След като наскоро ходихме на море в Холандия, беше добре да идем и до Швейцария на плаж. Водач ще ни бъде Ангел и ще ни покаже мястото, в което Рейн започва пътя си към Северно море.

Приятно четене:

Щайн ам Рейн

На плаж в Швейцария

Ейййй ! То не бяха Италии, хдр снимки, леки намеци (на море в холандия 😉 , южните склонове на Алпите 😉 / и т.н. и т.н. но в крайна сметка мързелът ми се сломи и айде като сте рекли – да видим що става из земите, в които ечемикът и хмелът са по-важни от зехтина и поизсушеното тесто в десетки форми 🙂

Последното лято наистина хич не беше за море, ни в Холандия, ни тук в Белгия . В началото на годината, като изригна този вторият вулкан в Исландия и четох някъде прогноза, че заради него и миналогодишните изригвания на оня с още по-трудното име, лятото на 2011 ще е хладно и дъждовно. И верно бе! Шаман! Шаман!

Та в крайна сметка вследствие на различни, не само климатични причини, с мефрауто не достигнаме до море. Еееее не съвсем де… Аз особено, така се гмурнах в морето от баварска бира, че още не ми стават панталоните от преди гмуркането 🙂

Но сега няма да се спирам на обикалянето из баварско, че то беше малко един вид по работа. За „официалната“ почивка да споделя освен. Къде беше ли… ееее вие пък сега…. Убер алес естествено! Но за да не ме обвините в прекалено германофилство ще прескоча няколко дена и ще ви водя на плаж… В Швейцария. 🙂

След няколкото прекрасни първи дни във фериенвонунга недалеч от Фрайбург /този в долния ляв ъгъл на Германия/ прекарани в безметежен мързел, каси прекрасен Фюрстенберг и гледане на залеза от приятните склонове на Южен Шварцвалд, мекият натиск от страна на мефрауто да ходим в Швейцария се засили. Намерих аз едно алпийско езерце, до което гугъла приятелски показваше паркинг и запланувахме високоалпийското приключение за следващия ден. Сутринта, съзнавайки колко път ни чака и после и обикаляне на езерото при липсата на достатъчно кислородец за изнежените ни капиталистически дробчета, инсценирах тактическо успиване 😉 /Не си мислете, че ми се размина езерото, мефрауто монополизира сутрешното събуждане и отидохме след няколко дена. Трябва да призная, че си заслужаваше/.

Успиване или не – бях обещал да се ходи в Конфедерацията. И тръгнахме.

Към Бодензее.

До Констанц нямаше нещо особено интересно. Пресякохме два пъти Дунав, който там близо до изворите си е все още малка рекица. На Констанц джипиеса се омагьоса нещо и както се въртяхме в едно кръгово и хайде честито – озовахме се в страната на киселото… опааа грешка … на кравите, часовниците и шоколадофилните мармоти.

Бодензее

Хванахме крайезерния път по южния бряг на Бодензее. Мммм нищо кой знае какво интересно.

То северна Швейцария не е точно онази Швейцария, която си представя човек.

Равно е. Личи си, че е уредено, но някак си не ме грабна. Едно такова … дребно индустриализирано… И безумните ограничения на скоростта. Ааааа ужас! Хубав прав път извън населено място – 60 -70. Тия хора загубени ли са. После четох, че всеки кантон си правел референдум колко да е ограничението. Мда пряка демокрация в действие и страничните й ефекти. Както и да е. Покрай пътя имаше овошни градини покрити с някаква мрежа. Целия масив. Срещу птици или срещу градушки? Хм. Имали бол мрежа – сложили.

Богата страна. И овощията спи под балдахин.

Попокарахме обмисляйки дали да не отидем до Австрия и да се върнем по северния бряг, т.е да обиколим езерото, но безцелното шофиране не ми се понрави и обърнахме с идея да отидем до

едно градче от което, видимо от картата, Рейн се излива от езерото и тръгва по пътя си към Северно море.

Изглед от мостта към Бодензее /добре де ръкав някакъв/

Щайн ам Рейн. Камък на Рейн.

Денят беше слънчев и горещ. Нищо общо с Белгия, в която по същото време имало бури и поройни дъждове. Случихме време един вид.

Влизаме в градчето.

Пресякохме Рейн по стар каменен мост и се озовахме в типично средновековно градче. Паркирахме на гърба на кметството. Ехааа яко! Видяхте ли автоматите за паркиране? Като по американските филми. Не бях виждал наживо такива досега. Всяко паркомясто със собствен часовник. Че и евромонети приема.

Stein am Rhein, Switzerland

Това последното беше важно, че ние нехайно нямахме ни едно франкче в джоба. Но то на хубавото лесно се свиква… където и да отидеш около Белгия все едни пари вървят. Кво го плюят еврото не мога да разбера.

Тези от американските филми имаха и ръчка някаква май?

Споменах, че беше слънчево и горещо. Грешка. Беше МНОГО слънчево и горещо 🙂 Отидохме на моста, по който влязохме в града…. Аааааа!

Отдолу

Рейн бистър като на тропически остров.

Наистина никога не съм предполагал, че река може да е толкова бистра… И приканваща… Я какво е това… табела… пише „Скачането от моста е на собствена отговорност“ … мммм не, не е забранено… трябва само да се внимава да не се метнеш в някоя преминаваща лодка. Ихааа! Една двойка съвсем юнашки си скочи и бързото течение ги повлече все едно са се пуснали по гигантска водна пързалка.

Поглед от моста към Рейн. Яко А!

Поразходихме се из градчето. Красиво. Не се отклонява особено от схемата „ПКК“ /площад, катедрала, кметство 🙂 /

Чаршията

И в дъното кметството.

Всички фасади имаха фрески.

Типична фасада.

Еййй от едно време са си имали алуминиева дограма.

Продължаваме с типичните фасади.

Всяка къща си има номер и табела с информация какво е било. Кой ще ти чете табелите, кое било пекарна, кое гостилница… мене акъла ми беше в прозрачните прохладни води на Рейн. Жадувах да се хвърля от моста и да заменя чувството на залепнала за гърба ми риза с това на блаженството от хладната нежна ласка на водата.

Излязохме от старата част на градчето през едновремешна градска порта в края на площада. И Тататата! –

табела ! „Към градския плаж“ ….

Този момент реши съдбата на следобеда. Газ към колата.

Средновековни сокаци. Как хубаво са белнали с киреча. Е и /пре/експозицията помага. 🙂

Доста грозденце са имали, че да им трябва такава “пресичка”.

Набързо разглеждане на църквата, манастирски комплекс с огромна преса за вино и двадесетина минути по-късно Рейн пое безмълвно балканското ми , изнурено от горещината тяло… Ох баня… ох Кеф! „Туй се казва „по гемеджийски”…. чакай сега да им покажем „вампор” на кое викат.” 🙂 Погонихме рибките, изненадахме мефрауто лепкайки й водорасло на гърба и блажено се отпуснахме във водата.

Има да си я гледам тази снимка цяла зима…

Такаа. Да се огледаме. Градския плаж е по-скоро паркче покрай реката. Няма пясък. Има големи камъни. За опъване на хавлии – тревна площ с пейки. Но това не е от значение, защото ние така и така основно бяхме във водата. Младежи надуват лодка с нескритото намерение да превозват немска бира с нея /контрабандисти такива/.

Срещу Фюрстенберга мита няма открити. Няма открити. 🙂

По средата на реката където е силното течение премина група от двайсетина човека викайки и размахвайки шарени надувни уреди. Сигурно са скочили от моста. Щастливци. Мене мефрауто не ми даде 🙂

И лебедите са впечатлени от покрития гараж за лодка.

Някакъв чичка омагьосва руса майка. Слушам немския им. Баси звучи все едно говорят на румънски. Майката скоро й писна нескритото заграждане, прибра хлапето и си тръгна. Гларусът на момента се лепна за някаква леля на съседната пейка. Ееее сега и ако мине някой да се провикне „Сееееемкииии Едрииииии Гимнастикааа за езиииикаааа“. Не мина.

Това е Швейцария бе ей!

Та така. Лято без море, но с едно от най-добрите ми къпания в живота.

P.S. Щях да забравя. Часовниците си имаха и минутна стрелка. :p

Веществено доказателство №1

И №2

Хайде три за щастие. 🙂

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

Швейцария

Please follow and like us:

Related posts:

Швейцария (2): Към Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee), както и Тун (Thun) Швейцария (1): Берн (Bern Oberland) Хайди от Майенфелд (Швейцария) Абатството и Санкт Гален (Швейцария) Из Heidiland (Швейцария) Heidiland – разходка в света на Хайди (Швейцария) Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария) Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария) На плаж в Гърция – дайте акъл! Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн Манастирът Сан Бернар, кучетата Сан Бернар и сандалите на Господ (Швейцария)

   Изпрати пътеписа като PDF