юли 18 2007

Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур

Published by at 13:09 under Бале,Малайзия

Продължаваме пътуване на Бале из Югоизточна Азия – днес ще обикаляме из Куала Лумпур. Приятно четене:

Из Куала Лумпур

Малайзия

част осма на

Из Югоизточна Азия

Осма част от приключенията на Бале из Югоизточна Азия (предишната седма част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

Следващата сутрин телефоните се разпищяха рано, за да ходим на опашка за билетчета за кулите. Вързахме си по една мартеничка и се изстреляхме в състояние на тежък махмурлук и недоспали. Хванахме метрото от

спирка Masjid Jamek до KLCC.

Маршрутът ни

Тука съм пред спирка Masjid Jamek (пише го на синята табелка)

KLCC значи Kuala Lumpur City Centre

и включва двата небостъргача и МОЛ-а между тях. Като стигнахме Ицо се снима пред една причудлива автобусна спирка

В 9 и нещо докопахме билетчета за 10:30, с дата 1-ви Март. Симпатичната двойка австралийци от автобуса също беше там, ама не се сещам преди или след нас дойдоха. Казахме си „здрасти“ и по няколко общи приказки.

Petronas, Lebuhraya Kuala Lumpur - Seremban, Taman Teknologi Malaysia, 57000 Kuala Lumpur, Wilayah Persekutuan Kuala Lumpur, Малайзия

В десет и половина ни пуснаха в мазата на левия небостъргач (гледано откъм входа). Там имаше поне половинчасова програма, целяща да покаже каква „голема работа“ са мюсюлманите и колко мангизи имат. Като написах, че са много отворени се сетих за една случка от предишния ден, която пропуснах.

Следобеда Ицо тръгна за панталони, а ние с Пепи ходихме да се качим на телевизионната кула и

да се повозим на monorail-а.

Нещо като метро, което върви по една дебела, бетонна релса над улиците. Телевизионната кула се оказа в парк с ограда и след като известно време обикаляхме, търсейки вход безуспешно, изгубихме интерес. От спирката на монорейла пък направих една нощна снимка (беше се стъмнило) от ръка и естествено стана замацана.

Кофти снимка от ръка, през плексиглас

Дефакто направих 2 снимки

После влакчето дойде и врътнахме

едно кръгче между светещи небостъргачи.

Гледката беше яка, ама самото превозно средство се движеше много бавно, придружено със скърцане като на трамваите в гората под Пионерския дворец.

Та да се върна към мазето на

Петронас и очакващата ни програма

Първо разглеждаш изложбичка със снимки от строежа. После стъпваш на една машинка и тя пресмята колко си висок и колко пъти се нанасяш във височината на кулите. На финала имаше и два двуметрови макета в някакъв кафез (примерно Фарадеев) и между кафеза и антените им плющяха светкавици за радост на туристите.

Следващото помещение се оказа малка кинозала, където изгледахме задължително филмче. Аз такива филмчета съм гледал поне пет по Дискавъри. В тях става дума за това, че

„гордостта на мюсюлманския свят“ е проектирана и построена от американци.

Тъпи копелета. В киносалончето ни раздадоха и шарени талончета, които закачихме на вратовете си. Всички с еднакъв цвят влизат заедно. Аз и Ицо имахме зелени, а Петър, понеже си е буксузлия, получи жълтo. Една екскурзоводка ни вкара за ръчичка в асансьора и каза, че ще ни качат само до топлата връзка (skybridge), щото горе хората бачкали и нямали нужда от кресливи туристи и конски тропот. На входа на скайбриджа пак ни спря и приказва поне пет минути. Все едно бяхме с детската градина на музей, баси досадата. Интереснто, което научихме е, че „небесният мост“ бил Made by Samsung, да им се чудиш на корейците. После ни дадоха 10 мин. да щракаме с апаратите и ни изгониха.

Това се вижда от едната страна

Това, от другата

Това е вътре

Айде последна

На вратата на асансьора се засякохме с нещастният Петър, който трябваше да моли непознати да го заснемат. След като приключихме нечовешкото си посещение стигнахме до извода, че в страна с толкова скъпа бира нямаме повече работа и скокнахме на гарата. Взехме си билети за нощен влак с кревати до Сингапур. Става дума за цяла нощ път, спейки в чисти чаршафи, на климатик срещу $10 на човек. Цените им са убийствени. Върнахме се до хостела и освободихме стаята. Пепо вече ходеше горе-долу добре и заеба патериците. После камериерките сигурно са си рекли:“Баси тъпия инвалид“. Убихме 1-2 часа в Интернет-кафето отсреща.

Помотахме се по магазините и като се изморихме, намерихме един почти необитаем МОЛ, качихме се на последния етаж и налягахме по земята да авантаджийстваме климатик.

Жегата вънка беше просто нетърпима.

2-3 часа преди влака се върнахме на гарата,

Гарата е доста зла

треснахме по един шит в мегалуксозен кенеф, оборудван с маркучи за миене на задник. Аз установих, че са ми останали 5 рингита (така им се казват кинтите), по един. Понеже бяха грозни като дизайн, ми хрумна да ги разменя за пет на цяло, щото те май пък бяха някаква по-нова емисия и много яки. Като найлонови и с едно прозрачно кръгче по средата.

Отидох до една гарова аптека и жената дълго не можеше да се светне какво искам. После се нахили до ушите и ми даде една смачкана петица. Отговорих, че тая не ме устройва и жената, вече смеейки се с глас ми направи ветрило от всичките си налични 5-рупиеви банкноти и аз си взех чистак нова.

Стана време за влака и ни пуснаха да слезем с ескалаторите, само след показване на редовен превозен документ. Долу пероните, коловозите и влаковете бяха в помещение и нямаше никакъв шанс да ги видиш, освен ако не пътуваш.

Настанихме се на креватите, и тримата бяхме на втория етаж. Под мене и Петър имаше дръпнати момче и момиче – гаджета. Както влакът тръгна, пичът скокна в кревата на мацката и дръпнаха перденцето мръсниците. Ние полафихме, щракнахме по някоя снимка и заспахме.

Маршрутът, по който пътувахме с нощния влак

Пътувахме комфортно

и се наспахме съвсем прилично, всеки гушнал раницата си в кревата. Това с раниците не беше някаква наша, ексцентрична прищявка, ами

бяхме чули смразяващи истории за пакетчета хероин, “бутнати” в багажите на невинните туристи.

Месец и малко преди нашето пътуване, в Сингапур обесиха 25-годишен австралиец, заловен на летището с около 10 грама. Отделно на тия талончета дето се попълват на влизане (arrival cards), пишеше с червени букви за смъртните наказания, да нема после “не чух”, “не разбрах”.

Welcome to Singapore

Събудихме се значи около 7 сутринта на моста, който свързва

Джохор Бару (най-южният град на Малайския полуостров) и Сингапур.

The Johor-Singapore Causeway, мостът, който свързва Johor Bahru, Malaysia със Singapore (снимката е крадена)

От влака се виждаше шосето и стотици колоездачи, минаващи всеки ден границата, за да отидат на бачкане. Повървяхме още известно време и машинистът каза по уредбата да се събуждаме и да се готвим за проверка.

Спряхме на митницата и ни изтикаха навън.

Навсякъде наоколо беше оградено с бодлива тел, времето, едно такова, мъгливо и призрачно, а паралелно до влака се бяха наредили дребни, жълтокожи куки с лачени кубинчици. Държаха свирепи, полицейски кучета (вълча порода) с намордници, видимо обучени да откриват наркотици. Казаха ни да влезем в сградата, а те нахълтаха по вагоните, за да може мастиите да душат по креватите. Казахме си нещо от сорта, че след като слезеш, е съвсем лесно някой да ти напъха пакетче под дюшека, пък после върви се обяснявай.

Сингапур

Всички пътници се наредихме на опашка пред машинките за сканиране на чанти. Около 150-200 души по моя преценка. Таман минахме през тия рентгени и се наредихме на втора опашка, да ни бият печати и към нас се запъти една милиционерка. Спря , посочи ни, мене и Ицо и каза да сме я били последвали.

Направо ми се дръпна лайното. Баси късмета.

Тръгнахме след нея, а цялата опашка, барабар с Петър ни гледат като “овци на заколение”. Даже си викам на акъла, какво ли ще си кажат приятелите в София, като прочетат в Dir.bg, че

са ни обесили в Сингапур. Доста ефектен начин да пукнеш.

Та заведе ни лелката в една стаичка през някакви коридори и вика:”Отваряйте раниците”. Отваряме ние, а тя бърка и вади от Ицовата едно шише “Узо” и от моята литър уиски, наполовина изпоркан. Що, казва, внасяте контрабанда. Оказа се, че

в Сингапур всичко било безмитно освен алкохол и цигари.

Бутилките лъснали на рентгена и ни придърпали. Ние, де да знаеме, че трябвало да минеме по някаква друга лента: “имам за обмитяване”. Моето шише било изпоркано наполовина, демек е за лична употреба, ама Ицо бил контрабандист и му се налагала глоба.

Милата жена така и не можа да разбере що за напитка е “Узо”-то, какво е това Гърция и че шишето е отворено (даже малко се беше изляло в раницата). Ицо ѝ каза, че струва $2, с цел да изкара по-малка глоба. Тя смята нещо с една ЕЛКА и отсъди: S$ 50. Петдесет сингапурски долара. Ние викаме: “немам”, а тя: “дайте тогава кредитна карта”, ние пак си знаеме нашето:”имаме само американски долари”.

Полицайката се затрудни яко и след дълго умуване отсече:

– Сега ви пускам, бегайте, ама при друго нарушение ще ви разкажа играта.

Радостни изтичахме в чакалнята, където висеше Петър, самотен и с притеснено изражение.

Всички се били качили и влакът само нас чакал.

Удариха ни по един печат, пожелаха ни да enjoy-ваме в Singapore и се качихме обратно да си лягаме по креватите.

Клатихме се бавно още около половин час и пристигнахме.

От гарата питахме как да стигнем до Бъгис Джънкшън (Bugis Junction), защото нямахме точно идея къде ще спим, а Мишо ни беше казал, че на това място имаме най-големи шансове да намерим нещо по-евтино.

Насочиха ни към едикой-си номер автобус, изчакахме го, купихме чинно билетчета (в тоя нечовешки град-държава е за препоръчване всички правила да се спазват абсолютно стриктно) и започнаха сингапурските приключения….

Продължението:

Из Югоизточна Азия (9): Сингапур!

Автор: Бале

Снимки: авторът, ако не е указано друго

Други разкази свързани с Малайзия – на картата:

Малайзия

Цялото пътуване:

  1. Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн
  2. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
  3. Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
  4. Из Югоизточна Азия (4): Дворците и баровете на Тайланд
  5. Из Югоизточна Азия (5): Остров Ко Панян, Тайланд
  6. Из Югоизточна Азия (6): Остров Ко Панян – продължение
  7. Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
  8. Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия
  9. Из Югоизточна Азия (9): Сингапур
  10. Из Югоизточна Азия (10): Сентоза – островът на забавленията (Сингапур)
  11. Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия
  12. Из Югоизточна Азия (12): Остров Бали, Индонезия
  13. Из Югоизточна Азия (13): Остров Бали – продължение
  14. Из Югоизточна Азия (14): Остров Бали – още продължение
  15. Из Югоизточна Азия (15): Завръщането

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур”

  1. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  2. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  3. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  4. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  5. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  6. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  7. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

  8. […] Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия […]

Leave a Reply


Switch to mobile version