ное. 09 2011

Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/

Published by at 14:00 under Вили,Другата Италия

Днес е добър повод да разширим категорията Острови с езерни такива 😉 На всичкото отгоре – частни! Вили ще ни води остров Изола Белла в подалпийска* Италия

А вие представяте ли си да (можете да) подарите на жена си остров??? 😉

Приятно четене:

 

 

Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/

Еее, чао, бейби! целувка отляво, Бенвенуто! /добре дошла/  целувка отдясно, Коме сей? /как си/ целувка, Бене, си?/добре, нали?/ целувка, А? Си!… И на ушенце: Соно молто феличе! /много се радвам/ И пак: Брааво! целувка, Ке белло! /колко хубаво/ целувка, Брависимо!…
Та така, възторжено, по италиански, ме посреща Анджи на летището. И със същата картечна скорост веднага ме уведомява, че
= примо: заминаваме право в Стреза на Лаго Маджоре, и
= секондо: аа, нон! – няма да ми го каже сега, щото е сорпрезе.
//На италиански диалога въобще звучи освен автентично и много мелодично, но не става да го цитирам изцяло, защото не е голям шансът повечето да знаят езика. И аз де 😉 //

Значи, Лаго Маджоре…

А аз през цялото време в небето се чудех защо трябва да кацам в Бергамо, вместо в Рим.
Анджело яхва магистралата и след около час езерото се появява от дясната ни страна и почва да си играе на криеница с нас. Към двайсетина километра така.
Всъщност пътят ту се движи по земята, ту се мушва под някой хълм – типична италианска аутострада. Е, добре, ама времето нещо… Защо така сега? В Бергамо грееше слънце, край Милано също, а тук, само на някакви си стотина километра от там, гледай какво става! Тия метално сиво-синкави облаци отгоре ме потискат – не ми се ще да текне някой дъжд и да ни окепази пътешествието. Но Анджи вика да не се притеснявам, това са Алпите – сега ще валне, после ще грейне, после пак… Дано е прав.

 

езеро Лаго Маджоре, Италия

Лаго Маджоре - гледано от магистралата

Паркираме точно пред пристана, където има голям и удобен паркинг. Но в момента времето е мрачно и хладновато за края на август, та, предполагам, това е причината да има само десетина коли и един немски автобус съвсем до крайезерния парк.

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Стреза - от тук тръгват корабчетата за насам-натам из езерото

 

Насреща са Боромеовите острови: Изола Мадре, Изола Пескатори и прочутият Изола Белла.


Анджело ми казва, че ще отиде да види разписанието на корабчетата, защото, ето(!) – половината изненада е, че ще отидем до Изола Белла да разгледаме двореца и градините. И, естествено, си печели пак целувка. Мноого си падам по такива места! 🙂
Връща се с информацията, но, понеже ни е „кофи тайм“, първо се умъкваме по уличките към центъра на

Стреза

/на не повече от 50м от там е/ да пием кафе с тирамису… Къде, къде… айде, ей тук. А то, баш пред кметството  🙂

Стреза – Лаго маджоре, Италия

В центъра на Стреза, сградата със знамената е кметството

 

Градчето е малко и с още няколко подобни наоколо, са като разпилели се под връх Мотароне. Някога е било рибарско селище, но с пускането на железницата някога, а в ново време и с превъзходната магистрала край него, се е превърнало в един от най-желаните курорти в региона.
Мястото е мноого живописно и, очевидно заради това, от време оно тук идвали най-известните художници на Европа. А, и членове на кралски семейства, и политици, артисти, изобщо всички, които могат да си го позволят.
Архитектурата на градчето e традиционната за северна Италия, но има и съвременни сгради, които са явно в средновековен (може би) италиански стил. Предполагам, че това е търсен ефект. На мен определено ми харесва.

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Из уличките на Стреза

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Из уличките на Стреза

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Съвременен средновековен стил?... Да, харесва ми!

 

А изобщо, наоколо е пълно с хотели – от по-обикновени до много шикарни и безбожно скъпи. Също и красиви, тежкарски вили на известни и не толкова известни, но богати хора. Много богати, със сигурност.

 

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Вила... А каква ли ще е къщата, в която иначе си живеят?

 

Всъщност Лаго Маджоре и в частност Стреза, са много популярен курорт в Западна Европа.


Самото езеро се поделя от Италия и Швейцария. То е второ по големина от предалпийските италиански езера и името му го подсказва: „маджоре“ означава „голям“, „лаго“ е „езеро“.
Заобиколено е от Ломбардските Алпи. Образувало се е вследствие топенето на ледниците и представлява тектонична котловина, запълнена с наистина много чиста ледникова вода. Аз видях риби, големи колкото ръката ми до лакътя! Не знам, може да има и по-големи.
Е, изпихме си кафето, подсладихме си душиците, шматнахме се насам-натам – за 20 мин. бавен ход със зяпане и снимки, два пъти се минава накръст целия център.

Isola Bella, 28838 Stresa Вербано Кусио Осола, Италия

 

И така, след около близо час и нещо в Стреза, се качваме на корабчето. Срещу 3 евро (двупосочен, няма еднопосочен билет) за 5-6 минутки се озоваваме на

Изола Белла

 

 

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Аха, корабчето вече ни чака 🙂

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

 

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Островът

е много малък, само 380/212 м и е частна собственост! На фамилия Боромео.

Дворецът

е в стил ранен барок, и е построен през 1632 година като подарък за Изабелла – любимата, жената, на Карл III Боромео.

Ихаа, не мъж, рицар направо!  🙂
Анджело ми обещава точно такъв палат, даже по-хубав, ама в следващия ни живот  🙂  Съгласявам се без уговорки и му обещавам, че помня като слон и ще си го търся до дупка, като наследство  😉

Изола Белла се превежда като „красивият остров“, но има и версия, че името му идва от галеното име на въпросната обична жена – Изабелла, на галено Белла.
Въпреки, че дворецът сега е като музей /мебели, картини, гоблени и тем подобни/, днес също има помещения, в които живеят членовете на това семейство, когато са там. Иначе, срещу заплащане, ходи и гледай колкото си искаш из другите зали. Вход за двореца и градините, мисля е десетина евро (Анджи взе билетите).
Но вътре не дават да се снимаа… Ъ!
Странно защо – дори във Версай, примерно, където е далеч по-пищно и има много повече ценности – дават, а тия тука – тц.
Е, да, ама аз нали не съм аристократична англичанка, нито дисциплинирана германка, и си тафнах няколко снимки, докато Анджи-мафиото ме прикриваше с гърба си. Да покажа ли? Ама ставате съучастници!  🙂

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео - галерията с гоблените

 

В различни времена в двореца са гостували разни техни величия, примерно Наполеон и Жозефина, другите не ги запомних.
Всъщност, да си призная, двореца го претупах, защото от корабчето градините ми се видяха интересни и нямах търпение да хлътна из тях.
Те са две градини,

английска и италианска, също в стил ранен барок. И няколко бели пауна се правят на важни там, обаче мързеше ли ги, стачкуваха ли нещо в момента, не пожелаха да си разперят прелестите, докато бродехме из пейзажа. А, и едни шарени песнопойни птичета си имат в огроомни кафези в единия край над езерото.
Една част от градините са разположени на десетина тераси, като идеята е била да имитират висящите градини на Вавилон  😉
Е, мое мнение е, че скулптурната група, оформена като гигантска разтворена мида, накачулена с фигури, можеше да е направена и по-фино, по-изискано, но аз все пак съм лаик.
Останалата част от градините, обаче, мноого ми хареса. Междувременно облаците се разбягаха, слънцето светна и всичко си дойде на мястото. Моя милост лудна и се разснима като невидяла!
Такива ми ти работи.
Впрочем, нямах намерение да пиша всичко това дотук. Ама… бе дойде ми отвътре!

Просто смятах да напиша 2-3 изречения информативно за градините и после с клипчето да ви пусна да се разходите малко из тях. Те’ т’ва  ми беше идеята за фотопътеписа, амаа… Ама!

И да знаете, това не са всичките снимки. Ми няма как да ги натоваря всичките, пък и за да отидете и да видите всичко с очите си, да се насладите лично, а после да покажете онова, което няма да покажа сега аз. Става ли?
Е, приятна разходка!

или

 

Аа, другата част от изненадата ли?
Ами то, времето се опита да я прецака и донякъде успя, но пък в същото време имах възможността да заснема кадър, на който половината пейзаж се вижда ясно, а точно останалата половина е в мъгла/облак. Сякаш някой невидим видимо дърпаше плътна завеса пред очите ми. Много ме впечатли!

Място на събитието – връх Мотароне.

Не е особено висок, но не помня колко метра е. Та, от там трябваше да видя едновременно 3 езера, плюс Монте Роза и не знам си колко още върхове и градчета. При хубаво време, обаче.
Изкатерихме се до горе с два лифта, почакахме времето да се накуми, подзиндзикахме в облаците/мъглата, бъбрейки си половин час горе на площадката… Уви, не щя.
Ама, в един момент крайчеца на мъглата се повдииигна лекинко, и видях по мъничко и от трите езерата – Маджоре, Орта и Мергоццо. Даже и Изола Белла, далееч долу. Вярно, ефектно и впечатляващо е. Но, докато щракна 3-4 снимки, завесата пак падна. Ооо, неее!…
Е, и това е нещо. Грацие, Анджело, милле грацие! Наистина си „ангел“. Благодаря!
И хайде обратно. Метнахме се на лифта и надолу. Друг път повече.
Хм, непоправим оптимист съм, нали?!  🙂

 

Стреза – Лаго маджоре, Италия
Лаго Маджоре и Боромеовите острови, Италия

Лаго Маджоре и Боромеовите острови - гледано от лифта

езерото Орта, мернато от връх Мотароне – Италия

Мъъничко от езерото Орта, мернато от връх Мотароне

езерото Мергоцо – Италия

И мъничко от езерото Мергоцо

Лаго Маджоре, Италия

 

Автор и снимки: Вили

 

 * няма такъв термин, аз си го измислих 😉 – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

 

 

   Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/”

  1. Стойчо каза:

    @vlaamsbrabander, знам, че искаш да четеш за северната страна на Алпите, сега само леко те приближаваме до там 😉

  2. Vlaamsbrabander каза:

    Ейййй пречупихте ме! Сега сядам да нахвърлям нещо, с което да прескочим билото. 😉

  3. Teodora каза:

    Невероятно е, да знаеш (предполагам ти е известно това, де). Много свеж и плътен разказ, а снимките имат чудно настроение!
    Благодаря!

  4. Стойчо каза:

    така, така 🙂

  5. iaia каза:

    🙂 Благодаря 🙂

  6. Vlaamsbrabander каза:

    Хахаха като прочетох заглавието и после първите абзаци и се прокрадна в мен чувството, че въпросният темпераментен посрещач е подарил остров на Вили. Но после като стигнах до бай Карл III и се усетих… 🙂
    Жалко. Вилито си заслужава островите! Дай боже де! 🙂
    Поздрави!

  7. iaia каза:

    Е, кааак бе, Vlaamsbrabander!
    Ами нали въпросният темперамент без бой си ми обеща даже по-‘убав дворец в следвщия ни живот?! 😉
    Пък сега, хайде да не сме максималисти – и тази страхотна десетдневна разходка, дето Анджито ми спретна из езерата на Италия, си беше голям подарък. Романтичен подарък, като за жена! 🙂
    Изобщо, няма нищо по-италианско от италианския мъж, от мен да го знаете! 😉

  8. Ема каза:

    Ох, Вили, направо се чудя какво изпитвам? От една страна благодарност за разходката, от друга яд, заради падналата мъгла, от трета страна очудване, като как така ги поддържат тези градини такива красиви, изящнти балансирани по зветове и форми на растителността, подстригани, вчесани, с идеално чисти алеи?
    А и аз като прочетох заглавието си помислих : Ето тук вече имаме откровение за фантастичен подарък, който е получила една сродна душа, талантлив автор в сайта на Стойчо. Е, не познах. И разходката понякога стига. Защото представяте ли си какви грижи щяха да паднат на плещите на Вили, ако й бяха подарили този остров? Да го обитава, да го управлява, да го поддържа, да посреща и изпраща гости и да не й остане време за пътуване и писане на пътеписи! Непосилни задачи за крехка дама. Та добре е, че този остров не е неин. Печели Стойчо, печелим и ние също като риби-прилипалки, дето плуват близо до големите риби в океана.

  9. Стойчо каза:

    Ема е реалист 🙂

  10. Lilia Ivanova каза:

    Благодаря за чудната разходка, Вили!
    А времето си знае работата, не може да се види всичко от пръв път, пак трябва да идеш… Пожелавам ти!
    🙂

  11. Владимир каза:

    Вили, да не подценяваме българските мъже. С немалка гордост мога да кажа, че аз подарих на съпругата си подобна разходка – Гарда, Лаго Маджоре и Комо. Вече ме консултирахте за бугенвилийте ;)(сайта със снимките). А иначе, Карл доста се е постарал с бившето каменисто островче, а ако са се крили пауните, надявам се че поне сте чули доста силните и понякога изненадващи звуци, които издават.

  12. iaia каза:

    = Благодаря на всички за отзивите, радвам се, че ви e харесaла разходката 🙂
    = Владимир, вярно, в коментара си казах, че няма нищо по-италианско от италианския мъж – ама, хм, това като супер комплимент към тях ли звучи?
    Но, доколкото си спомням, в по-предния си пост „Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе)“ бях написала нещо в смисъл, че италианския мъж не е по-различен от българския…
    Е, като обобщение, ще кажа: Ааах, тези прекрасни мъже! 😉

    А пък пауните на Изола Белла – не, нито си „разлистиха“ опашките, нито им се чуха гласовете. Колкото пъти ги срещнахме, все по двойки бяха и си шушукаха нещо на ушенца 🙂 Ние накрая решихме, че може би да са точно в следлюбовен период, вече са уморени от свалки, та затова така 🙂

    Апропо, я, ето нещо като един вид видеопозитив към всички фенове на този сайт – за едни братовчеди на въпросните бели пауни. Преди време имах удоволствието да преведа две от сериите на филма на ВВС „Животът“ /“Life“/, та оттам е клипчето.
    Но, имайте търпение до края му:
    http://vbox7.com/play:87f7756c

  13. Стойчо каза:

    е, то перенето на опашките като почне вече не е свалка, ами си е живо … 😉

  14. Vlaamsbrabander каза:

    Хихихихи. С риск да хвърля вурстче във врящата тенджера със спагети, с което да разплискам бурното недоволство на всички бамбини… 🙂 За мен олицетворението на италиански мъж е образът на капитана Берлуск…. опа …. Берторели :)))))
    Поздрави и ми скузи, скузи…. 🙂

  15. iaia каза:

    Ee, non ti preoccupare! Bulgari, italiani, inglese, tedeschi… non importa, sono tutti uomini solo! 😉

  16. Стойчо каза:

    ще мина на нидерландски! 😉

  17. По повод снимките: Обикновено снимам на забранени места като държа фотоапарата без да гледам през визьора.. и го насочвам слепешката.. стават много добри снимки …

  18. […] взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да […]

  19. […] Италии, хдр снимки, леки намеци (на море в холандия , южните склонове на Алпите / и т.н. и т.н. но в крайна сметка мързелът ми се сломи и […]

  20. iceberg каза:

    Поздравления за пътеписа. Преди няколко дни имах удоволствието да посетя описаните места и мога да кажа, че са прекрасни.Това беше пътуване, което успя да надмине всичките ми очаквания.
    Градините и залите на двореца са прекрасни. Искам само да допълня, че под залите има изкуствено създадени groti (пещери), които също са доста интересни. А най-ценните неща в двореца са една малка маса-папски подарък и един гоблен.Масата е уникална с това, че плота и е мозайка от много финни камъчета.Представлява един букет от цветя с всички възможни детайли на всеки цвят. Гоблена е направо 3D 🙂
    Погледнат от единия диагонал представлява река ,която тече по диагонала към гледащия. Когато се преместите към другия край на гоблена, реката вече тече от гледащия по другия диагонал към далечния ъгъл.
    С времето и аз не случих много, но се надявам да има и следващ път . Заслужава си !

Leave a Reply