър. В Сенегал само има 160 доброволци, чиято основна задача е да доставят информация от първа ръка директно на Американското правителство. Въпреки това Джени беше пич и научихме много неща за хората тук, защото тя говори местния език.

Ресторант в Сенегал

така изглеждат типичните сенегалски ресторантчета - просто пейка и маса навън, тук закусваме сандвич с боб

Успяхме да сготвим български манджи – леща и картофена яхния. Най-накрая нещо различно от риба с ориз.

Сенегалците

имаха 4-5 национални ястия, всичките с ориз и риба (понякога с месо) и отказваха да ядат каквато и да била друга манджа. Салати и супи нямаха, а зеленчуците използваха само за декорация на ориза. В центъра на ориза слагаха един цял картоф и един цял морков за цялото голямо семейство. Oбщо взето бяха доста консервативни, имаха определени правила за всичко и не можеха да приемат нищо ново. Като например – мъжете не можеха да вадят вода от кладенеца, да готвят и да перат. Хомосексуалистите бяха незаконни. Ако кажеш, че си гей, отиваш в затвора за 8 години и нямаш право да бъдеш погребан.

Семейство с много жени и деца  – Сенегал

Семейството на Джени

Деца - музиканти, Сенегал

От малки децата свирят много добре на импровизирани джембета и танцуват

Приятели, Сенегал

Деца, Сенегал

Жена, Сенегал

Жена, Сенегал

Деца, Сенегал

Дете с коте, Сенегал Дете, Сенегал

Дете, Сенегал

Плодът от баобаб, или както още го наричат „маймунски хляб“

Сополанко, Сенегал

Пазар, Сенегал

на пазара в Кюр Сосе

Продавач на пазара, Сенегал

това се казва работа 😉

Деца, Сенегал

Майка с дете, СенегалДеца, Сенегал

Сушената риба е основна прехрана за по-бедните в Сенегал

Сушената риба е основна прехрана за по-бедните- когато няма пари за олио и готвене

Деца, Сенегал На пазара, Сенегал

Вадене на вода от кладенец, Сенегал

Ваденето на вода от кладенеца не е лесна работа. (Забележете концентрацията в очите на американката – бел.Ст.)

Край селския кладенец, Сенегал

Всяка вечер цялото село се събира с кофи и легени около кладенеца

Жени, Сенегал

Жена с кокошка, Сенегал Майка с дете, Сенегал

За дърва с магарето, Сенегал

Дървата за готвене се носят от далече

Татенце, Сенегал

На 23.12 решихме да си направим коледен подарък –

сафари в резервата Бандия

Резерватът не беше съвсем естествен – повечето животни бяха донесени от различни части на Африка, но имахме близки срещи с носорози, крокодили, жирафи, антилопи.

Жираф – резерват Бандия, Сенегал

почеши ме, моля 🙂

Носорог – резерват Бандия, Сенегал

Птици – резерват Бандия, Сенегал

Газела – резерват Бандия, Сенегал

Акаща газела

Жираф – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Крокодил – резерват Бандия, Сенегал

Крокодил – резерват Бандия, Сенегал

Костенурка – резерват Бандия, Сенегал

Костенурка – резерват Бандия, Сенегал

прастара костенурка...любимите ми

Коледата изкарахме скромно и самотно

– двамата на покрива на нашите домакини в Дакар, с 3 салати и чаша вино. Мислехме си за приятелите и семействата ни, които са далече, за сърмички и коледни сладки, които ги няма тук, за сняг и елхи. Нямахме даже ток, но пък имахме цялото звездно небе и луната над нас.

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание 🙂

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание 🙂

Върнахме се в Дакар

заради срещата с полицията и семейството на Осман, но както и очаквахме отново ни казаха ‘утре’. На другия ден отидохме решени, че ще седим в полицията докато не ни върнат парите. Изхарчихме много време и средства за транспорт. От нашия квартал Ямбул до районното на другия край на Дакар ни костваше 3 часа блъскане по автобусите и 2-3 евро в едната посока. Когато отново ни казаха, че парите в банката не са дошли и да дойдем утре, отговорихме, че ще протестираме пред полицията докато не се реши проблемът. Полицейският шеф се зае да отиде лично до къщата на Осман следобед и да направи каквото може. След цял ден чакане пред полицията, накрая бяхме възнаградени с цялата открадната сума (към 250 евро). Така им показахме, че с българи шега не бива.

Дете, Сенегал

Ох, защо се захванах с тия българи ... 😉

Справедливостта възтържествува и направи нашите празници по-добри. За пръв път ни се случва полицията да ни даде пари! Явно по Коледа наистина стават чудеса. Благодарим на всички за подкрепата. Благодарим на шефа на районното и на Йохан, който ни помогна и ни подслони през цялото това време. Пожелаваме си повече добри хора и позитивно мислене за по-добър свят. Честита Коледа на всички!

Продължението:

Африка пеша (6): При християните на Сенегал

Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата:


Западна Африка


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Африка пеша (5): Коледа в Сенегал”

  1. Longanlon каза:

    коооопеле… африканска полиция ви е дала пари :О

  2. Стойчо каза:

    Направо си е@ло мамата… 😉 При това – пълната сума 🙂

    В сайта имаме един разказ за Турция – там полицията черпи с праскови спрените мотористи 😉 Може пък нещо в нашата полиция да не е в ред?

  3. Много е хуабва Африка, ама… на снимка.

  4. Дончо каза:

    Много благодаря за хубавата поредица.Оказва се ,че още има смели българи.Аз да ви кажа честно не бих тръгнал на такова изпитание.

  5. […] Африка пеша (5): Кол&#… via Пътуване до… by Стойчо on 2/14/12 […]

  6. […] Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, а за последно празнувахме Коледа в Сенегал […]

  7. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар,  празнувахме Коледа в Сенегал, а после видяхме как живеят в  прогоненитехристиянски […]

  8. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски […]

  9. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски […]

  10. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски […]

  11. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски […]

  12. […] из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски […]

Leave a Reply


Switch to mobile version