Пътуване до…



« | »

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Днес ще горим бензин. Много бензин. Дръж се Формуло, идваме!*

Приятно четене:

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Понеже Илфа е заклет Ф1 фен, а „Тhe 2011 Bulgarian Grand Prix at Istanbul Park“ можеше да се окаже последната (още не е ясно дали ФИА ще продължи да иска двойно пари за догодина и дали турското правителство ще ги плати), заформихме пъклен план да отскочим и да погледаме.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Намерихме си кола под наем, запазихме хотел от booking.com, поръчахме билетите от biletix и на 5ти май, светъл мексикански празник, тръгнахме към Турция.
Първо спряхме в Одрин за хапване и предплатена data карта. Ползвахме Нокиата на Илфа за навигация и трябваше да я натъпчем с някакви данни, без да се налага да платим един крак за роуминг след това. Взехме една Vodafone карта, харесахме си ресторантче и седнахме. За който не знае – в Турция се яде главно агнешко и телешко, и тук таме пиле. Няма да намерите свински пържоли. За сметка на това всичко беше адски вкусно и не излезе кой знае колко скъпо. Това в Одрин – в Истанбул е леко друга история.
Fırat Mh., Formula 1, Istanbul Province/Istanbul, Turkey
Преди да стигна до манджата, няколко думи за града. Първо: огромен
е. Ама наистина fucking huge. Официално са 13 млн, без близките покрайнини (с тях са 15), а от край до край градът е 180 км. Всеки квартал си има особености и специфична архитектура – европейската част е по-стара, с тесни еднопосочни улици, много джамии, площади и пазари; докато азиатската е с новите наредени кварталчета и затворени комплекси, разкошни градини и огромни търговски центрове. Истанбул е с доста висок стандарт, за който можем да си мечтаем. Сигурно има и занемарени и бедни квартали, но от това което видях, останах страшно впечатлена – и пътища, и зелени площи и всичко останало.
Босфорът – Истанбул, Турция
Ние бяхме в Сиркиджи и всеки ден пътувахме до пистата и обратно, които си бяха едни 50 км в едната посока. Пистата е в азиатската част, до летище Sabiha Gökçen. На връщане попадахме в ‘леки’ задръствания с хиляди и хиляди коли, които чакаха да минат моста. След като се нагледах на морета от возила за 3 дни, мисля, че няма задръстване в София, което да ме уплаши. Освен това жителите на града са нагли шофьори-акробати, за които знаците не важат. Венски вдигна левъл след дните шофиране из Истанбул.
Та от задръстванията и пътуването не успяхме да видим много, но със сигурност мога да препоръчам Бешикташ и изобщо цялата част покрай Златния рог и Босфора. Една от мъките ми е, че не успяхме да се разходим и да хванем някое и друго корабче, но все пак това е добър повод да се върнем и то за повечко време.
Самото състезание беше изродия – че и тренировките, и квалификацията. Страхотна атмосфера, рев на двигатели отвсякъде, Ефесът се лееше и хората се радваха. Феновете бяха много нахъсани, и май поне половината бяха българи. Имайте предвид, че храната и напитките са доста скъпи около пистата, така че можете да си носите вода и сандвичи. Бяхме на бронзова трибуна, така че не успяхме да се окаляме до уши – general admission по време на дъжд е леко кофти идея. Първия ден пръскаше, втория и третия беше слънчево, но ветровито, така че дъждобраните при всички положения свършиха много работа. Накрая на състезанието даже успяхме да стигнем до пистата (не успяхме да видим награждаването, за съжаление) и посъбрахме отложена гума и снимки. Ако си падате по моторни спортове и има състезание догодина – идете задължително.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Хотелът ни беше приятен, нищо луксозно, но със страшно любезен и услужлив персонал. Закуската беше феноменална, всичко беше много вкусно. Само дето кафето беше гаден Нес, но за сметка на това имаше турския чай, което е едно от най-освежаващите неща, които съм пила. Ресторантчетата са си скъпи за българските стандарти, макар че бих казала, че и храната, и обслужването и приятната атмосфера компенсират достатъчно. И ми направи впечатление как всички се отнасяха с уважение и усмивка, просто да ти е кеф да им дадеш парите си. Човекът от частния паркинг не ни пусна, докато не ни почерпи чай. Научили са се как се прави бизнес от туризъм и това е нещо, за което трябва да вземем пример от тях. С всички си говорихме на английско-българско-турски и всички ни разпитваха как е в европейския съюз. Как да им обясниш, че сме много по-назад от тях.
Там всички до един бачкат – дали ще продават плодове на улицата, или ще режат храсти – няма срамна работа за тях. Представата ми за Турция просто нямаше нищо общо с това, което видях.
Със сигурност следващото ни пътуване до Истанбул ще е доста по-дълго, просто защото има една дузина места, които исках да видя, но не успях – чак ми се ревеше ми като тръгвахме Останах със страхотен спомен от града и го препоръчвам на всички.
И накрая, една малка случка на връщане в България, след която ми се щеше изобщо да не се бяхме прибирали:
Минаваме турската граница, всичко е точно и тръгваме да влизаме към България. Без предупреждение, и както бяха отворени прозорците на колата, някакъв автомат ни напръска с нещо смърдящо. Стигаме до първата будка, от която ни бутат бележка.
Венски: Какво е това?
Служител: Четири лева такса за дезинфектант, минете да платите на следващото гише
Венски: Ама ние не сме искали да ни дезинфекцират, а и никой не ни е предупредил
Служител: …
На следващото гише Венски подава бележка с 20 лв, след което му връщат 15.
Венски: Ма нали беше четири лева?
Служителка: Имате един лев банкова такса
Венски (и ние):  … (цензурирано – бел.Ст 😉
Автор: Елена Владимирова
Снимки: авторът
*За голямо съжаление тази година няма да можете да отидете до Истанбул за Формула 1 – отпадна от календара 🙁 Но поне вече сте видели как е било – благодаря на автора за уточнението – бел.Ст.

Други разкази свързани с Истанбул– на картата (увеличете силно мащаба!):

Истанбул


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 20.01.2012.

Tags: , , , , ,

Categories: Елена Владимирова, Истанбул

4 Responses

  1. А, честито! Добре дошли във фен-клуба на Истанбул – любов завинаги е, да знаете! 😉

    by iaia on ян. 20, 2012 at 9:35

  2. Формула 1 е супер изживяване.Аз ходих 2009 и 2010 в Турция на Ф1.Страхотен кеф.Всъщност зелените площи имат едно огромно предимство пред трибуните – можеш да си внесеш всякакво ядене и пиене и да се разположиш като пич, та дори и чадър да си разпънеш.Бил съм на трибуните – няма да повторя вече.Иначе има минимален шанс за Ф1 в Турция тази година – ако Бахрейн отпадне…

    by Дидо on ян. 20, 2012 at 14:21

  3. Аз ходих 2006 година на Ф1 в Истанбул, като мислехме че ще е последната година за Шумахер/ със зет ми сме фенове на Ферари/.Голямо изживяване си е на живо.Тогава се провеждаше през август и си беше голяма жега. Бяхме на бронзова трибуна 3, трибуните бяха полупразни и беше пълно с българи, особена на зелените площи. Голям кеф и незабравимо изживяване.

    by Данчо Колев on ян. 20, 2012 at 22:07

  4. Жалко, че вече няма Ф1 в Турция-Истанбул, но пък самият град си заслужава да се види, дали чрез туроператор или самоинициативно няма значение. Ако си правите сами плановете запазвайте хотели около джамията Султан Ахмед или СВ.София. Има малки семейни и бутикови хотелчета , в които цените са около 30€ на човек с много любезен персонал са паркингите за коли са около старата гара до моста Галата за денонощие ще вземат 10 лири или около 5 лв. Колкото до ресторантите търсете малки изглеждащи отпреди 50 години заведения, ще ги познаете по фаянсовите плочки налепени по стените им, там обслужването е невероятно.

    by Георги Георгиев on сеп. 2, 2017 at 15:01

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version