Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.

Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.

Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.

Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел

Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение

Беклемето is a bitch.

Троянски проход, Троян, България

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.

Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.

На следващият ден

тръгнахме към Триград,

през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:

Триград и ждрелото му

са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.

На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акoстирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума във Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Другата България – на картата:

Другата България