ян. 03 2012

Воскополие – призрачният град на цинцарите в Албания

За много години! След няколкодневни опити да докажем, че яденето между Коледа и Нова година не води до надебеляване (така е – до надебеляване води яденето межу Нова годиан и Коледа, а не между Коледа и Нова година 😉 е време да открием новия пътешественически сезон 🙂 С пожелания за щастлива 2012 и леки пътища 🙂

Приятно четене:

Воскополие – призрачният град на цинцарите в Албания

На 21 км западно от Корча по хубав асфалтов път се изкачваме в

планината Островица.

Насред „родопските” поляни е сгушен

Воскополие

с 20-тина къщи, хотел и ски лифт. Самотни стърчат насред баирите 5 големи църкви и един манастир. Защо няма къщи а само църкви и гробища?

Воскополие, Албания (панорама)

Заради голямата Завист и Злоба! Имало едно време в Ориента, на Балканите през 17-18 век един 50 000 град с 26 църкви-търговската столица на Епир –

Москополие

Населението на този богат град било от цинцари (аромъни), които говорят език подобен на румънския (влашкия), пишат с гръцки букви и са православни.

Една гравюра от 1742 г. с изглед на града с 12 000 къщи.

Али паша и неговите разбойници-кърджалии (мюсюлмани албанци – тоски) опожаряват, ограбват и прогонват гражданите през 1769 година. Тези горди занаятчии с над 20 еснафа и търговци с филиали във Виена, Венеция, Москва и Лайпциг, донесли печатница, издали балкански речник – на гръцки, аромънски, български и албански и служба за Свети Седмочисленици. Основават болница, приют за бедни и първото висше християнско училище – Нова Академия на гръцки. Днес сред магарешките тръни има само една табела да отбележи лобното мястото на Балканското Възраждане. То трябвало да почака още един цял век… Оцелелите след погрома се разпръснали наоколо и сезаселили в Корча, Белица, Магарево, Битоля, Крушево и Скопие, където се родила и майка Тереза, по баща Николае Бояджиу ..

В селсъвета (комуна) пó се разбираме на румънски,

албански не знаем, а те не знаят английски. Най накрая намираме човек който да ни отключи църквите.

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г – Воскополие, Албания

Най-близо е

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г.

Свещеникът – папу Тома ни разказва тъжната история за иконите, отнесени на съхранение в музея в Корча – като Рождество Христово. След последната кражба от иконостаса ни гледат само фотокопия. За причастие оставяме бутилка вино и списък да ни спомене в неделната служба.

Moscopole, Albania

За наша радост можем да открием под навеса отвън сред останалите великолепни стенописи

образите на Св.Наум и Св. Йоан Владимир,

носещ главата си на тепсия.

Св.Наум и Св. Йоан Владимир – църква Св. Николай (Шен Колли), Воскополие, Албания

А това е Св.Трифон със сърп в ръка и отрязания нос.

Керванът –тази запазена марка на местните търговци – още е жив:

Керван – запазена марка на местните търговци, Воскополие, Албания

Баба яхнала магаре се спира да предложи да ни шитне (продаде) къща.

По някогашна широка калдаръмена улица с канализация през полето стигаме до

църквата на Св. Михаил (Шен Мехилли) от 1722г.

Църквата на Св. Атанасий – Воскополие, Албания

Църквата на Св. Атанасий

Вятърът зафуча, брули есените листа, старите порти скърцат, светците ни гледат укорително. Св. Илия е на огнена колесница, сякаш се чуват писъците и стоновете на призраци от рухващия Москополе в днешно Воскополе…

Свети Атанасий (стенопис) – Воскополие, Албания

Тук църквите са покрити с характерните каменни плочи подобни на Баташката църква (Каква съдба!).

Фреските не са реставрирани, но цветовете са свежи, не опушени от истинските свещи от пчелен восък. Оцелелите са впечатляващи образци на майсторството на местните зографи.

На изток остава заключен манастира на Св. Йоан Кръстител от 1632г.

Напускаме тази Света гора и се спускаме в Корча

да пием по една хубава бира. По пътя продават евтино сладък продълговат бял лук, ябълки и охридска пъстърва. Но за спомен даваме последните леки за бутилка коняк „Скендербег“.

За следващата експедиция остава илирийската царска (или македонска?) скална гробница до Селце недалеч от Поградец

Продължаваме към КПП Св.Наум, който някога е бил на албанска територия, но манастира е бил подарен на югославския крал от албанския крал за сватбата му. Така православните светини около охридското езеро, разделени от границите стават по-достъпни за нас.

Цветан Димитров – 5.9.2011

Още снимки:

Църква Успение Богородично

Рождество

Успение Богородично

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Воскополие – призрачният град на цинцарите в Албания”

  1. Laska Nenova каза:

    Тази Албания. Чувала съм само страшни неща за там, но явно не е така!

  2. Стойчо каза:

    Определено не е така 🙂 Хора навсякъде има 🙂

  3. Златомир каза:

    Воскополие (или Воскопоя както си го бях кръстил аз според собствените си разбирания за албанския) посетих преди 5-6 или 7 станаха вече години. Знаех, че селището е известно, но уви не знаех с какво! Лингвистичните ми умения също бяха бариера да разпитвам местните за каквото и да било…. Уви, повъртях се, повъртях се малко, пих една кола и се врътнах наобратно към Корча…
    Благодарности към автора! Определено ми отвори очите за това, какво съм изтървал от посещението си по тези места и за пореден път се убеждавам, че не е лошо човек преди да затръгва за някъде, да хвърли едно око из нета за информация за мястото, към което се е запътил!
    А по повод на това, че в Албания е страшно…. Хора, светът е толкова достъпен в днешно време! Загърбете предразсъдъците и ходете и вижте, а не робувайте на чужди клишета! Албания е страна с прекрасна природа и съвсем нелоши хора…

  4. Belomore каза:

    Районът на Корча е предимно християнски (православен) и доста „цивилизован“. Не знам какво е в останалата Албания(не съм бил), но в Корча изобилства от приветливи хора, които много искат да ти проговорят на английски и да помогнат.
    Но, уви, не винаги могат…
    Обаче гастарбайтерска комбинация от италиано-германо-английски може и да проработи!

    Москополе / Воскопойе е действително легендарен град – вижте в Уикипедията за повече подробности.
    Когато бях в Корча не остана време да стигна дотам, за съжаление, пък и тогава още ремонтираха пътя и не беше много ясно кое – как с колите.

    Близо до Корча е и село Бобощица, което също е нещо като архитектурен паметник с няколко стари църкви, а и допреди само 120-150 г. в него се е говорело български…
    Вече не обаче, да няма заблуди.
    А точно над Бобощица почват едни планини, които могат да бъдат описани единствено и само като „албански планини“.
    Бая сурова, но наистина красота.

Leave a Reply


Switch to mobile version