Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: “До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …” Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е “най-…” във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

 

Това е таванът на централния купол на катедралата “Сан Пиетро” във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата “Свети Петър” във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

 Ватикана

.