ян. 25 2012

Европа преди Коледа (1): Люксембург и Брюксел

Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа.

Приятно четене:

Европа преди Коледа

част първа:

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню? 🙂 Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си.

Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие.

Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото.

Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври? 🙂

Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си.

И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони.

На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене 🙂

Люксембург в сняг

Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада

– най-вече с натоварените си улици. Явно заради времето имаше големи задръствания, кишата беше доста неприятна, а основният градски транспорт там са автобуси и улиците ми напомниха много за софийските при подобни зимни условия. В центъра открихме малък коледен базар – с греяно вино и вурстчета, съвсем тематично 🙂

Люксембург

За около два часа вече бяхме обиколили няколко пъти интересните места, оказа се после обаче, че имало и стар град, до който се слиза с асансьор и не се вижда от никъде – така и не бяхме разбрали за него, но пък ставаше все по-студено и ентусиазмът ни за обикаляне по-улиците се вледеняваше правопропорционално на залязващото слънце.

Люксембург

Но пък имаше много сладкарници, с интересни и отрупани витрини, на много места се предлагаше и шоколад на клечка, като този, който правих – в стотици различни аромати и форми, разбира се не пропуснахме и да хапнем френска ябълкова тарта. Всъщност последното се случи по-скоро случайно. Седнахме в едно кафене да се стоплим и ни се хапваше нещо сладко, но така и не открих меню. Сервитьорът говореше само френски, за кафето се разбрахме – обаче за сладкишите ударихме на камък. Пробвахме на няколко различни езика, докато накрая аз не възкликнах с последна отчаяна надежда заветното “patisserie”! Оказа се, че тази дума отваря всички врати – очите на сервитьора светнаха, осъществихме контакт и малко по-късно получихме две парчета ябълкова тарта с тънка маслена коричка. И сякаш от Люксембург ни потръгна на сладкиши, някак непланирано, през цялото пътуване успяхме да опитаме много вкусни и различни неща, които доставят краткотрайно, но така значимо удоволствие.

На следващия ден, още преди да изгрее слънцето, вече бяхме на гарата и хванахме влак за

Брюксел

– пътуването отнема три часа, но наистина минава неусетно, особено, когато имаш голяма чаша с кафе и инетерсни гледки през прозореца или обичаш да си поспиваш като мен, с крака свити на съседната седалка.

Брюксел, Белгия

Брюксел ме изненада с това, че ми хареса,

въпреки че изглеждаше мърляв и понамирисваше като некъпано дълго време улично коте. Не очаквах да ми допадне толкова, но може би ме грабна с холандската нотка, която се крие в сградите и хаотичния си дух по улиците. Отново ни беше доста студено, затова и повечето снимки от града са на шоколад – в малките сладкишници на всеки ъгъл е топло и безкрайно интересно за разглеждане 🙂

Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

Следобедът излязохме извън очертанията на центъра и ни се разкриха ралзични квартали, шумни и шарени от разнообразното си население, изпълнени с глъчка, месарски магазини и десетки витрини, отрупани с баклавички и непознати арабски лакомства.

Коледа – Брюксел, Белгия

Коледа – Брюксел, Белгия

Централният площад се оказа обаче много по-интересен вечер. Предколедно върху старата сграда на общината се случваше светлинно шоу и из целият град се носеше ромона на празнични звънчета.

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия

Продължението:

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

Коледа

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Европа преди Коледа (1): Люксембург и Брюксел”

  1. Мартин каза:

    Не съм редовен читател на блога, но мой познат ми препрати тази статия с идеята, че може да искам да прочета написаното… Това, което ще напиша ще бъде от опит и години живот и на двете описани места! Първото, което ще кажа е, че не сте придобили, въпреки уговорката ви: „Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си“, почти никаква, за да не кажа абсолютно никаква представа, за нито един от двата града! Да, на пръв поглед „пътеписът“ изглежда остроумно написан, но всъщност е поредното изживяване „нека ударно да посетим 8 града в 5 държави за 8 дни“. Освен яденето и гледането по витрините…друго не е преживяно! Обърнах внимание и на другите пътеписи за Белгия и белгийците в страницата и това само потвърди мнението ми, че липсва каквато и да е идея… Белгия и Люксембург са много по-интересни места от описаното тук, особено Люксембург. Белгия има да покаже доста повече от шоколади и витрини, а межди Фландрия и Валония има разлика от земята до небето, като места, нрави, хора, езици и какво ли още не. Да се генерализират Белгия и белгийците е меко казано неуместно. Такъв тип писания са изключително повърхностни! Биха заинтересували провинциално мислещ или редовен посетител на МОЛ-а, който гори от желание да разгледа поредният post във Facebook, за да може да коментира: „Уау, на колко места си бил!“. Защо няма нищо, макар и кратко, за историята, духа, атмосферата на тези градове? Ако съм на мястото на блогърите, ще махна тази статия, освен ако публиката ви не си я харесва… А пренебрежителните коментари, които подкрепят никого не интересуващите ви очаквания, мислите над посещенията ви до централните площади и сравненията с мизерните софийски улици, са направо смехотворни! На ваше място бих си мълчал, че сам посещавал такива места, правейки това, което описвате, че сте правили вие… Със същият успех може да се опише например пътуване до Силистра (без да искам да обиждам силистренци).

  2. Стойчо каза:

    Ние имаме разказ за Силистра на сайта – ако не го намериш по картата, ще го сложа линка в по-късен коментар

  3. Мартин каза:

    Няма нужда, благодаря. Не това беше идеята, когато спеменах Силистра, но явно друго не сте прочели. Блогът има потенциал, но със статии като тази само губите…

  4. Стойчо каза:

    Виж, народът намира различни неща в едно пътуване – някой се задълбочава, някой – не толкова, за някой е ежедневие, за друг е приключение – това, което виждаме на път, даже на едно и също място и по едно и също време е различно, колкото и невероятно да звучи. Нека цъфтят цветята в градината 🙂

  5. Мартин каза:

    Виждам… Приятен ден!

  6. Бате Владо каза:

    Мартине, това което си написал звучи като строга оценка на студентска курсова работа.
    Не мисля, че целта на тук пишещите е да покажат някакви професионални литературни умения. Който иска и има време да сподели – прави го (едни по-умело, други не толкова); но при всички случай влага положителна емоция – да сподели, да направи и други съпричастни на хубавите моменти, които е преживял.
    Други, (като мен, например), които не намират време за писане, се радват на усилията на тези първите, и – едно харесват повече, друго по-малко, но важното да има хора, които са открити към другите и се опитват да споделят емоцията си с тях.
    Вярвай ми, не е хубаво да се влиза в третата група – на „последната инстанция“ – всичките лоши, пък те най-хубави. Като не ти харесва това – напиши нещо както трябва да бъде, публикувай го и кажи: момичета и момчета – ето така се правят тези работи!
    Иначе засега твойта работа е малко като на кинокритик – дава оценка, но не прави филми. Лесно е да засегнеш човек!

  7. здр каза:

    Приятелю, добре е, че си имал шанса да поживееш по тези места и да опознаеш кое как, ама два пъти повече щях да ти се зарадвам, ако беше споделил с нас това, което в този пътепис според теб липсва. Иначе, само си загубих времето докато четях дългата ти критика.

  8. Стойчо каза:

    ай ся, не му се нахвърляйте на човека – очаквал е повече подробдности, не ги е получил и е нормално да си ги поиска.
    На мен харесват различните разкази, защото всеки поглед е ценен, пък в случая имаме и красота в разказа 🙂

  9. Vili каза:

    Оф, аз съм съгласна и с бате Владо и Стойчо, но и мъничко с „критика“, защото не съм привърженик на идеята „гъз път да види“, а нещата са показани по този начин.
    Та, се израдвах като видях дестинацията днес, щото си мислех, че моите впечатления от Брюксел и Люксембург са мноого бедни и не си заслужава да ги разправям. Накратко, наточих се да видя и прочета нещо повече.
    Ама май не са ми толкова бедни впечатленията… особено като се има предвид, че с Пингата бяхме там, което автоматически означава, че емоцията си беше… 😉

  10. Vili каза:

    По „пинговски“, каква! – /справка от поста „Двете Пинги в Чехия“/ 🙂

  11. Alia каза:

    Мили хора, пътуването е удоволствие. По професия съм журналист и когато създавам статия за някое пътешествие, изпълнявам търсения от вас ефект. Когато човек пътува за себе си и пише за собствените си удоволствия обаче, има тази невероятна свобода да го прави както му се иска. Аз лично се наслаждавам на нея, надявам се и вие.

    Благодаря за усмивките, които ми доставихте днес. Идеята, че има правила за това как хората трябва да пътуват по света ме развесели искрено 😆 .

    Ако искате да видите още такива „безпаметни“ изживявания, заповядайте да разгледате страхотния проект, който имаме със съпруга ми. Там снимките говорят много повече от текста и то на какъв език: 900px.tropot.net :)!

  12. Стойчо каза:

    Потвърждавам: няма правила за пътуване 🙂 Както и няма правила за писане на впечатления 🙂

  13. Teodora каза:

    Като част от публиката:
    Аз харесвам това място, защото мога да прочета различните погледи на хората, да усетя тяхната емоция и да се докосна до местата през техните усещания.
    Някои искат просто да се пошляят по улиците, други да видят нещо незабравимо…
    За справки по фактология, история и тн мога да ползвам стотици източници из нета.
    В случая ни се предлага съпреживяване. Никак не е малко, нали?
    Интересно ми е да прочета повече за Брабант, Фландрия и тн повече, но написано от някой, който е бил там. В случая имаме толкова. Ако имаме късмет, друг ще напише друго и повече. И ако се изкажа в стила на кино критиката или въобще критиката: получаваме един многопластов образ, изграден от различни емоционални слоеве….
    Да не се правя на много умна, че ще си размия изказването. Смятам, че имах честта да изчерпам дискусията (ако е имало, въобще, такава).

  14. Teodora каза:

    Да добавя: и като част от пишещите, имам същото мнение като по-горе.

  15. Стойчо каза:

    Ааааа за Брабант си имаме отговорник, който само се спотайва 😉

  16. Teodora каза:

    Верно, верно – право казваш, дри ми Стойчо!

  17. rumi каза:

    Разгледах снимките ви.Страхотни са!!!!!!!!!!!!Наистина говорят много.Браво!!!!

  18. […] снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и […]

  19. […] обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, бяхме вече в Антверпен, Хага и Амстердам, а днес ще […]

  20. Natalia H. каза:

    А аз ще кажа „мерси“ на авторката за вкусния разказ, показал ни тези места на стара Европа от по-различен ъгъл. Ясно е че разканото не притендира да запознае читателя с история, архитектура и забележителности…Вапраки това за мен живееща в „новия свят“ по-точно в Canada ми беше интерсно да надникна в малките сладкарнички и магазинчета за шоколад, дори да съпоставя какво има, колко струва 100 гр качествен европейски шоколад със ситуацията тук където съм аз (British Columbia, Canada). Беше ми наистина забавно!!!! Нека да има и такива пътеписи! Благодарности Ирина и за вкусните снимки….Дори сега пишеща за твоите шоколадови снимки сте ме провокираш да си хапна малко шоколадови топки с лешник, които си купих вчера:)…:)
    А на критикуващите по-горе господа ще кажа, че това също е част от живота и ежедневието ни, защо пък някои да не опише тази част на едно пътешествие и да не може според вас да бъде тема на разказ?

Leave a Reply


Switch to mobile version