юли 16 2007

Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-)

Нова година вПетра, Йордания

-разказ наедна варненска гражданка:-)

Бележка отредакцията: Редакцията серазграничава отавторовото отношение към софиянците иарабите:-)

ПоНова година сеоказах без никаква идея

къде икак щепразнувам иразлиствайки една притурка нанякакъв вестник прочетох статия запредлаганите екскурзии доЙордания исиспомних, чеотдавна искам давидя Петра— града-приказка…Петра, Йордания Немитрябваше много самоубеждение иоще надругия ден започнах проучване поИнтернет къде икакви екскурзии предлагат затам. Неслед дълго разбрах, чеекскурзиите горе-долу сиприличат исеспрях нафирма, която имаше офис във Варна.

Разбира сезаписах седапътувам сама както винаги, ноагентката меувери, чеимало още 4сами жени отВарна, така чедасъм била спокойна. Азсибях спокойна, де, въпреки жалките опити намного хора даместреснат, чевидители Йордания била арабска държава, близо доИрак иедвали неитам севодят войни иотвличат туристи. Първите две неща саверни, нотретото ичетвъртото неса. Все едно когато имаше война вСърбия хората дасимислят, чеима война ивБългария. Е, разбирасе,ако тези хора саамериканци работата едруга, теибез т’ва неможаха даразличат къде свършва Сърбия икъде започва България, тапуснаха бомба ивГорна Баня. Ноазнесъм американка имога добре дасеориентирам вполитическата карта наБлизкия Изток.

Та сред ревове исополи вуречения ден моя милост пое смело ибезотговорнно към варненското летище вневъзможния час 4и 30сутринта. Разбирасе, няма пълно щастие, както казва една моя роднина, иналетището сеоказва, чеизлитането щесезабави, нееясно сколко, защото насофийското летище има мъгла инеможем дакацнем. Значи, запояснение, това ечартър, който тръгва отВарна, каца вСофия дазабере софийската агитка иизлита доАкаба, където трябва файнълидакацнем в10сутринта (няма часова разлика) идазапочне нашето пътешествие. Неби!

И така, щем нещем, чакахме от4и 30до някъде до9и 30часа наварненското летище, където 1смотано кафе отпакетче струва 3лева, барабар смладежкия национален отбор пофутбол.

Междувременно дружинката от 4-те самотно пътуващи женскисесъбрахме изапочна диво общуване.

Първата шматка секазва Емилия иеекскурзовод към ТУИ. Знае 5чужди езика перфектно (къде гисъбирате толкоз много езици, бе?!?!), като френският йематерен (заезик говорим, незаХХL). Инавъншен вид изглежда като чужденка… докато нетипроговори. " Дали данегисъдя тия отлетището задето нидържат тука вплен смалолетни футболисти, амен там мечакат един куп загорели араби???„

Добре, чепокрай пасминката (така викам наприятелитеси) съм свикнала сглупости игоре-долу несевълнувам много, нонамалолетните футболисти гледката как жена насредна възраст, свид наначална учителка политература, ръси простотии нависок глас, оказа голямо впечатление.

Втората шматка, Нина, сеоказва известен зъболекар. Също много говори. Обиколила едещоима камънак напляскан във вид нахрамове идворци— Мачу Пикчу, Ангкор Ват ипрочее.

Третата еСандра. Снея спахме ведна стая през цялото пътуване ивсе едно сепознаваме отгодини. Работи като счетоводител потуристическите лайнери, пътуващи около Бахамите, Карибите ипрочее.

И четвъртата съм аз. Оказвасе, чеазсъм пътувала най-малко, което менакара дасезамисля над прооблема.

Най-сетне излетяхме, нотова несеоказа края начакането. За по-интересно кръжахме около 2часа над Вакарел докато нисвърши горивото итрябваше, щат нещат, даниприемат закацане. След това седочу слух, ченебило мъгла, ами атентат насофийското летище, нодатикажа азневярвам натова. Просто столичното нилетище есмалко пистии, когато сееразнесла мъглата саприели закацане най-спешните, накоитоим свършва горивото, анас саниоставили занай-накрая, тъй като сме отблизо испълен резервоар.

Хеле презареди, изпикахмесе, поядохме малко ипак насамолета.

По график трябваше в10часа дакацнем вАкаба. Кацнахме в16часа.

Първи впечатления— чукарляк ирядка растителност. Започнах дасепитам какво търся тука, нозакратко.

На летището нипосрещнаха местни туземци облечени вчаршафи, носещи тави сбаклава. Софийското хергеле севтурна даяде баклава като невидяло. Междувременно екскурзоводът, който нипое налетището, нисъбра паспортите даим слагат печат. Започнахме дачакаме даниприготвят паспортите.

Оказасе, четая работа сбиенето напечати изисква много време итруд, така чеекскурзовода низабра към Акаба.

За уточнение— оказасе, челетището неевоколностите награда, анейде къмто Израел, тъй като преди дастигнеш дограда минаваш през друг град— Илат, който еизраелски.

Малко ниепритеснено, тъй като сме внеизвестност относно паспортите. Чувстваш секато българска девойка, тръгнала дастава танцьорка нейде вБлизкия изток.

Все още растителност несевижда освен тук— там изкуствено засадени палми, които берат душа отпек.

Пристигаме вАкаба. Настанявамесе. Все още нямаме паспорти, асаминали 2−3 часа, откакто нигивзеха, притеснявамесе, ченеможем даизлезем без паспорти, ноекскурзовода— дебеличък арабчук, учил вСъветския съюз ниобясни, ченяма нищо страшно. Икрадци нямало. Дасме серазхождали спокойно.

На нас четирите само това нитрябваше –някой дакаже „Старт!“. Юрнахмесе, като невидяли повече притъмняващите улици награда.
Акаба екурорт ипристанище наЧервено море. Отбрега севиждат 4държави: Египет, Саудитска Арабия, Израел иСирия. Идеално място загмуркане иподводни снимки, тъй като екоралов риф иима много голямо разнообразие откорали, риби идруг морски добитък. Нотова ние горазбрахме последнияден. Първата вечер просто нямаше време загмуркане, асамо замагазини.
Итака, сменили малко долари вместна валута сеотправихме към търговската част награда. Магазинче домагазинче, послесук, после пак магазинче. Ведното отсувенирните магазинчета сезадържахме по-дълго дапробваме туй-онуй, дасеснимаме сразни кючекчийски костюми исъс собственика, който беше къде 70-годишен дядка.

По едно време Емилия вика „Гледайте, сестри, дядката каква ерекция произведе!!!“ Инаистина дядото аха-аха даскъса панталона. Азим викам „Давайте дасемахаме, четоз горкия може даполучи инфаркт!“, ашматките сеопитват даснимат ерекцията надъртия. Смях икикот. Тогава мипросветля азскакви съм сесъбрала. Впоследствие щеше напълно дамисеизясни, нощеше даекъсно…
Тази случка подтикна Емилия като най-вряла икипяла счужденци дасевпусне вкратък обзор относно секса сразлични народности. Оказасе, чеангличаните ифранцузите водят класацията. Относно арабите нямаше опит, нопък стурчин имаше. Небил задоволителен. Както сеоказа светкавична ерекция ипочти толкова светкавична еякулация. Без предварителна подготовка натерена, демек жената. Един вид аламинутния еквивалент на„ръгай чушки вбоба“, ако меразбираш какво искам дакажа. Впоследствие тящеше много дасигокоригира мнението, ноданеизпреварваме събитията.
Итака сред смях изакачки стигнахме доморската градина наАкаба. Смърдеше яко накамилски лайна, нечезнам как смърдят точно камилските, нопредполагам, чесаблизки наконските. Покрайбрежната алея— капанчета. Якаква изненада! Само,че заразлика отбългарските тези сапълни само смъже. Това нас нениуплаши иседнахме даядем риба сбира. Задаилюстрирам колко демократична еЙордания, щекажа, четам сепроизвежда местна бира, която съвсем неелоша идори сеизнася заСирия.
Под възмутения поглед наоколните маси изпихме иизплюскахме порядъчно количество бира ириба. Седна дума отсрамихмесе, отсрамихме исофиянци, които предпочетоха безплатната блок-маса вхотела. НонаЕмилия това отсрамване нейсевидя достатъчно ислед всичкото плюскане ипиене она реши дасекъпе вморето. Азсивикам „Е, тетука вече, ако нени…уважат!!!“ Опитах седаяразубедя, нотянепоема. Имала заплан дасеизкъпе ивЧервено ивМъртво море.
Отиде зад една лодка, съблече сепогащи исепльосна във водата без давиди чисто лие, мръсно лие, тоидаиска неможе давиди, понеже сиесумрак исамо светлините ототсрещния израелски град осветяваха кака Еми гордо пореща вълните към Израел. Засведение— разстоянието отйорданския доизраелския бряг енекви 5километра, ченяма итолкова.
Местните аборигени, ненадявали сенатакъв късмет несамо чесесъбраха натълпа, ноизапочнаха дазвънят поgsm-ите давикат идруги дагледат сеир. Както идае, успяхме дазаберем Емилия отводата, нахулихме йдрехите ибеж към хотела. Слава богу всичко свърши без произшествия.

На другия ден поплан имахме сафари впустинята Вади Рум. Много красиво място! Цветовете саизключително красиви— яркосиньо небе, оранжеви скали ирозово-червен пясък… Тишина, безвремие….
Е, докато екскурзоводчето невземе даплямпа, де. Хич несеразбирахме стоя. Той много сезасягаше, чение четирите немуслушаме лекциите, ами директно хващахме дългата даходим дасекатерим почукарите. С’а какво дагослушам като съм гледала филма „Лорънс Арабски“??? Тоиняма какво толкова дасекаже, по-скоро има какво дасегледа. Наистина красив генерлик.
Някъде около половин ден седрусахме наджиповете, като отвреме-навреме спирахме дапогледаме дюни ипейзаж.
Нина иСандра откриха, чевпустинята сепикае безотпадъчно— всичко попива намомента! Оставихме една част отпасмината тук— впустинята, тъй като тещахада

посрещат Нова година напалатков лагер

Аз многоим завиждах, нокакто сеоказа впоследствие, нямало езакакво.
Поехме заВади Муса— портата към Петра. Всъщност Петра беше моята главнацел. Оттолкова години искам давидя този приказен град сред пустинята издълбан вскалите. Исдругите три девойки отхомодружинката беше така.
Попътя азгисветнах, чевПетра сеправи нощно шоу закоето нашето екскурзоводче небеше ичувало или по-скоро беше чувало, нопонеже явно еимал договорка запроцент сместната баня искаше данизаведе набаня вместо на„Petra bynight“.
Автобусът серазтресе отвъзмущение потози повод, което фрустрира допълнително нашиягид.
Итака беше решено, чещеходим нанощно шоу вПетра. Идиотът отказа данигоорганизира, нотой незнае ского сиима работа. Емилия като една професионалистка веднага сесдуши смомчето нарецепцията (хотелът нибеше 4звезден понеже във Вади Муса няма хотели с по-малко звезди… или поне ние невидяхме) инабързо организирахме 1микробус схора заПетра.
Удовлетворени седнахме даизпием поедна кафе около басейна нахотела. Оказасе, чекафето занас със Сандра ебезплатно понеже сервитьора беше трърдо решил дасеснима сдве блондинки (аСандра екато чехкиня— руса със синиочи, азсъм само изрусена, нотова затях няма значение).
Итака здраво завързали връзки сместния персонал ние нямахме вече никакви проблеми.
Петра нощем еедна изумителна гледка. Свалям шапка наорганизаторите натовашоу, които сауспели даизбегната тоталната комерсиализация, която цари визвестните туристически обекти назапад. Нямаше светлинни лъчи, нямаше продавачи насувенири, бързи закуски ивитрини сбезалкохолни…
Пътят към града, който еедин 800метров каньон сеосветяваше със свещи, хиляди свещи впромазани хартиени фенери!!! Вмалкото пространство отгоре севиждаше абсолютно ясно небе сярки звезди.
Вграда севлиза изведнъж… Просто скалите госкриват почти допоследно. След няколко крачки синацентралния площад пред, можеби, най-известната сграда отПетра— Съкровищницата.
Площадът беше осветен също сбезброй свещи. Местен оркестър свиреше старинна бедуинска музика, поднасяхачай. Много добре.
Разбира сесофиянци небяха насъщото мнение, според тях парите забилети сасибили хвърлени навятъра. Можеби защото нямаше кльопачка, пиене илазерни лъчи. Единият симислел, чещеекато светлинното шоу вТърново. Тяиедна патка така сибила мислела ипосле…
Абе най-добре беше даим теглим една майна навсички идаотидем ние четирите, ама нали съм добра.
Наследващия ден ненаправихме тази грешка даходим сгрупата. Взехме сибилетите итрите (без Нина, която беше соперация накрака инямаше даможе даизкачи върха), вместо дасевлачим поглавната улица поехме помаршрута, който обикаля целия град исеизкачва навърха, където ежертвеникът. Слизане ипак изкачване дохрама— всичко прави около 15км.
Отели нисевола негоден, нонесъжалявам. Няма как точно азсмоя беден речник ивъображение оперирано отромантика дагоопиша. Гледките сазашеметяваши, скалите— все едно сарисувани наръка. Огромное.Сред пясъците бяха нацъфтяли ириси… Навсичкото отгоре денят сеслучи прекрасен стопло засезона време.
Несъм виждала нищо по-красиво, аазсъм видяла доста. Съчетанието между архитектура иприродни дадености есмайващо. Всеки, който егледал „Индиана Джоунс ипоследния кръстоносен поход“ има бегла представа закакво говоря (филмът еснимантам). Както единодушно решихме накрая наекскурзията след Петра вече всичко видяно по-нататък нисеструваше безцветно.
Вечерта след всичко видяно ипровървяно— някъде около 15км последните откоито намагаре пристигнахме встолицата Аман, където нинастаниха в5звезден хотел, много добър между другото.
Същата вечер беше иновогодишната нощ. Непреполагах, чеслед толкова впечатления иходене щеуспея дасезабавлявам, нонали саказали „къде гочукаш, десепука“. Ание наистина сескъсахме оттанци.
Още със сядането установявам, чеорганизатори игости нановогодишното празненство санекои дае, асалса клуба вАман! Азкато една видна салсьорка с4годишен стаж приех това като лично предизвикателство. Сещай се по-нататък. Абе скрихмеим топките както севика— инаперсонала инадругите отхотела. Азлично танцувах скоголи невключително суправителя навсички ресторанти, който също поназнайваше малко салса. Много, много добре сеполучи! Дори идъртите брантии отнашата група, които неможех дапонасям сеоказаха весел народ. Особено една доцентка отсофийския университет много мехареса идокрая неможех дасеотърва отнея.
Само засведение щекажа, чехраната през цялото време беше великолепна, анановогодишната нощ— 6+. Имного. Толкова много ядене азнадруго парти несъм виждала. Въпреки канските усилия напразнуващите даизядат света, храна остана заоще 1парти.
Изобщо потази точка Йордания еедна приятна изненада. Само дето небързат много. Ако симного жаден трябва дагопредвидиш идаим поръчаш около половин час предварително иначе рискуваш дасиумреш отжажда. Нокато мусвикнеш сетърпи.
Наследващия ден ужасния екскурзовод ниостави даспим добезбожно късно!— 10часа. Ипосле като ниметна— старинния Аман, сукове… американското посолство. Енезнам вече това кое подред доказателствое, чеамериканците засетен път сеосраха доушите стози антитероризъм ивойната срещу Ирак. Напът застария Аман трябваше дасемине покрай американското посолство, просто друг път няма. От2квартала напред бяхме предупредени данеснимаме сградата иизобщо данепоглеждаме натам. Добре, топък кво муима загледане— прилича наварненския затвор. Обаче минавайки покрай посолството навеликата американска нация настава суматоха. Автобусът еспрян. Отряд йордански войници нахлува през двете вратии…за малко давдигна ръце, добре чесъм със забавени рефлекси. Тазначи нанекъф кьорав офицер мусеепривидяло, чеотпрозореца наавтобуса сеснима безценното хамериканско здание. След което нацелия автобус бяха проверени камери ифотоапарати!!! Разбирасе, никой небеше снимал, нопък проверката отне към 1час. Как данесеумилиш, четииамериканците сте съюзници! Смятай, ако бяхме руснациили, даречем, китайци. Щяха данисъблекат.
Таходихме достария Аман. Наистина интересно, нослед Петра иновогодишната нощ някакси гоминах като бързия влак.
След това— Джераш. Това едревен град, един отдесетте врайона, които сабили завладени отАлександър Македонски. След завладяването градът естанал гръцки, после византийски инакрая— арабски. Наистина много запазени храмове, колонади, 2театъра почти непокътнати.
Понеже сме снощни, пък иголеми вълнения покрай посолството чак към 3часа след обяд след усилено пиене наарабско кафе скардамон сеосвестихме изапочнахме даселюбуваме накрасоти дотогава миемътно. Оттам сикупих 2много сладки картини иако небързахме толкова щях дасикупя иоще. Пихме бира. Или май първо пихме бира ипосле купувах картини. Изобщо този ден беше малко мътен, което ежалко, тъй като Джераш емного хубав град имного запазен.
На следващия ден беше най-голямото разочарование отекскурзията— постъпките наМойсей. Минахме чак вПалестина зацелта. С’а, понеже, дали щото несъм религиознаили, щото т’ва минамирисваше наедна голяма уйдурма, ниреката Йордан минаправи впечатление, нинястото където Йоан Кръстител екръстил Иисус. Понеже река Йордан вмомента еедна локва, атам където сакръстили Иисус пък няма вече вода… ис’а как даповярваш, чесеекръстил като тоняма вода 2врабчета дасеудавят?!?! Иначе енаправен изкуствен басейн, който повтаря мястото според описанието вевангелията… Камъни ивода езабранено дасевземат оттам. Въпреки, четепонищо несеразличават откамъните насело иазнесметнах занеобходимо сриск палестинеца, който нибеше водач даменахока, дасинагреба камънак ивода. Ноиначе пясък отПетра сивзех;-)
Навръщане заАкаба спряхме наМъртво море. Голям смях, там наистина неможеш дапотънеш! Все тисеструва, ченали това все пак евода няма как данеможеш дадалдисаш. Обаче неби. Неста’а. Можеш дасиседиш потурски във водата. Като шамандураси. Едно селско момче отПловдив реши, чесенамира наСлънчев бряг, засили сеикато себухна… първо муизплува задника, послеи той самия скански крясъци изплува набрега— беше мувлязла вода вочите. Водата етолкова солена, чекамъните където сеплискат вълните сасдоста големи кристалисол. Анедай сибоже дативлезе вода вочите… става страшно.
Последна нощ вАкаба. Напихме сезаради същото селянче отПловдив. След като изпихме манайсе бири навечеря инаправихме доста внушителна пирамидка откеновете (за4женоря въобще неезле!) заужас насервитьора (тевинаги сеужасяват когато женаим поръча пиене), оня сесети, чеима рожден ден иотиде дакупи отблизкия супермаркет твърда пиячка. Качиха нинапокрива нахотела, заданенивиждат резила постоянните клиенти отскай бара. Напокрива хич небешезле! Имаше сидървени пейки имасички, азагледката данеговорим— цял Акаба плюс още 4града от4различни държави. Феерия, братче, как данесенапиеш?!?!
След бирите, уискито направо нициментира. Сандра сеприбра първа ибеше многозле. Азмалко пообщувах скомпаньонките отскай бара, които сеоказаха доедна украинки идоедна— под 17години.
После сеприбрах, съблякох к’вото можах, взех една бутилка свода, седнах пред тоалетната чиния изапочнах мощно даповръщам мислейкиси, чеСандра езаспала. Атябила толковазле, ченямала сили даседобере добанята даповръща исамо със завист слушала азкак седера.
Надругата сутрин азседаврандисах много бързо, аСандра беше като напикано мушкато. Викам й„Сандра трябва даотидем дагивидим тези корали, бе душко! Стани сисъбери багажа!“ Така къде скандърми къде със заплахи успях даяизкарам отхотела. Слязохме вцентъра. Азягледам— Сандра изобщо нестава загмуркане, тоиазнесъм по-добре, де.Емилия естанала в5— 5и половина взела сиехавлията иоттогава никой неяевижал.
Тогава михрумва брилянтната мисъл, чекато неможем дасегмуркаме поне можем даотидем доаквариума идапогледаме всичко накуп. Речено— сторено. Хващаме първото такси пред Радисън САС, понеже аквариума ена15км отграда.
Качваме сеитъкмо излизаме отграда иСандра започва мощно даповръща. Разгеле, отпуши се! Шофьора запазва присъствие надуха. Спира таксито ивади отбагажника специална вода против повръщане ипластмасови чашки. Направо меразбитоя! Само семолех данеседосети заистинската причина засониното повръщане, адаяпомисли забременна, понеже там несегледа сдобро око натези, които пият, азажени които пият данеговорим.
Забравих дакажа, чешофьора беше възрастен чичко между 120и 130кила. Оказасе, четова ебившият шофьор настария крал. Много приятен чичка. Целия ден сезанимава снас. Заведе нидоаквариума, изчака нидасенаахкаме инаохкаме (ама наистина прекрасни корали ириби!!!) данаправим амнайсе снимки, като сеима предвид, ченариба трудно може дасенаправи свястна снимка освен ако неепрепарирана, така чение доста седупихме пред аквариумите, дасенаприказваме сместния отговорник поаквариуми, навръщане низакотви ведно кафене наоткрито, нещо като механа наоткрито.
Там нинапоиха мене скафе скардамон, Сандра счай отмента против повръщане. Там станахме главна атракция когато собственика реши даниоблече като бедуинки. После местната сган започна дасепазари сшофьора, който гоиграеше отстраната набулките заколко камили щенидаде. Няколко англичани направиха плах опит дасевключат виграта, нотенямаха камили ибързо отпаднаха отнадпреварата… После чичкото нивърна вграда, заведе нипонаше желание ведин сувенирен магазин дасикупим кючекчийски костюми, изтъргува ниотстъпка, напълни ничантите със сувенири иниизпрати поживо поздраво. Азаплащането оня вика колкото дадете…. инаистина небеше включил отчитащия апарат, това много мевпечатли, татой почти целия ден сиизгуби снас.


Между другото Йордания епървата страна където несъм сидържала чантата отпред данеяоткраднат. Невидях ипросяци въпреки, че са по-бедна страна отнас, напълно зависима отпетрола наИрак. Хората садружелюбни иможе датегледат като невидяли женско, нонесанахални като италянците игърците. Повечето знаят чужди езици игиговорят добре. Изобщо приятна изненада.
Автова време кака Еми изобщо несиегубила времето дасииграе набедуинки, аеизвъртяла „страаашен флирт смомчето загмуркане. ’Начи накратко: излязла тяотхотела схавлия нарамо ипочти моменталически била засмукана отнекъф малолетен арабин, който според описанието бил красив като картинка. Оня обаче неговорел добре английски, нокъде сжестове къде ск’вото падне серазбрали, четяиска дасегмурка, апък той предлага услугата гмуркане + екипировка. Демек, търсенето сесблъскало спредлагането. Разбралисе, оня яметнал наедна кола изапрашил към некъф квартал, примерно нашето Владиславово. Кака Еми малко сеуплашила. Още повече сеуплашила когато спрели пред един коптор ивколата секачил още един арабин секипировката. Носеоказва, чеарабина епреводача. Закарали ямного близо доаквариума междувпрочем. Нахулили йшнорхела иплавниците икрасивия неанглийскоговорящ арабин сегмурнал снея. „Идавидиш, путко, едно опипване. Матой така теподхваща, маедин влажен поглед…“ Тасдве думи как Емилия сисмени коренно мнението заарабите, въпреки четвърди, чедосекс несеестигнало.
Само сепитам как еуспяла даговиди тоя влажния поглед през шнорхела, нонейсе… Сдве думи наникого немусетръгваше. Кацането вСофия ниотрезви наминутата— нестига, честудено илапавица, ами никой отлетището незнае какво даправи стакива като нас дето сазаВарна през Софият. е.дали данипрекарва през митница или даминем митница във Варна. Мотаха ниизцялото летище, чакаха някой дасеобади надруг дамукаже какво даправи… абе мила- родна картинка. Накрая май имитница неминахме въпреки, чекака Еми настояваше „Минетени, моляви, чедасиходим“…
Това енакратко. Спестила съм много случки, нотоибез това стана много дълго.


Автор: неизвестен.
Публикува себлагодарение наКрасимир, който гоизрови отнякъде този разказ, нотака инезнае кой еавторът. Ако авторът сенамери— дасеобади дамунапишем името


Update: Извинявайте!

Уважаеми читатели на„Пътуванедо…“, вчера публикувах един анонимен разказ (всмисъл— снеизвествен автор, ане— чегокрием автора). Разказът езабавен споредмен, ноезикът мусеоказа малко…неприемлив зачаст отчитателите насайта ипредизвика доста реплики.
Даже някои отчитателите познаха някои отгероите.
Затова искам дасеизвиня навсички, които неволно съм засегнал стази публикация!
Понеже разказът все пак езабавен, реших данаправя малко цензуриране: сменени саимената научастничките, атака сащо съм изтрил думите, които трябва дабъдат изписани със звездички.
Така сащо щеизтрия икоментара наАлис, който споменава името наедна отучастничките игокопирамтук, носъс смененоиме.
Още веднъж сеизвинявам, ако съм засегнал нечии чувства соригинала тази публикация.
Попринцип разказът отдавна съществува винтернет иби трябвало вече даечетен отмного хора— номожеби натози сайт нетрябва дасепубликуват толкова остри текстове— затова инаправих цензурата симената исъс зездичките.
Ето иизтрития коментар:
Алис каза…
Не знам за„новата прослойка“ български лелки, ноЕмилия, която имам, кхъм..,"късмета" дапознавам вникакъв случай неможе дабъде окачествена като такава. Ипредимно сеобръща към други жени със „сестро“, анес„*****“. Неможе дайсеотрече, чеедобър изнаещ(т.е. има богата историчека фантазия) екскурзовод иумее дазабавлява туристи ипредимно колеги.
А повъпроса засамотата— заавторката незнам, нопри Емилия това есъвестен избор, нелошо стечение наобстоятелствата.

Идруги автори саразказвали запразнуването наНова година вчужбина. Вижте итехните преживелици>>>


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-)”

  1. Anonymous каза:

    автора е част от новата прослойка български лелки, които си говорят на п*тка и после се чудят защо са сами.

  2. Стойчо каза:

    Е, хора, всякакви – пуснах разказа заради интересното място, а и за да се види, че не само мъжете могат да изкарват мъжкарски.
    Но си прав, че ще е добре да сложа зездички **** на някои места;-)

  3. Anonymous каза:

    да, благодаря за уточнението, но това
    за съжаление не намалява нечистоплътността, която лъха от иначе забавния и интересен разказ.

  4. komitata каза:

    От анонимността също не лъха на теменужки.

  5. Anonymous каза:

    хаха,
    имате предвид анонимността на авторката, предполагам.

  6. komitata каза:

    Авторката както разбирам вече, не е анонимна. Става дума за анонимните коментатори

  7. Aby каза:

    Невероятен разказ – не съм чела нещо толкова искрено и свежо като че ли. Благодаря на авторката, че ме накара да се смея през сълзи близо половин час и на Стойчо, че го е пуснал в блога си.
    Дано повече такива места да „възбуждат“ перото ви!
    Поздрав!

  8. spatiata каза:

    ТАЯ Е ЕГАТИ ЛЪЖЛИВАТА ВАРНЕНСКА КРАВА !!ЕГАТИ ЛОКУМИТЕ ,ЧАК СИ МИСЛЯ ,ЧЕ МАЙ ВЪОБЩЕ НЕ Е ИЗЛИЗАЛА ОТ ВАРНА И ВСИЧКО ТОВА АЛА БАЛА !!!!ВЯРНО Е ,ЧЕ ЛЕТИЩЕТО НА АКАБА Е НА ОКОЛО 15-20 мин. С КОЛА ДО ГРАДА ,НО : 1.ИЗРАЕЛСКИЯТ ГРАД СЕ НАРИЧА ЕЙЛАТ И ПРИСТИГАЩИТЕ В ЙОРДАНИЯ МОГАТ ДА ГО ВИДЯТ И ОТ САМОЛЕТА И ОТ БРЕГА НА ЗАЛИВА ЗАЩОТО ТАМ Е ГРАНИЦАТА М/У ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ . 2.АБЕ ДУНДО Я МИ КАЖИ КАК ВИДЯ И СИРИЯ ОТ АКАБА !!

  9. Anonymous каза:

    :)neveroyatna statya…iskreno se zabavliavah..taka se ste4e jivotat mi,4e i az sam bila po tezi mesta..i v AQABA..i PETRA i JERASH …i AMMAN..i river of Jordan…da interesno e tam,no opredeleno avtorkata na tazi statya strashno zabavno razkazva i az ne sam se zabavliavala taka,kakto tya…Yordania e edna po-otvorena strana i mislya,4e vsi4ki biha si izkarali interesno postestavaiki ya i pojelavam na vseki tova ysestane s dosega do tezi drevni mesta!:)a horata v AQABA sa po-vijdali evropeiki ot kadeto i da bilo v Yordania,no vse pak e dobre za li4na bezopasnost da se spazva dobro povedenie i nepredizvikvasto obleklo:)no da…SIRYA e yasno,4e ne moje da se vidi ot AQABA,no ISRAEL se vijda..:)

Leave a Reply


Switch to mobile version