Из Югоизточна Азия (7): Към Куала Лумпур на стоп и с автобус
Продължаваме пътуване на Бале из Югоизточна Азия – днес тръгваме към Малайзия и Куала Лумпур. Приятно четене:
Към Куала Лумпур на стоп и с автобус
Малайзия
част седма на
Из Югоизточна Азия
Част седма от приключенията на Бале из Югоизточна Азия (Предишната, шеста част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)
В 5 сутринта агентчето с пикапа вече висеше отпред. На идване ни взеха по 30 баа[та], ама бяхме 10 души, като войници наредени. Сега само за тримата пичът обяви по 100 баа[та]. Пресметнахме, че курсът така или иначе струва 300 и се навихме (не че имахме избор). Закара ни до
Тонгсала,
точно когато слънцето започна да се подава и беше прохладно, много приятно.
За разлика от “кометата”, с която ни докараха, на връщане ни качиха в един голям и ръждив шлеп.
Това щръкналото вляво е Top Hill
Хубаво беше, че почти нямаше хора и легнахме на по три седалки, да си доспим. Вместо да се върнем в Сурат Тани, както очаквахме, ни закараха до
някакво друго пристанище – Донсак.
Там обещаният луксозен автобус се оказа мини-бус,
ама наистина мини. Супер зле.
Едвам се събрахме, а раниците метнахме отзад в багажника. Малко след тръгването спряхме и натоварихме още хора и багаж. След известно време пак спряхме, натоварихме хора и багаж. Направо ни се разказа играта. Шофьорът не чаткаше английски и оставахме с впечатлението, че нито му пука кои сме, нито знае къде отиваме. Ние очаквахме голям, луксозен автобус, с който да минем около 1000 км до Куала Лумпур, а това беше некаква трошка с вид на междуселска маршрутка.
Кулминацията настана, когато отбихме от що-годе главното шосе
и запердашихме през нещо като пустиня. Тия лафят на безобразния си език, никой не може да разбере какво питаме и се движим през прашен, пустинен път. Перфектно.
Стигнахме до една порутена сграда, насред нищото.
Отпред чакаха около 5-6 жени с фереджета и торби. За 20 минути примерно те успяха да се набутат вътре и продължихме един върху друг. Пак излязохме на главния път и до първия град всичко беше “нормално”.
Градът се казваше Hat Yai
и беше близо до границата.
Карта на пътя Тайланд-Малайзия
Бусчето спря на някаква улица, разтовари всички и си замина. След известно време дойде един Nissan Navara (тука това е нещо като мутренски джип, а там го броят за самосвал) и шофьорът ни каза да
мятаме раниците в каросерията и да сядаме отгоре
След като направихме едно кръгче, в шеги и закачки, спряхме на друга улица и ни разтовариха. За щастие този път пред нещо като туристическо бюро. Сърдитата жена вътре ни взе билетите и документите.
След дълго взиране в титулната страница на паспорта на Ицо (примерно), вдигна глава и зададе въпроса “от къде сте“. Ние казахме, че сме от България, точно както пише, но на нея това не ѝ направи абсолютно никакво впечатление. Започна да смята нещо на лист хартия и накрая каза, $210.
Демек всеки да и даде по седемдесет долара. Ние отговорихме, че билетите са ни издадени за пътуване до Куала Лумпур и нямаме намерение да плащаме нищо. Госпожата отвърна гневно, че на границата няма да ни пуснат ако не си купим билети от нея, директно до Сингапур. И без това в Малайзия било шит и нямало нужда да си губим времето там. Отделно викна един пехливанин, да седи със скръстени ръце до вратата и да гледа лошо. Отсече, че ни дава 5 мин. за размисъл.
Ние размислихме и попитахме дали ако нищо не дадем ще ни качат и возят накъдето и да било. Тя избуча “да”, върна ни паспортите, надраска едно охлювче върху жълта хартийка (международен билет за трима) и ни прогони. Помотахме се.
В Hat Yai, за разлика от Bangkok, ученичките вместо с пионерски униформички се разхождаха в униформени фередженца.
Похарчихме последните баа[ти] за пакет пържени банани с мед и се върнахме. Имаше малка група хора
предвещаваща, че все пак нещо ще се случи
Най-впечатляващо беше едно копеле с дълги панталони, бяла ризка, едно пешкирче, преметнато през врата и черна, плетена “капутка” на кратуната. Навлечен неописуемо за тая жега. И за разлика от всички потни и вмирисани туристи, тоя изглеждаше супер спретнат и миришеше на скъпо парфюмче.
Дойде поредното мини-бусче и пак се заклатушкахме.
Размирни провинции не видяхме, ама парфюмираното приятелче ни разказа играта.
Просто не млъкна за секунда. Бил сърбин, живеещ в Париж. Разказа за войната, за роднините си, за всичко. С Петър говори на френски, мене ме похвали за сръбския, на австралийците им обясни политиката, а на канадците – нещо друго. Отивал до границата да си продължи визата, поне скоро щеше да се разкара. В
Малайзия
влязохме нощес. С митничарите всичко мина гладко и продължихме. Движението пак беше обратно, ама поне пишеха на латиница. Пътищата ни се видяха малко по-лоши и по-неосветени от тайландските. След известно време стигнахме в пристанищния
град Butterworth (на малайски е Seberang Perai),
разтовариха ни близо до автогарата и бусчето обърна.
Автогарата в град Butterworth, Malaysia
На самата автогара беше страшна мизерия,
както на повечето автогари въобще. Някакви полуклошари-полуизмамници хапваха отвратително изглеждащи и миришещи супи. Земята, черна от хлебарки с колосални размери, пейките-лепкави. Хубаво че намерихме една сергия с вкусни хамбургери все пак. Хапнахме, повисяхме и след малко пристигна наистина голям и луксозен автобус, с надпис KL на предния джам.
Там никой не казва Куала Лумпур, ами Кей Ел,
баси пичовете. Автобусът потегли и избичи климатика до дупка. Дрехите ни бяха останали долу, в багажното и въобще не можахме да мигнем. Направо ни тракаха зъбите от студ.
Куала Лумпур
Към 4 и нещо, 5 сутринта пристигнахме най-накрая. Заедно със симпатичните австралийци и противните канадци слязохме на едно много голямо и оживено кръстовище, пред висока сграда с надпис “Maybank”.
Maybank – Куала Лумпур, Малайзия
Веднага след като се изсипахме от автобуса
ни атакува нагъл бакшиш
Каза, че сме страшни късметлии, защото той знаел английски, бил честен и почтен и горе-долу най-свежият пич в града. Киселите канадци бяха запрашили нанякъде, ама кротките австралийци му паднаха в лапите. Искали да отседнат в Chinatown, защото в Lonely Planet пишело, че е евтино. Пичът им каза да не се излагат, и че веднага ще ги метне до “Златния триъгълник”, който видиш ли, бил по-близо, а цените – същите. Те се качиха при него и потеглиха въпреки нашите увещания да не се връзват.
Около луксозната Maybank
имаше приятна, окосена тревичка, в която кротко дремваха клошари. Покрай тях сновяха стада от плъхове и гущери, с впечатляващи размери. Легнахме и ние сред клошарите и пробвахме да дремнем.
Мене обаче ми беше нещо превъзбудено и станах да се разходя. Пресякох голямото кръстовище и се оказах в
Китайския квартал
Милите австралийци излязоха големи будали. Реших да огледам за някакъв хотел или хостел. Още пред първия (Red Dragon) видях, че гадните канадци поркат бира. Знаели са каква е далаверата и си траеха. Нощувката беше от порядъка на 5-6 долара за човек. Продължих и огледах още няколко.
Такава мизерия няма.
Порутени сгради, смрад, плъховете ти се мотат в краката, а цели реки лайна текат директно под тротоара, покрити с много рехави решетки.
Върнах се, взех Петър и с него направихме още една обиколка из обекти от този сорт:
В крайна сметка се настанихме в “Red Dragon” и приключихме въпроса
Red Dragon Hostel, Chinatown, KL
Стаята беше с двуетажен креват (отдолу-двоен, отгоре-единичен), масичка и без нито един прозорец. Ударихме по един душ в обща баня и кенеф за целия етаж. Имаше някакви сложни, допотопни машинки за регулиране на топлата и студената вода. По път към стаята се разминахме със странни хора от различни раси, препасани с хавлиени кърпи.
Включихме телефоните да се зареждат и откъртихме.
Някъде в 2-3 следобед се събудих в пълна тъмнина. Никаква идея ден ли е, нощ ли е и къде се намирам. Разритах ги тия от долния етаж и се засилихме да се катерим на
Petronas Towers
Petronas, Lebuhraya Kuala Lumpur - Seremban, Taman Teknologi Malaysia, 57000 Kuala Lumpur, Wilayah Persekutuan Kuala Lumpur, МалайзияЕдно метро ни закара в нещо като ЦУМ, в подножието на самите кули
С Ицо хапваме банички в “ЦУМ” под Кулите Петронас
Казаха ни, че входът бил безплатен ама билетчетата се разграбвали до 10 сутринта и ако искаме да дойдем утре. Нащракахме няколко кадъра и си взехме метрото към
Chinatown
Тука пред входа обикаляха циганьори и повтартяха:”Rolex, mister, Rolex”, предлагайки швейцарски часовници по $5
Входът на закрития пазар
Обиколихме
закрития пазар на Jalan (улица) Petaling,
но там имаше само зверски ментета.
После хапнахме китайско в един ресторант направо на улицата. Сервитьорката беше симпатична и нещо се хихикаше и ни поднасяше. След вечеря Ицо си легна, а ние с Петър взехме да умуваме
как да решим проблема с къркането
Понеже Малайзия е мюсюлманска държава (хостелът ни беше на Jalan Sultan), бирата струваше около $4 в супермаркета. Сетихме се, че имаме няколко литра уиски още от безмитния на турската граница, купихме студена кола и се настанихме на масичката във фоайето
… същата масичка, погледната отвън
С Пепи на фона на кулата-минаре
През панорамните джамове се виждаха светещите близнаци и телевизионната кула.
Кулата се казва KL Menara,
като menara значело минаре. Единият прозорец липсваше, та си слушахме и музика от някаква дискотека наблизо….
По едно време страшно се изкефихме като пуснаха едно румънско диско-хитче отпреди няколко години. Не знам как се казва, ама ние му викме “В рейса блещя”. Същото парче, ама с малайски думи, смяхме се със сълзи.
В 24:00 Петронас и минарето угаснаха и ние решихме, че копеленцата се правят на много отворени, ама кътат електроенергия. Малко по-късно улицата долу се напълни с виещи пожарникарски коли и ние се лепнахме на строшения джам да зяпаме. Няколко безстрашни огнебореца се качиха в отсрещната сграда, надникнаха през прозорците, върнаха се по колите и отпрашиха. Ние решихме, че сме се нагледали и напили достатъчно и се прибрахме да спим.
Продължението:
Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Малайзия – на картата:
Малайзия
Цялото пътуване:
- Из Югоизточна Азия (1): София-Истанбул-Бахрейн
- Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд
- Из Югоизточна Азия (3): Дворците и кръчмите на Тайланд
- Из Югоизточна Азия (4): Дворците и баровете на Тайланд
- Из Югоизточна Азия (5): Остров Ко Панян, Тайланд
- Из Югоизточна Азия (6): Остров Ко Панян – продължение
- Из Югоизточна Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
- Из Югоизточна Азия (8): Из Куала Лумпур, Малайзия
- Из Югоизточна Азия (9): Сингапур
- Из Югоизточна Азия (10): Сентоза – островът на забавленията (Сингапур)
- Из Югоизточна Азия (11): На път за Индонезия
- Из Югоизточна Азия (12): Остров Бали, Индонезия
- Из Югоизточна Азия (13): Остров Бали – продължение
- Из Югоизточна Азия (14): Остров Бали – още продължение
- Из Югоизточна Азия (15): Завръщането
Bravo, Bale
Бале, чета и се чудя, как ти хрумва да преиначавая нещата и да пишеш, пълни глупости за Малайзия и KL. Първо, колко време прекара тук, за да видиш и разбереш как стоят нещата. Тази държава е 3 пъти по уредена и чиста от BG, Turkey и доста други. Смешно ми е като чета, че наричаш KLCC MALL нещо приличащо на ЦУМ, защото си няма и най-малко общо – ти влезе ли вътре поне… 🙂 ? Дано хората, които ще идват дойдат тук някога да не прочетат твоя пътепис :)!!
Поздрави!