През последния месец две наши читателки (и авторки) се разходиха до Барселона — затова пускам последователно впечатленияте им от града на Гауди. Днес Пипи ще ни разходи из каталонската столица. Приятно четене:

Барселооона татататататааааа

или

Пипи гледа Гауди

Какво да ви описвам, то не е за разказване! Такава шарения, такъв панаир, няма такъв филм!

Барселона ни беше в сметките от миналата зима. Старателно и полека се заподготвяхме от тогава. Билети купихме през май и както излезе в барселона — септември беше май.
По въпроса за билетите — пътувахме с България еър. Оказа се, че през пролетта те бяха по-евтини (около 780 евро в двете посоки за двама човека) от уизеър, които искаха 900 и нещо евро без в тях още да е включен багажа!

Принтирах малко информация, включително и пътепис на Стойчо, който ми свърши най-голяма работа (хехехехе — на-сетне някой да има файда от този сайт — бел. Ст). С тях се забавлявах по време на полета — за пръв път ме хванаха лудите и едвам изтраях да видя в илюминатора земята, на която първо стъпил Колумб на връщане от там, където е мислел, че е бил.

Летището си е малко галимация и препоръката на Стойчо дойде на време — на излизане от самолета вижте на кой терминал сте кацнали, за да знаете къде да си търсите багажа! Внимавахме в картинката и си намерихме лентата, но не обърнахме внимание, че са ни счупили колелцето на сака и Емил вместо да ходи с една 80 литрова раница, прибави към нея и доста обемистия сак (както казваше кучето Къридж: „The things I do for love“). Вие да внимавате повече от нас, защото ако ви се случи нещо подобно и реагирате веднага, авиокомпанията трябва да ви изплати обезщетение — колкото да си вземете нов куфар)

Излизайки с багажа се огледайте за инфо-центъра, ако сте с България ер, ще ви се пада в ляво — от тук искате карта на Барселона на Аванта.

От летището до града се стига с влак за 10—15 минути. На летището (след като сте взели карта от ляво) тръгвате на дясно и търсите един ескалатор нагоре и табела Renfe — тамошното БДЖ. Прекосявате голям коридор, над паркинга на летището, и стигате гарата, където ще чакате максимум половин час — на такъв интервал са влаковете. Най-добре е да си купите билет Т-10  — за десет возения за метрото в града — 7.20 евро. Едно возене е за час и 15 минути, като с Т10 се возите на влака и на метрото (билет за еднократно возене (1.30 евро) в метрото не ви дава да се возите на влака за летището! Но това трябва да го знаете като си затръгвате).
Т10 е и по-добрият вариант, ако сте за повече време в града. Освен това Барселона не ми се стори толкова огромна и основните забележителности са в центъра, та ако не сте офис-кюфтета спокойно ще ги обиколите пеша. Ако сте за ден-два се обърнете към Barcelona Bus Turístic — подробно описани в пътеписа на Стойчо. Еднодневния билет е 20, а двудневния 26 евро.

Не знам колко е скъпо или трудно да си намери човек къде да отседне в Барселона. Миналото лято един приятел от там ми беше на гости, та с Емил трябваше да му върнем визитата, за да не се обиди. Оказа се, че приятеля ни живее на стотина метра от една от най-големите забележителности на града — прочутата катедрала „Саграда фамилия — La Sagrada Família“, така че, след като се преместихме от влака на метрото и изпълзяхме на повърхността последната ни се облещи в мрака като купчина кокали. Само че ние бързахме да хвърлим багажите и да отидем в центъра.

Под център разбирай прочутата улица Les Ramblas/La Rambla. Стига се пак с метрото, чийто вагончета се движат на интервал 3 минути и работи до 2 ч. вечерта. Нас ни изплю на пласа Каталония — мястото където футболните запалянковци празнуват победите на отбора. Улицата гъмжи от туристи, пакистанци, които продават кутийки бира за евро, улични художници и актьори-циркаджии. Лудницата ни дойде в повече и решихме да свием в ляво, защото на картата пишеше, че това е

El Barri Gòtic — готическият квартал

Мястото е точно такова, каквото си го представя човек — тесните улички, прането и саксиите по прозорците. Но определено не е място, в което да се мотате вечер. С Емил още на първата пресечка получихме предложение за хашиш. И общо взето на всяка пряка мургави и съмнителни обекти предлагат от стоката. Освен това всеки на зор дръпва ципа и пикае прикрит в сянката на малката улица и тъмнината. В резултат мястото на моменти е толкова зловонно, че направо се замисляш не си ли се озовал по някакъв неведом начин в средновековието.

Да не ме разбирате погрешно! Готическия квартал е невероятен и ще се влюбите само да стъпите там, но вечер не е приятен.

………………………………………

— Хайде, хайде, ставаме! Няма време. Трябва да се обикаля и да се види всичко!

Признавам си малко съм досадна, когато съм на екскурзия. Но в такива случаи времето е ограничено и наистина няма много за губене от него. За това още първия ден в Барселона юрнах Емил по забележителности. Дръпнахме завесите на прозореца и „кръстовете“ на Саграда фамилия ни се изтъпанчиха насреща и всичко беше решено:

Т. 1 от дневния ред —

Саграда Фамилия — La Sagrada Família

Саграда фамилия ще рече „Светото семейство“. Означава още, че това е и най-известната забележителност на града, противоречива, стара и нова, класическа и кичозна. Много неща могат да се кажат за нея.
Най-важното е, че ако сте решили да дадете 10 евро, за да я разгледате, трябва да го направите събота или неделя. От много хора чух, че катедралата била строителна площадка барабар с майсторите, зидарите и строителните материали, поради което и хората не се кефят вътре. Денят на нашето посещение беше неделя — почивен ден за гореспоменатите и предоставящ спокойствие на туристите.

От катедралата, която при завършването й през 2035 г. трябва да изглежда като картинката вляво, към момента е завършено… няма и половината работа.

Има два входа — откъм „Рождество христово“ и „Страстите христови“, което е и входа след като се вземат билети. Можете да си купите и билет за качване в кулите, което става с асансьор, което е 2,50 евро.

Това го пропуснахме, но с връщането ми разбрах от опитни хора, че можете спокойно да издебнете момент и да тръгнете нагоре по стълбите, които служат за слизане — макар и малко по-бавно — авантата си е аванта.
Катедралата впечатлява — много! Вътре сякаш попадаш в джунгла с огромни тропически дървета и огромни цветя над главата ти. Контрастът с обикновените катедрали е потресаващ! Направени да те потискат и да те карат да се чувстваш малък и подчиняващ се на божията и на наместниците му воля, катедралите каквито са, нямат нищо общо с тази светла сграда, която хем трябва да е богоугодна, хем е изпълнена с флора и фауна, химн във възхвала на природата.

Нямаше да схвана много от цялостното творчество и идеи на архитекта на Саграда фамилия — Гаудѝ — ако не беше една новооткрита изложба в зала откъм входа на Рождеството. Накратко и в картинки се обяснява любовта на Гаудѝ към природата и как тя е оставила отпечатък в цялостното му творчество. Архитектът с години се е чудел как друг преди него не се е сетил да наблюдава растенията и организмите и от там да заема идеи за структурата на градежите. Оказва се, че кулите му са толкова криви, защото е взаимствал от строежа на растение с много голяма устойчивост на вятър, а колоните са прилични на стволовете на тропически дървета, защото те са здрави и високи благодарение на начина си на растеж. Царевичките, гроздчетата и доматките по върховете също играят подобна роля.
Самата катедрала е започната през 1882 г. и е нямало да се различава особено от която и да било катедрала, ако една година по-късно не е била възложена на Антони Гаудѝ. Той буквално посветил живота си на нея, работейки над Саграда в продължение на 40 години — до 1926 г. когато в една лятна нощ го блъснал трамвай, което няколко дни по-късно, довело до кончината му.
По време на гражданската война оригиналните чертежи са унищожени от пожар, но по-късно възстановени. През 80-те години на 20 в. е завършен входа откъм Страстите Христови — с ръбатостта и недодялаността, скулпторите доста приличат на Светлин Русевите творения и са довели до доста спорове. Днес строителството си продължава — съсредоточено над централния вход, посветен на Славата Божия. Трябва да бъдат построени още един куп кули — още 4, за да станат 12 еднакви, колкото са апостолите и едни други, които забравих на какво бяха посветени.

През 2035 г. всеки може да дойде и да види за кой камък/парче бетон са отишли неговите 10 евро.

Саграда Фамилия — дивиш се, няма как, много красиво и величествено. Но това е при първият досег с Гаудѝ. След като гледахме катедралата в продължение на няколко дена с Емил стигнахме до заключението, че все пак това си е една голяма претрупаност и кич и айде, моля ви се!

В катедралата прекарахме около два часа и беше крайно време да хукваме по другата част от графика, а именно връх/хълма

Montjuïc — Монжуик

Малко се пообъркахме на коя спирка да слезем и в резултат се оказахме на бул. Паралел — един от двата булеварда „на чорчек“ в Барселона, която в новата си част в стил модерн е структурирана на хубави прави и еднопосочни улици. След известно лутане нагоре из хълма стигнахме пред замъка-крепост. Датираща от 17 в. крепостта е служела на испанците за контрол над каталонците долу в ниското. Била е политически затвор по времето на Франко, използвала се е за екзекуции — в края на 19 в. на анархисти, по-късно националисти и републиканци. Крепостта дава прекрасен изглед над града и пристанището, входът е безплатен стига да не решите да влизате във военния музей, който така или иначе беше затворен при нашето посещение.
От другата страна на хълма се намира Palau Nacional — оцелял до ден днешен от Световното изложение от 1929 г. Там е и пеещия и светещ фонтан, който така и не видяхме. Стърчи и телекомуникационната кула, построена специално за Олимпиадата през 1992 г. Музеят на Хуан Миро и мястото с къщи характерни за различни региони на Испания също са тук. Изобщо можете да избирате. Само да знаете, че крепостта е от ляво, а другите работи от дясно на хълма и се стига през различни места. До крепостта стига един безумно ненужен лифт, возещ за 5.70 и 7.90 евро еднопосочно и двупосочно съответно.

След като слезете от Монжуик можете спокойно да се спуснете до Колоната на Колумб, намираща се до морето, на

края на Las Ramblas

Стои Колумб на една 60 метрова колона и сочи към предполагаемата Америка, сякаш викащ:
– Тамо, тамо са парите!

За да се качите до горе (под подметките на Колумб), трябва да купите билет за 2.50. На нас билет ни продаде един симпатичен мъж, който ни попита от къде сме и на отговора ни започна да стреля:
– Ооо, мусака, таратор, шопска салата! — оказа се голям фен на България, но това го разбрахме няколко дни по-късно.
Горе няма място за почти нищо, само се завъртате в кръг около колоната и чакате да ви дойде ред отново да хванете асансьора преди да ви е хванала клаустрофобията.

Когато излезете срещу вас отново ще бъде Las Ramblas. Ако тръгнете на дясно ще се озовете при катедралата

Санта Мария дел Мар

— започната през 1389 и построена преди всякакви крайни срокове в следващите петдесетина години, нещо изумително, като се има предвид, че повечето катедрали по онова време се строяли за скромните 200—300 лета. Поради това не е имало време да се правят изменения по чертежите и днес катедралата е в един стил — каталонски готик и по оригинален чертеж, малко катедрали могат да се похвалят с това.
От Санта Мария дел Мар, тръгвайки в посока срещуположна на морето ще навлезете в Бари готик. Много вероятно е да се озовете пред музея на Пикасо. Входът е 10 евро, колекцията, естествено, не притежава най-известните му творения, но ако сте почитатели, няма как да пропуснете посещението.
Мотаейки се из кварталчето неизбежно ще стигнете до —

Пласа Ре(и)ал —

един от най-известните площади в Барселона, който се пада и нещо като вътрешен двор на четири сгради. Пълно е с кафененца, където има както кафе, така и бири и тапас за хапване. По средата има един шадраван, който не работеше и две улични лампи — бивши фенери, които са производство на… Гаудѝ, каква изненада! Малко след това ще се озовете пред

Санта Мария дел Пи

 — катедрала, кръстена на бора, който се е издигал някога на това място (т. е. pi означава бор). Има страхотен витраж над входа.
Заставайки с гръб към катедралата тръгнете по улицата в дясно (Carrer de la Palla), която неизбежно ще ви доведе до

старата катедрала на Барселона: Cathedral de la Santa Creu i Santa Eulalia

— Строежът ѝ е започнат през 1298 г. и за разлика от Санта Мария дел Мар, тази са я мъчили чак до 1459 г., но връхчето на централния купол е било кичнато едва през 1913 г.!!! Когато се нагледате или подтиснете достатъчно в тази много мрачна и огромна катедрала можете да огледате демоните, накацали по фасадата й. Ние лично си харесахме ето този (вляво), който с годините си е отгледал и малко „коса“.

Вървейки по уличките зад катедралата ще стигнете и до пласа Сент Жом от където е започнала някогашна Барселона — римската Барсино. Там се намират Palau de la Generalitat — каталонския министерски съвет и Ajuntament — кметството.
От тук вече мисля да ви оставя сами да си се пошляете по готическите тесни разстояния между сградите, наречени „улици“ и да се насладите на атмосферата. Подишайте на спокойствие, защото след малко ще се върна да ви юрна на друга обиколка из града посветена отново на Гаудѝ!

Автор: Пипилота

Снимки: авторът