юли 10 2007

Из Югоизточна Азия (7): Към Куала Лумпур на стоп и с автобус

Published by at 18:43 under Бале,Малайзия

Продължаваме пътуване на Бале из Югоизточна Азия – днес тръгваме към Малайзия и Куала Лумпур. Приятно четене:

Към Куала Лумпур на стоп и с автобус

Малайзия

част седма на

Из Югоизточна Азия

Част седма от приключенията на Бале из Югоизточна Азия (Предишната, шеста част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

В 5 сутринта агентчето с пикапа вече висеше отпред. На идване ни взеха по 30 баа[та], ама бяхме 10 души, като войници наредени. Сега само за тримата пичът обяви по 100 баа[та]. Пресметнахме, че курсът така или иначе струва 300 и се навихме (не че имахме избор). Закара ни до

Тонгсала,

точно когато слънцето започна да се подава и беше прохладно, много приятно.

Ицо в Thongsala

За разлика от „кометата“, с която ни докараха, на връщане ни качиха в един голям и ръждив шлеп.

Това щръкналото вляво е Top Hill

Хубаво беше, че почти нямаше хора и легнахме на по три седалки, да си доспим. Вместо да се върнем в Сурат Тани, както очаквахме, ни закараха до

някакво друго пристанище – Донсак.

Там обещаният луксозен автобус се оказа мини-бус,

ама наистина мини. Супер зле.

Едвам се събрахме, а раниците метнахме отзад в багажника. Малко след тръгването спряхме и натоварихме още хора и багаж. След известно време пак спряхме, натоварихме хора и багаж. Направо ни се разказа играта. Шофьорът не чаткаше английски и оставахме с впечатлението, че нито му пука кои сме, нито знае къде отиваме. Ние очаквахме голям, луксозен автобус, с който да минем около 1000 км до Куала Лумпур, а това беше некаква трошка с вид на междуселска маршрутка.

Кулминацията настана, когато отбихме от що-годе главното шосе

и запердашихме през нещо като пустиня. Тия лафят на безобразния си език, никой не може да разбере какво питаме и се движим през прашен, пустинен път. Перфектно.

Стигнахме до една порутена сграда, насред нищото.

Отпред чакаха около 5-6 жени с фереджета и торби. За 20 минути примерно те успяха да се набутат вътре и продължихме един върху друг. Пак излязохме на главния път и до първия град всичко беше „нормално“.

Градът се казваше Hat Yai

и беше близо до границата.

Карта на пътя Тайланд-Малайзия

Бусчето спря на някаква улица, разтовари всички и си замина. След известно време дойде един Nissan Navara (тука това е нещо като мутренски джип, а там го броят за самосвал) и шофьорът ни каза да

мятаме раниците в каросерията и да сядаме отгоре

След като направихме едно кръгче, в шеги и закачки, спряхме на друга улица и ни разтовариха. За щастие този път пред нещо като туристическо бюро. Сърдитата жена вътре ни взе билетите и документите.

След дълго взиране в титулната страница на паспорта на Ицо (примерно), вдигна глава и зададе въпроса „от къде сте„. Ние казахме, че сме от България, точно както пише, но на нея това не ѝ направи абсолютно никакво впечатление. Започна да смята нещо на лист хартия и накрая каза, $210.

Демек всеки да и даде по седемдесет долара. Ние отговорихме, че билетите са ни издадени за пътуване до Куала Лумпур и нямаме намерение да плащаме нищо. Госпожата отвърна гневно, че на границата няма да ни пуснат ако не си купим билети от нея, директно до Сингапур. И без това в Малайзия било шит и нямало нужда да си губим времето там. Отделно викна един пехливанин, да седи със скръстени ръце до вратата и да гледа лошо. Отсече, че ни дава 5 мин. за размисъл.

Ние размислихме и попитахме дали ако нищо не дадем ще ни качат и возят накъдето и да било. Тя избуча „да“, върна ни паспортите, надраска едно охлювче върху жълта хартийка (международен билет за трима) и ни прогони. Помотахме се.

В Hat Yai, за разлика от Bangkok, ученичките вместо с пионерски униформички се разхождаха в униформени фередженца.

Похарчихме последните баа[ти] за пакет пържени банани с мед и се върнахме. Имаше малка група хора

предвещаваща, че все пак нещо ще се случи

Най-впечатляващо беше едно копеле с дълги панталони, бяла ризка, едно пешкирче, преметнато през врата и черна, плетена „капутка“ на кратуната. Навлечен неописуемо за тая жега. И за разлика от всички потни и вмирисани туристи, тоя изглеждаше супер спретнат и миришеше на скъпо парфюмче.

Дойде поредното мини-бусче и пак се заклатушкахме.

Размирни провинции не видяхме, ама парфюмираното приятелче ни разказа играта.

Просто не млъкна за секунда. Бил сърбин, живеещ в Париж. Разказа за войната, за роднините си, за всичко. С Петър говори на френски, мене ме похвали за сръбския, на австралийците им обясни политиката, а на канадците – нещо друго. Отивал до границата да си продължи визата, поне скоро щеше да се разкара. В

Малайзия

влязохме нощес. С митничарите всичко мина гладко и продължихме. Движението пак беше обратно, ама поне пишеха на латиница. Пътищата ни се видяха малко по-лоши и по-неосветени от тайландските. След известно време стигнахме в пристанищния

град Butterworth (на малайски е Seberang Perai),

разтовариха ни близо до автогарата и бусчето обърна.

Автогарата в град Butterworth, Malaysia

На самата автогара беше страшна мизерия,

както на повечето автогари въобще. Някакви полуклошари-полуизмамници хапваха отвратително изглеждащи и миришещи супи. Земята, черна от хлебарки с колосални размери, пейките-лепкави. Хубаво че намерихме една сергия с вкусни хамбургери все пак. Хапнахме, повисяхме и след малко пристигна наистина голям и луксозен автобус, с надпис KL на предния джам.

Там никой не казва Куала Лумпур, ами Кей Ел,

баси пичовете. Автобусът потегли и избичи климатика до дупка. Дрехите ни бяха останали долу, в багажното и въобще не можахме да мигнем. Направо ни тракаха зъбите от студ.

Куала Лумпур

Към 4 и нещо, 5 сутринта пристигнахме най-накрая. Заедно със симпатичните австралийци и противните канадци слязохме на едно много голямо и оживено кръстовище, пред висока сграда с надпис „Maybank“.

Maybank – Куала Лумпур, Малайзия

Веднага след като се изсипахме от автобуса

ни атакува нагъл бакшиш

Каза, че сме страшни късметлии, защото той знаел английски, бил честен и почтен и горе-долу най-свежият пич в града. Киселите канадци бяха запрашили нанякъде, ама кротките австралийци му паднаха в лапите. Искали да отседнат в Chinatown, защото в Lonely Planet пишело, че е евтино. Пичът им каза да не се излагат, и че веднага ще ги метне до “Златния триъгълник”, който видиш ли, бил по-близо, а цените – същите. Те се качиха при него и потеглиха въпреки нашите увещания да не се връзват.

Около луксозната Maybank

имаше приятна, окосена тревичка, в която кротко дремваха клошари. Покрай тях сновяха стада от плъхове и гущери, с впечатляващи размери. Легнахме и ние сред клошарите и пробвахме да дремнем.

Мене обаче ми беше нещо превъзбудено и станах да се разходя. Пресякох голямото кръстовище и се оказах в

Китайския квартал

Милите австралийци излязоха големи будали. Реших да огледам за някакъв хотел или хостел. Още пред първия (Red Dragon) видях, че гадните канадци поркат бира. Знаели са каква е далаверата и си траеха. Нощувката беше от порядъка на 5-6 долара за човек. Продължих и огледах още няколко.

Такава мизерия няма.

Порутени сгради, смрад, плъховете ти се мотат в краката, а цели реки лайна текат директно под тротоара, покрити с много рехави решетки.

Chinatown, Куала Лумпур

Върнах се, взех Петър и с него направихме още една обиколка из обекти от този сорт:

Типичен хостел

В крайна сметка се настанихме в “Red Dragon” и приключихме въпроса

Red Dragon Hostel, Chinatown, KL

Стаята беше с двуетажен креват (отдолу-двоен, отгоре-единичен), масичка и без нито един прозорец. Ударихме по един душ в обща баня и кенеф за целия етаж. Имаше някакви сложни, допотопни машинки за регулиране на топлата и студената вода. По път към стаята се разминахме със странни хора от различни раси, препасани с хавлиени кърпи.

Включихме телефоните да се зареждат и откъртихме.

Някъде в 2-3 следобед се събудих в пълна тъмнина. Никаква идея ден ли е, нощ ли е и къде се намирам. Разритах ги тия от долния етаж и се засилихме да се катерим на

Petronas Towers

Petronas, Lebuhraya Kuala Lumpur - Seremban, Taman Teknologi Malaysia, 57000 Kuala Lumpur, Wilayah Persekutuan Kuala Lumpur, Малайзия

Едно метро ни закара в нещо като ЦУМ, в подножието на самите кули

С Ицо хапваме банички в „ЦУМ“ под Кулите Петронас

Казаха ни, че входът бил безплатен ама билетчетата се разграбвали до 10 сутринта и ако искаме да дойдем утре. Нащракахме няколко кадъра и си взехме метрото към

Chinatown


Тука пред входа обикаляха циганьори и повтартяха:“Rolex, mister, Rolex“, предлагайки швейцарски часовници по $5

Входът на закрития пазар

Обиколихме

закрития пазар на Jalan (улица) Petaling,

но там имаше само зверски ментета.

После хапнахме китайско в един ресторант направо на улицата. Сервитьорката беше симпатична и нещо се хихикаше и ни поднасяше. След вечеря Ицо си легна, а ние с Петър взехме да умуваме

как да решим проблема с къркането

Понеже Малайзия е мюсюлманска държава (хостелът ни беше на Jalan Sultan), бирата струваше около $4 в супермаркета. Сетихме се, че имаме няколко литра уиски още от безмитния на турската граница, купихме студена кола и се настанихме на масичката във фоайето

Нашата масичка във фоайето и…

… същата масичка, погледната отвън

С Пепи на фона на кулата-минаре

През панорамните джамове се виждаха светещите близнаци и телевизионната кула.

Кулата се казва KL Menara,

като menara значело минаре. Единият прозорец липсваше, та си слушахме и музика от някаква дискотека наблизо….


По едно време страшно се изкефихме като пуснаха едно румънско диско-хитче отпреди няколко години. Не знам как се казва, ама ние му викме “В рейса блещя”. Същото парче, ама с малайски думи, смяхме се със сълзи.

В 24:00 Петронас и минарето угаснаха и ние решихме, че копеленцата се правят на много отворени, ама кътат електроенергия. Малко по-късно улицата долу се напълни с виещи пожарникарски коли и ние се лепнахме на строшения джам да зяпаме. Няколко безстрашни огнебореца се качиха в отсрещната сграда, надникнаха през прозорците, върнаха се по колите и отпрашиха. Ние решихме, че сме се нагледали и напили достатъчно и се прибрахме да спим.

Продължението:

Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малайзия – на картата:

Малайзия

Цялото пътуване:

  1. Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн
  2. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
  3. Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
  4. Из Югоизточна Азия (4): Дворците и баровете на Тайланд
  5. Из Югоизточна Азия (5): Остров Ко Панян, Тайланд
  6. Из Югоизточна Азия (6): Остров Ко Панян – продължение
  7. Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
  8. Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия
  9. Из Югоизточна Азия (9): Сингапур
  10. Из Югоизточна Азия (10): Сентоза – островът на забавленията (Сингапур)
  11. Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия
  12. Из Югоизточна Азия (12): Остров Бали, Индонезия
  13. Из Югоизточна Азия (13): Остров Бали – продължение
  14. Из Югоизточна Азия (14): Остров Бали – още продължение
  15. Из Югоизточна Азия (15): Завръщането
PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Из Югоизточна Азия (7): Към Куала Лумпур на стоп и с автобус”

  1. Anonymous каза:

    Bravo, Bale

  2. Rado каза:

    Бале, чета и се чудя, как ти хрумва да преиначавая нещата и да пишеш, пълни глупости за Малайзия и KL. Първо, колко време прекара тук, за да видиш и разбереш как стоят нещата. Тази държава е 3 пъти по уредена и чиста от BG, Turkey и доста други. Смешно ми е като чета, че наричаш KLCC MALL нещо приличащо на ЦУМ, защото си няма и най-малко общо – ти влезе ли вътре поне… 🙂 ? Дано хората, които ще идват дойдат тук някога да не прочетат твоя пътепис :)!!
    Поздрави!

  3. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  4. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  5. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  6. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  7. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  8. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  9. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  10. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  11. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

  12. […] Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус […]

Leave a Reply