Продължаваме с пътуването на Пламен до през западните Балкани и Венеция. Вече проследихме пътя му Бургас — Самобор — Любляна — Постойна- Венеция — Плитвички езера — Трогир, а сега ще продължим към Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид — Скопие- Бургас.

Приятно четене:

Балкански багри

част втора

Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид — Скопие- Бургас

6 септември

Изпращаме по живо по здраво част от нашата група за България обратно /тия отпуски все не стигат/ Осмината останали тръгваме на юг към последната наша хърватска спирка — Дубровник. Пътят се вие живописно покрай крайбрежието — белокаменният Сплит — Макарска наричан още малкото Монако…

Минаваме неусетно символичната хърватско — босненска граница, щракаме снимки в Неум – единствения босненски морски курортен град. Разлика с Хърватска почти не намирам. Тук–там се виждат нарицателните за Босна VW Голф 2-ки, по–застроено е.

Малка справка:

Неумски коридор

— тънка ивица крайбрежие, което принадлежи на Босна и Херцеговина — единственият й излаз на море. Историята му е интересна и поучителна. След като в XIV—XV век се замогва от търговия с Османската империя, венецианската колония Дубровник обявява независимост. Това не се харесва на самата Венеция и властите в Дубровник решават да подарят 12-километрова ивица на турците, по този начин си осигуряват подкрепата на Османците при евентуално нападение.

Този подарък опазва независимостта на Дубровник чак до 1810 г., когато Наполеон помита цяла Далмация, та и Венеция. Сега обаче хърватите си блъскат главата заради ограничения достъп до Дубровник. Замислят даже да построят висящ мост между Плоче и отсрещния полуостров Пелешац и ще то направят… видях как се строи инфраструктура там!!

… и пак сме в Хърватска

Дубровник

казва на всеки „Добре дошъл“ минаваме красивият,бял въжен мост, и сме в града разпрострял се върху четири адриатически залива и три хълма.

Навигацията безупречно се справя с адреса за нощуване,който се оказва на не — повече от 10 минути пеша от стария град. Жега е. Палмите в двора лениво поклащат листа. След кратка почивка,привечер срещаме старият Дубровник, жив музей облян в светлина изграден от бял камък, излъскан от вековете и от стъпките на милионите туристи, заключен между шествековни крепостни стени.

Приказно е, чуваме звуци на самотна китара,бродим из тесните улички,окичени с малки дюкянчета за сувенири,сладки,сладолед… готическия „Палацио Спонза“ и двата фонтана, Княжевския дворец и катедралата „Възнесение на Дева Мария“…

Лека нощ Дубровник! До утре!

7 септември

Дубровник ни плени.

Запечатваме разкошни пейзажи, обикаляме го целия по крепостната цена срещу 50 куни, возим се на лодка с (безполезно прозрачно) дъно до близкия остров Локрум — 10 евро, от дясно на борд се разгръща тузарският хотел Шехерезада с не толкова впечатляващ изглед, но с умопомрачителни цени от 6000 куни /850 евро/ за двама на нощ.

След следобедната сиеста отново правим вечерна разходка по „Страдун“ (главната улица в стария град), купуваме сувенири пием по едно „Karlovacko“ пиво под светлината на запалените факлите на едно от множеството „коноби“ (кръчми)… тръгваме…

Трябва да отпочинем порядъчно, тъй като утре ни чака най — екзотичния участък от нашето пътешествие през Черна гора,Албания та до Охрид (Македония).

Лека нощ Дубровник! Пак ще се върнем!

Черна Гора — Албания

(само на колела)

8 септември

Рано сутринта към 7 ч потегляме на юг. До границата с Черна гора е около 45 км. Пътят отново се вие по склоновете на тесния далматински бряг.След Цавтат става безлюден и спокоен. Черногорската граница минаваме безпроблемно срещу 10 евро екотакса на автомобил /дадоха ми стикерче!/

Сега като пиша тия редове оценям че сме претупали и „изкарали на колела“ тоя маршрут, а как ми се искаше да поспрем за два — три часа в републиката на “планинските негри ” — в Будва, в Котор, но не можехме да си позволим повече от 10—15 мин, тъй като пред нас са 500 км планински и полупланински пътища в Черна Гора, а Албания ни е позната единствено със задочна информация от два — три пътеписа и Македония.

Влизайки в Черна гора

веднага се усеща разликата с Хърватска — сякаш става по–„нашенско” боклуците и тръните около пътя са повечко, асфалтът също не е хърватския, но по-хубав от нашия. Строителството, явно също като при нас е във възход, макар и в не толкова големи размери, дава отражение на остарялата инфраструктура.

След Херцег Нови спираме за гориво. Плащаме в евро + всичките евростотинки.

Навлизаме в Тиватския залив. На Каменари,в началото на Которския залив навигацията ме качва директно на ферибота. 15 мин. чакане,10 минути плаване и сме на отсрещния бряг за 3—4 евро/автомобил.

Иска ни се да отскочим до Котор ,но времето ни притиска. Ще го видим следващия път!

Минаваме през Будва . Ранният час предполага липсата на навалица. Навигацията дава грешна дясна пресечка. Правим обиколка на част града по празните улички . Корегираме грешката. Продължаваме транзит към Петровац,а от там към Подгорица.

Има два удобни варианта за излизане

към Албания от към Черна Гора.

Единият е по крайбрежието към Бар, оттам към Сукобин и Муричан(Албания).

За вторият от Петровац се поема към Подгорица,оттам към Хани и Хоти(албанското КПП)

Ние след петминутна съвещавка избираме втория, но съкратен вариант по второкласни шосета /вече смея да твърдя — с добър асфалт /.

След Vranjina , има отклонение за Golubovci — Mataguzi — Tuzi. Eдни села, едни сокаци…

Караме внимателно, щото на пътя изкачат всякакви МПС- та — самоделни трактори, самоходни фрези, стари Застави, префасонирани в селскостопански машини.

Северното крайбрежие на

Шкодерското езеро (Скадарско или Шкодренско езеро)

е равно и явно плодородно. Табели няма почти никъде, навигацията работи, но за всеки случай тук-там питаме.

Спираме в Maтагузи за почивка и да похапнем.

Сръчна черногорка ни прави едни „чудеса от месо“… Хапваме на две на три и пак газ. Наближава 12 ч, а още не сме стигнали границата. След Тузи пътят тотално обезлюдява на картата изглежда по-главен, ама в действителност е същото криволичещо второстепенно асфалтче. Застигаме стар мерцедес с албанска регистрация… Олекна ни! На прав път сме!

И хоп след 10 минути сме на Черногорското КПП.

Слънцето прижуря. Маранята танцува. За никъде не бързащ митничар ни прибра паспортите, след десетина минути разучаване ги връща с шаблонния въпрос „Къде сте тръгнали?“ „Во Охри“ – отговаряме и ни пуска. Следва Хани и Хоти (Hani I Hotit)

На албанското КПП дремят тройно повече служители.

Леко мургав албанец — митничар с явно високо ниво на тестостерона задълбочено изучава нашите паспорти. Пише ни имената на компютъра си с явно затруднение. Праща ме за някаква бележка в сградата на митницата, друг служител я пише с голямо старание. Връщам я при първия, иска ми по 10 евро на човек (тази такса нарекох по-късно предварително плащане на глобите за превишена скорост), плащам и ни пускат. Минаваме сравнително бързо /30 мин/.

Албания е пред нас

О път о чудо… стар кърпен асфалт, пущинак, и сред пущинака жълто-синьо-оранжева къща с два гипсови лебеда или орли отпред. Естествено паркиран до нея нестар мерцедес. Следват още… и още…

Пътят става все по разбит. Туньо/водача на другия автомобил/ избързва напред. Загубвам го. Радиостанцията мълчи, много е напреднал. Ядосвам се. След 15 минути минавам стара оглозгана бензиностанция. Туньо е спрял на сянка под козирката и и ни чака. Изведнъж от нищото се появява невръстно албанче с две туби:

– Petrol! Petrol!!!

– No, No! – отговаряме ние. Тръгваме.

Навлизаме в дебрите на Шкодер.

Определението за този град от пътеписа на двамата пътешественици пенсионери Симеон и Иван напълно ми допада: „Захлюпен български град преди 30 години+ климатици+сателитни чинии, разбити улици и много мерцедеси“.

Влизаме в града. Какафонията е тотална. Много е важно за пътуващите през Албания чужди автомобили да имат изправен клаксон. Без него е доста трудно да се премине кръгово, макар и със знаково предимство. Именно на едно такова „кръгово“, обозначено със стара гума от трактор (със знак за кръгово и знак за предимство), един бел мерцедес щеше да ме отнесе, но мойта свирка бе по-нахална.

В Албания се оказа,че най големия проблем не са пътищата и безтабелието, а албанските шофьори. Не всички, но поне 80% карат безобразно и без всякакви правила. Съветвам пътуващите да внимават много и да са нащрек, защото много често пред вас автомобилът може да спре на шосето, без да сигнализира и без да свие поне леко в дясно на банкета. Албанците масово използват осовата линия за трето платно на пътя.

Редуват се магазини, гумаджийници, сергии, стари и по–нови бензиностанции, които понякога буквално са една до друга. Наоколо щъкат каруци, велосипеди, триколки (странна албанска модификация на Фолксфаген Транспортер отпред с една гума), разни стари автомобили, тук-там по–новички мерцедеси. Не спираме никъде и

продължаваме за Тирана

Разбитото шосе преминава в хубав двулентов асфалтов път. Полицаи има през 10 −15 км, обаче никой не ни спира (оказва се вярно твърдението, че албанската пътна полиция няма право да спира коли с чужда регистрация, само в изключителни случаи например ПТП и т.н.)

Стъпваме на газта и се приспособяваме по албански маниер на шофиране – НО МНОГО ВНИМАТЕЛНО!

Не спазваме ограниченията на скоростта извън населените места. Полицията си спира само албанци. Наближаваме Тирана. Трафикът расте. Расте и броят на крайпътните бензиностанции — все нови новенички,разни местни вериги — ALPET (зареждам газ), TACIOIL и някои чужди EKO,SHEL. Впечатление прави крайпътното усилено строителство. Редуват се почти без прекъсване бензиностанция — кафе — бар — автосервиз- ресторант — склад за строителни материали —….и пак бензиностанция… и т. н…

Въобще в Албания не можеш да закъсаш за гориво и за храна. В столицата не влизаме заради рисковия трафик.

Продължаваме за Дуръс

Пътят става еднопосочен т. е. албанска „магистрала“ с перфектен асфалт. Почти неусетно влизаме в Дуръс хубави сгради, хотели, а зад тях безлюдна плажна ивица с фин пясък и хубави палми... Мечта!!!

Всъщност снимката е от Трогир в Хърватска;-)

Навигацията спира — липсва карта. С питане на „добър“ албански „ЕЛБАСАНИ?“ всички ни разбират. Напред към Елбасан!! Навлизаме във вътрешността. Трафик няма — тук там някой тир, между които и един български, пълен с известна българска марка вафли.

Пристигаме в Елбасан

Решаваме да поспрем за почивка – най–близката градска бензиностанция. Влизаме в кафенето към нея, голям LSD TV и на него кръшна българска фолкдива — каналът е „Планета“.

Елбасан, Албания

Пием кафе под звуците на нашенски горещи ритми. Разбирайки, че сме българи, продавачът /или май собственик?/ намира и друг наш поп фолк канал. Порядъчно го усилва с голяма усмивка на уста…

„Готин човек“ казвам си аз, макар и да не долюбвам чалга, ми стана някак свежо. Зареждам газ. Толкова енергично и отзивчиво ни обслужват, че имам чувството, че сме първите клиенти за деня. Плащаме в евро по изгоден курс. 0,64 евро/литър газ и 5 кафета — 3,5 евро/

От Елбасан до границата КПП Кафасан минаваме транзит по хубав асфалт и яки баири. Към 17: 30 ч сме на опашка пред КПП-то. За довиждане черпим мургави албански просячета с останали вафли, бисквити, шоколад…

Минаваме лесно срещу 2 евро / автомобил / пак ни искаха пари/, но без никаква квитанция. Нямам монети и давам 5 евро. Мисля си, че е рекет, обаче ми връщат 3 евро без обяснения.

Чао, Албания! Може би ще се върнем

На македонската граница ни посрещат „Де е здравно осигурение?“ „М..а му“ — най отдолу в куфара. Ей, тия говеда няма скоро да се оправят.

Никой досега не ни е искал доброволната здравна застраховка, та точно тук в най–глухата провинция! Намирам я и потегляме.

И след половин час сме в Меката на кулинарния туризъм.

Здравей, Охрид!

След миналогодишното си посещение Охрид ми се струва още по — вехт, мръсен и невзрачен. Никакво развитие за една година.

Настаняваме се в една вила с хубава фасада, но отвътре е зле — с етажни санитарни възли  Все ми е едно… Гладни сме!!! Вечеряме обилно поливаме с жолта ракия и Скопско пиво.

Последният ден от нашето пътешествие посвещаваме на

разходка до Свети Наум

с хубав обяд на капаните до плажа. Всички забележителности съм ги изръчкал лани и сега се отдаваме на дегустация на различни вкусотийки. Вечерта минава неусетно под звуците на „жива свирка“ в квалитетен ресторант

Денят на завръщането: Охрид — Скопие — Гюешево – София

От Охрид до Скопие взимаме разстоянието за около 2,5 часа. В Скопие навигацията ни пообърква по едни нови детелини без табели,но бързо се оправяме. На обяд влизаме в милата ни Татковина.

Равносметка:

— най зле: от моя гледна точка Македония се оказа най — неуредената държавица от нашето пътуване (изключвайки Шкодерската част на Албания)

горива:

• Сърбия — по скъпи от нашите,с добро качество

• Словения — най- евтини, нелош бензин, калпав дизел (бензиностанции PETROL)

• Хърватска — малко по скъп, недобър бензин,много евтина газ малко съмнителна чак,хубав дизел(INA)

• Черна Гора — малко по — скъпа, Лукойлска газ

• Aлбания – зареждах само газ. Цена — като в България — добър разход (EKO) (ALPET)

• Македония- зареждах само газ. Цена — като в България, Лукойлска газ

Разходи: За 3 ма възрастни /Аз съпругата и големият ми син/ 10 нощувки /12 дни около 1500 евро в т. ч. 50% от 340 евро за гориво,винетки,толтакси и 200 евро покупки от Palmanova

Всичко е добре когато свършва добре!

Напролет ще мислим нова дестинация!

Автор: Пламен Ганчев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо